Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 15.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и пети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1039 по описа за
2017 г. на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.И.И., ЕГН ********** ***
предявил срещу ответницата Л.З.К., ЕГН ********** *** с правно основание чл.59,
ал.9 от
1.
Бащата Д.И.И. да има право да взема детето при себе
си всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17.00 ч. на
петъчния ден до 17.00 часа на неделния
ден с преспиване;
-
за Коледните
празници – всяка нечетна година за времето от 17.00 ч. на деня предхождащ деня обявен за начало
на празниците /почивни дни/ до 20.00 ч. на последния ден обявен за празничен
/почивен ден/ с право на преспиване;
-
за Новогодишните
празници – всяка четна година за времето от 17.00 ч. на деня предхождащ деня обявен за начало
на празниците /почивни дни/ до 20.00 ч. на последния ден обявен за празничен
/почивен ден/ с право на преспиване;
-
за Великден –
всяка четна година за времето от 17.00 ч. на деня предхождащ деня обявен за
начало на празниците /почивни дни/ до 20.00 ч. на последния ден обявен за
празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
2.
През останалите празници, когато с
Постановление на Министерски съвет са обявени повече от 1 почивен ден, бащата Д.И.И.
има право да взема детето при себе си, както следва: на 3-ти март – всяка
нечетна година за времето от 17.00 ч. на деня предхождащ деня обявен за почивен
до 20.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване; на 6-ти май – всяка
четна година за времето от 17.00 ч. на деня, предхождащ деня обявен за почивен
до 20.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване; на 24-ти май –
всяка нечетна година за времето от 17.00 ч. на деня предхождащ деня обявен за
почивен до 20.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване; на 6-ти
септември – всяка четна година за времето от 17.00 ч. на деня предхождащ деня
обявен за почивен до 20.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване;
на 22-ри септември – всяка нечетна година за времето от 17.00 ч. на деня
предхождащ деня обявен за почивен до 20.00 ч. на последния ден обявен за
почивен с преспиване. Ако някой от празниците съвпада с времето определено за
лични контакти на бащата с детето в т.1,
се прилага определеното в т.1.
3.
На лични и
семейни празници бащата Д.И.И. има право да взема детето при себе си, както
следва:
-
На 2-ри февруари
/рожден ден на М./ - всяка четна година за времето
от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, а ако съвпада с почивни дни от 17.00 ч.
на деня предхождащ почивните дни до 20.00 ч. на последния почивен ден;
-
На 8-ми ноември /имен ден на М./: всяка нечетна година за времето от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, а ако съвпада с почивни дни от 17.00 ч. на деня
предхождащ почивните дни до 20.00 ч. на последния почивен ден;
-
на 11-ти октомври
/рожден ден на бащата/ - от 17.00 ч. в
петъчния ден от седмицата на самия рожден ден до 20.00 ч. на неделния ден,
независимо от определеното в т.1;
-
на 30-ти август
/рожден ден на доведената сестра на детето/ - от 17.00 ч. в петъчния ден в
седмицата на самия рожден ден до 20.00 ч. на неделния ден, независимо от
определеното в т.1;
-
На 24-ти ноември
/имен ден на доведената сестра на детето/ - от 17.00 ч. в петъчния ден в
седмицата на самия имен ден до 20.00 ч. на неделния ден, независимо от
определеното в т.1;
4.
Бащата Д.И.И. има
право да взема детето при себе си 10 дни през зимата за периода от 3-ти
февруари до 13-ти февруари без прекъсване и 20 дни през лятото за времето от
12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като майката се задължава 2
месеца преди започването на всеки един от периодите да уведоми с писмо, връчено
чрез известие за доставяне бащата за времето, в което ще ползва годишния си
отпуск. Ако майката не уведоми бащата по посочения начин и в срок, се приема,
че същата няма да ползва отпуска и няма да се полза от правото „времето за
лични отношения да не съвпада с годишен отпуск на майката“. Дните, в които
бащата има право на лични контакти с детето, определени в т., се приспадат от
броя на дните, във времето, определено за лични контакти на бащата с детето по
т., и т.2, приоритет има посоченото в
настоящата т.4.
Направено е и искане на основание
чл.128, ал.1 и ал.3 от СК в случай, че бащата временно не е в състояние да
упражнява правото си на личен контакт с детето, поради отсъствие или
заболяване, да се предостави правото този режим да се осъществява от бабата на
детето по бащина линия – В.Д.Т..
В исковата молба се излагат
доводи, че ищецът и ответницата са били съпрузи, чиито брак е прекратен със
съдебно решение по гр.д. № 594/2012 г. по описа на РС Елин Пелин, като от брака
си имат родено едно малолетно дете – М.Д.И., родена на *** г.. Със съдебното решение е
постановено упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете
да е на майката, като бащата има определен режим на лични контакти. Майката
обаче нееднократно създава трудности и пречки за реализиране на постановените
със съдебното решение лични контакти и не спазва постигнатите устни договори за
времето, продължителността на престоя на детето при баща му, мястото на взимане
и връщане на детето. Поради неизпълнение на съдебното решение от страна на
ответницата в частта относно режима на лични отношения на М. с бащата е издаден изпълнителен лист от 03.04.2014 г.
за принудително изпълнение и реализиране на предоставеното право. Ищецът винаги
стриктно е изпълнявал договорите относно времето, продължителността на престоя
и мястото, където детето е следвало да бъде връщано на майката, но ответницата
злоупотребявайки с правата й, които законът й дава като родител упражняващ
родителските права, през месец август 2017 г. без наличие на повод за това
сезира 02 РУ МВР София и Военно-окръжна прокуратура – София, където по неин
сигнал срещу ищеца са образувани ЗМ
226000-8827/2017 г. и пр.пр. № 1342/ 22.08.2017 г.
Към момента и двамата родители
имат нови партньори, с които живеят,
като ответницата очаква и дете от мъжа, с който живее на съпружески начала в
гр.Елин Пелин.
Ответникът също има втора съпруга,
която има дъщеря. Със Заповед на министъра на отбраната № КВ-232/19.06.2017 г. Д.И.
е освободен от длъжността главен асистент в катедра „Комуникационни и информационни
системи“ на Факултет „Командно-щабен“ на ВА „……….“ и е назначен за „офицер за координация“ в
Сухопътното командване на НАТО в И., Т., считано от 27.08.2017 г. при първоначален срок от
три години, където живее със съпругата си и нейната дъщеря. Бащата желае част
от времето, което е определено за личните му контакти с детето да прекарва в Т., където е постоянното му пребиваване, както и дъщеря му да го придружава по време на ваканциите й в страните от Европейския
съюз, В. и Северна Ирландия, както и съседните М. и С.. Малолетната М. И.
обаче няма валиден паспорт и не може да пътува извън границите на страната, тъй
като майка й не е дала съгласието си за това.
В тази връзка ищецът е инициирал исково производство, което е висящо
пред РС Елин Пелин, решението по което следва да замести липсващото съгласие на
Л.К. за издаване на паспорт на дъщеря й, както и за пътуване на детето извън
границите на държавата в нейно отсъствие. Твърди се, че ищецът е всеотдаен
родител и силно е привързан към дъщеря си, като М. също поддържа изградени близки отношения на доверие и
надеждна привързаност. Детето не изпитва страх и безпокойство, когато е с баща
си насаме или в присъствието на други хора, а той й осигурява спокойно и
любвеобилно своето присъствие. Тя се
чувства ценена, подкрепяна и насърчавана. М. е силно привързана и към новото семейство на баща си,
а дъщерята на съпругата му е нейна връстница и я нарича своя сестра, като
изразява желание да им гостува по време на ваканциите в Т., прави планове да прекарва част от празниците заедно
с баща си и неговото семейство, твърди, че ще й липсват срещите с бащата.
Всичко изложено поражда правния интерес
от предявяване на настоящия иск, за да се постигне максимална гаранция за
реализиране на предоставените от закона права на бащата и адекватност на
контактите му съобразно интересите и нуждите
на детето.
В срока по чл.131 и сл. от ГПК ответницата
Л.З.К. е депозирала писмен отговор, с който иска се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че изложените обстоятелства в исковата молба не отговарят на
истината. Не се оспорва обстоятелството, че бракът между родителите е прекратен
с решение постановено по гр.д. № 594/2012 г. на РС Елин Пелин и с него са
определени лични отношения на бащата с детето. Не отговарят на истината
твърденията, че ответницата е създавала пречки при общуването на детето с баща
му, тъй като макар и родителите да са уговори, че извън определения режим, по споразумение
между родителите бащата може да вижда детето, то ищецът започнал да поставя
ултиматуми и да иска да вижда детето без
да се съобразява с възможностите на ответницата. Изваждането на изпълнителен
лист по делото, съвсем не означава автоматично, че клаузите на съдебното
решение не се спазват от ответницата, а означава, че ищецът води психологическа
война с ответницата, в която въвлича и детето. Сочи се, че подадените сигнали
до 02 РУ МВР София и Военно окръжна прокуратура – София са били с единствена цел да се защити интереса
на детето и да не се увреди детската му психика. Излага доводи, че с оглед
размирната обстановка в Република Турция, множеството атентати, ислямизирането
на държавата, войната й с кюрдите и Сирия, не е съгласна детето да пътува с
бащата в Р Турция. Не отговаря на истината и твърдението, че детето няма
валиден паспорт. Психологическият натиск от страна на ищеца спрямо ответницата
се подразбира и от обстоятелството, че той завежда две граждански дела срещу
нея след като добре му е известно, че тя е бременна в осми месец. Не отговаря
на истината и твърдението, че между детето и бащата са изградени близки
отношения на доверие и привързаност, тъй като детето изпитва страх и силно
безпокойство, когато е насаме с баща си, тъй като много често след като е взето
от него се изпраща при неговата баба по бащина линия.
Предвид
изложеното се сочи, че не са налице нови обстоятелства, изискващи промяна на
режима на лични контакти на бащата с детето, определени вече със съдебното решение,
тъй като съгласно съдебната практика,
новите обстоятелства следва да влошават положението на детето при родителя при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, както и обстоятелства, които
биха подобрили положението му при новото разрешение, като във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват от положението на
детето и на ефикасността на по-рано
взетите мерки, като винаги следва да се изхожда от интересите на детето. В този
смисъл се моли съдът да отхвърли претенцията
на ищеца като неоснователна.
Елинпелински районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за раждане № 720164/13.02.2009 г. издадено от
район Надежда, Столична община, страните по делото са
родители на малолетното дете М.Д. И.,
ЕГН **********.
От представеното по делото Решение от 28.05.2012
г. постановено по гр.д. № 594 по описа за 2012 г. на РС Елин Пелин се
установява, че бракът между Д.И.И. и Л.З.И. е прекратен с слязло в сила решение
на 28.05.2012 г., като упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете М. Д. И. са предоставени на майката Л.З.К.. По отношение на
бащата Д.И.И. е определен режим на лични отношения с детето, както следва:
всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/ за
времето от 09.00 ч. в съботния ден до 20.00
ч. в неделния ден, както и двадесет дни непрекъснато през лятото и десет
дни непрекъснато през зимата, което по
време да не съвпада с платения отпуск на майката. По време на националните
празници като Великден детето ще бъде при бащата, а Коледа при майката, а по
врене на останалите национални празници по устна договорка между двамата
родители. С решението бащата Д.И.И. е осъден да
заплаща, на детето си М. Д. И. чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 70.00 лева месечно.
Представен е изпълнителен лист от
03.04.2014 г. издаден от РС Елин Пелин
по гр.д. № 594/2012 г. относно режима на лични отношения на детето М. Д. И. с бащата Д.И.И..
От Заповед на министъра на
отбраната № КВ-232 се установява, че майор Д.И.И. - главен асистент в катедра
Комуника, ионни и информационни системи“
на факултет „Командно-щабен“ на ВА „Г.С.Раковски“ е назначен на длъжност
„офицер за координация“ в Сухопътното командване на НАТО в И., Т., считано от …………г.
По делото е представена и Заповед
за командировка - НАТО КМ-1301/19.06.2017 г. на Д.И.И. до И. Т. с дата на
заминаване …….г. и дата на завръщане - ………… г.
Видно от удостоверение за
постоянен адрес издадено от околийско управление Б. е че Д.И.И. има постоянен адрес в гр.И., околия Б..
Представена е нотариална покана акт № 71 том I, рег. № 1514/2017 г. по описа на нотариус Станимир
Аврамов с район на действие РС Елин Пелин, видно от която Д.И.И. е отправил
покана до Л.З.К., с която я информира, че в случай, че не му бъде оказано
дължимото необходимо съдействие за заявяване и получаване на паспорт на дъщеря
им М. И., както и ако не му се предостави
писмено съгласие за отправените с поканата предложения в декларация с нотариално
удостоверяване на подписа в определения
срок, ще реализира правата си по съдебен ред. Представено е известие за
доставяне на поканата.
От постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр.пр. 1027/2014 г. по описа на РП Елин Пелин се установява,
че във връзка с постъпила от Д.И.И.
жалба, с която се жали, че бившата му съпруга Л.З.К. не изпълнява съдебно
решение от 28.05.2012 г. по гр.д. № …../2012
г. на РС Елин Пелин за осъществяване на личен контакт с неговото дете М. Д. И. е прието, че не са налице достатъчно данни по
смисъла на чл.211 от НПК, поради което е отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление от общ характер.
Представено е и постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 29.08.2017 г. по преписка №
1342/2017 г. на Военно-окръжна прокуратура София, с което във връзка с подадена жалба от Л.З.К. относно нарушаване
на режимама на свиждане от страна на бившия й съпруг майор Д.И.И. по отношение
на дъщеря им М. Д. И. е прието, че
може да бъде направен обоснован извод, че формално е осъществен състава на
деяние по чл.182 ал.2 от НК от Л.З.И. и Д.И.И., но е налице хипотезата на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, според която не е престъпно деянието което
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общество опасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Видно от постановлание за отказ
да се образува досъдебно производство от 18.11.2015 г. по преписка № 2366/2015
г. по описа на Военноокръжна прокуратура София е, че по повод жалба на майор Д.И.И.
срещу редник Л.З.К. за нарушаване режима на лични контакти с
дъщеря им, не е установено да са налице достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер, поради което е отказано образуване на досъдебно
производство.
От Постановление с дата 10.04.2018
г. издадено по пр. 107/2018 г. по описа на РП Елин Пелин се установява, че прокурор при РП Елин Пелин е изпратил по
компетентност на Военноокръжна прокуратура София жалбата на Д.И.И. срещу Л.З.К.
относно неизпълнение на съдебно решение, с което е определен режим на лични
контакти с детето с оглед данни за евентуално извършено престъпление от общ
характер по чл.182, ал.2 от НК.
Представена е Заповед на командира
на военно формирование…../30.06.2016
г., видно от която е, че редник Л.З.К. е ползвала платен годишен отпуск в
периода от 01.07.2015 г. до 13.07.2015 г. и с вносна бележка от 29.05.2015 г. е
заплатила определена сума по сметка на Военни клубове и военно дело.
Установява се от Удостоверение за
раждане издадено от окръг В.Т., че Д.И.И.
роден на *** г. е с родители В. Д. И. и
И. Д. И.
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак № ********** издадено от район Ч., град С. област Б. Д.И.И.
е сключил граждански брак на ………..г. с К. Й. Д..
Представено е удостоверение за раждане № КРСР
090556/03.09.2009 г. издадено от район К. С. община на К. Н.М., ЕГН **********,
видно от което е, че същата има родители – К. Й. Д. и Н. П. М..
От епикриза издадена от Клиника по акушерство
и гинекология при УМБАЛ Света Анна АД София се установява, че Л.З.К. е приета
на 20.01.2018 г. с диагноза бременност и изписана на 26.01.2018 г.
вследствие извършено раждане чрез
цезарово сечение.
Представен е Договор от 18.09.2015 г. сключен
между Л.З.К. лично и като майка и законен представител на детето М. Д. И. за
предоставяне на специализирана помощ и подкрепа от Институт по социални
дейности и практики – София.
По делото са ангажирани и следните
доказателства: покана за доброволно предаване на дете до Л.З.К. по изп.д. №
20151820400023, както и писма изпратени от Д.И.И. до Л.З.К. с дати – 15.04.2015
г.; 16.03.2015 г.; 19.01.2015 г.; 24.04.2014 г.; 09.04.2014 г. – два броя;
11.06.2014 г.; 21.08.2013 г.; два броя обратни разписки на ЕКОНТ; три броя
призовки; уведомително писмо до Л.З. ***; уведомления от Л.К. чрез адв.М.
изпратени до Д.И. – два броя; писмо до адв.М. от Д.И.; молба от Д.И. вх. №
69/26.01.2018 г. по описа на ДСИ при РС Елин Пелин; кореспондения от Вайбър
От изготвения по делото социален
доклад от Агенция социално подпомагане, Дирекция Социално подпомагане гр.Елин
Пелин се установява, че в хода на социалното проучване е установено, че Л.К. полага адекватни грижи за детето си М. в семейна среда, среща подкрепа от разширеното си
семейство при отглеждането на детето, разполага с добри жилищни условия. Детето
споделя, че контактува и с баща си.
Представен е и социален доклад изготвен от
Агенция за социално подпомагане Сердика, в който се сочи, че Д.И. и неговата
майка В. Т. притежават
необходимите качества да възпитават дете. Условията в жилището са подходящи за
отглеждането на дете. Г-н И. и г-жа Т. са
работещи и финансово обезпечени, като г-жа Т. е пенсионер, но продължава да работи. По техни данни
между тях и детето М. има изградена емоционална и
доверителна връзка. Предвид обтегнатите отношения между двамата родители на М. и нарушаната им комуникация, се създават предпоставки
за въвличане на М. в конфликта на лоялност между
родителите, повишена тревожност и отчуждаване. В интерес на М. е да се вижда и общува пълноценно, да расте и се
развива и да има подкрепата и на двамата си родители, като за запазване на
връзката „родител – дете“ и добрите отношения помежду им, контактите на детето
и бащата следва да се стимулират и осъществяват съгласно подходящ режим,
постановен от съда. В интерес на детето е да познава и общува пълноценно и със
своите роднини по майчина и бащина линия.
По делото са събрани гласи
доказателства чрез разпит на свидетелите А. С. А. и Д.Б.Д., водени от ищеца по
делото.
Свидетелката А. А. сочи, че познава страните по делото и тяхната дъщеря М.. Известно й е също, че
ищецът живее и работи в Република Т. в гр.И., където е командирован за срок от три години. Известно й
е също така, че страните по делото са разведени и непосредствено след развода на съпрузите
ищецът изпитва сериозни трудности да вижда детето си М., тъй като бившата му съпруга
създава пречки за това, което наложило дори да се ползва социална услуга, за да
се преодолеят съществуващите проблеми в комуникацията. Всички тези противоречия
се задълбочили още повече през изминалото лято, когато ответницата разбрала,
че И. ще бъде командирован и ще живее и
работи в Република Т.,
тъй като Д. имал предложение до бившата му съпруга той да приеме родителските
права по отношение на детето, с оглед да му осигури по-добро образование в
чужбина и да могат да прекарват повече време заедно. Всичко това е продиктувано
от желанието на ищеца детето да опознае и други държави и култури, но отговор
от ответницата не бил даден. Във връзка с неизпълнение на съдебното решение
относно определения режим на виждане на детето с бащата и пречките, които
ответницата създавала била сезирана
и военна прокуратура, тъй като и двамата
родители са служещи от Българската армия, като комуникацията между родителите
още повече се влошила, а ответницата лишила Д. от възможността да вижда детето
си по начина по който това е уредено с решението за развода. Факта, че ищеца
живее на 800 км от детето си говори, че
е трудно всеки уикенд да се прибира и да осъществява срещите с детето си,
съобразно с решението, а особено неприятно е, когато се прибере да не може да
види детето, поради липсата на съдействие от страна на майката. Особено се
откроява случай от месец януари 2018 г., когато ищецът дошъл да види детето по времето, когато има
право да го стори, но ответницата заявила, че се намира в болница и за детето
се грижат други хора, а в същото време свидетелката, заедно с Д. били в Елин
Пелин и заварили ответницата К. в домът
й с нейни роднини и детето Михаела, което очевидно говорело за желанието й да
създава пречки за осъществяване на контактите на бащата с детето. Свидетелката
разказва, че между бащата и детето има силна връзка и общуват пълноценно.
Бащата има финансов ресурс да се грижи за детето си и в семейството на Д., М. може да види едни нормални
и прекрасни отношения. Самата тя е много щастлива, когато са заедно с баща й.
Свидетелката сочи, че познава и майката на Д. – госпожа Т. и твърди, че
тя е добра домакиня и грижовна
баба, а възрастта й и здравословното й състояние позволяват ефективно да полага
грижи за внучката си, да се заблавляват и да ходят на разходка, на кино, като
баба й има тази възможност.
От разпита на свидетеля Д.Б.Д. се установява, че познава страните по
делото, тъй като били колеги в поделението в М.. Известно му е, че към момента
ищеца Д.И. живее и работи в Т., в гр.И. в базата на НАТО. Твърди, че му е известно, че след
развода на страните по делото и особено след заминаване на ищеца за Т. той има много трудности при взимане на детето. Разказва,
че бил свидетел само на един случай, при който съгласно прокурорско решение,
ищецът трябвало да вземе дъщеря си в събота сутринта, но ответницата му
отказала и затова ходили до полицията, за да пусне Д. жалба, но тя пак отказала
и той не можал да вземе детето, дори и в присъствието на полицаите. Свидетелят
сочи, че през последните пет години прекарва всички празници с Д. и може да
каже, че той е много добър баща и отношението му към детето е префектно.
Познава и майката на Д., която е работещ пенсионер и е много добра, като има желание
да се грижи за внучката си и ще се справи с отглеждането й. Твърди, че за други
случаи на проблеми при осъществяване на режима на виждане на Д. с дъщеря му
знае само от разказите на ищеца.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение режима на
лични отношения:. С влязло в
сила съдебно решение за развод, водено между страните по делото, съдът е
определил и мерките относно личните отношения между родителя, комуто не са
предоставени родителските права по отношение на роденото от брака дете. В
разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК е предвидено, че при изменение на обстоятелствата,
съдът може да измени постановените
по-рано мерки със съдебното решение и по молба на единия родител.
Законодателят обаче е предвидил извършването
на такава промяна с наличието на новнастъпили обстоятелства, при които
интересите на детето изискват преразглеждане на постановените вече мерки.
Конкретизация на общата формулировка „изменение на обстоятелствата” се съдържа
в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са разграничени различните случаи, а именно:
влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето или
подобряване на условията при другия родител; повторно встъпване в брак на някой
от родителите; невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото
дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му същия се окаже
неблагоприятен за детето и т.н.
В раздел V-ти на постановление №
1/1974 г. на Пленума на ВС, се дава следното тълкуване във връзка с прилагането
на разпоредбата: „Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или
да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради
това съдебната практика правилно приема, че са от значение….., както
измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма.
Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните
качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен
да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото.
В конкретния
случай, ищецът твърди като наличие на нови обстоятелства преместването му на
работа в Република Турция, като основно набляга на факта, че често е
препятстван от страна на ответницата да осъществява контакти с детето си съобразно
определения режим и това му пречи да осъществява режима на личните контакти с
детето в пълен обем.
От събраните по делото множество
доказателства – гласни и писмени е очевидно, че след развода родителите на детето
Михаела не поддържат добри взаимоотношения помежду си, поради което не могат да
постигнат консенсус относно нормално протичане на определения от съда режим на
лични отношения на детето с бащата – ищец по делото. Очевидно е също, че
липсата на по-подробна регламентация в тази насока и нежеланието на родителите
да комуникират помежду си, създава проблеми, както за детето, така и за неговите родители. За да бъде уважен искът
по чл.59, ал.9 от СК следва да се докаже
изменение на обстоятелствата след постановяване на решението за определяне на
личните контакти и то такова изменение, което съществено да засяга интересите
на детето. Така след като се вземат предвид събраните доказателства, висшият
критерии за решението на съда е интереса на детето. Чрез режима на личните
отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В настоящия случай от така
изяснените фактически обстоятелства по спора, съдът прави извод, че са налице
променени обстоятелства и налагащи изменение на режима на лични отношения
между ищеца и малолетното дете М., определен с решението
за прекратяване на брака.
Режимът на лични отношения между детето и бащата, който пребивава в Република Т. се явява неефективен предвид настъпилите
конфликтни отношения между родителите след развода, които несъмнено влияят и в
сферата на детето, поради което се нуждае от по-прецизна конкретизация, с цел
по-ефективното му осъществяване и максимално елиминиране създаването на нови
конфликтни ситуции при осъществяването му.
По изложените съображения, съдът приема, че следва да се определи
по-конкретизиран режим на лични отношения между детето М. и неговия баща, който
да задоволява необходимостта от пълноценно общуване на детето и с
двамата родители. За неоснователно съдът намира искането на ищеца режимът на
лични контакти с детето в края на седмицата и по време на празнични дни да
започва от 17.00 ч. на петъчния ден или
от 17.00 часа на деня предхождащ празничните дни, тъй като в посочените дни
детето с оглед възрастта му би могло да е ангажирано все още с учебния процес и
е възможно това да създаде предпоставки за отсъствие от учебни занятия или
други извънкласни мероприятия, в които
детето участва. Изместването на режима от 17.00 ч. на предпразничния ден би
довело също така и до невъзможност от страна на майката поради служебни
ангажименти в този работен ден да
подготви и предаде навреме детето на бащата, а това несъмнено също ще доведе до
затруднения в осъществяването на режим с такъв часови график, което би довело
до негативни емоции и изживявания за все още ранимата детска психика за детето М.. Ето
защо логично би било подобен режим да създаде нови конфликтни ситуации
между родителите, които ще се отразят и на емоционалното и психическо състояние
на детето, поради което съдът намира искането в тази част за неприемливо и
неефективно, а определеният първоначален режим с бракоразводното решение за
ефективен и конкретизиран в достатъчна степен, поради което не следва да бъде
изменян в тази част. По изложените по горе съображения, за частично основателно
съдът намира и искането за конкретизиране на режима на лични контакти по време на
официалните празници и личните празници на детето. Ето
защо разногласията във връзка с определяне рамките на режима на лични контакти
на детето с бащата, може да бъде преодоляно чрез промяна свързана с тяхното
прецизиране, с цел осигуряване на ритмичност и спокойствие за детето и за да се
игнорира всякакво напрежение свързано с осъществяване на личните контакти с
бащата. Съдът намира, че следва да се осигури такъв режим, който да е в интерес
на детето, защото по този начин то ще запази добрите отношения и с двамата
родители, ще е възможно пълноценно да контактуват и с двамата, което трябва да
е цел и на самите родители.
Тъй като производството по чл.59 от СК не е исково, а спорна съдебна
администрация, при която съдът арбитрира отношенията между родителите,
ръководейки се единствено от интересите на детето и не е обвързан от
заявените искания, настоящият съдебен състав, приема, че за в бъдеще следва да
бъде определен следния режим на лични отношения между детето М. и бащата Д.:
1.
Бащата Д.И.И. да има право да взема детето при себе
си всяка първа, втора и четвърта седмица
от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 20.00 часа на неделния ден с право на преспиване;
-
за Коледните празници – всяка нечетна
година за времето от 10.00 ч. на първия
ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
-
за Новогодишните празници – всяка четна
година за времето от 10.00 ч. на първия
ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
-
за Великден
– всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало
на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч.
на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
2.
През останалите празници, когато с
Постановление на Министерски съвет са обявени повече от 1 почивен ден, бащата Д.И.И.
има право да взема детето при себе си, както следва:
-
на 3-ти
март – всяка нечетна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен
за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за
почивен с преспиване;
-
на 6-ти
май – всяка четна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен
за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за
почивен с преспиване;
-
на 24-ти май
– всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало
на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч.
на последния ден обявен за почивен с преспиване;
-
на 6-ти
септември – всяка четна година
за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за почивен с преспиване;
-
на 22-ри септември – всяка нечетна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен
за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за
почивен с преспиване.
3.
На лични и
семейни празници бащата Д.И.И. има право да взема детето при себе си, както
следва:
-
На 2-ри февруари /рожден ден на М./ - всяка четна година за времето от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано с учебния процес. Ако рожденият ден съвпада с
почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден
-
На 8-ми
ноември /имен ден на М./: всяка нечетна
година за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не
е ангажирано с учебния процес. Ако
именният ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
-
на 11-ти октомври /рожден ден на бащата/
- за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на
същия ден, в случай, че детето не е ангажирано
с учебния процес. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до
21.00 ч. на почивния ден;
-
на 30-ти август /рожден ден на доведената сестра на
детето/ - за времето от от 17.00 ч.
до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано с учебния процес. Ако рождения ден съвпада с
почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
-
На 24-ти ноември /имен ден на доведената сестра на
детето/ - за времето от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано с учебния процес. Ако именния ден съвпада с
почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
4.
Бащата Д.И.И. има
право да взема детето при себе си 20 дни през лятото за времето от 12-ти
август до 2-ри септември без прекъсване, като майката се задължава в
посочения период да предоставя детето, независимо дали ползва или не платен или
неплатен годишен отпуск; както и по 4 /четири/ дни през зимната и по 4 /четири/
дни през пролетната ваканции, през време което да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, а в случай, че майката ползва платен отпуск през
зимната и пролетната ученически ваканции, тя следва да уведоми с писмо с
обратна разписка бащата Д.И.И. най-малко два месеца по-рано, в противен случай
бащата ще има право на лични контакти с детето М. Д. И. в посочен от него период през тези ваканции.
Така определеният режим, съдът намира
за необходим и достатъчен, съобразен и с трайно утвърдилата се в това отношение
съдебна практика, доказал с времето
своята ефективност, тъй като постановяването на още по-разширен и динамичен
режим на лични контакти и още по-честото взимане и връщане на детето би
разстроило ритъма му на живот и би
довело до невъзможност то да води ритмичен и спокоен живот, би смутило
ежедневието му, с оглед необходимостта от честа смяна на ежедневните му навици
и непрекъснати пътувания. Предвид
изложеното предявеният иск за изменение на личните отношения на бащата с
малолетното дете се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.128, ал.3 от СК:
С исковата си молба ищецът Д.И.И. е
предявил иск по чл.128 ал.3 от СК, като моли съдът да постанови решение, с което в случай,
че ищецът временно не е в състояние да упражнява правото си на личен контакт с
детето поради отсъствие, да предостави правото на този режим да се осъществява
от бабата на дететето по бащина линия В. Д. Т.. Нормата на чл.128, ал.3 от СК урежда
правото на лични отношения между бабата и дядото на непълнолетно дете в
случаите, при които на един от родителите вече е бил определен режим
на лични отношения с детето и когато този режим по различни причини не може да
бъде осъществяван лично от родителя. На първо място касае се за самостоятелен
иск на бабата и дядото при кумулативната даденост на горните предпоставки, а
именно наличие на определен режим за лични отношения и контакти на родителя с
детето и временна невъзможност на този родител да осъществява лично този режим.
В случая
бащата Д.И.И. с исковата молба е предявил иск за определяне на режим на
лични отношения между него и малолетната му дъщеря, като заявява, че поради
невъзможност да упражнява в пълен обем постановения режим, поради постоянно
местоживеене в Република Т., желае този режим да се упражнява от неговата майка. Това
обстоятелство обаче не може да бъде предпоставка да бъде уважено искането му за
упражняване на този режим от страна на неговата майка, тъй като подобно искане
следва да изхожда от самата баба, като носител на това нейно субективно право. Настоящият
състав намира, че съдът не би могъл служебно да се произнася по въпроса за
личните отношения на детето М. с неговата баба по бащина линия, без да е надлежно сезиран за
това от страната, разполагаща с това субективно право, а още по-малко когато
такова искане изхожда от друг правен субект. Родителите имат право на лични
отношения с децата си, когато не упражняват родителските права, но това право
не е идентично с правото на бабата и дядото на детето, които имат възможност да
искат на собствено основание определяне на подходящ режим, съобразен с техните
възможности и разбира се желания, като се отчита приоритетно интереса на
детето. По изложените съображения предявеният иск се явява недопустим като
предявен от ненадлежна страна, поради което производството в тази част подлежи
на прекратяване.
Направеното искане с правно основание чл.127а, ал.4 от СК за допускане на предварително
изпълнение на решението, съдът намира,
че е неотносимо към настоящия иск, доколкото предявеният иск е с правно
основание чл.59, ал.9 от СК, поради което не следва да бъде уважено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото
съдебни разноски в размер на 1025, 00 лева /хиляда двадесет и пет
лева/, съставляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение съобразно
представен по делото списък по чл.80 от ГПК. Възражението на ответната страна
за намаляване на адвокатското възражение, съдът намира за неоснователно,
доколкото очевидно от представеното по делото пълномощно, адвокатът на
ответната страна е получил почти идентично възнаграждение с това на адвоката на
ищеца.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определения с Решение от 28.05.2012 г. постановено по
гр.д. № 594/2012 г. по описа на РС Елин Пелин режим на лични отношения на бащата и детето, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Д.И.И., ЕГН **********
и детето М. Д. И., ЕГН **********,
както следва:
1.
Бащата Д.И.И. да има право да взема детето при себе
си всяка първа, втора и четвърта седмица
от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 20.00 часа на неделния ден с право на преспиване,
като взима и връща детето от адреса на който детето живее с майката
-
за Коледните празници – всяка нечетна
година за времето от 10.00 ч. на първия
ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
-
за Новогодишните празници – всяка четна
година за времето от 10.00 ч. на първия
ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
-
за Великден
– всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало
на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч.
на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на
преспиване.
2.
През останалите празници, когато с
Постановление на Министерски съвет са обявени повече от 1 почивен ден, бащата Д.И.И.
има право да взема детето при себе си, както следва:
-
на 3-ти
март – всяка нечетна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен
за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за
почивен с преспиване;
-
на 6-ти
май – всяка четна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен
за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за
почивен с преспиване;
-
на 24-ти май
– всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало
на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч.
на последния ден обявен за почивен с преспиване;
-
на 6-ти
септември – всяка четна година
за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за почивен с преспиване;
-
на 22-ри септември – всяка нечетна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен
за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за
почивен с преспиване.
3.
На лични и
семейни празници бащата Д.И.И. има право да взема детето при себе си, както
следва:
-
На 2-ри февруари /рожден ден на М./ - всяка четна година за времето от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано с учебния процес. Ако рожденият ден съвпада с
почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден
-
На 8-ми
ноември /имен ден на М./: всяка нечетна
година за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не
е ангажирано с учебния процес. Ако
именният ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
-
на 11-ти октомври /рожден ден на бащата/
- за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на
същия ден, в случай, че детето не е ангажирано
с учебния процес. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до
21.00 ч. на почивния ден;
-
на 30-ти август /рожден ден на доведената сестра на
детето/ - за времето от от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано с учебния процес. Ако рождения ден съвпада с
почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
-
На 24-ти ноември /имен ден на доведената сестра на
детето/ - за времето от 17.00 ч. до
21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано с учебния процес. Ако именния ден съвпада с
почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;
4.
Бащата Д.И.И. има
право да взема детето при себе си - - 20 дни през лятото за времето от 12-ти
август до 2-ри септември без прекъсване, като майката се задължава в
посочения период да предоставя детето, независимо дали ползва или не платен или
неплатен годишен отпуск; както и по 4 /четири/ дни през зимната и по 4 /четири/
дни през пролетната ваканции, през време което да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, а в случай, че майката ползва платен отпуск през
зимната и пролетната ученически ваканции, тя следва да уведоми с писмо с
обратна разписка бащата Д.И.И. най-малко два месеца по-рано, в противен случай
бащата ще има право на лични контакти с детето М. Д. И. в посочен от него период през тези ваканции.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният от Д.И.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.128, ал.3 от СК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.И.И., ЕГН **********
с
правно основание чл.127а ал.4 от СК за
допускане на предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Л.З.К., ЕГН **********
да заплати на Д.И.И., ЕГН ********** сумата
от 1025.00 лева /хиляда
двадесет и пет лева/, представляваща направените
по делото разноски Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: