№ 3656
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110202657 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. В. против Наказателно постановление №23-4332-012169 от
23.06.2023г., издадено началник сектор към СДВР,отдел ПП, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание, както следва :
1.по чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 250 /двеста/ лева.
2. по чл.183, ал.1, т.1,пр.1,2 от ЗДвП глоба в размер на 10/ десет /лева.
В жалбата са изложени доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Не се отрича, че жалбоподател е
управлявало МПС на посоченото в НП място и посока на движение, като причинила леко
ПТП с два автомобила. Жалбоподателя с един от водачите е попълнила двустранен
протокол, докато водача на други автомобил отказал това и подал сигнал на тел.112. В
жалбата се сочи, че нарушението е посочено бланкетно. Моли да се присъдят направени
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява процесуален
представител. Последния е депозирал молба в която изразява съгласие за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие, моли да се отмени обжалваното НП и се присъдят разноски по
делото.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Не
взема становище по жалбата, представя справка разпечатка за допуснатите нарушения и
1
наложени наказания на жалбоподателя по Закона за движение по пътищата към датата на
издаване на наказателното постановление, както и копие от Заповед на министъра на
вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни
постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на наказателното
постановление,декларация ,снимков материал.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното :
На 28.05.2023г., около 18, 20 часа, в гр.София, с посока на движение от ул.Георги Райчев
към ул.Яна Язова жалбоподателят е управлявала лек автомобил “Тойота” с рег.№ *******. В
района до № 1Б реализирала ПТП с паркиран от дясно на пътното платно за движение л.а.
Форд с рег. № ********, поради несъобразяване със скоростта и интензитета на движение.
На място пристигнали служители на ПП-СДВР, които в хода на проверка установили, че
жалбоподател не носи СУМПС и контролен талон към него, за което и е съставен АУАН за
нарушение на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на издадения АУАН,
началника група към СДВР е издал обжалваното НП.
Описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка се
установява безспорно от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез
него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14,
ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на АУАН и НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно
компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
Съдът се довери на показанията на разпитания по делото свидетел Й., който е служител на
ПП-СДВР и посетил по подаден сигнал местопроизшествието. Свидетеля описва механизма
на установяване на виновния водач, въз основа на декларации изготвени от двамата водачи,
съставен протокол за ПТП и скица.
2
По нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че в частта на НП, в която са възведени фактическите
измерения на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички
обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Лаконичното въвеждане на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите
признаци на състава от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия на
жалбоподателката, касаещи поведението й, с което е накърнила нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че въвеждане на
относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание "Глоба" в размер на 200, 00 лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на посочените в НП дата и
място жалбоподателя е управлявала лек автомобил, като придвижвайки се със скорост, която
не е била съобразена с интензивността на движението в участъка, през който е преминавала
е причинила ПТП с паркирания от дясно на платното за движение лек автомобил, като е
изпуснала контрола върху управлението на своето превозно средство / сама посочила в
Декларация за ПТП, че случайно се разсеяла/. Така очертаната деятелност правилно е
квалифицирана като нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В ангажираната материалноправна
норма е разписано правно задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Касае се за редица обективни фактори, някои
от които са известни отнапред, а други са лесно предвидими. Без да са изчерпателно
изброени, общото между тях е, че са предпоставка за внезапно усложняване на пътната
обстановка, поради което водачът е длъжен да избере такава скорост, която му позволява да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Съставът на нарушението от своя страна се
изпълва от нормата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП и се прилага за всеки, който поради
движение с несъобразена скорост причини ПТП. Нормата е бланкетна и обща, поради което
простъпките, подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално
индивидуализирани, като конкретното й съдържание е нужно да се запълни с разпоредби,
установяващи правилата при избиране на скоростта на автомобила.
От анализа на гласните и писмените доказателствени средства и доказателства се
3
установява, че в конкретния случай жалбоподател не е изпълнила визираното в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП задължение, не е оценила цялостната пътна обстановка, не е наблюдавала пътя, по
който е минавала през цялото време, така че своевременно да възприеме паркираното в
дясната част на пътното платно автомобил и да предотврати негативните последици. Още
повече че обективни пречки пред наблюдението на пътя не са съществували. В причинно-
следствена връзка с това нейно волево поведение на водач е причинен вредоносният
резултат, като са нанесени и щети по другия автомобил.
Неоснователно е изтъкнатото в жалбата възражение за недоказаност на фактически
констатации в съставен АУАН. Последните се извличат от целокупния доказателствен
материал, който е еднопосочен и не разкрива вътрешни противоречия. Сведения за
факторите, с които жалбоподател не е съобразила своите действия на водач, се извеждат от
показанията на полицейските служител Й. и приложените по делото Протокол за ПТП,
декларации от двамата водачи и скица на ПТП. Не са събрани доказателствени източници,
които да игнорират показанията на разпитан по делото свидетел. Дори лично попълнената
декларация от жалбоподател, депозирана пред контролните органи не променя фактите по
нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предвид формулираното в тях признание за
причиняване на ПТП в резултат на отклоненото внимание/ случайно разсейване/ и
несвоевременно задействане на спирачния механизъм. С изложените по- горе аргументи,
настоящият съдебен състав приема, че твърдените от административните органи фактически
положения са доказателствено обезпечени и съответстват на обективната действителност, а
противопоставените на тях частични възражения от жалбоподателя относно настъпилите
щети в резултат на ПТП разкриват характеристиките на неубедителна защитна версия.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, която предвижда отговорност за
причиняване на пътнотранспортно произшествие при движение с несъобразена скорост.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон в тази част е приложен
правилно.
Това административното нарушение е извършено виновно, при форма на несъзнавана
непредпазливост. Жалбоподател не е предвиждала извършването на деянието, но е могла и е
била правно задължена да стори това. Като правоспособен водач на МПС тя е била длъжна
да наблюдава непрекъснато и да преценява цялата пътна обстановка, преди да избере
скоростта на управление и нуждата от намаляване или спиране. Тя е могла да възприеме
автомобила паркиран в дясно на пътното платно и да предвиди опасността от загуба на
контрол върху своя автомобил и последващо съприкосновение с паркираното превозно
средство в дясно от нея.
По отношение на наложеното административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00
(двеста) лева, съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, санкцията е абсолютно
4
определена, поради което не съществува юридическа възможност същата да бъде намалена
(арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: "Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел
за наказание глоба... "). Предвид изложеното жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази част.
Относно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът приема, че се касае изискването
водачите при управление на МПС да носят със себе си свидетелството за управление на
МПС и контролния талон към него. Контролният талон към СУМПС не се е намирал във
фактическата власт на жалбоподател, като същият не е предоставила и смислено обяснение
за така констатираната му липса. Установено е, че този официален удостоверителен знак не е
бил иззет по административен или съдебен ред. Въпреки така изложените доводи, съдът
намира че, с ДВ, брой 67 от 04.08.2023 г. е прието изменение на разпоредбата на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, с което е отменено задължението за носене от водачите на контролния талон
към свидетелството за управление на МПС, респ. неносенето на същото е несъставомерно и
не е предпоставка за образуване на административнонаказателно производство.
Изменението е влязло в сила на 07.08.2023 г. и следва да бъде взето предвид от настоящата
инстанция, предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда императивно, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.63д, ал. 4 ЗАНН, има
наказващият орган, каквато претенция е заявена с депозираните писмени бележки. Като взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че в производството
пред районния съд са проведени две съдебни заседание, както и че процесуалното
представителство на наказващия орган в настоящото производство се е изразило в
депозиране на писмени бележки, без явяване на процесуален представител в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на наказващия орган за процесуално представителство следва да е минималния
размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80,
00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-4332-012169 /23.06.2023 г., издадено от
Началник сектор в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/
лева за нарушение на 20, ал. 2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-012169/23.06. 2023 г., издадено от
Началник сектор в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на
жалбоподател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10, 00 /десет/
5
лева за нарушение на100,ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподател ДА ЗАПЛАТИ на
Столична дирекция на вътрешните работи, отдел Пътна полиция, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд –
София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6