№ 68
гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000114 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260023 от 21.03.2023 г., постановено по т.д. № 74/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на осн. чл. 694, ал.
1 и чл. 694, ал. 3 ТЗ на “Синеморец сънрайз” ООД (н), ЕИК *********, и на
“Синеморец клифс” ЕООД, ЕИК ********* при участието на синдика на
“Синеморец сънрайз” ООД (н), за установяване несъществуването на приети
вземания на ответника “Дедикейтид пропърти груп” ООД, ЕИК *********,
против длъжника “Синеморец сънрайз” ООД (н) в общ размер 3 633 591,40
лв; прието е за установено, че вземането за лихва за забава върху главницата
от датата, следваща датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност до окончателното изплащане, включено под № 1, т. 2.4 от
списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ и са отхвърлени
исковете на осн. чл. 694, ал. 1 и чл. 694, ал. 3 ТЗ на “Синеморец сънрайз” ООД
(н), ЕИК *********, и на “Синеморец клифс” ЕООД, ЕИК ********* при
участието на синдика на “Синеморец сънрайз” ООД (н), за установяване, че
вземането на присъдени разноски в размер на 92 810,17 лв., включено под №
1, т. 1.3 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ, е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част е остА.л съищецът
“Синеморец клифс” ЕООД, който го е обжалвал с въззивна жалба.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно. Ключов въпрос за
1
решаването на делото, поддържа въззивникът, е въпросът за основателността
на възраженията, повдигнати от ищеца-длъжник “Синеморец сънрайз” ООД
за нищожност на представеното от ответника споразумение от 22.08.2006 г.
поради това, че споразумението е подписано от лице, различно от посочения
автор У. Р. и поради това, че дори да е подписано от У. Р., споразумението е
антидатирано и подписано, след като той е бил заличен като управител на
“Синеморец сънрайз” ООД. Тези възражения били основателни и имали за
последица, че на 22.08.2006 г. не е настъпило прекъсване на давността по
отношение на процесните вземания, които са били възникнали към тази дата.
Освен това падежът на процесните вземания не бил 23.08.2010 г., както
следва от предвидения със споразумението гратисен период, а изискуемостта
на процесните вземания се определяла съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1
ЗЗД.
В решението на стр. 13 съдът констатирал, че сумите по договора за
закупуване на дялове от 21.07.2006 г., договора за заем от 21.06.2006 г. и
преведената сума от 130 000 евро, общо 1 530 000 евро, били платени в
периода 11.08.2006 г. - 14.03.2007 г. Изискуемостта на всички платени от
ответника на длъжника суми настъпила на 14.03.2007 г. и на осн. чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността изтекла най-късно на 14.03.2012 г. Исковата молба до АС при
БТПП на 21.08.2015 г., постановяването на арбитражно решение,
образуването на изпълнително дело и молбата за присъединяване по т.д. №
4396/2018 г. били след изтичането на давността и не я прекъсват.
Мотивите на съда за неоснователност на възраженията за нищожност на
споразумението от 22.08.2006 г. биха били правилни, ако единствен ищец
беше длъжникът “Синеморец сънрайз” ООД, но същите мотиви били
погрешни, защото игнорирали обстоятелството, че ищец по делото е и
“Синеморец клифс” ЕООД – лице, което не е стрА. по оспорения документ.
Присъединилият се съищец се присъединил към всички фактически
твърдения, правни доводи, искания и възражения на първоначалния ищец и
изтъкнал, че датите, посочени в споразумението от 22.08.2006 г. и разписката
от 17.03.2007 г., са му непротивопоставими на осн. чл. 181 ГПК. Макар
доказателствената тежест за установяване на датата на оспорения документ да
падала върху ответника на осн. чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, той не ангажирал
никакви доказателства, поради което съдът следвало да признае датата на
споразумението за невярна и да приеме, че документът не е подписан на тази
дата.
Въззивникът отправя искане да бъде отменено обжалваното решение и
да се приеме за установено, че не съществуват процесните вземания, тъй като
са погасени по давност.
На осн. чл. 265, ал. 2 ГПК служебно като въззивник е конституиран
първоначалният ищец “Синеморец сънрайз” ООД (н) . Той не е изразил
становище по въззивната жалба.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от А. М. – синдик на
2
“Синеморец сънрайз” ООД. В отговора се поддържа, че жалбата е
основателна.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор и от ответника
“Дедикейтид пропърти груп” ООД . Според въззиваемия жалбата е
неоснователна, а обжалваното с нея решение – правилно.
Неоснователни били доводите на въззивника, че доказателствената
тежест за установяване автентичност и достоверност на споразумението от
22.08.2006 г. била на ответника и че той не ангажирал доказателства.
Въззивникът се присъединил в производството на осн. чл. 694, ал. 5 ТЗ
след като първоинстанционният съд изготвил проекта си за доклад и указал
на първоначалните страни разпределението на доказателствената тежест, в
т.ч. че по отношение на оспореното споразумение от 22.08.2006 г. тежестта се
носи от ищеца. В молбата за присъединяване въззивникът изложил твърдения
и представил доказателства за качеството си на кредитор и легитимацията си.
Въззивникът не се присъединил към направените от първоначалния ищец
възражения и не изразил становище по изготвения от съда доклад, в който се
съдържали указания за доказателствената тежест относно оспорването на
споразумението от 22.08.2006 г.
Ответникът доказал истинността на документите, на които се основава
вземането му, докато ищците не доказали неистинност и антидатираност на
споразумението от 22.08.2006 г.
След като по делото не било установено споразумението да е
неистинско, съдът нямал основания да изключи този документ от
доказателствата по делото.
Във въззивната жалба липсвали оплаквания относно действията на
първоинстанционния съд по доклада на делото, вкл. относно разпределението
на доказателствената тежест, а за допуснато процесуални нарушения в
първата инстанция въззивният съд не следи служебно. Ако се приеме, че
такива оплаквания има, въззивният съд бил длъжен след преценка да даде
указания за подлежащите на доказване на факти и стрА.та, която носи
тежестта за това.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирА. да обжалва стрА.,
срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за
редовност, поради което с определение от 09.06.2023 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от длъжника
“Синеморец сънрайз” ООД (н) против кредитора “Дедикейтид пропърти
груп” ООД за установяване на осн. чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че не съществуват
приетите в производството по несъстоятелност (т.д. № 439/2018 г. на БОС)
3
вземания на кредитора “Дедикейтид пропърти груп” ООД:
– за сумата 2 992 419,90 лв., представляваща главница по договор за
заем от 21.07.2006 г. и споразумение от 22.08.2006 г.;
– за сумата 285 045,68 лв., представляваща договорна лихва за периода
21.08.2012 г. - 21.08.2015 г. на основание споразумение от 22.08.2006 г.;
– за сумата 92 810, 17 лв. - разноски;
– за сумата 231 288,65 лв., представляваща лихва по споразумение от
22.08.2006 г. за периода 19.07.2016 г. - 18.06.2019 г.;
– за лихва за забава от датата, следваща датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност да окончателното
изплащане;
– за присъдени разноски в размер на 2027 лв. и
– за сумата 30 000 лв. без включен ДДС - възнаграждение за
процесуално представителство.
Ищецът е изложил твърдения, че вземанията са изцяло погасени по
давност. Заявил, че узнал за образуваното по иск на “Дедикейтид пропърти
груп” ООД ВАД № 248/2015 г. по описа на АС при БТПП през м. юни 2018 г.
Проведеното арбитражно производство били опорочено, тъй като “Синеморец
сънрайз” ООД не било уведомено за образуването и хода на арбитражното
дело. Арбитражното решение не било влязло в сила и за стрА.та не е започнал
да тече 3-месечният срок за предявяване на иск за отмяна пред ВКС.
Основният документ, на който кредиторът основавал претенциите
си(споразумение от 22.08.2006 г.) бил неистински антидатиран документ,
подписан за двете страни от У. Р. след заличаването му като управител на
“Синеморец сънрайз” ООД, поради което и нищожен.
По отношение на приетото вземане за лихва за забава (5) липсвала
конкретизация върху каква именно сума следва да се начислява лихвата за
забава. Освен това, ако катове вземане съществува, то следвало да е с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1,
т. 7 ТЗ.
Вземането за сумата 60 000 лв. - възнаграждение за процесуално
представителство по т.д. № 439/2018 г. на БОС не било присъждано с
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Липсвали
доказателства за изплащане такова възнаграждение.
Ако вземането за сумата 98 810,17 лв. (3) съществувало, то редът за
удовлетворяване бил по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.
Временният синдик на “Синеморец сънрайз” ООД изразил становище,
че исковете са допустими. Аргументирал приемането на тези вземания.
Ответникът “Дедикейтид пропърти груп” ООД с отговора на исковата
молба възразил, че с влязло в сила решение по ВАД 248/2015 г. на АС при
БТПП е формирА. сила на пресъдено нещо, която обвързва длъжника. С
4
решението е установена дължимостта на сумите и оспорването им в рамките
на това производство било недопустимо, тъй като би се стигнало до
пререшаване на разрешен с влязло в сила решение спор. По същество
претенциите били оспорени като неоснователни.
На осн. чл. 694, ал. 5 ТЗ като съищец в производството е встъпил
кредиторът “Синеморец клифс” ЕООД, който представя доказателства, че е
придобил вземания против длъжника от неговите кредитори М. К. и
“Синеморец парадайз” ЕООД.
С обжалваното решение съдът: (1) отхвърлил исковете на осн. чл. 694,
ал. 1 и чл. 694, ал. 3 ТЗ на “Синеморец сънрайз” ООД (н) и на “Синеморец
клифс” ЕООД при участието на синдика на “Синеморец сънрайз” ООД (н) за
установяване несъществуването на приети вземания на ответника
“Дедикейтид пропърти груп” ООД, ЕИК *********, против длъжника
“Синеморец сънрайз” ООД (н) в общ размер 3 633 591,40 лв., в т.ч. за сумата
2 992 419,90 лв. - главница, за сумата 285 045,68 лв. - договорна лихва; за
сумата 92 810,17 лв. - разноски; за сумата 231 288,65 лв. - лихва; за лихва за
забава след датата на ОПН; за разноски в размер на 2027 лв. и за 30 000 лв.
без ДДС - възнаграждение за процесуално представителство; (2) приел е за
установено, че вземането за лихва за забава върху главницата от датата,
следваща датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност до окончателното изплащане, включено под № 1, т. 2.4 от
списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ и (3) отхвърлил
исковете на осн. чл. 694, ал. 1 и чл. 694, ал. 3 ТЗ на “Синеморец сънрайз” ООД
(н) и на “Синеморец клифс” ЕООД при участието на синдика на “Синеморец
сънрайз” ООД (н) за установяване, че вземането на присъдени разноски в
размер на 92 810,17 лв., включено под № 1, т. 1.3 в списъка на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.
В частта, с която съдът е приел за установено, че вземането за лихва за
забава върху главницата от датата, следваща датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност до окончателното изплащане,
включено под № 1, т. 2.4 от списъка на приетите вземания, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В частта, с която съдът е отхвърлил исковете на осн. чл. 694, ал. 1 и чл.
694, ал. 3 ТЗ на “Синеморец сънрайз” ООД (н) и на “Синеморец клифс”
ЕООД при участието на синдика на “Синеморец сънрайз” ООД (н) за
установяване, че вземането на присъдени разноски в размер на 92 810,17 лв.,
включено под № 1, т. 1.3 в списъка на приетите вземания, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10
ТЗ, решението не е обжалвано. Във въззивната жалба няма оплаквания против
тази част на решението и конкретно искане по отношение на това
5
произнасяне на съда.
Обжалва се само първата отхвърлителна част на решението – тази, с
която се иска отричането на вземания на кредитора “Дедикейтид пропърти
груп” ООД в общ размер от 3 633 591,40 лв., включени под № 1 в Списъка на
приетите вземания, обявен в ТР под № 20190812120701.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно.
При проверка за допустимостта на решението в обжалвА.та част съдът
констатира следното:
Решението е недопустимо по исковете на присъединения кредитор
“Синеморец клифс” ЕООД. За този кредитор не е съществувало право да
встъпи в производството по предявения от длъжника “Синеморец сънрайз”
ООД (н) иск като съищец на осн. чл. 694, ал. 5 ТЗ. Право да встъпи по този
ред има само кредитор, който е легитимиран да предяви иск по чл. 694, ал. 3
ТЗ. В хипотезата на вземане, включено в списъка на приети вземания от
синдика, съгласно чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ легитимиран да предяви иск, с който
да оспори вземането, е само този кредитор, който е направил възражение по
чл. 690, ал. 1 ТЗ против включването на вземането в списъка, но съдът е
оставил без уважение възражението с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В
конкретния случай нито кредиторът “Синеморец клифс” ЕООД, нито
неговите праводатели по договорите за цесия М. К. и “Синеморец парадайз”
ЕООД са направили възражение против включването на процесните вземания
на кредитора “Дедикейтид пропърти груп” ООД в списъка на приети
вземания, изготвен от синдика. Видно от определение № 137 от 06.02.2020 г.
по т.д. № 439/2018 г. на БОС, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ,
процесните вземания на “Дедикейтид пропърти груп” ООД са били оспорени
само от длъжника “Синеморец сънрайз” ООД и от кредитора “Кианоре”
ЕООД.
Изводът е, че участието в производството на кредитора “Синеморец
клифс” ЕООД като съищец е било недопустимо поради липса на процесуална
предпоставка – възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. От това следва, че в
обжалвА.та част решението е недопустимо по отношение претенциите на
съищеца “Синеморец клифс” ЕООД. За допустимостта в обжалвА.та част на
решението съдът следи служебно на осн. чл. 269 ГПК, поради което в тази
част решението ще се обезсили и производството по иска на този съищец ще
се прекрати.
След като участието на кредитора “Синеморец клифс” ЕООД в това
съдебно производството е недопустимо, въззивното производство, образувано
по негова жалба, също се явява недопустимо и следва да се прекрати.
Първоначалният ищец “Синеморец сънрайз” ООД (н) не е подал въззивна
жалба и е конституиран като въззивник служебно на осн. чл. 265 ГПК, като
необходим другар. След като по съображенията, изложени по-горе, се прие,
6
че другарство между “Синеморец сънрайз” ООД (н) и “Синеморец клифс”
ЕООД в действителност няма и при липсата на въззивна жалба от
“Синеморец сънрайз” ООД (н) въззивното производство се явява без предмет.
Поради изхода на делото въззивникът “Синеморец клифс” ЕООД дължи
на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас
държавна такса за въззивното производство в размер на 18 167,96 лв. на осн.
чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260023 от 21.03.2023 г., постановено по т.д. №
74/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която съдът се е
произнесъл по исковете на кредитора “Синеморец клифс” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *******, и
съдебен адресат: адв. В. М., гр. София ул. Добруджа № 1, ет. 5, офис 9, който
се е присъединил като съищец на осн. чл. 694, ал. 5 ТЗ към исковете на
“Синеморец сънрайз” ООД (н), ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на съищеца
“Синеморец клифс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, *******, и съдебен адресат: адв. В. М., гр. София ул.
Добруджа № 1, ет. 5, офис 9.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 114/2023 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7