МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 6026/2018г. по описа на ПРС, ХХІІн.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу И.М.А.,
ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.4,
вр.чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 21.02.2016г. в района на 154 км. на АМ
„Тракия“, обл.Пловдив, чрез използване на моторно превозно средство- лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, е отнел чужда движима вещ – 51,81 литра
дизелово горИ.на стойност 99.99 лв. /деветдесет и девет лева и деветдесет и
девет стотинки/ от владението на „Лукойл България“ ЕООД гр.София, без съгласие
на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да я присвои.
По искане
на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест
месеца, което да бъде редуцирано с една трета при условията на чл.58а от НК и
същото да бъде отложено за изтърпяване по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание, признава вината си и се
разкайва за случилото се. Декларира, желание делото да приключи чрез провеждане
на предварително излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка,
такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства по посоченото в него. Солидаризира се с пледоарията на защитника
си, като моли да бъде оправдан.
Адв.К., защитник
на подсъдимия, моли съда да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, с
аргумент за малозначителност на деянието, предвид ниската стойност на отнетото
имущество и фактът, че същото междувременно е възстановено. Отделно от това
счита, че деянието е несъставомерно, като не се касае за престъпление, а за
гражданско-правни отношения.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.М.А. е роден на *** ***, ****, с българско гражданство, с основно образование,
неработещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На
21.02.2016 г. около 14.10 часа подс.
И.М.А. спрял управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № **** на трета колонка на бензиностанция „Лукойл“, собственост на „Лукойл
България“ ЕООД гр.София, която се намирала в района на 154 км. на АМ „Тракия“,
обл.Пловдив. В автомобила пътували на мястото до водача - свидетелят Ж.С.К., а
на задната седалка - свидетелят В.Н.В.. От автомобила слязъл шофьорът – подс. И.А., който казал на свидетеля Н.Д.Х. -
*****в бензиностанцията да зареди колата с екодизел за 100 лева. След като
свидетелят Н.Х. заредил лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** с горR=– 51,81
литра дизелово гориво, подс. И.А. му казал, че
щял да заплати стойността на зареденото гориво. Вместо това обаче той привел
автомобила в движение, въртейки гуми и излязъл от бензиностанцията с колата с
незаплатеното от него гориво резервоара й и пътниците, които пътували
в нея. По същото време на касите в бензиностанция на работа били свидетелките Г.Т.Г.и
И.П.П. - и двете к.на обекта, които станали свидетели на случилото се. Бил
подаден сигнал до свидетеля И.А.С. - ***на
обекта, който веднага отишъл до бензиностанцията и прегледал записите от
охранителните камери, заедно със свидетелките Г.Т.Г.и И.П.П..
С
протокол за доброволно предаване по делото е бил приобщен 1 бр. компактдиск,
съдържащ записите от охранителните камери от 21.02.2016 г. на обект Б-44 на
бензиностанция „Лукойл“ в района на 154 км. от АМ „Тракия“ в посока към
гр.София.
Видно
от заключението на назначената и
изготвена по делото стоково-оценъчна експертиза стойността на отнетото гориво-
51,81 литра дизелово гориво, била 99,99
лева.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещото лице, като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени
в съдебното заседание, от свидетелските
показания на свидетелите Р.И.С., Н.Д.Х., Г.Т.Г., И.П.П., И.А.С., С.А.А.,
Н.П.П., М.К.Ч., А.Г.М., М.А.И., Ж.С.К., В.Н.В. и И.М.М., дадени в
досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от
подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – пълномощно, приемо-предавателни протоколи, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно
предаване, служебен бон, фискален бон, заключение на СОЕ, договор за
лизинг, справка КАТ, справка АПИ, справки за лица АИС „БДС”,
справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия.
От
наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин
се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството.
Това е
така, тъй като свидетелите Р.И.С., Н.Д.Х., Г.Т.Г.,
И.П.П., И.А.С., С.А.А., Н.П.П., М.К.Ч., Ж.С.К. и В.Н.В., логично и непротиворечиво изясняват всички факти и
обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в
настоящото производство – инкриминираната дата, фактът на отнемане на вещта,
вида и характера й, като показанията им се подкрепят и от приложените по делото
писмени и веществени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни
и неоспорени от страните. Досежно показанията на свидетелите А.Г.М. и М.А.И. Съдът
намира, че не следва да се ценят като достоверни в цялост /в частта относно
лицата от видеофайла/ предвид колизията им със съвкупния доказателствен
материал, още повече, че и самите те са несъответни едни спрямо други.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия,
което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4,
вр.чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 21.02.2016г. в района на 154 км. на АМ
„Тракия“, обл.Пловдив, чрез използване на моторно превозно средство- лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, е отнел чужда движима вещ – 51,81 литра
дизелово гориво на стойност 99.99 лв. /деветдесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки/ от владението на „Лукойл България“
ЕООД гр.София, без съгласие на ръководството на дружеството с намерение противозаконно
да я присвои.
От обективна страна подсъдимият
е изпълнил обективните съставомерни признаци на вмененото му престъпление като на
инкриминираната дата в в района на 154 км. на АМ „Тракия“,
обл.Пловдив е отнел чужда движима вещ, установена по вид и стойност
от доказателствата по делото. Това е било сторено без съгласието на
владелеца им – ръководството на дружеството, като подсъдимият е
прекъснал с действията си упражняваното от него фактическо
господство върху отнетото имущество и е
установил свое владение върху него. В тази връзка
несъстоятелни са възраженията на защита за несъставомерност на деянието, тъй
като не операторът на бензиноколонката е владелец на вещта, а такъв се явява
ръководството на „Лукойл България“ ЕООД гр.София, поради което ирелевантно е обстоятелството дали операторът /”к.”/ е давал
или не съгласие за прехвърляне на фактическата власт, още повече, че същият не
е давал такова съгласие. В случая е от значение, че прекъсването на
фактическата власт от дееца се осъществява противоправно и тази противоправност
се обективира именно от липсата на съгласие, каквото не е дадено и от
дружеството, тъй като същото чрез е изразило своето съгласие да се раздели с
фактическата власт над вещта, но под условие – само и единствено при заплащане
на определена стойност на вещта, което е било извършено чрез обявяване на цена,
с която подсъдимият е бил наясно. Съдът не се съгласява и с аргумента на
защитата за наличие на гражданско-правни отношения, тъй като макар да има
елемент на такива, в настоящия казус от съществено значение за определяне дали
е налице неизпълнение на договор или престъпление, е степента на засягане на
съответните обществени отношения и техния характер, като в случая грубо се
засягат обществените отношения, свързани със собствеността и правилата за
опазването й, а не такива, регулиращи договорни отношения между страните.
Деянието е реализирано от подс.А.
в хипотезата на чл.195, ал.1, т.4 от НК, тоест при наличието на по-тежко
квалифициращ признак, а именно „използването на МПС” за осъществяване на
кражбата.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, въпреки което го е осъществил,
като умисълът
му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните
показания на свидетелите и приобщените писмени и веществени доказателства, като
същевременно в субективен план подсъдимият е действал със съзнанието за
наличието на всеки един от обективните елементи от фактическия състав на
изследваното престъпление. Отново Съдът изразява несъгласие с възражението на
защитата, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, считайки, че се
касае за измама, тъй като от субективна страна липсва съставомерният признак на
«измама»-та, а именно изначалното намерение на дееца да въведе в заблуждение
пострадалия, с което да го мотивира да извърши имущественото разпореждане.
На
последно място, необосновано е възражението на защитата за приложението на
чл.9, ал.2 от НК, тъй като разглежданият казус не разкрива признаците на
малозначителност на деянието или същото да е с явно незначителни обществена
опасност. Извършеното от подс.А. разкрива типичните характеристики на
престъплението кражба, която самият той е извършил твърде демонстративно и
дръзко. Колкото до размера на отнетото имущество, неговата стойност се отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на
наказанието. Досежно виждането на защита за приложение на чл.197 от НК Съдът е
на становище, че липсва основание за това, тъй като възстановяването на щетите
не е било резултат на един осъзнат и желан личен акт, а последица от
продължителните усилия по установяване на автора на деянието, провеждане на
наказателното производство и ангажиране на наказателната му отговорност, като
подсъдимият е сторил това далеч след датата на деянието.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от същия самопризнания и изразеното
съжаление за
стореното, съдействие за разкриване на обективната истина,
както и сравнително невисоката стойност на отнетото имущество и репарирането на щетите. Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
приема лошите характеристични данни, предвид ангажирането на
административнонаказателната му отговорност с налагане на Глоба за престъпление
по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК по НАХД № 275/2016г. на РС-Харманли. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, както и
съобразявайки, че в настоящия казус производството е проведено и е приключило
по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл.
371 т.2 от НПК, то и налице е основанието за определяне на наказанието по реда
на чл.58а, ал.1 от НК според която норма при постановяване на осъдителна
присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на наказателния кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета.
С оглед конкретиката на казуса, предвид степента на
обществена опасност на самото деяние, изхождайки от причинения вредоносен
резултат - касае се за отнета вещ, чиято стойност не е висока и същата е
възстановена, от друга страна подсъдимият съдейства за разкриване на
обективната истина, което и наред с изложените по-горе съображения за наличие и
на други смекчаващи отговорността обстоятелства, съвкупно води до извод съда,
че следва наказанието лишаване от свобода да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, без обаче да се изпълва хипотезата на чл.55,
ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя
характер обстоятелства, обуславящи приложението на чл.58а, ал.4 от НК, поради
което и ОПРЕДЕЛИ наказание, съобразено с текста на чл.54, ал.1 от НК, а именно
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА, което е в предвидения в
разпоредбата на чл.195, ал.1, т.4 от НК специален минимум. Така определеното
наказание, предвид императива на чл.58а, ал.1 от НК, посочен по-горе, Съдът
намали с една трета – тоест с четири месеца, поради което и НАЛОЖИ на
подсъдимия наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
С
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието и на
останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът зае становище,
че необходимият поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект,
каквито са смисълът и значението на наказанието, визирани в
чл.36 от НК, биха се постигнали с успех и без ефективното
изтърпяване на така
наложеното наказание “лишаване от
свобода”, поради което и
изпълнението му се отлага на основание
чл.66, ал.1
от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, който е
съобразен с тежестта на деянието и най-вече е преценен като достатъчен, за да
препятства подсъдимия от по-нататъшна противоправна деятелност, като го възпира
от лекотата, с която е реализирал тази, предмет на настоящото производство.
На следващо място, Съдът,
преценявайки справката за съдимост на подсъдимия, съобрази, че противоправното
му поведение осъществява признаците на съвкупна престъпна дейност, поради което
и са налице условията за групиране на наказанието, наложено му с настоящата
присъда – “лишаване от свобода” в размер на осем месеца, с наказанията
“лишаване от свобода” в размери, както следва:
-
на шест месеца, определено му като едно общо наказание
и наложено му с Определение № 68/19.08.2016г., в сила от същата дата, по НОХД №
321/2016г. на РС-Харманли, за деяния, извършени на 13.08.2016г.;
-
на пет месеца, определено му като едно общо наказание и
наложено му с Определение № 147/24.10.2016г., в сила от същата дата, по НОХД №
1270/2016г. на РС-Хасково, за деяния, извършени на 08.01.2016г.;
-
на девет месеца, определено му като едно общо наказание
и наложено му с Определение № 169/07.12.2016г., в сила от същата дата, по НОХД
№ 1453/2016г. на РС-Хасково, за деяния, извършени в периода 01.01.2016г. –
10.01.2016г.; тъй като датите на извършване на деянията по тях предхождат
датите на влизане на всеки от съдебните актове, поради което и на основание
чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК определи на подс.А. едно общо, най-тежко
наказание “лишаване от свобода” в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Досежно изпълнението на така
определеното едно общо наказание на подс.А. Съдът намери, че обосновано и в
случая е приложението на института на условното осъждане, тъй като, макар да се
касае за няколко осъждания, се отчита обстоятелството, че се отнасят за
престъпления против транспорта, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тоест не са с висока степен на
обществена опасност, още повече, че от инкриминираните дати е изминало
относително продължителен период от време до настоящия момент, поради което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното едно общо,
най-тежко наказание от девет месеца „лишаване от свобода” със срок на изпитване
от ТРИ ГОДИНИ, който се приема за достатъчен и съответен на целите на
индивидуалната и генерална превенции.
Съдът,
съобразявайки справката за съдимост на подсъдимия,
прецени, че на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.3 от НК следва да присъедини
към определеното и наложено му едно общо,
най-тежко наказание от девет месеца „лишаване от свобода” и наложените по НОХД № 321/2016г. на РС – Харманли
наказание “Глоба“ в размер на 250 лева и по НОХД № 45/2017г. на РС –
Харманли наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин и
ниска правна култура на подсъдимия.
По делото като веществено
доказателство е бил приобщен 1 бр. диск, за което Съдът преценява, че следва да
се унищожи като вещ без стойност след влизане в сила на присъдата, поради
отпадане на необходимостта от него.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 144.74 лв. за СОЕ,
като осъди същият да ги заплати по сметка на ОД МВР Пловдив.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.