№ 2343
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110203468 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. ОГН. Б. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко :
Електронен фиш) Серия К № 4503567, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП на ИВ. ОГН. Б. е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева за това, че
на 17.02.2021г., в 10.05 часа, в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе” № 2
(бензиностанция „Газпром“), с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров е
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
неправилен, незаконосъобразен и немотивиран, постановен при допуснати съществени
административно-процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят сочи, че е налице нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като
Електронният фиш е издаден и връчен на 18.02.2022г. за извършено на 17.02.2021г.
нарушение, т. е. Електронният фиш бил съставен след изтичане на една година от
извършване на нарушението. На следващо место в жалбата се посочва, че в процеса на
установяване и заснемане на нарушението не са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. от Министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 36 от
1
19.05.2015г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018г., в сила от 16.01.2018г.) за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на
правилата за движение по пътищата, тъй като бил нарушен чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която изисква при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда, но такава снимка в случая не била
представена. Счита се, че тази снимка е неразделна част от протокола и има за
предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се
прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, спрямо посоката на
сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи. На
последно място се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като в Електронния фиш не била описана фактическата обстановка и
въведените данни относно мястото на извършване на деянието. Поради това не можела да се
направи преценка дали правилно проверяващите са подвели констатациите от фактическата
обстановка под съответната правна норма. Твърди се, че не било посочено точно и
конкретно в какво се изразява твърдяното нарушение с всичките му индивидуализиращи
белези. Жалбоподателят посочва, че бул. „Ботевградско шосе“ № 2 не е в границите на с.
Долни Богров, а е в гр. София, както и че на посочения адрес бензиностанцията не е
„Газпром“, а „Петрол“ и „ОМВ“. Поради това се претендира и за нарушено правото на
защита на жалбоподателя. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания
Електронен фиш.
С писмо с вх. № 50530/16.03.2022г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП
– СДВР се прави още позоваване на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че нарушението е
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 619, като
техническото средство е преминало метрологична проверка. Твърди се, че Електронен фиш
Серия К № 4503567 е издаден на 17.02.2021г. и ИВ. ОГН. Б. не е подал декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Обръща се внимание, че издаденото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M изтича на 24.02.2020г., но съгласно чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
2
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип. С
оглед на тези аргументи се посочва, че нарушението, нарушителят и неговата вина са
доказани по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че при издаването на Електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото
на защита на жалбоподателя. Поради това се иска СРС да потвърди издадения и обжалван
Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят ИВ. ОГН. Б., редовно призован, не се явява
лично, нито изпраща свой процесуален представител.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована, също не изпраща представител
пред СРС и не взема становище по казуса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните в жалбата доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка /след ремонт/, за което има
издаден Протокол № 2-39-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
08.07.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол №
2-39-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 08.07.2020г. (лист 12
и лист 35 от делото) тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-
1M № 4835 с идент. № 619/13.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г. и Ежедневна форма на отчет (лист 14 и лист 17
от делото) за времето от 09.30 часа до 11.30 часа на 17.02.2021г. техническо средство TFR1-
M с № 619 е било позиционирано в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе” № 2
(бензиностанция „Газпром“), за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи
се от гр. София към с. Горни Богров, в населено място, при ограничение на скоростта 50
км/час. За времето от 09.30 часа до 11.30 часа на 17.02.2021г. с посоченото по-горе
техническо средство били заснети общо 68 клипа – от № 17682 до № 17749, като един от тях
бил клип № 17703 (лист 9 от делото).
На 17.02.2021г. в 10.05 часа в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе” № 2
(бензиностанция „Газпром“), с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, лек
автомобил „..............“ с рег. № ............. (собственост на жалбоподателя) се движел със
скорост от поне 87 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално
измерената скорост от 90 км/час), при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч.
Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с техническо средство
– система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 – клип № 17703.
3
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 619
(клип № 17703) срещу ИВ. ОГН. Б. (като собственик, на когото е регистрирано МПС-то) е
съставен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4503567. С него на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Б. е
наложена „глоба“ в размер на 400 лева. Този Електронен фиш е връчен на 18.02.2022г. и е
обжалван от ИВ. ОГН. Б. с жалба, подадена по пощата и входирана в ОПП – СДВР на
04.03.2022 година.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : плик от жалба; снимков
материал – клип № 17703; справка за собствеността на МПС с рег. № .............; Заповед на
Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол № 2-39-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M от 08.07.2020г.; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от
18.02.2021г.; снимка на техническото средство; извадка от информационната система на
ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 4503567; Ежедневна форма на отчет от
17.02.2021г.; писмо от Главна Дирекция „Национална полиция” (на лист 18 от делото);
справка за нарушител/водач; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 77622 от 18.04.2022г.; писмо от
Главна Дирекция „Национална полиция” с вх. № 81272 от 21.04.2022г. (с приложен
Протокол № 2-39-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M от
08.07.2020г.); писмо от Български пощи с вх. № 83363 от 27.04.2022 г.; писмо от Български
институт по метрология с вх. № 88649 от 04.05.2022г. с приложено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения) и писма от Агенция „Пътна
инфраструктура” с вх. № 93161 от 11.05.2022г. и с вх. № 97377 от 16.05.2022г. (с приложени
схеми).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни,
достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 4503567, справката за нарушител/водач и справката за собствеността на МПС с рег. №
............. са обективни и достоверни писмени доказателства. Тези документа са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и съответно приема, че собственик на
заснетото МПС с рег. № ............. е ИВ. ОГН. Б., че същият има и други нарушения на ЗДвП,
както и че датата на връчване на атакувания Електронен фиш (видно от лист 16 от делото) е
18.02.2022г.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
4
Настоящият съдебен състав кредитира Ежедневната форма на отчет от 17.02.2021г. и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-15061 от 18.02.2021г., тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни,
относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г. се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил с рег. № СА 6419 ММ техническо средство, броят и
номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и
индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства
(50 км/час) и това, че там не е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта. От
Ежедневната форма на отчет от 17.02.2021г. се установява, че от 09.30 часа до 11.30 часа на
17.02.2021г. (което включва и процесния час : 10.05 часа) техническо средство TFR1-M с №
619 е било позиционирано в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе” № 2
(бензиностанция „Газпром“), за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи
се от гр. София към с. Горни Богров при ограничение на скоростта 50 км/час за населено
място. В същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г.
От приложените по делото писмо от Български институт по метрология с вх. №
88649/04.05.2022г. с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 (с приложения), писмата от Главна Дирекция „Национална полиция” (приложени
на лист 18 и лист 34 от делото), Протокол № 2-39-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M и чл.30, ал.5 от Закона за измерванията се установява, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на одобряването на типа е бил до
24.02.2020г., преминало е последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори
на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на
08.07.2020г. (за срок от 12 месеца, т.е. до 08.07.2021г.) и съответно се счита за одобрен тип
средство за измерване, което е технически изправно към процесната дата - 17.02.2021г. Това
означава, че направените с техническото средство измервания са в съответствие със Закона
за измерванията. Поради това /с оглед разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията/ СРС приема, че техническото средство, заснело процесния автомобил и
неговата скорост на движение е било годно към процесната дата да установи нарушението и
попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 2-39-20 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1M“ от 08.07.2020г. се вижда, че въпросното
техническо средство има идент. № 619/13 и този номер 619 е вписан и в Ежедневната форма
на отчет, и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г., а също и в снимковия материал – клип № 17703, то това
означава, че именно провереното на 08.07.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било
използвано и при заснемане на процесното нарушение. Всичко това показва, че
5
техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип и към 17.02.2021г.
(съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) и изготвените с него писмени доказателства
(снимковия материал) имат доказателствена сила.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство (лист 15
от делото) става ясно къде е било позиционирано то. Посредством снимката - клип № 17703
(лист 9 от делото) се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата,
часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение
и това, че в лентата на движение на заснетото МПС няма други превозни средства. Този
снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата,
час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото клип №
17703 е направен на 17.02.2021г. в 10.05 часа и попада в часовия диапазон от 09.30 до 11.30
часа, в който техническо средство TFR-1M с № 619 е било позиционирано в с. Долни
Богров, бул. „Ботевградско шосе” № 2, за да контролира скоростта на движение на МПС-та,
движещи се в населеното място, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров
(според Протокола на лист 14 от делото и Ежедневната форма за отчет на лист 17 от
делото), съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство,
описано в Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г. и в Протокол № 2-39-
20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 08.07.2020г. Доколкото
между снимката - клип № 17703 (от една страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от
18.02.2021г. (от друга страна) има припокриване относно времето, мястото, номера на
техническото средство, ограничението на скоростта, а същевременно клип № 17703 попада
сред номерата на изображенията, направени на 17.02.2021г. от 09.30 до 11.30 часа на
процесното място, за съда не възниква съмнение, че клип № 17703 е направен именно с
техническо средство TFR-1M с № 619.
Относно ограничението на скоростта на процесното място относими и информативни
се явяват Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 17703, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г.,
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 77622/18.04.2022г. и писмата от Агенция „Пътна
инфраструктура” с вх. № 93161/11.05.2022г. и с вх. № 97377/16.05.2022г. с приложени
схеми. Тези писмени доказателства са еднопосочни, достоверни и непредубедени. Поради
това съдът ги кредитира. От съвкупната им преценка се установява, че на процесното място
6
ограничението на скоростта е било 50 км/час и мястото на нарушението попада в населено
място – с. Долни Богров. Именно въз основа на тук коментираните писмени доказателства и
най-вече писмата от Агенция „Пътна инфраструктура” с вх. № 93161/11.05.2022г. и с вх. №
97377/16.05.2022г. с приложените към тях схеми се налага изводът, че неоснователно
жалбоподателят твърди, че бул. „Ботевградско шосе“ № 2 не е в границите на с. Долни
Богров, а е в гр. София.
Към жалбата е приложена част от пътна мрежа – извадка от Google. От една страна
тази извадка не е събрана по предвидения в закона ред. От друга страна по делото има
събрани множество еднопосочни писмени доказателства относно мястото на нарушението,
които съдът кредитира по-горе и които сочат, че бул. „Ботевградско шосе“ № 2 е в
границите на с. Долни Богров. Поради това СРС прие, че документът на лист 7 от делото
няма характеристиките на доказателство и не следва да бъде приобщаван към
доказателствената маса, респ. да бъде подлаган на анализ. По тези съображения съдът
остави този документ извън доказателствената съвкупност по делото.
От плика на лист 8 от делото може да се направи извод, че жалбата е подадена по
пощата. От писмото от Български пощи с вх. № 83363 от 27.04.2022г. става ясно, че не
може с категоричност да се установи на коя дата е била подадена жалбата по пощата.
Поради това и доколкото от датата на получаване на Електронния фиш (18.02.2022г.) до
датата на входиране на жалбата в ОПП – СДВР (04.03.2022г.) не са минали повече от 14 дни,
СРС приема, че процесната жалба е подадена в законоустановения срок, макар и да не може
с категоричност да се установи на коя точно дата е станало това.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
7
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото нарушение. То съответства
на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 400 лева/ като е указано в какъв срок,
по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
За пълнота и прецизност на изложението, следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
8
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че когато срокът на валидност на
одобрения тип средство за измерване на скоростта е изтекъл (в случая изтича на
24.02.2020г.), намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат за одобрен тип като последващата проверка e формата на контрол
на средствата за измерване, която удостоверява това съответствие и (според писмото на
Български институт по метрология с вх. № 88649 от 04.05.2022г.) се извършва от
лаборатория за проверка на средствата за измерване към Главна дирекция „Национална
полиция” на МВР, оправомощена от Председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор да извършва последващи проверки на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M.
Към датата на нарушението /17.02.2021г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
9
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Според този съдебен състав мястото на нарушение е в достатъчна степен изяснено в
Електронния фиш - посочено е населеното място, улицата, нейният номер, посоката на
движение на МПС-то. От схемите, приложени към писмата на Агенция „Пътна
инфраструктура” се установява, че вписаното в Електронния фиш място на нарушението е
именно в населено място и приложените правни и санкционни норми се явяват адекватни на
процесния казус, а аргументите на жалбоподателя, че не било посочено мястото на
нарушението се явяват неоснователни.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
10
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на с. Долни Богров
това е СДВР.
Що се касае до изтъкнатото в жалбата, че Електронният фиш е издаден на датата на
неговото връчване, а именно 18.02.2022г., съдът следва да отбележи, че този аргумент е
опроверган от извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш
Серия К № 4503567 (лист 16 от делото), където ясно се вижда, че Електронният фиш е
съставен на 17.02.2021г., а е връчен на 18.02.2022г. Както стана ясно и по-горе при
издаването на Електронния фиш не се прилагат общите правила за съставяне на Акт и
издаване на Наказателно постановление, вкл. и разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Поради това
този довод на жалбоподателя е неоснователен, тъй като от една страна не е съобразен с
доказателството, приложено на лист 16 от делото, а от друга страна не държи сметка на
специалните правила за издаване на Електронен фиш.
За неоснователно съдът намира и изложеното в жалбата възражение за липса на
снимков материал на уреда, заснел нарушението. Този довод се оборва от снимката,
приложена на лист 15 от делото. Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Видно от лист 14 от делото Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г.
съдържа всички реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
17.02.2021г., а датата 18.02.2021г. е датата на регистриране на документа под № 4332р-
15061. Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г. са посочени номерата на първото и
последното изображение, както и общият брой на констатираните нарушения. Освен вид и
номер на ползваното техническо средство в Протокола на лист 14 от делото е посочено, че
техническото средство е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол
№ 2-39-20 от 08.07.2020г. с годност за експлоатация до 08.07.2021г. Коментираният тук
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 15 от делото), поради което СРС
приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед на изложеното по-горе СРС – 10 състав прие, че Електронният фиш не следва
да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 17703) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 90 км/час. В предвид възможността
за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че конкретно
заснетият автомобил се е движил с поне 87 км/час. В тази връзка съдът се позова на
11
представения по делото Протокол № 2-39-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 08.07.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 17703) измерената скорост е 90 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 87 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 90 км/ч. и в тази връзка
не са нарушени правата на жалбоподателя.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 17703, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15061 от 18.02.2021г.,
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 77622/18.04.2022г. и писмата от Агенция „Пътна
инфраструктура” с вх. № 93161/11.05.2022г. и с вх. № 97377/16.05.2022г. с приложени схеми
се установява, че на процесното място е населено място и там ограничението на скоростта е
било 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „..............” с рег. №
............. се е движил на 17.02.2021г. в 10.05 часа на процесното място с поне 87 км/ч. (след
приспадане на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при
измерване на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в
населено място, то следва да се приеме, че от обективна страна доказано е извършено
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/ч. в
населено място.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 37 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак за ограничение на скоростта, важи общото ограничение
на скоростта от 50 км/час и че щом е измерена скорост от поне 87 км/ч. значи е съзнавал
обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „..............” с рег. №
.............. Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство, то в конкретния случай правилно е била
ангажирана отговорността именно на ИВ. ОГН. Б.. Това е така, защото жалбоподателят е
физическо лице – собственик на лек автомобил „..............” с рег. № .............. В случай, че не
собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП, след получаване на Електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок
12
да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
наказващият орган е изпратил Електронния фиш на И.Б. като лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП
/доколкото заснетото МПС е собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш изрично е
указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото
производство, т.е. Б. не се е възползвал от предоставената му законова възможност да обори
презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да бъде ангажирана
административната отговорност на ИВ. ОГН. Б. за извършеното с неговия автомобил
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 31
км/час до 40 км/час за населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 400 лева.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 37 км/ч. над ограничението от
50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на ИВ. ОГН. Б. (като собственик на
МПС, недоказал, че автомобилът й е бил управляван от друго лице) следва да се определи
глоба в размер на 400 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното
наказание за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е
в твърд размер, който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради
това Електронният фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него
административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Б. има и други нарушения по ЗДвП.
Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не
представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
По делото нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна са били представлявани от
адвокат, респ. юрисконсулт, нито има доказателства за реално направени от тях разноски, а
и не са били поискани такива. Поради това съдът не следва да се произнася по въпроса за
разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4503567, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на ИВ. ОГН. Б. е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14