МОТИВИ ПО НОХД № 592/ 2016 г. по описа
на РСЧирпан
Обвинението е против подсъдимия А.С.С. – ** г., роден на *** ***, обл. Стара Загора, български гражданин, с основно образование, не работи,
не е женен, осъждан, ЕГН: ********** по чл. 194 ал. 1 от НК
за това, че на 19/ 20. 08. 2016 г. в с. Г.Б., обл. Стара Загора,
е отнел чужди движими вещи: 5 броя чували на стойност 1. 00 лв. с пшеница с
общо тегло 225 кг на стойност 67. 50 лв., 1 брой чувал на стойност 0. 20 лв. с
45 кг ечемик на стойност 10. 80 лв. – вещи на обща стойност 79. 50 лв. от
владението на Д.С.Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Относно наказанието взема становище лично
и чрез процесуалния си представител и моли съда да му наложи наказание, при
смекчаващи вината обстоятелства, което наказание на осн.
чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено от изтърпяване с изпитателен срок от 3 години
Производството
се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4
от НПК.
Представителят
на обвинителната власт поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда
да му наложи наказание лишаване от свобода при приложението на чл.58а ал. 1 от НК при смекчаващи вината обстоятелства, което наказание
на основание чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено от изпълнение.
От събраните
по делото и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и
чл. 372, ал. 4 от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство: Протокол за разпит на обвиняем, декларация за СМПИС, справка за
съдимост, характеристична справка, протоколи за разпит на свидетели, СОЕ, както
и представената към настоящия момент справка за съдимост с рег. № 889/ 30. 12.
2016 г. издадена от РС Димитровград и от направените самопризнания на
подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.С.С. е осъждан за извършено престъпление от общ характер,
като с Определение от 05. 12. 2012 г. по НОХД № 488/ 2012 г. на РС Чирпан за
извършено престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК при условията на чл. 381 ал. 4 от НПК във вр.
с чл. 55 ал. 1 т. 2б от НК е бил осъден на „ пробация
„ при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност на полагане на
подписи два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година.
Наказанието е било
изтърпяно за времето от 15. 12. 2012 г. до 15. 12. 2013 г.
Подсъдимият живее
в къща в с. Г.Б., обл. Стара Загора. В съседство с
неговия недвижим имот се намира недвижимия имот – къща с дворно място и
стопански постройки на свидетелката Д.С.Н.. Същата съхранявала в стопанска
постройка в имота си „ сушина „ получени като рента за обработка на
земеделските й земи 5 броя чували с по 45 кг пшеница всеки и 1 брой чувал с 45
кг ечемик.
На 19/ 20. 08.
2016 г. подсъдимият бил в дома си. Знаейки, че свидетелката Н. държи зърното от
рентата си в незаключващата се стопанска постройка, същият решил да проникне в
имота на жената, позната му като „ баба Мира „. Късно през нощта подсъдимият се
прехвърлил през оградата, деляща неговото дворно място от дворното място на
свидетелката Н., след което отишъл до стопанската постройка. Вратата на същата
била подпряна с дървен кол, който подсъдимият отместил. После отворил вратата и
влязъл в стопанската постройка. Последователно подсъдимият пренесъл петте
чувала с пшеница и 1 чувал с ечемик до пътната врата на дворното място, след
което е отворил и изнесъл чувалите на улицата, а после ги отнесъл до дома си.
Подсъдимият укрил чувалите в една от стаите на къщата си, след което легнал да
спи.
Сутринта, след
като се събудил, решил да продаде чувалите със зърното на свой познат от същото
село – свидетеля Ф.Х.Х.. Подсъдимият попитал
свидетеля Х. дали има нужда от зърно и последният му отговорил утвърдително,
тъй като отглеждал животни.
По- късно същият
ден подсъдимият натоварил чувалите със зърно на каруца и ги откарал до дома на
свидетеля Х.. Казал му, че зърното е негово и че продава 5 чувала с пшеница и 1
чувал с ечемик. Свидетелят Х. закупил зърното, като заплатил на подсъдимия
исканата от него сума от 40 лв. Подсъдимият разтоварил зърното заедно с
чувалите в дворното място на свидетеля Х., след което си тръгнал. Получената
парична сума разходвал за лични нужди.
Междувременно на
20. 08. 2016 г. свидетелката Н. видяла, че вратата на стопанската й постройка е
отворена, след което установила липсата на чувалите си със зърно. За случилото
се сигнализирала в РУ Чирпан.
В резултат на
извършените ОИМ от РУ Чирпан подсъдимият А.С.С. бил
установен като извършител на деянието.
Видно от
заключението на назначената стоково - оценъчна експертиза, стойността на отнетите
вещи – 225 кг пшеница на стойност 67. 50 лв., 45 кг ечемик на стойност 10. 80
лв. и 6 бр. чували – големи, стандартни на стойност 1. 20 лв. възлиза общо на
79. 50 лв.
По така описания начин от
обективна и субективна страна, подсъдимият С. е осъществил престъпния състав на
чл. 194 ал. 1 от НК, като на 19/ 20. 08. 2016 г. в с. Г.Б.,
обл. Стара Загора, е отнел чужди движими вещи: 5 броя
чували на стойност 1. 00 лв. с пшеница с общо тегло 225 кг на стойност 67. 50
лв., 1 брой чувал на стойност 0. 20 лв. с 45 кг ечемик на стойност 10. 80 лв. –
вещи на обща стойност 79. 50 лв. от владението на Д.С.Н., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, по който текст съдът го призна за
виновен.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия
принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на 194 ал. 1 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години.
При
индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид: самокритичността на дееца към извършеното
престъпно деяние, съдействието на органите на досъдебното и съдебно
производство, ниската стойност на предмета на престъпление, тежкото му
материално- битово положение, а като отегчаващи лошите му характеристични данни
и предишното му осъждане.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, поради което счита, че следва да наложи на подсъдимия С.
наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, което наказание след намалянето му с 1/ 3 на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
става в размер на 6 / шест / месеца лишаване от свобода, което наказание на осн. чл. 66 ал. 1 от НК следва да отложи от изтърпяване с
изпитателен срок от 3 / три / години.
Предвид гореизложеното
и на основание чл.189,ал. 3 от НПК съдът счита,че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимия.
Съдът счита, че така
определеното и наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на
наказанието визирани в чл. 36 ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на
ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в стремежа на подсъдимият да се
облагодетелствува по лек и престъпен начин, в явното незачитане на моралните и
правни норми на обществото.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. . . . . . . . . . . . . .
. . . .