РЕШЕНИЕ
№ 19035
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110162834 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕООД срещу „(фирма)“ ЕООД
и „(фирма)“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответниците да
заплатят при условията на солидарна отговорност сумите, както следва: сумата от 1092,73
лв., представляваща заплатени от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни
премии по застраховка „Гражданска отговорност“, „Каско“ и данъци за процесния
автомобил по чл. 14, чл. 16 и чл. 40 от договора; сумата от 1864,40 лв., представляваща
неустойка за забава в плащането на дължимите лизинговите вноски по чл. 58 от договора,
начислена за периода м.08.2020 г. – м.11.2020 г.; сумата от 5692,54 лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на договора поради вина на лизингополучателя по
чл. 66 от договора, както и сумата от 6337,70 лв., представляваща неустойка за забава за
връщане на лизинговата вещ по чл. 68 от договора за периода от 04.12.2020 г. до 20.05.2021
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.11.2022 г. до окончателното им
изплащане, както и за осъждане на ответника „(фирма)“ ЕООД да заплати на основание чл.
347, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, а в условията на евентуалност – на основание чл. 59 ЗЗД, сумата
от 2614,01 лв., представляваща обезщетение за заплащане на застрахователни премии по
застраховка „Гражданска отговорност“, „Каско“ и данъци за процесния автомобил,
използван от „(фирма)“ ЕООД след прекратяване на Договора за отдаване на автомобили
при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост
1
от 09.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 09.07.2019 г. между „(фирма)“ ЕООД (лизингодател) и
„(фирма)“ ЕООД (лизингополучател) е бил сключен Договор за отдаване на автомобили
при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на
собственост, като предмет на договора е бил лек автомобил марка „Форд“, модел „Мустанг“
с номер на шаси: ***, двигател № ***, ДК ***. Съгласно сключения договор
лизингополучателят е следвало да заплати начална вноска в размер на 8957,85 евро, както и
59 месечни вноски по 582,11 евро, дължими до 5-то число на текущия месец, като тяхната
левова равностойност е посочена изрично в погасителния план. Твърди, че с тристранно
споразумение от 02.08.2019 г. към сключения договор „(фирма)“ ЕООД е встъпил като
страна в лизинговото правоотношение – солидарен длъжник на първоначалния
лизингополучател. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си по договора, като е
предал на лизингополучателя „(фирма)“ ЕООД лизинговия автомобил, за което страните са
подписали приемо-предавателен протокол от 01.08.2019 г., в който е констатирано
състоянието на автомобила, прието изцяло от страна на длъжника. Сочи, че считано от м.
август 2020 г. лизингополучателят е преустановил заплащането на лизинговите вноски,
поради което с уведомление с изх. № ***/12.11.2020 г., съдържащо покана за плащане и
изявление за разваляне на договора, лизингополучателят „(фирма)“ ЕООД е бил поканен да
заплати дължимите такива за периода м. септември 2020 г. – м. октомври 2020 г., общо в
размер на 2626,98 лв., но плащане не е последвало. Заявява, че съгласно чл. 14, чл. 16 и чл.
40 от договора лизингополучателят дължи заплащането и на застрахователните премии
/„Гражданска отговорност“ и „Каско“/ и данъци на процесния автомобил, чиято стойност се
равнява на сумата от общо 1092,73 лв., която лизингодателят е заплатил вместо него, поради
което претендира същите. Поддържа, че съгласно чл. 58 от договора лизингополучателят
дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % от стойността на неплатената лизингова вноска,
която се равнява на сумата от общо 1864,40 лв., начислена за периода от 06.08.2020 г. до
30.11.2020 г. Допълва, че съгласно чл. 66 от договора лизингодателят има право и на
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, чиято обща стойност
се равнява на сумата от 5692,54 лв., която също претендира. Посочва, че съгласно чл. 68 от
договора при предсрочното му прекратяване, лизингополучателят е длъжен в срок от 3 дни
от датата на прекратяването да върне автомобила в най-близкото представителство на
„(фирма)“ ЕООД. В случая лизинговият автомобил е бил върнат от представител на
„(фирма)“ ЕООД с приемо-предавателен протокол на 20.05.2021 г., поради което претендира
и неустойка по чл. 68 от договора в размер на 6337,70 лв. за периода от 04.12.2020 г. до
20.05.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „(фирма)“ ЕООД
и „(фирма)“ ЕООД. Същите са редовно призовани на основание чл. 50, ал. 4 ГПК, не
изпращат представител в проведеното открито съдебно заседание и не са поискали
разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него.Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва
2
да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца
– адв. Т. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответниците.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, уведомен и за
последиците по чл. 238 ГПК, не са изпратили процесуален представител в проведеното
открито съдебно заседание и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т.
2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва сторени по
делото разноски в общ размер на 1558,06 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „***“, бул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, и „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“ ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, да заплатят при
условията на солидарна отговорност на „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „***“, бул. „***“ № ***, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345,
ал. 2 ТЗ сумите, както следва: сумата от 1092,73 лв., представляваща заплатени от
лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни премии по застраховка
„Гражданска отговорност“, „Каско“ и данъци за процесния автомобил по чл. 14, чл. 16 и чл.
40 от договора; сумата от 1864,40 лв., представляваща неустойка за забава в плащането на
дължимите лизинговите вноски по чл. 58 от договора, начислена за периода м.08.2020 г. –
м.11.2020 г.; сумата от 5692,54 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване
на договора поради вина на лизингополучателя по чл. 66 от договора, както и сумата от
6337,70 лв., представляваща неустойка за забава за връщане на лизинговата вещ по чл. 68 от
договора за периода от 04.12.2020 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 18.11.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „***“, бул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, да заплати на „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „***“ № ***, на основание чл. 347,
вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата от 2614,01 лв., представляваща обезщетение за заплащане на
застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност“, „Каско“ и данъци за
3
процесния автомобил, използван от „(фирма)“ ЕООД след прекратяване на Договора за
отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне правото на собственост от 09.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
18.11.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА (фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „***“, бул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, и „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“ ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, да заплатят на
„(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1558,06 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4