РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Разлог, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Яна Г. Йорданова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200498 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от Д.С.Г., ЕГН*, с адрес: г.В., у.„ТД“№14, е.4,
а.1, със съд. адрес: г.В., у.„Н.Б.“№5, е.2, о.1, чрез адв. Й.А., ВАК, против НП №21-3794-
000019 от 26.01.2021 г. на ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя за
адм. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му
били отнети и 12 контролни точки.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното НП, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсва описание на
фактическата обстановка, при която е извършено деянието. Отделно се сочи, че АНО вместо
изрично и ясно описание на съставомерните елементи от фактическия състав на
конкретното нарушение е възпроизвел в цялост цитирания текст по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Посочената разпоредба разграничава две форми на изпълнителното деяние – отказ да бъде
извършена проверка с тест, или отказ да се изпълни предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Посоченото според жалбоподателя създава неяснота относно кое от двете
изпълнителни деяния по чл.174, ал.3 от ЗДвП, АНО е приел, че е осъществено. На последно
място се сочи, че при налагане на санкцията отнемане на контролни точки от талона АНО не
е съобразил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Цитираната в НП Наредба №Iз-2539
на МВР, съдържа 30 отделни члена, като чл.6, който уреждал за какви нарушения се налага
санкция „отнемане на контролни точки“ съдържала 18 отделни точки. Посочените
нарушения жалбоподателя счита за съществени и представляващи самостоятелно основание
за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощения процесуален представител. В нарочно депозирана молба поддържа жалбата
по изложените в същата съображения.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения, анализира събраните по
делото доказателства и служебно провери законосъобразността и правилността на
1
обжалваното НП, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.01.2021 г. около 17.05 часа св. К.М. – автоконтрольор при РУ-Б. и св. Х.Ф. – служител
при РУ-Б. спрели за проверка движещия се в г.Б., по у.„П.“, в района на ресторант „М.“, лек
автомобил „А.“, с рег. №*, собственост на Д.К.Г. от г.В.. Установили, че водачът на
автомобила е Д.С.Г. и се усъмнили, че същия е употребил алкохол. Водачът бил тестван с
дрегер за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна 0.00 промила. Поведението
на водача усъмнило контролните органи за наличието на употреба на наркотични вещества
или техни аналози, поради което завели водача в РУ-Б., за да бъде изпробван за употребата
на наркотични вещества. В РУ жалбоподателят Г. отказал да му бъде извършена проба за
употреба на наркотични вещества с техническо средство дрегер Дрег Тест – 5000 с фабр.
№0050. Предвид изявения отказ св. К.М. в присъствието на св. Х.Ф. съставили на
жалбоподателя АУАН с бл. №729092 от 15.01.2021 г., за това, че на същата дата 15.01.2021
г. около 17.05 часа в г.Б., у.„П. в районна на ресторант „М.“ управлява лек „А.“, с рег. №*,
собственост на Д.К.Г. от г.В., като отказва да му бъде извършена проба с техническо
средство дрегер Дрег Тест – 5000 с фабр. №0050 – нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване №0061082 до ФСМП, г.Б..
Видно от отразеното в Протокол от медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, е, че водача Д.Г.
отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Въз основа на акта, на 26.01.2021 г., ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Б., издал атакуваното
НП №21-3794-000019 от 26.01.2021 г. В същото е отразено, че на посочените в АУАН дата и
място, жалбоподателят като водач на лек автомобил отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълнил предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Прието е, че по този начин жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, заради което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000.00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-
2539 са отнети общо 12 контролни точки. Видно от отразеното в разписката, е, че НП е
връчено на жалбоподателя на 29.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели К.М. и Х.Ф. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283
НПК писмени доказателства: съставеният АУАН с бл. №729092 от 15.01.2021 г., талон за
медицинско изследване, протокол от медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози заповед №81212-515
от 14.05.2018 г. на Министъра на ВР.
Съдът приема за достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията
им са последователни, логични, пълни и не съдържат, както вътрешни противоречия, така и
такива помежду им, като от друга страна се подкрепят от писмените доказателства.
Свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които пряко са възприели, като съдът няма
основания да счита показанията им за заинтересовани.
Районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства – в частност
съставения АУАН, талонът за медицинското изследване и протокол от медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, доколкото същите допълват фактическата обстановка, като
същевременно по делото не е налично каквото и да е доказателство, което да ги
опровергава.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и съставения АУАН, ползващ се с
доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 ЗДвП и другите писмени доказателства се
2
установяват датата и мястото на извършеното нарушение, самоличността на неговия
извършител, управляването на автомобил от последния, както и други обстоятелства
относно извършената на жалбоподателя проверка
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, при
спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗАНН, при разглеждане на дела по оспорени НП,
районният съд е винаги инстанция по същество, поради което съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на постановлението, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това си задължение, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - актът е съставен от полицейски служител на длъжност "мл.
автоконтрольор" при РУ-Б., с което е спазено правилото на чл.189, ал.1, вр. чл.165 от ЗДвП,
/и упълномощен от с т.1.3 от приложената Заповед на министъра на ВР - л.10), а НП е
издадено от определено от министъра на ВР длъжностно лице – ВПД Н-к на РУ-Б. (т.2.8 от
същата заповед) при спазване на правилото на чл.189, ал.12 ЗДвП.
Същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на
регламентирания процесуален ред.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като двата документа съдържат
законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, като нарушението е описано
подробно, с посочване на мястото и начина на извършване, обстоятелствата по неговото
извършване и правната му квалификация - чл.174, ал.3 ЗДвП. Това се отнася и до издаденото
НП, което също съдържа всички изискуеми реквизити. Деянието на нарушителя е
квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.174, ал.3 ЗДвП,
което в пълнота съответства на словесното описание на нарушението. Непосочването на
точното предложение на чл.174, ал.3 ЗДвП, което е осъществено не представлява
съществено процесуално нарушение. Цитираната разпоредба е формулирана по начин, по
който би могло да се приеме, че има няколко предложения, всяко от които съдържа в себе си
алтернативи. Именно, възможното броене и посочване на предложения и алтернативи би
могло да създаде възможност за неяснота, поради което предвид ясното и недвусмислено
фактическо описание на нарушението и съответната му правна квалификация не е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, като същият е имал възможност да разбере
за извършването на какво точно адм. нарушение е санкциониран. Предвид посоченото съдът
намира изложените в жалбата доводи на жалбоподателя срещу фактическото описание на
нарушението и правната квалификация на нарушението за неоснователни.
При съставянето на АУАН са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗАНН, относно
свидетелите, в присъствието на които се съставя актът, както и тези на чл.42 и чл.43 ЗАНН,
за реквизитите и за начина на връчване на съставения АУАН. В тази връзка не са налице
съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на наказаното лице.
По същество на нарушението съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да
бъде направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и място Д.С.Г.,
като водач на лек автомобил „А.“, с рег. №* е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство дрегер Дрег Тест – 5000 с
фабр. №0050 се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения, като за съставомерността му
по чл.174, ал.3 ЗДвП, се изисква единствено отказ от страна на водач на съответното МПС
3
да му бъде извършен тест за установяване на употреба на наркотични вещества и не е
необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
Съдът преценява цялостното поведение на спрения за проверка водач – жалбоподателя Г.,
като напълно съзнателно действие по осуетяване възможността да му бъде тестван с
предложения му тест, установяващ употребата на наркотични вещества, като от друга
страна в приложения протокол от медицинско изследване е отразен и отказът за
извършването му. Изложеното обуславя извод за наличието на отказ на водача Г. да бъде
проверен за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано
административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е
наложил адм. наказания на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.174,
ал.3 ЗДвП, в редакцията към датата на деянието е едновременно санкционна и предписваща
правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на МПС, трамвай, или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, като се наказва с лишаване от право да
управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба от 2`000.00 лв.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е извършил
нарушението при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван за наркотични вещества с предложения
му тест, но съзнателно е отказал да стори това, при отсъствието на уважителни причини за
такива откази. В подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че на Г. е бил надлежно
връчен талон за медицинско изследване, но въпреки това не е изпълнил и задължението си
да даде кръвна пробва, т.е. налице е трайно поведение, целящо да не бъде установено дали
жалбоподателят е шофирал, под влиянието на наркотични вещества.
Размерът на санкцията в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, в редакцията към датата на
нарушението е фиксиран, поради което административно-наказващият орган и съдът не
разполагат с възможност за индивидуализация на кумулативно предвидените наказания. На
нарушителя следва да бъде наложено лишаване от право да управлява МПС, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2`000.00 лв.
В съответствие с изискванията на Наредба №Із – 2539/17.12.2012 г. на МВР, за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, е било постановено от административно-наказващият орган в
НП отнемането на 12 контролни точки за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в случая не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като "маловажен случай" по смисъла на 28 ЗАНН,
доколкото то разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, още
повече, че жалбоподателят, видно от представената по делото справка е бил наказван за
нарушения на ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-3794-000019 от 26.01.2021 г. на ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б.,
РУ-Б., с което на жалбоподателя Д.С.Г., ЕГН*, с адрес: г.В., у.„ТД“№14, е.4, а.1, за адм.
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от
4
ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети и
12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК пред Бл.АС, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5