Р Е Ш Е Н И Е
№2384/6.12.2021г.
гр. Пловдив, 6 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на
единадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Н.
Бекиров касационно административно дело №1857 по описа на съда за 2021г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
И.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат В.С.-
пълномощник, както и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН),
представлявана от юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник, обжалват Решение №867 от
26.04.2021г. по административно дело №2456 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2020г., VII-ми състав, с което: ГДИН е осъдена да заплати на И.Ц.В. сумата от
1 000,00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Арест – Смолян за периода 07.01.2020г. –
02.09.2020г., както и законната лихва върху главницата, начиная
от 30.09.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане;
отхвърлена е исковата претенция на И.Ц.В. до пълния ѝ предявен размер от
10 000,00 лева, а за 06.01.2020г. изцяло, като неоснователна; ГДИН е
осъдена да заплати на И.Ц.В. сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща
сторените по делото разноски; оставено е без уважение искането на ГДИН за
присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателят
В. претендира отмяна на оспореното решение в отхвърлителната
му част поради незаконосъобразност, необоснованост, като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и постановяване на
решение по същество, с което изцяло да бъде уважен предявеният иск. Освен това,
на 20.09.2021г. по електронна поща по делото постъпва писмена защита с
Вх.№16079 от адвокат С., а на 10.11.2021г. отново по електронна поща постъпва
същата писмена защита с Вх.№20106 от адвокат С., с която заявява, че поддържа
изцяло касационната жалба на И.В..
Жалбоподателят
ГДИН претендира отмяна на оспореното решение в осъдителната му част поради
необоснованост и неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да бъдат отхвърлени претенциите на ищцовата страна.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез
прокурор Георги Гешев, изразява становище за неоснователност на касационните
жалби.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационните жалби са подадени в предвидения законен срок и от страни по първоинстанционното производство, за които оспорените части
на решението са неблагоприятни, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството по дело №2456/2020г. е образувано по искова молба на В. за
осъждане на ГДИН да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба (30.09.2020г.) до окончателното ѝ
изплащане, за периода от 06.01.2020г. до 02.09.2020г., в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение “задържане
под стража“ в Арест – Смолян.
Вредите са резултат от
нарушаване на правата на В. по чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи (КЗПЧОС, известна също и като Европейска конвенция за
правата на човека (ЕКПЧ)) и по чл.3 от ЗИНЗС.
Конкретно се
посочва от ищеца В. липса на достатъчно жилищна площ, без условия за раздвижване,
в това число (т.ч.) в събота и в неделя не е осигурявано т.нар. “каре“; лишаване
от адекватно медицинско обслужване, тъй като е нямало лекар и зъболекар близо
една седмица, а ищецът е бил с болни зъби; тоалетната е била изградена
наполовина; наличие на хлебарки, дървеници, гризачи и мухъл; предоставяната
храна– млека и десерти е с изтекъл срок на годност, в т.ч. в лавката се предлага
храна с изтекъл срок на годност. Всичко това причинило на В. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност и други подобни.
Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства,
първоинстанционният съд приема за установено от
фактическа страна, че ищецът И.В. постъпва в Арест – Смолян на 07.01.2020г.
и престоява там до 02.09.2020г. или за период от общо 240 дни.
Първоинстанционният съд приема за
установено, че твърдението на ищеца В. за пренаселеност в помещенията на Арест
– Смолян, в които е пребивавал, е недоказано, тъй като килията, в която е
пребивавал, а именно килия №2, осигурява на всеки задържан минималната жилищна площ от 4,00 кв.м.,
доколкото килията е с площ от 16,00 кв.м., от които 1,00 кв.м. санитарен възел.
Килията е обзаведена за три задържани лица и съответно в нея са настанявани до
три задържани лица. Съответно, за всяко едно задържано лице, настанено в килия
№2, са осигурени по 5 кв.м. жилищна площ.
Първоинстанционният съд приема за
недоказано твърдението на В., че не му е осигуряван едночасов престой на
открито, т.нар. “каре“, през събота и неделя, предвид представените от ГДИН доказателства,
въз основа на които приема за установено, че на В. е осигуряван ежедневен
престой на открито (без събота и неделя), с времетраене от минимум 60 минути,
като през делнични дни “карето“ се компенсира като времетраене повече за дните
събота и неделя, а мястото за престой на открито е с площ от 80,00 кв.м.
По отношение на
твърдението на ищеца В. “Нямало е лекар и
зъболекар близо една седмица е бил с болни зъби.“ съдът приема за
недоказано по делото, че В. е имал конкретни здравословни оплаквания, на които
да не е получил полагащата се медицинска и/или стоматологична помощ.
Прието е за
недоказано твърдението за наличие на дървеници и хлебарки в помещенията, в които
е пребивавал В., предвид представените от ГДИН конкретни данни за периодично
извършвана дезинсекция, третираща именно хлебарки и дървеници.
При липсата на
ангажирани от В. доказателства за наличието на мухъл и гризачи в килията, първоинстанционният съд приема за
недоказано твърдението на В. в тази насока.
Прието е за недоказано
твърдението на В., че са му предоставяни “храна млека и десерти с изтекъл
срок“, както и че в лавката храната е с изтекъл срок.
На следващо
място, първоинстанционният съд приема за доказано твърдението
на В., свързано с тоалетната, която същият е ползвал при престоя си в Арест –
Смолян.
Прието е за
установено, че в килията, в която В. е пребивавал, има изграден санитарен възел
на височина от 110,00 см., поради което липсва възможност за уединение. Липсата
на уединение е факт, който принизява човешкото достойнство и е несъвместимо със
забраната по чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНЗС.
Съответно, налице
е незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГДИН относно
неосигуряване на уединение при задоволяване на физиологични нужди, което предпоставя изводът, че битовите условия в Арест – Смолян
създават предпоставки за увреждане на психическото и физическото здраве на задържаните
лица, както и предпоставки за уронване на човешкото им достойнство. Посочените
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към задържаните лица, предпоставят и извод за заплаха
за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
При това
положение, съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според
която норма обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, при правилно и законосъобразно отчитане на степента и характера
на вредите, както и продължителността на периода, през който са претърпени,
както и при съобразяване с актуалната практика на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ) по идентични дела, израз на която е решение от
04.06.2020г. по делата Й. и д. срещу България и и. и други срещу България, първоинстанционният съд присъжда на В. обезщетение в размер
от 1 000,00 лв. (ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане) за претърпени от него
неимуществени вреди и отхвърля иска му в останалата част, респективно за сумата
от 9 000,00 лева.
Настоящият състав на съда намира, че решението, части от което се оспорват
в настоящето производство, се явява постановено при правилно прилагане на
закона и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
противно на възраженията на двамата касатори в тази
насока.
Подробно изложените съображения, мотивирали решението на първоинстанционния съд, се споделят напълно от настоящия
състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още
повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до възраженията в касационните жалби, то същите са неоснователни
и не се подкрепят от приетите по делото доказателства.
Следва изрично да се посочи, че присъденото
на В. обезщетение в размер от 1 000,00 лв. за период от общо 240,00 дни
или ≈ 4,17 лв./ден (с равностойност от 2,13 €/ден) настоящият състав на
съда намира за съобразено и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото Й. и д.
срещу България, както и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото и. срещу България.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на
съда намира касационните жалби за неоснователни, поради което не следва да бъдат
уважени.
По делото няма направени искания за
присъждане на разноски, а и с оглед очерталия се изход на същото, разноски не
следва да се присъждат на страните.
Така мотивиран и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №867 от 26.04.2021г. по административно дело №2456 по
описа на Административен съд- Пловдив за 2020г., VII-ми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………