№ 3063
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110215726 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„Б.”ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:град
София, „Витоша“ № 42, ет.1, ап.2, обжалва наказателно постановление (НП)
№ НИ-1-21-01718719/11.10.2024г., издадено от Т.Б.В.-ръководител на ТП на
НОИ – София Град, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1
500/хиляда и петстотин /лева, за административно нарушение по чл.5, ал.7,
т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв.Валеров поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Вълева изразява становище за неоснователност на предявената жалба.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
1
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
е основателна.
К. Г. Д. – главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, в
присъствието на свидетелката Й. Г. Й., при ревизия по разходите на ДОО на
дружеството жалбоподател, извършена на 18.09.2024г.в 15:30 часа в сградата
на ТП на НОИ в град София, бул.“Александър Стамболийски“62-64
установила неизпълнение от страна на осигурителя, какъвто се явява
„***“ЕООД на задължението му да съхранява за срок от 50 години, считано от
месец ноември 2003г.до месец октомври 2053г.ведомости за заплати за
отчетния период от месец ноември 2003г.до месец юли 2005г., включително,
от месец август 2008г.до месец декември 2012г. включително, от месец април
2015г.до месец юни 2015г., и периода от месец август 2015г.до месец декември
2015г., вкл., въз основа на които се установява осигурителния стаж и доход на
служителите, които документи, осигурителят следвало да съхранява по реда
на чл.35 по Закона за Националния архивен фонд в частен архив, на адреса на
осигурителя-гр.София, бул.“Патриарх Евтимий“№ 52, ет.4, ап.6, където на
18.09.2024г.ведомости за заплати не се съхранявали-обстоятелство,
удостоверено с декларация от 23.08.2024г.Дружеството се намирало в процес
на ликвидация.
За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, въз основа на
който било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаната
свидетелка Й. Г. Й..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административно - наказателното производство по
2
налагане на наказание - санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му на писмени възражения по акта.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя.
Съгласно чл.5, ал.7, т.1 от Кодекса за социално осигуряване“ Осигурителят е
длъжен:
1. да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период,
следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови
договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване,
допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван
неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди
за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се
съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд“
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.5, ал.7, т.1 от КСО да
съхранява за срок 50 години, считано от месец ноември 2003г., ведомости за
заплати за отчетните периоди, конкретизирани в АУАН и НП, които са от
изключително значение за установяване на заплатите и осигурителния стаж на
работниците и тези документи трябва да се съхраняват по точно определения
ред в чл.35 от Закона за национален архив, но в конкретния случай това не е
сторено и дружеството следва да понесе санкция
Съдът прие, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение. Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране
на административно наказателната отговорност на жалбоподателя съобразно с
предвиденото в санкционната разпоредба на чл.349, ал.1 от КСО съгласно
която, за процесното нарушение предвижда наказание глоба за виновните
лица от 100 лв. до 2000 лв., а за осигурителите юридически лица и еднолични
търговци е предвидено наказание имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв.
за всеки отделен случай. В разпоредбата на чл.349, ал.1 от КСО е записано,
3
че“За нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на
нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на
задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с
глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите -
юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от
500 до 2000 лв. за всеки отделен случай“.
Настоящият съдебен състав счита, че наложеното на „Б.“ЕООД
наказание – имуществена санкция от 1 500 лева е прекомерно и следва да се
намали до минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лева,
съобразявайки, че липсват данни за други извършени от това дружество
административни нарушения и този минимален размер напълно съответства
на характера и интензитета на стореното.
С оглед изхода на делото, в полза на АНО следва да се присъдят
разноски за ююрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НИ-1-21-
01718719/11.10.2024г., издадено от Т.Б.В.-ръководител на ТП на НОИ –
София Град, с което на „Б.”ЕООД, ЕИК:********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ от 1500 лева - на 500
лева
ОСЪЖДА „Б.”ЕООД, ЕИК:********* да заплати на НОИ
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд –София град, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4