№ 1070
гр. Варна, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501153 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 20787 от 29.03.2022 г. на
„КАРДИОЛОГИЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Л.Д.Ч., чрез адв. А.К. - АК Варна, срещу Решение № 559 от
04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 11247 от 2021 г. по описа на ВРС, 7-ми
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „МЛ- България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** съществува вземане срещу ответника „Кардиологичен
медицински център- Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** за сумата от 34.20 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за извършени услуги по събиране, транспортиране и
обезвреждане на опасни болнични отпадъци, за което е издадена фактура №
40675/20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.04.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 1430/28.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6165/2021 г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
В жалбата въззивникът „Кардиологичен медицински център - Варна"
ЕООД, чрез процесуален представител, изразява становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение,
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения
на процесуалните правила. Твърди, че събраните в хода на производството
1
доказателства не установяват дължимост на претендираното вземане. Заявява,
че от приетата по делото ССЕ не се установява процесната фактура да е
получена от него, нито да била осчетоводена в счетоводството му. Твърди, че
между представения идентификационен документ № 6 от 13.11.2020 г. за
приемане на товара и издадената фактура за същата услуга не се установява
връзка. Излага, че идентификационният документ от 13.11.2020 г. не е
надлежно попълнен, липсват три имена и длъжност на лицето предало товара,
което противоречало на Наредба № 1 за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене
на публични регистри.
Въззивникът излага, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 301 ТЗ в отношенията между страните, като
настоява, че от името на дружеството е действало лице без представителна
власт. Твърди, че претендираната сума е недължима, доколкото не е възлагал
на ищцовото дружество действия по събиране, транспортиране и
обезвреждане на опасни болнични отпадъци, респ. такива действия не са
извършени.
Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на заявената искова
претенция в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „МЛ- България” АД, чрез
процесуален представител адв. Е.Д., депозира писмен отговор, в който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на въззивната
жалба. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Заявява, че от представените по делото доказателства, а
именно сключен между страните Договор за събиране, транспортиране и
обезвреждане на опасни болнични отпадъци от 27.05.2009 г., както и
приложените по делото фактури за периода от м. януари до м. септември
2020 г., всички подписани и осчетоводени от ответното дружество, се
установява наличието на валидно облигационно отношение между страните.
Твърди, че независимо от липсата на писмено споразумение между страните
за продължаване действието на договора, то представените доказателства,
категорично сочат за трайните търговски отношения между тях.
Въззиваемото дружество – ищец в първоинстанционното производство,
настоява, че е извършило действия по събиране, транспортиране и
обезвреждане на 15 кг. опасен отпадък с код № 18 01 03, възложени му от
ответника по делото. Твърди, че при предаване на товара страните са
съставили идентификационен документ № 6 от 13.11.2020 г., който е
подписан за ответното дружество от лицето М.П., което обичайно е
натоварено да предава товара за извозване като практика в търговските им
отношения.
Възззиваемият твърди още, че в изпълнение на задълженията си,
произтичащи от Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри, е предоставил на ответното дружество екземпляр № 6 от
идентификационен документ № 6 от 13.11.2020 г., ведно с фактура №
40675/20.11.2020 г. за извършената услуга. Твърди, че неосчетоводяването на
процесната фактура от страна на ответника не е основание да се приеме, че
2
описаните в нея услуги не са извършени. В заключение настоява за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт изцяло. Претендира разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Гражданско дело № 1158/2020г. по описа на ВРС е образувано по
искова молба на „МЛ- България” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, с която срещу „Кардиологичен медицински център-Варна“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***** е предявен
иск с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуване вземане
срещу ответника в размер на сумата от 34,20 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за извършени услуги по събиране, транспортиране и
обезвреждане на опасни болнични отпадъци, за което е издадена фактура №
40675/20.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 27.04.2021г. до окончателното
погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 1430/28.04.2021г. по ч.гр.д. № 6165/2021г. по
описа на ВРС
Установява се по делото, че на 27.05.2009г. между страните е сключен
договор, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да
извършва необходимите дейности по събиране, транспортиране и
унищожаване на опасни отпадъци собственост на възложителя, ответник в
настоящото производство. Действието на договора е продължено по взаимно
съгласие след изтичане на първоначално договорения срок, на основание
изрично предвидената в него възможност.
Представена по делото е фактура № 40675 от 20.11.2020г. на стойност
34,20 лева с основание - обезвреждане на отпадъци код 18 01 03*, носеща
3
подпис само на съставител. Съгласно идентификационен документ №
006/13.11.2020г. товародател на отпадъка с посочения код е ответникът, а
товарополучател и превозвач – ищецът, като за последния върху него е
положен печат на дружеството и на лицето, предало вещите, М.П., която е
положила и подпис. Съгласно чл. 12, ал. 7 от Наредба № 1/04.06.2014г. за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри същият документ
е е бил предаден от ищеца на РИОСВ Варна /на чиято територия е
товародателя/ и РИОСВ Пазарджик /на чиято територия е товарополучателя/ с
писма от 08.12.2020г.
От заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена от
страните ССчЕ се установява, че счетоводството на страните по отношение на
договорните правоотношения е водено редовно. При ищеца процесната
фактура е отразена в счетоводните регистри, както и в подадените справки-
декларации за ДДС и дневниците за продажби, като липсват данни за
погасяване на задължението. Осчетоводяването й при ответника не е
установено. Установено е осчетоводяване на множество фактури през същата
година за извършена идентична услуга, които са платени изцяло.
Следователно страните са били в трайни взаимоотношения, изразяващи се в
извършвани от ищеца услуги по събиране и транспортиране на опасни
отпадъци код 18 01 03 *, при цената на услугата от 1,90лева на кг. без ДДС,
по възлагане от ответника. Предаването на опасните отпадъци е извършвано
от възложителя чрез лицето М.П., посочено в идентификационните
документи като лице с представителна власт, като издадените за услугата
фактури са осчетоводявани и заплащани своевременно. Доколкото с тези свои
действия възложителят е потвърждавал действията на служителя си в период,
вкл. след издаване на фактурата, то следва, че възражението му за предаване
на отпадъка по конкретната фактура и идентификационен документ №6 от
неоправомощено лице, е неоснователно. От своя страна изпълнителят е
декларирал пред съответните органи по Наредба № 1/04.06.2014г. данни за
извършената дейност. Следователно ищецът доказва наличието на основните
факти на защитавано право като установява, че е налице валидно сключен с
ответника договор за изработка, по силата на който е поел задължение да
извърши твърдяните дейности по вид и обем, както и изправността си по
договора, доколкото е изпълнил точно задълженията си по договора – да
приеме и транспортира отпадъците, за което му се дължи възнаграждение в
претендирания размер, както и че работата е приета от възложителя.
Доколкото ответникът не доказва успешно възражението си, че се е
противопоставил веднага след узнаване на сделката, то следва да заплати
стойността на услугата в размер на 34.20 лева с ДДС. Фактът, че не е
осчетоводил конкретната фактура, не го освобождава от задължението да
плати по нея, доколкото се установява, че работата е извършена точно.
Правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на
иска съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към тази част на мотивите на
първоинстан ционното решение.
По изложените съображения съдът намира, че искът за основателен и
доказан, при което с оглед идентичния резултат на спора пред
4
първоинстанционния съд решението му следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата по делото въззивникът следва да понесе сторените от
въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение № 559 от 04.03.2022 г., постановено
по гр.д. № 11247 от 2021 г. по описа на ВРС, 7-ми състав.
ОСЪЖДА „КАРДИОЛОГИЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА"
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Л.Д.Ч., да заплати на „МЛ- БЪЛГАРИЯ” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сторените съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция за държавна такса в размер на
25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5