Решение по дело №2214/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.197 ал.2 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „ВИП К.И.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.Варна, кв.“***, представлявано от управителя П.Д.Х., подадена чрез адв.Д., съдебен адрес-*** против Решение № 174/19.09.23г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление изх.№ С230003-023-0002413/11.09.23г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Счита, че административният орган не е положил дължимата грижа да събере всички относими по спора доказателства. Твърди, че налагането на мерки по чл.121 ДОПК предполага наличието на образувано и висящо ревизионно производство, но конкретното е спряно и органите по приходите не могат да извършват никакви процесуални действия по ДОПК във връзка със същото, включително и да предприемат действия по налагане на обезпечителни мерки, а извършените при спряна ревизия не произвеждат действие. Обезпечителни мерки се налагат за обезпечение на установени изискуеми публични вземания, а в случая единственият мотив за налагане на мерките е информацията на ревизиращия екип, която почива на предположения. Твърди, че публичният изпълнител не е посочил в постановлението си мотиви, от които да е видно защо приема, че дружеството дължи предполагаемите задължения. Твърди, че не са изложени обстоятелства, които да обосновават извод, че събирането на евентуални задължения ще бъде затруднено, а безспорно мерките ще затруднят дейността му. Твърди и че искането за налагане на обезпечителни мерки не е мотивирано, не е обоснована обезпечителна нужда, а дружеството е действащо, изпълнител по множество обществени поръчки, по които ще претърпи вреди от неизпълнението им. Посоченият размер на предполагаемите вземания не е обоснован, нито подкрепен от доказателства. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и потвърденото с него постановление. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата- директор на ТД на НАП- гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото решението е връчено на 25.09.2023г., а жалбата е подадена на 28.09.2023г. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице-адресат на акта и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалва се Решение № 174/19.09.23г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление изх.№ С230003-023-0002413/11.09.23г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД за сумата от 424 000лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Ю.Б. АД за сумата от 424 000лв., както и запор върху МПС- л.а. марка Рено, рег. № *** и товарен автомобил м. Пежо с рег.№ ***, подробно описани в постановлението, и двете с посочени застрахователни оценки от по 0 лв.

От постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230003-023-0002413/11.09.23г. на публичен изпълнител в ТД на НАП- Варна се установява, че след като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 424000лв., в т.ч. главница 389400лв. и лихва 34600лв. и на основание чл.121, ал.1 ДОПК публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД за сумата от 424 000лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Ю.Б. АД за сумата от 424 000лв., както и запор върху МПС- л.а. марка Рено, рег. № *** и товарен автомобил м. Пежо с рег.№ ***, подробно описани в постановлението, и двете с посочени застрахователни оценки от по 0 лв.

Представено е искането за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000323001708-039-001/04.09.23г., направено от ръководителя на ревизията, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323001708-020-001/27.03.23г., в което са посочени установените факти, свързани с ревизираното лице, при планиране и извършване на ревизията, както и данни и доказателства за установяване имущественото състояние на ревизираното лице. Посочено е, че във връзка с преглед и анализа на предоставените първични счетоводни документи и договори, счетоводни регистри се очаква коригиране на ползвания пълен данъчен кредит в посока намаление и коригиране на годишните данъчни резултати, като очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с РА са посочени по вид задължения, ведно с лихви. Посочено е, че РА ще бъде издаден на 10.11.23г. Дружеството има открити банкови сметки в ТБ, съгласно справка и два броя собствени МПС. Към искането са приложени справка за банкови и платежни сметки, справка МПС, справка от Агенция по вписванията.

От представената заповед №Р-03000323001708-020-001/27.03.23г. се установява, че е възложено извършване на ревизия на „ВИП К.И.“ЕООД, която да обхване задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г. и за ДДС за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2022г. и да приключи в срок от три месеца, считано от връчване на ЗВР, която е връчена на 12.04.23г. електронно. Със ЗИЗВР № Р-03000323001708-020-002/12.07.23г. срокът за извършване на ревизията е продължен до 12.09.2023г., а със заповед № Р-03000323001708-023-001/08.09.2023г. производството по извършване на ревизията е спряно във връзка с текущо ревизионно производство на доставчик на ревизираното лице, приключването на което е от значение за определяне на данъчните задължения на дружеството, за срок до приключване на друго контролно или административно производство.

От жалба с вх.№ 45766/15.09.2023г. се установява, че недоволен от издадения акт, жалбоподателят го е обжалвал пред Директора на ТД на НАП-Варна, като твърди, че постановлението е издадено в противоречие със закона. Счита, че при спряна ревизия действията на приходните органи и на публичните изпълнители не могат да произведат никакво действие. Твърди и че постановлението не е мотивирано, като не е обоснован размерът на предполагаемите публични вземания, нито наличието на обезпечителна нужда и спазването на чл.121, ал.3 ДОПК.

От решение № 174/19.09.23г. се установява, че директорът на ТД на НАП-Варна е потвърдил постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230003-023-0002413/11.09.23г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, като е приел, че същото е издадено от компетентен орган, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите в хода на ревизионно производство, в предписаната форма и спазване на процесуалните правила и изискванията на приложимия закон. Приел е в мотивите си, че необходимостта от издаване на обжалваното постановление е обоснована с очаквания размер на публичните задължения. Твърденията относно размера на предполагаемите публични задължения на дружеството е счел, че не следва да бъдат обсъждани, доколкото е от компетентостта на органите по приходите, извършващи ревизията. Посочил е възможността длъжникът да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Относно твърденията, че мерките са наложени при спряна ревизия е взел предвид, че производството по извършване на ревизията е спряно със заповед от 08.09.23г., а искането за предварително обезпечаване на задълженията е направено на 04.09.23г., т.е. преди спиране на ревизията, като публичният изпълнител в отделно, различно производство е издал обжалваното постановление.

Представени са и договори за възлагане на обществени поръчки от 30.06.23г., 04.11.22г. и 21.08.23г., по които изпълнител е жалбоподателят.

При така установената фактическа обстановка, Варненският административен съд приема за установено от правна страна следното:

Жалба е подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

В случая с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230003-023-0002413/11.09.23г. публичният изпълнител в ТД на НАП- Варна като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 424000лв., в т.ч. главница 389400лв. и лихва 34600лв. и на основание чл.121, ал.1 ДОПК е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД за сумата от 424 000лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Ю.Б. АД за сумата от 424 000лв., както и запор върху МПС- л.а. марка Рено, рег. № *** и товарен автомобил м. Пежо с рег.№ ***, подробно описани в постановлението, и двете с посочени застрахователни оценки от по 0 лв.

Съгласно чл. 121, ал.1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197, а съгласно ал.3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съгласно чл. 195, ал.7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5.

Съдът с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган - директора на ТД на НАП - Варна и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл.195, ал.2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл.196, ал.1 ДОПК . Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.

Както бе посочено, предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителното обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде сериозно затруднено или осуетено. Размерът на очакваното задължение може да бъде такава индиция за затруднено събиране на задължението, но в конкретния случай очаквания размер не е обоснован. В постановлението е посочено, че публичното вземане е в предполагаем размер на 424000лв., който съответства на този, посочен в искането, но в последното не са посочени мотиви, а и към него не са приложени такива относно това защо посоченият размер на данъчното задължение е очакван. Към искането са приложени справки за имотното състояние на дружеството, но не са изложени съображения как тези документи кореспондират с очакваните данъчни задължения. С оглед липсата на мотиви към момента на налагане на обезпечителните мерки съдът намира, че искането за налагане на обезпечителна мярка е необосновано. За да се наложат обезпечителни мерки следва да са налице данни за факти, обосноваващи извод за наличие на публично вземане, което условие в случая не е доказано от органите по приходите.

С оглед разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК следва да се извърши и преценка и на имущественото състояние на ревизираното лице. Обезпечителната нужда не може да се определи само от очаквания размер на задълженията, а следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с разполагаемото имущество и то при съобразяване с условията по чл.121, ал.3 от ДОПК. По делото липсват данни да е извършена и такава преценка. Видно и от представените договори за възлагане на обществени поръчки от 30.06.23г., 04.11.22г. и 21.08.23г., по които изпълнител е жалбоподателят, дружеството е действащо и има сключени договори, по които му се дължи заплащане за извършваните договорени в тях услуги.

В случая е наложена обезпечителна мярка- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в две ТБ/доставчици на платежни услуги, като не е обоснована необходимостта за налагане на обезпечителна мярка върху сметките и в двете ТБ/доставчика.

Наложени са и обезпечителни мерки – запор върху 2 бр. МПС, собственост на дружеството, с посочена и за двете застрахователна стойност от 0 лв. Публичният изпълнител от една страна е приел, че МПС са със застрахователна стойност от 0 лв., а от друга макар и да е приел, че това имущество няма стойност е наложил обезпечителна мярка върху него за обезпечаване на публичното вземане на жалбоподателя. Не са налице мотиви в оспорения акт защо е прието, че МПС макар и да са посочени без стойност следва да служат за обезпечаване на вземането и в какъв размер мярката, наложена върху тях обезпечава това вземане или част от него. От друга страна в случай, че органът, издал постановлението е приел, че автомобилите не са годно имущество, което да обезпечи вземането или част от него, то липсват мотиви относно необходимостта за налагане на обезпечителна мярка върху тях. В случая е наложена обезпечителна мярка в противоречие с изискванията на чл.195 ал.6 ДОПК- по застрахователна стойност на активите, която е посочена в размер на по 0лв. за всеки от автомобилите.

Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката и относно размера на обезпеченото вземане съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като незаконосъобразно.

Наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение върху имущество на длъжника.

С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи както на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, така и с преследваната от закона цел.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че Решение № 174/19.09.23г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление изх.№ С230003-023-0002413/11.09.23г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна следва да се отмени, като на основание чл.197, ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.

При този изход на спора и с оглед направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1050лв., от които 50лв.-ДТ и 1000лв.- адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.197 ал.3 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 174/19.09.23г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление изх.№ С230003-023-0002413/11.09.23г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наложените с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С230003-023-0002413/11.09.23г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна на „ВИП К.И.“ЕООД обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД за сумата от 424 000лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Ю.Б. АД за сумата от 424 000лв., както и запор върху МПС- л.а. марка Рено, рег. № *** и товарен автомобил м. Пежо с рег.№ ***, подробно описани в постановлението.

ОСЪЖДА ТД на НАП- Варна да заплати на „ВИП К.И.“ЕООД, ЕИК *** сумата от 1050лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: