ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. гр. София , 08.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600132 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр.
чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК.
Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з.
определение от 22.03.2021г. по НОХД № 357/21г. по описа на СпНС, 14-ти
състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е оставено без
уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство
по делото и връщане същото на СП. За да постанови горното определение
първостепенният съд е приел, че липсват съществени нарушения на
процесуалните правила, а възраженията на защитата преимуществено се
отнасят за допуснати очевидни фактически грешки, отстраними по реда на
чл.248а ал.1 НПК. Видно от изложените съображения към атакуваното
определение, очевидните фактически грешки касаят и двете процесни
престъпления, вменени на двамата подсъдими – същите се изразяват в
констатирано разминаване между обвинителната диспозиция и
обстоятелственото изложение в частта за целената вторична престъпна
деятелност, която еднократно е визирана за такава по чл.354а НК, но волята
на държавното обвинение е категорична, че се касае за целени престъпления
по чл.213а и чл.214 НК; констатирано е и разминаване между посочения общ
размер на щетата за престъплението по чл.214 НК и размера на щетата,
посочен за всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна
деятелност, което се дължи на грешка при аритметичното сборуване.В
допълнение и в отговор на защитните аргументи СНС сочи, че в
1
заключителната част на ОА за престъплението против собствеността е налице
определена непрецизност при текстовата формулировка, което обаче не е
оценено за съществено процесуално нарушение, поради ясното описание на
деянието в обстоятелствената част, като отново изрично е посочено, че тази
непрецизност би могла да бъде отстранена по реда на чл.248а НПК.
Срещу определението е подадена частна жалба от адв.Ч., защитник на
подс.А.Д. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с
отправено искане за неговата отмяна и произнасяне по същество с
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП.
Релевират се доводи за наличие на съществени процесуални нарушения,
които в синтезиран вид се изразяват в наличие на разминаване между
обстоятелствена и заключителна част на процесния ОА и в посочване в същия
на определени фактически твърдения, без подробно и ясно обстоятелствено
описание.В тази вр. в депозираната частна жалба отново се набляга на
несъответствието на размера на щетата от процесното престъпление против
собствеността и се застъпва становището, че същото не представлява
очевидна фактическа грешка, доколкото и на ДП е прието, че размерът на
щетата възлиза на 9 400лв., твърдейки, че дори фактът на предявяване и
съответно приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на
граждански иск в горния размер е показател за наличие на неяснота в ОА, в
приложението към който не е изрично вписан размера на
вредата.Надграждайки тезата си в горния смисъл защитата в допълнение
изтъква и довода за липса на съответствие между обстоятелствената част,
съдържаща описание на личната обективирана от подс.А.Д. деятелност с
посочване на конкретно причинените вреди от същата, и обвинителния
диспозитив, визиращ по-голям размер на вредите, което е в противоречие и с
основния принцип за личния характер на наказателната отговорност.На
последно място в подадената частна жалба се излага и съображение, че
подсъдимите са лишени от възможността да обжалват Постановление на СП
за отделяне на материалите от ДП относно дейността на Х. М. – твърди се, че
в случая се касае за съвместна деятелност и според защитата, само и
единствено при участието в наказателния процес на всички обвинени лица е
възможно в пълнота да се разкрие обективната истина, респ. с факта на
отделяне на материалите за горното лице е допуснато съществено
накърняване на процесуалните права на подсъдимите.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба
доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с изявен
правен интерес, притежаващо качеството на подсъдим, в срока по чл.342 ал.1
2
вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява основателна,
макар и не по изложените в нея съображения.
АСНС намира за нужно да подчертае следната фактология:
Производството по НОХД № 357/21г. е образувано по повод депозиран
ОА против подсъдимите И.Чакъров и А.Д. за престъпления по чл.321 ал.6 НК
и по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1, т.3 и т.4 вр.чл.26 ал.1 НК. Този
ОА е първи по ред и е внесен в СНС 24.02.21г.В хода на проведеното
разпоредително заседание от страна на държавното обвинение е представено
и съответно е приложено към материалите по делото Постановление на СП от
19.02.21г., съгласно което материалите за деянията на Х.М. са отделени в
отделно ДП. Първоинстанционният съд, след като приема наличие на
очевидни фактически грешки, с нарочно определение от 22.03.21г. и на
осн.чл.248а ал.1 НПК дава възможност на СП в 7-дневен срок да отстрани
същите.В изпълнение на горното на 25.03.21г. в СНС е внесен нов ОА срещу
подсъдимите Ч. и Д., като същият обаче не подлежи на въззивен контрол в
настоящото производство.
Съобразявайки всичко гореизложено и съобразявайки текстовото
съдържание на обвинителния титул по НОХД № 357/21г., въззивният съд
възприема за правилни всички изложени от първостепенния съд доводи, но
въпреки това крайният извод за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения е неправилен, тъй като извън вниманието и на съда и на
защитниците е убегнало определено обстоятелство, което се оценява от
АСНС за съществено процесуално нарушение.Същото касае изискуемата
специална цел за престъплението по чл.214 НК, определена от законодателя
като цел за набавяне на имотна облага за себе си или за другиго.В конкретния
случай и по отношение на всеки един от двамата подсъдими тази специална
цел в обвинителния диспозитив е визирана, като цел за „набавяне на имотна
облага за себе си“ и според настоящия въззивен състав, в тази насока и
досежно подс.Д. липсва фактическа мотивировка, а преценявайки
обстоятелственото описание за деятелността на подс.Ч. се установява наличие
на противоречие и разминаване между обстоятелствена и заключителна част
на процесния ОА, като изрично се подчертава, че съдът отчита съдържанието
на първоначално внесения ОА, а не този, депозиран на 25.03.21г. в
процедурата по чл.248а ал.1 НПК, тъй като същият не е предмет на въззивна
проверка.В контекста на горното се има предвид изложеното фактическо
описание за формирано у подс.Ч. намерение за свое самостоятелно набавяне
на имотна облага, а не и такава за подс.Д. – в тази вр. и при описанието на
всяко едно от претендираните от държавното обвинение деяния, включени в
продължаваната престъпна дейност, липсва изрично фактическо изложение, а
същото е посочено само и единствено в частта на ОА, съдържаща описание на
престъплението по чл.321 ал.6 НК; напр. л.7 от ОА носи съдържание „да
3
постави трайно волята на пострадалия С. в положение на зависимост, с оглед
мотивирането му за в бъдеще да се разпорежда парично в полза на Ч.“ и на
същия л.7 от ОА се сочи, че подс.Ч. убеждава подс. Д. да се включи в
съвместната дейност по принуда на пострадалия с мотив, че последният
„закачал жена му“, респ. с мотив от лично естество, а не с такъв от
имуществен характер.Т.е. навеждат се факти за изначално дефинирана цел
при реализация на престъплението по чл.214 НК по набавяне на имотна
облага само и единствено за подс.Ч., а не и такава за подс.Д., което
фактическо обвинение противоречи на това, визирано в обвинителния
диспозитив на ОА, където изрично се сочи наличието на цел по набавяне на
самостоятелна имотна облага за всеки един от двамата подсъдими и това
несъответствие се оценява за съществено процесуално нарушение, тъй като за
подс.Д. липсва фактическа мотивировка за един от съставомерните елементи,
а именно за законово предвидената специална цел при реализация на
престъпното деяние.Според АСНС, този пропуск не е преодолян дори с оглед
вписания факт, че на инкриминираните дати пострадалият предоставя
исканите му парични суми и на двамата подсъдими – в случая се касае само
за едно фактическо действие, което не е достатъчно и не замества изричното
фактическо описание във вр. с преследваната цел.
Наред с горното следва да се има предвид и следния направен в ОА запис
– подс.Ч. убеждава подс.Д. да се включи в общата дейност по принуда на
св.С., за да „спечелят пари от това“ (л.7 от ОА). Т.е. тук е ползвано мн.число
и вече се излагат твърдения за формирано намерение и цел по общо,
съвместно имотно облагодетелстване и съответно при реализация на деянието
всеки един от подсъдимите е ръководен от цел по набавяне на имотна облага
както за себе си, така и за другия подсъдим, което обаче от една страна
противоречи на горните факти, а от друга страна отново не кореспондира с
обвинението, което в заключителната част въздига целта по набавяне на
самостоятелна лична имотна облага от всеки един от двамата подсъдими, а не
и съвместна такава.
При всичко гореизложено и в заключение съдът отбелязва, че няма
имотна облага въобще.Същата е въздигната в цел на престъплението и
представлява елемент от престъпния състав, поради което следва в ОА
изрично да е точно и ясно определена и то не само по вид и размер, но следва
да е уточнено и конкретизирано в полза на кое лице трябва да настъпи.В тази
вр. следва ОА да притежава нарочно обстоятелствено описание, а не целта да
се извежда по аналитичен път (било то от страна на съда, било то от страна на
подсъдимите лица).Възможно целта за имотно облагодетелстване да касае
както единия от подсъдимите, така и двамата (а дори и лицето Х.М., сочен за
субект при извършване на деянието на 19.06.20г.), но в тази вр. следва да е
налице подробно, ясно и категорично фактическо описание в
обстоятелствената част на ОА, която да кореспондира със заключителната
такава.В случая липсва такова фактическо описание, а същото е наложително,
4
тъй като касае съставомерен елемент от процесното престъпление.Т.е. налице
е съществено процесуално нарушение, доколкото процесният ОА не носи
изискуемото съгл. чл.246 ал.2 НПК съдържание, а именно ОА поставя
фактическите рамки на обвинението и очертава предмета на
доказване.Изводът за липса на фактическа обоснованост на същия съответно
рефлектира върху правото на защита на подсъдимото лице, респ.
представлява съществено процесуално нарушение по см.на чл.249 ал.4 т.1
НПК и на ТР №2/02г.на ВКС.Този пропуск е отстраним и това налага
връщане на делото на СП, респ. налага отмяна на обжалваното определение.
Всички останали наведени с частната жалба защитни аргументи се явяват
неоснователни.Действително разминаването между посочения общ размер на
причинената щета и тази, причинена в резултат на всяко едно от деянията,
включени в продължаваната престъпна дейност, правилно е преценено от
СНС за очевидна фактическа грешка – изрично при всяко едно от деянията е
посочен размера на вредата, а грешката се дължи на обикновено аритметично
сборуване.
Също така правилно е посочено в мотивите към контролираното
определение, че отделянето на материалите за Х.М. още в хода на ДП е
дейност, предоставена изключително и само в правомощията на органите на
държавното обвинение и тази дейност не подлежи на съдебен контрол.Да,
действително съгл. нормата на чл.200 НПК Постановлението за отделяне на
материалите подлежи на обжалване пред по-горестоящ прокурор, но на първо
място възможността за обжалване не е обвързана от определен законов срок
(респ. подсъдимите не са лишени от тази възможност, а и съгл. чл.202 НПК
жалбата не спира изпълнението на атакуваното Постановление), а на второ
място следва да се има предвид, че нарушенията на процесуалните права е
съществено, когато влияе върху правото на защита на подсъдимите по
конкретното дело, в аспект на очертания с ОА предмет на доказване, а
дейността на Х..М. не е включена в предмета на доказване по настоящото
дело.
При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 вр.чл.249
ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 22.03.2021г. по НОХД № 357/2021г. по описа
на СНС, 14-ти състав, с което е оставено без уважение искането на защитата
за прекратяване на съдебното производство и вместо него постановява
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 357/2021г., поради
5
наличие на съществени процесуални нарушения и ВРЪЩА делото на СП за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6