РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Враца, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420103556 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени три иска с правно
основание: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 662,10 лв. главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 48,62 лв. договорна лихва за
периода от 20.10.2015 г. до 20.05.2016 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 358,93 лв. обезщетение за забава за периода от 20.10.2015 г. до 23.02.2021
г.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение Н. Г. С. за следните суми:
662,10 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 529206,
сключен на 16.09.2015 г. между „Кредисимо” АД и длъжника; сумата от 48,62 лева –
договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит от 20.10.2015
г. до 20.05.2016 г.; сумата от 358,93 лева – дължима законна лихва за забава по
договора за кредит от 20.10.2015 г. до 23.02.02021 г., /като за периода 13.03.2020г. -
13.07.2020г. не е начислявана законна лихва за забава по Договора за кредит, съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 21,39 лева - държавна такса и сумата от 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение с № 351 от 28.06.2021 г. е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 16.09.2015 г. длъжникът Н. Г. С., ЕГН **********, адрес:
******, ул. ********, вх. **, ет. ***, ап. ***, тлеефонен номер: *******, електронен
адрес: ***********, е сключил Договор за потребителски кредит ***** с
1
„КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който е получил сумата от 662.10
лв. (шестстотин шестдесет и два лева и десет стотинки), срещу което се съгласил да
върне 8 броя вноски по 88.84 лева в срок до 20.05.2016 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит,
съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите
по кредита в размер на 50%.
Посочва се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и приложимото законодателство.Развиват се подробни съображения в тази
насока.
Твърди се на следващо място, че на 16.09.2015 година, Н. Г. С. е получила по
подадения от нея при сключване на договор за задължение с идентификатор ********
електронен адрес следните документи: общи условия за предоставяне на кредити,
договор за потребителски кредит 529206, приложение 1 към договор за потребителски
кредит******/**.*****.* г., ведно със стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити /приложение 2 към чл. 5, ал. 2
от ЗПК/.
Навеждат се твърдения, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Длъжникът е уведомен
за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 05.04.2021
г.Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира направените по делото разноски.
В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника
оспорва исковите претенции.
На първо място релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания.Посочва се на следващо място, че липсата на
подпис от страна на ответника е липса на съгласие от негова страна за сключване на
договор. В тази връзка се прави възражение, че между страните е налице облигационна
връзка, от която произтичат претендиралите вземания. Твърди се също, че сумата по
главницата не е предоставена на ответника. Посочва се на следващо място, че
уведомлението за прехвърляне на задължението към нов кредитор не е достигнало до
адресата си, ответник по делото. Уведомяването е ненадлежно, същото не е достигнало
да длъжника, а уведомяване чрез особен представител в съдебно производство не може
да се счита за осъществено, доколкото представителната му власт не включват
упражняване на права и задължения, произтичащи от сключеният договор за паричен
заем, а единствено представлява лицето в съдебния процес, без да може спрямо
особения представител в пълен обем да бъдат упражнени правата на кредитора и
цесионера.
По отношение на иска за възнаградителна лихва и иска за законна лихва, които
включват един и същ период между 20.10.2015 г. и 20.05.2016 г. се твърди, че подобно
искане е недопустимо.
2
Поради тези и други изложени в отговора мотиви се иска от съда да отхвърли
предявените установителни искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за
предоставяне на потребителски кредит ******/***.***.*** г., сключен между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, като кредитор, и Н. Г. С., като кредитополучател. По силата на
сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответницата сума в
размер на 662.10 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя с 8 броя
погасителни вноски, всяка от които в размер на 88,84 лв. Посочено е в договора, че
падежната дата на първата погасителна вноска е 20.10.201 г., а последната на
20.08.2016 г. Приети по делото са погасителен план към договора, както и общите
условия на кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Приет е и неподписан от ответника С.
стандартен европейски формуляр.
Приет по делото е и договор за придобиване – покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 02.03.2021 г. и приложение №1 към него, идентифициращо вземанията, по
силата на който договор кредитодателят „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на
цедент, прехвърля на ищеца по делото – „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Н. Г. С..
Съгласно разпоредбата на т.5, Параграф 5 от договора, цесионерът „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да се счита упълномощен да уведомява на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за
цесия.
Представено от ищеца е и неподписано от ответника по делото заявление за
отпускане на кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените три иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника е възникнало
валидно облигационно отношение по договор за заем,сключен от разстояние, по силата
на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, както и
за заплащане на договорна лихва в претендираните размери; настъпилата цесия между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* за
процесното вземане, както и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне,
съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се
явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на
вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление,
изходящо от него до длъжника за настъпилото прехвърляне на вземания. Както се
посочи по-горе, цесионерът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
настъпилата цесия / т.5, Параграф 5 от договора за прехвърляне на вземания/. Следва
да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, респективно цесионера в случай на
упълномощаване за извършване на това действие, което е приложено към исковата
молба на цесионера и е достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
3
предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение №
3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на
чл. 290 и сл. ГПК. Без значение е фактът, че ответникът не е получил лично
уведомлението за цесията, а чрез особения му представител. Същият е назначен да го
представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не може да
бъде открит след извършени многократни процесуални усилия за това.
Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо
ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде
зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия
състав.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между
страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто,
съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние
и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния
договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис, като към настоящия момент същият е с изменено
заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В
настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са
представени неподписани документи – договор за кредит № 283862/04.02.2020 г. и
общи условия към него, за които се твърди, че са потвърдени от ответника с
натискането на бутон на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г., т.е.
преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено. Съгласно постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о.
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
4
изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП
носител с възможност да бъде възпроизведено, тоест твърденият за попълнен
електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие
договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и
сключеният между страните договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при
спазване на нормативната уредба в областта на електронните документи. Ищецът е
представил електронната заявка, попълнена от ответника, от която е представен
възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото, като не твърди приетият
договор за кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис
по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕП, който да е положен от Н. Г. Не са и
представени доказателства за това. Ето защо следва да се приеме, че електронната
заявка, както и електронно генерираният договор за кредит и гаранция, са подписани с
обикновен електронен подпис. Освен това, съгласно трайно утвърдената
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че
електронното изявление е електронен документ по смисъла на закона, когато е
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено
- чл.3, ал.1 ЗЕДЕП. В тази връзка не са представени доказателства, че сключеният от
разстояние договор за заем отговаря на изискванията на чл. 2, 3 и 13 от ЗЕДЕП, за да се
приеме в това производство, че представените на хартиен носител доказателства,
отразяващи сключването на договор за заем, представляват електронни документи,
носещи електронното изявление на ответника, респективно неговият електронен
подпис и от тук да е установено неговото авторство.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13,
ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено,
тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното
правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
672/2017 г., I т. о.
Както бе споменато, разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането
на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. III, 11, във вр. с т. III. 2.
9., б. "а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, на която се
позовава ищецът. В посочените клаузи е предвидено, че ако кредитополучателят
кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и
ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил
СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с
извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от
кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия. Съдът намира,
че по силата на т. III, 11, във вр. с т. III. 2. 9., б. "а" от Общите условия към процесния
договор за кредит страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2
ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в
5
отношенията помежду си. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за
кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползват с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления
съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., ГК/. Следователно по делото е доказано сключването на договор за
потребителски кредит между "Кредисимо" АД и Н. Г. С..
На следващо място следва да се отбележи, че по делото не са представени
каквито и да било доказателства за това, че сумата, предмет на договора за кредит,
действително е била реално предоставена на ответника по делото, което представлява
елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За
доказването на този факт ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Сключения
договор е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, в който между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз
основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на
заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от
ГПК, който следваше, съобразно разпределената му доказателствена тежест да
установи възникването на валидна облигационната връзка между страните, въз основа
на която претендира изпълнение.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, както и с оглед недоказване на един от елементите от
фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между страните
валиден договор за кредит от разстояние при описаните условия, поради което в тежест
на ответника не е възникнало задължение за връщане на претендираните суми по
договора. Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При недоказаност на предявените искове, съдът намира за безпредметно
произнасянето по направеното възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника. По делото обаче не са налице доказателства за сторени такива,
поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, в
качеството му на частен правоприемник на „Кредисимо” ЕАД по силата на сключен
договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., срещу Н. Г. С., ЕГН **********,
искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
за сумата от 662,10 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит №
529206, сключен на 16.09.2015 г. между „Кредисимо” ЕАД и длъжника; 2/ по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
48,62 лв. договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 20.05.2016 г. и 3/ чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 358,93 лв. обезщетение за забава за периода от
20.10.2015 г. до 23.02.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7,
6
ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7