Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.02.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седми февруари през 2018 година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14996 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД чрез пълномощник юрк.Ж. Ж., срещу решение от 19.10.2017г. по
гр.д.№ 38695/2017 г. на СРС, 62 състав, обективирано в протокола от открито
съдебно заседание по делото от същата дата, с което е признато за незаконно
уволнение на И.Г.П. и „Т.С.“ ЕАД осъдено да заплати на работника сумата от 6792, 96 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 11.05.2017 г. до 11.11.2017
г., ведно със законната лихва считано от 14.06.2017 г. до датата на изплащане,
както и разноски в размер на 1500 лв., с искане то да бъде отменено.
Претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК.
С въззивната
жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на
процесуалния закон при преценка на процесуалното поведение на ответника и на събраните
по делото доказателства, и на
материалния закон относно правото на работодателя да определи критериите, по
които да извърши подбора. Твърди се, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е приел представени от страна на ответника доказателства, доколкото с
доклада си СРС не е посочил ясно и недвусмислено задълЖ.ето на ответника кои документи да представи -
тези посочени в отговора на исковата молба или тези, посочени в исковата молба.
Твърди се, че работодателят е спазил всички законови изисквания на посоченото
уволнително основание- съкръщаване на щата: съкращаването на длъжности „инкасатор дългови задълЖ.я” е реално извършено
съгласно заповед на изпълнителния
директор на „Т.С.” ЕАД във връзка с решение на СД, извършен е подбор измежду 96
служителя, заемащи същата длъжност, спазен е и чл. 333 от КТ –поискано и получено е разрешение от Инспекцията
по труда за прекратяване на трудовия договор е И.Г.П. на основание чл. 328,
ал.1, т. 2 от КТ. Жалбоподателят счита
за неправилен извода на СРС за незаконност на подбора, поради несъобразяване с факта, е лицето е било
трудоустроено. Излагат се доводи за
законосъобразност на извършения подбор по критериите в чл.329, ал.1 от КТ, въз
основа на определени от работодателя критерии за оценка качеството на работа, а
преценката по
кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е
предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда, съгласно константната съдебна
практика. Съдът следва да следи за законността н аподбора, но не и за правилността н
азивършването му. Дадените оценки от формираната от работодателя комисия по подбора, касаещи образование и
квалификация на всеки от работниците, участвали в подбора, съответствали на обективната
действителност, в
подбора са включени всички необходими участници и приетите оценки по отделните
показатели съответстват на действителните качества на участвалите в подбора
служители. Преценката при подбора е обективирана в писмен документ. При подбора ищецът е получил най-нисък
общ сбор от оценките по различните критерии в сравнение с всеки един от
останалите участници в подбора, поради което е предложен за съкращаване.
Въззиваемата страна-ищец И.Г.П., чрез пълномощник адв.К.М., оспорва жалбата с писмен
отговор, с възраЖ.ята че обжалваното решение не страда от сочените от
жалбоподателя пороци. Поддържа довода, че поради установени с ЕР на ТЕЛК
увреждания на здравето му, с противопоказни условия на труд: без вдигане и носене на
тежести, простудни фактори, същият е бил трудоустроен от 30.03.2011 г. от
длъжност „заварчик“ на длъжност “инкасатор, дългови вземания” в отдел
“Обслужване на потребители и събираемост”, при което са му били връчени на
01.04.2011 г. две различни длъжностни
характеристики, едната с едни задълЖ.я, отнасящи се за здравите служители, а
другата - със съществено различни други задълЖ.я, съобразени с решението на
здравните органи, посочили противопоказните условия на труд за ищеца, от което
се вижда, че трудоустрояването на ищеца се състои не само в преместване на
друга работа, но и в определяне на облекчени условия на труд по смисъла на
чл.314 и 317 КТ. Между двете длъжностни характеристики има съществени различия,
но при подбора, назначен от работодателя, здравите служители и трудоустроения ищец са
оценявани еднакво по критериите образование и равнище на работата, определени
със Заповед № 3-РД-32 от 06.02.2017 г. на работодателя по подбора. Счита, че ищецът
е оценен не според задълЖ.ята, които той има по своята длъжностна
характеристика, а според длъжностната характеристика, установена за здравите
работници, заемащи същата длъжност, и по задачите на здравите работници за същата длъжност, каквито задачи и задълЖ.я
той няма. Излага още
доводи, че ищецът
е оценен по всички посочени по-горе показатели, при което за всички показатели
за нивото на работата е получил оценка 0 - нула точки. И няма как да получи
повече точки, тъй като той въобще няма такива задълЖ.я, по които е
извършено оценяването, и не е изпълнявал такива задълЖ.я. Фактъкт, че ищецът не е
изпълнявал задачи като тези на здравите работници на същата длъжност, е отразен
в представената от ответника “справка за проведени разговори, взети обещания за
плащане и сума, като процент от взетите обещания за период от 15 март 2016г. до
18 ноември 2016г.“, в която за И.П. е посочено, че “Няма посещавани адреси - трудоустроен”, който факт не е взет предвид при
оценяването му. Счита, че извършването на подбор по
посочения начин по същество представлява липса на подбор, което пради уволнението
е незаконосъобразно поради нарушаване на
императивната норма на чл.329 КТ, която изисква сравняване между сравними
величини. Оплакванията по въззивната
жалба за процесуални нарушения счита за неоснователни. Съдът правилно не е
приел представените
във второто съдебно заседание щатни разписания, поради настъпила преклузия за
това, а и тези щатни разписания се явявали излишни, с оглед основанието за
отмяна на уволнението. На основание чл.190 ГПК ответникът е задължен от съда
ясно с доклада да представи доказателствата, поискани от ищеца с исковата молба,
описани по точки, а повторно са били представени от ответника доказателства, представени с отговора на
исковата молба.Ето защо счита, че СРС не е допуснал процесуални нарушения по
събирането на доказателствата.моли жалбата да се сотави без уваЖ.е. Претендират
се разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.
Предявени са обективно съединени
обусловени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът И.Г.П. твърди, че е работил при
ответника “Т.С.” ЕАД на длъжност “инкасатор, дългови задълЖ.я”, като с атакуваната заповед № 59 от 02.05.2017 г. на
изпълнителния директор на “Т.С.” ЕАД, връчена му на 10.05.2017г., трудовото
праовотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ-съкръщаване на щата, считано от 11.05.2017 г. Твърди, че не бил налице
фактическият състав на прекратителното основание, посочено в атакуваната заповед, тъй като не е налице
действително съкращаване на щата, не са намалени щатните бройки за
длъжността “инкасатор, дългови задълЖ.я”, към датата на уволнението по щатното
разписание на ответника има редица вакантни щатни бройки за същата
длъжност, които не били съкратени, не е извършен подбор съобразно чл.329 от Кодекса на труда, в подбора не са включени всички работници и
служители, изпълняващи същата длъжност, подборът не е извършен по критериите,
установени в чл.329 КТ , и е необективен. Твърди още нарушение на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.2 и т.З КТ, тъй като преди уволнението работодателят не е спазил реда за разрешение от инспекцията
по труда, а ищецът има заболяване „диабет“ и е трудоустроен. Твърди и
нарушение на раздел VII, т.8 от Допълнително споразумение № 377 от 27.06.2011 г. -към
трудовия
договор № 9 от 18.05.2019 г., поради неизпълнение на задълЖ.ето на работодателя,
поето с него “В случай на прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 2, 3 и 4 КТ, при възможност: да пренасочи
работника към друго подходящо работно място; да осигури условия за
преквалификация на работника.” В срока по
чл.312, ал.2 от ГПК, и по повод представените от ответника с отговора по чл.131
от ГПК писмени доказателства, ищецът е изложил и допълнителни оплаквания по
незаконосъобразността на подбора, с който е направено сравнение между качествата и
нивото на работа на ищеца, който е трудоустроен и изпълнява едни задълЖ.я по длъжностната характеристика, и
качествата и нивото на работа на останалите служители, които не са
трудоустроени и по длъжностна характеристика имат други задълЖ.я, и относно
непредлагането на друга подходяща работа от комисията по трудоустрояване. Ето защо моли
съда да признае уволнението за неказонно и отмени заповедта от 10.05.2017 г.,
да го възстанови на заеманата длъжност, и да се осъди ответника да му заплати
обезщетение за оставане без работа за периода 11.05.2017 г.-11.11.2017 г. в
размер на 6792,96 лв. със законната лихва от исковата молба, какот и разноските
по делото.
Ответникът
“Т.С.” ЕАД, оспорва исковете с писмения отговор по чл.131 от ГПК, с възраЖ.ята, че
съкръщаването на щата е реално, извършен е подбор между 96
служители на длъжността “инкасатор,
дългови задълЖ.я”, по критерии, определени в чл.329, ал.1 от КТ , като
оценката по критериите в закона се определя съгласно заповед на работодателя за
извършването на подбора от 06.02.2017 г., като преценката по кои критерии да се
извърши подбора за всяка специфична длъжност, принадлежи на работодателя и не
се контролира от съда, съгласно константната съдебна практика. Подборът е
обективиран в протокол от назначената комисия, спазен е чл.333 от КТ. Поискано
и получено е разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване н атрудовия
договор на ищеца., ищецът е получил БТВ за 2 медеца за период 11.05.2017
-10.06.2017 г.
Първоинстанционният съд е приел, че подборът е извършен
неправилно, тъй като по реда на чл.161 от ГПК е приел, че ищецът като
трудоустроен е имал специална длъжностна характеристика, различна от тази на
другите служители на същата длъжност, при което
трудовите му функции са били
съобразени с предписанията на здравните органи така, че да не включват задълЖ.е
да се посещават адреси, а при подбора не е приложен различен подход към ищеца
предвид трудоустрояването му. Поради което е приел, че искът за отмяна на
уволнителната заповед е основателен, и поради това основателен е и вторият иск
за възстановяване на заеманата длъжност, а по иска за обезщетение, при липсата
наспор относно размера, и предвид констатацията потрудовата книжка на ищеца в
открито съдебно заседание на 19.10.2017 г., че тяма данни за постъпване надруга
работа, е пирел, че искът се явава доказан за целия исконв период до 11.11.2017
г., като се съобразява и срокът от 2 седмици за подаване на жалби.
Въззивният съд, при проверка на обжалваното решение,
намира следното :
Предявени са обективно съединени
обусловени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Не се спори по делото, и се установява и от събраните
писмени доказателства, неоспорени от страните в процеса, поради което се
ползват с доказателствена стойност, че ищецът е работил по трудов договор при
ответника от 2009 г., и е бил преместен при същия работодател «Т.С. ЕАД от
длъжност «заварчик» на дължност «инкасатор, дългови вземания» по здравни
предписания по ЕР на ТЕЛК, със заповед от 30.03.2011 г., за определен срок – до
01.03.2012 г., без противопоказни условия на труд: вдигане и носене на тежести
и простудни фактори. В последствие е сключено допълнително споразумение на
27.06.2011 г. между работодател и работник, към трудовия договор от 2009г., за
длъжността на ищеца «инкасатор, дългови задълЖ.я» считано от 01.07.2011 г. безсрочно, като аналогично отбелязване има в
трудовата книжка на ищеца, приета в доказателствено копие по делото - че е заемал последната длъжност до 11.05.2017
г. С оглед бездействието на ответника да
представи писмени доказателства, посочени в доклада на СРС по чл.312, ал.1 от ГПК, в срока по чл.312, ал.2 от ГПК, а именно длъжностната характеристика за
заеманата от ищеца длъжност «инкасатор,
дългови вземания» , и представянето на две дължностни характеристики от ищеца в
срока по чл.312, ал.2 от ГПК, както и
предвид другите събрани писмени доказателства по процедурата по подбора по
чл.329 от КТ- в частност справка за проведени разговори, взети обещания за
плащане и сума, като процент от взети обещания, използвана от комисията по
подбора по чл.329 от КТ, в която е отразено, че ищецът е трудоустроен и няма
посещавани адреси, (прилоЖ.е № 20
към писмения отговор на ответника по чл.131 от ГПК), въззивният съд приема, и
съобразявайки чл.161 от ГПК, че от 01.04.2013 г., ищецът И.П. е имал трудови функции
и задълЖ.я като тези, описани в представената от него длъжностна характеристика
за «инкасатор, дългови задълЖ.я/офис», одобрена от работодателя на 01.04.2013
г., а не тези, посочени в длъжностна характеристика за «инкасатор, дългови
вземания», също одобрена от работодателя на 01.04.2013 г. Това е така, защото първо,
допълнителното споразумение от 27.06.2011г., в сила от 1.07.20117г. има характер на изменение на трудовия договор
между страните съгласно чл.119 от КТ, за новата длъжност на ищеца «инкасатор,
дългови задълЖ.я» , на която е бил преместен, но която съгласно допълнителното
споразумение се заема вече безсрочно. На второ място, представените от ищеца две
дължностни характеристики не са оспорени от ответника-работодател, еднакви са
кодът им по НКПД, структурното звено, в което се намират, подчинеността и
лицето, от което получават задачи е еднакъв, в щатното разписание за
длъжностите при ответника, представени с отговора на исковата молба, в
ЦУ-Икономическа и търговска дейност, Дирекция «обслужване на клиенти», Отдел
«събиране на вземания», ТЗ «Земляне» и другите ТЗ, има само длъжност с
наименование «инкасатор, дългови задълЖ.я» и в цялото щатно разписание на
ЦУ-централното управление, няма друга длъжност с подобно наименование.
Следователно логичен и обусловен от доказателствата по делото е извода, че
работодателят е одобрил за част от длъжностите «инкасатор, дългови вземания»
трудовите задълЖ.я да се изпълняват в офис и трудовите функции да се различават
от тези по длъжностната характеристика «инкасатор, дългови вземания», както и
че работодателят е трудоустроил ищеца на заеманата длъжност «инкасатор, дългови
вземания», като му е определил да има други трудови функции като тези, описани
в длъжностната характеристика за длъжността «инкасатор, дългови вземания/офис»
от 01.04.2013 г. Ответникът сам е признал с представените с отговора на
исковата молба по чл.131 от ГПК писмени
доказателства, че ищецът е бил трудоустроен (видно от горецитираната справка), одобрил е две
длъжностни характеристики за една и съща длъжност по щатното разписание, които
длъжностни характеристики се отличават съществено относно характера на
трудовите функции и задълЖ.ята в рамките на същия отдел и структурно звено, при
което доколкото озаглавената длъжностна характеристика «инкасатор,
дългови вземания/офис» предвижда изпълнение на трудовите функции на закрито, а не работа с ходене на открито и при различни
климатични условия, както основната длъжностна характеристика, то за ищецът
следва да се счита обвързваща тази за работа в офис, с оглед трудоустрояването
му за работа без простудни фактори, и при липсата на наведени по делото
твърдения или доказателства за друго.
Оплакването на ищеца за неспазване на чл.333 от КТ е
неоснователно. Видно от събраните писмени доказателства, представени с отговора
на исковата молба, работодателят е изискал и получил предварително съгласие на
Инспекцията по труда с писмо вх.№ при ответника № П-4705/02.05.2017 г. на
основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за прекратяване на трудовото отношение
с ищеца поради съкращение в щата. Наличието на заболяване на ищеца, попадащо в
Наредба № 5 и подлежащо на закрила по чл.333 от КТ- «диабет», установен по
надлежния ред с ЕР на ТЕЛК, не е оспорено от ответника, напротив, същият се е
посовал на решение на здравните органи, установяващо такова заболяване с
искането си то ИТ за предварително съгласие за уволнението.
Оплакването на ищеца за липсата на реално съкращаване на
щата също е неоснователно. Решението за съкръщаване на щата- намаляване на броя
на длъжностите «инкасатор, дългови задълЖ.я» в Централното управление с 17 бр.,
е взето от работодателя, обективирано в решение
на СД от 26.01.2017 г., извършено е реално-обективирано в одобрените от
изпълнителния директор на ответното дружество длъжностни разписания към
01.02.2017 г. и към 01.06.2017 г. съгласно възлагането му да извърши
съкращението с горецитираното решение на СД, които доказателства са представени
с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК. По отношение на допълнително
представените от ответника с молба от 02.10.2017 г. поименни щатни разписания,
правилно първоинстанционният съд не е допуснал събирането им поради представяне
след срока по чл.312, ал.2 от ГПк, изтекъл за ответника на 21.08.2017 г.
Осъщественото намаляване на броя на длъжностите «инкасатор, дългови задълЖ.я» , а не пълното
им закриване, обуславя задълЖ.ето на работодателя да извърши подбор по смисъла
на чл.329 от КТ между служителите, заемащи длъжност със същата функция или
несъществено различаващи се функции, както и правото му да извърши подбор между
служителите със сходни трудови функции. Именно трудовите функции и тяхното
сходство определя и кръга на служителите, които трябва да участват в подбора, а
не само наименованието на длъжността по щатното разписание (в този смисъл е
налице и непротиворечива съдебна практика). В случая
работодателят е взел решение да съкрати, т.е. да намали броя на длъжностите
«инкасатор, дългови задълЖ.я», без да прецезира дали решението се отнася само
за една от двете и т.нар. поддлъжности
«инкасатор, дългови задълЖ.я» и «инкасатор, дългови задълЖ.я/офис», при което
следва логичен извод, че решението обхваща и двете, доколкото в щатното
разписание има само едно наименование за длъжността, макар по същността си те
да имат и различия в трудовите функции. След като работодателят е упражнил и
правото си на подбор между всички
служители на длъжност «инкасатор, дългови задълЖ.я» - общо 96, съгласно
заповедта на изп.директор от 06.02.2017 г., приета по делото, то съдебният контрол, съгласно ТР № 3/2012г. по
т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, се
простира върху всички правни въпроси, релевантни за
законността на уволнението, и наведени от ищеца с исковата молба и
в срока по чл.312, ал.2 от ГПК.
Приетите по делото две длъжностни
характеристики : за длъжността «инкасатор, дългови задълЖ.я» и за
длъжността «инкасатор, дългови задълЖ.я/офис», макар и да сочат
сходство относно място в структура на Централното управление на ответното
дружество, разкриват и съществени различия както в характеристиката на
длъжността, така и в мястото и характера на работата. За длъжността «инкасатор,
дългови задълЖ.я» се изисква посещение на дължниците на дружеството на техните
адреси, създаване на мотивация за погасяване на
задълЖ.ята и отразяване на
резултатите в специализиран софтуер, което изисква разнасяне на писма- покани
за доброволно издължаване и посещаване на поне 35 адреса на ден, и и при
условия на труд, свързани с ходене на открито при различни климатични условия,
както и работа със специализиран софтуер.
За другата длъжност «инкасатор, дългови задълЖ.я/офис», е предвидено тя
да е подпомагаща дейността по окомплектоване, сканиране и архивиране на данни и
документация на цялото териториално звено – в случая ТЗ «Земляне», а трудовите
функции се изразяват в действия по нанасяне на информация в специализиран
софтуер, копиране на документи, обобщаване на списъци с невръчени фактури на
небитови клиенти, архивиране на документи за небитови клиенти, подреждане на архива в териториалното
звено, подготовка и изпращане по пощата на фактури на стоп.потребители, и др.
задачи, свързани с дейността, като се работи с офис техника. Следователно,
независимо от сходството в наименованието на длъжностите, същите се различават
съществено до степен, че не могат да се считат сходни, нито припокриващи се,
т.е. налице са две различаващи се по характер трудови функции. ЗадълЖ.ето на
работодателя, при това полоЖ.е, е да извърши подбора в рамките на всяка една от
тези две групи поотделно, за да прецени кои от тях в рамките на съответната
група имат по-висока квалификация и работят по-добре, което не е сторено, а
кръга на работниците и служителите, към които е
насочен подбора, неоправдано е разширен, в нарушение на закона, и към
длъжности, които не са близки или сходни. По
този начин служителите не са преценявани равностойно според сходство на
трудовите им функции. Това е особено видно при определените от работодателя със
заповед № 3-РД-32/06.02.2017 г. данни, които да се вземат предвид при определяне
на оценката по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа“ като
съответстващ на изискването на чл.329 от КТ да се запазят тези работници, които
работят по-добре. Посочените данни за оценка по този критерий сочат на
ипълнение на трудовите дейности за длъжността по длъжностна характеристика «инкасатор,
дългови задълЖ.я»- брой намерени клиенти, разговори с тях и брой спазени
обещания, но по тях е оценяван и ищецът, който няма по длъжностна
характеристика за заеманата длъжност «инкасатор, дългови задълЖ.я/офис» такива
трудови задълЖ.я. Отделно от това, оценките, поставени от комисията на ищеца,
не са съответни на заповедта на работодателя от 06.02.2017 г. относно
тримесечните оценки на служителя за последната година, и на документите, с които
е работела комисията по тези оценки. При липсата на оценка по обективна
причина, със заповедта е указано комисията да поставя служебно оценка, което не
е сторено. На ищеца по този показател в таблицата от работата на комисията по
подбора, е поставена оценка «0», въпреки че е видно от приетите по делото
писмени доказателства (в папка-прилоЖ.е към делото) за 2016 г.
ищецът има оценки за трето и четвърто тримесечие, а за първо и второ тримесечие
е отразено, че не подлежи на оценяване. Ето защо и така проведеното оценяване
на служителите в рамките на подбора, не е осъществено законосъобразно, тъй като
не е налице обективното съответствие на оценката по този
показател с доказателствата за обективно проявените
професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с
оглед на възложената работа и периодичното й оценяване, което
периодично оценяване работодателят е въздигнал сам като един от елементите за оценяване по
критериите по чл.329 от КТ. При наведени оплаквания от страна на служителя,
съдът има правомощието да упражни контрол върху законосъобразността на
упражненото от работодателя право и задълЖ.е да извърши подбора, вкл. и върху
приетите от него критерии за оценка и съответствието им с доказателствата за
обективно проявените от служителя/работника квалификация, качества и степен на изпълнение
на работата.
По тези съобраЖ.я въззивният съд намира, че
при определяне на кръга от лица, подлежащи на подбор, както и при извършването
на оценяването на участващите в подбора, работодателят не е действал в
съответствие с изискването на закона, което прави и прекратяването на трудовото
отношение с ищеца на основание чл.328, т.2-съкращаване на щата с процесната
заповед от 10.05.2017 г., незаконоъобразно . Атакуваната заповед следва да се
отмени.
При този изход на спора по първия иск,
основателен се явява и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност.
По отношение иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд намира, че са налице основанията за неговото частично уважаване,
доколкото съдът приема, че трудовото отношение е било незаконосъобразно
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ, и установеното по делото, неопровергано от други доказателства, ищецът
не е започнал друга работа в период от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника – 11.05.2017 г. вписана дата в заповедта за
прекратяване на трудовото отношение и в трудовата книжка на ищеца, до датата
19.10.2017 г.-на която в последното съдебно заседание пред СРС е била извършена
констатация от съда за липсата на вписвания в трудовата книжка на ищеца за
последващо трудово отношение след 11.05.2017 г. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК
съдът взема предив всички факти, настъпили в хода на делото, до приключване на
устните прения, които са от значение за спорното право. Последната такава
констатация е извършена пред СРС в открито съдебно заседание на 19.10.2017 г.,
когато са приключили и устните прения пред СРС и е постановено в съдебното
заседание и първоинстанционното решение. Въззивният съд е
длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като
извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни
фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в
мотивите към решението си. Определеният
в КТ максимален срок по чл.225, ал.1 от КТ от 6 месеца е изтекъл след
приключване на устните прения пред СРС, и въззивния съд съгласно чл.235, ал.3
от ГПК би могъл да го вземе предвид, в случай че се докаже от ищеца, който носи
доказателствената тежест за това, че и за времето след 19.10.2017г. до
11.11.2017 г. също е сотанал без работа. Такива доказателства обаче няма по
делото. При липсата на доказателства за оставане на ищеца без
работа за времето от 20.10.2017г. до 11.11.2017 г., то искът за този период се
явява неоснователен. За времето от 11.05.2017г. до 19.10.2017 г. размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се определя на база последното получено от
ищеца БТВ преди уволнението- 1132,16 лв., за какъвто размер е предявен иска и за
което БТВ има писмено доказателство- фиш за заплата за м.март 2013 г.,
представен от работодателя, поради което при липсата на спор относно размера съдът приема, че това е
БТВ по смисъла на чл.228 от КТ. Или за 5
месеца до 11.10.2017 г. обезщетението възлиза на 5660,80лв., и за още 6 работни
дни до 19.10.2017 г. вкл. е 308,77 лв. ( 6 х
51,46 лв., определена сумата при възнаграждение 51,46лв./ден, на база БТВ за
м.март 2017 г. и работните дни за м.март 2017 г. които са 22 р.д.). Или общо искът
е основателен на горенопосочения период до 19.10.2017 г. в размер на общо
5969,57 лв., като не се събраха доказателства, че ищецът е получил обезщетение
по чл.222, ал.1 от КТ за 2 месеца, както твърди ответника с отговора на
исковата молба. За разликата до предявения период от 20.10.2017 г. до
11.11.2017 т. и размер над 5969,57лв. до 6792,96лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на двата иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, решението в тези
обжалвани части следва да се потвърди.
Поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, решението в тази обжалвани части следва да се отмени в частта, в която
искът е уважен за период от
20.10.2017 г. до 11.11.2017 г. и размер над 5969,57лв. до 6792,96лв., и искът
да се отхвърли като неоснователен за този отменен период и размер.В
останалата част, в която този иск е бил уважен за период
11.05.2017г.-19.10.2017г. и размер до 5969,57 лв. решението като правилно
следва да се потвърди.
По разноските: Предвид изхода
на спора пред въззивната инстанция и частичното отхвърляне на иска с определен
имуществен интерес, следва да се намалят присъдените в полза на ищеца разноски
по делото ва първата инстанция съгласно чл.78, ал.1 от ГПК от 1500лв. на 1450
лв., съразмерно на отхвърления размер на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, както
и да се намали дължимата от ответника държавна такса от 431,68 лв. на 398,78
лв. (160 лв. по двата
неоценяеми иска и 238,78лв. -4% върху уваЖ.яразмер по оценяемия иск ).В този смисъл
следва да се отмени първоинстанционото решение в частта за разноските над 1450лв.
в полза на ищеца, и над 398,78лв. в полза на СРС.
По разноските за въззивната инстанция : Съобразно изхода
на спора и направените от страние искания за възстановяване на разноски по
представени списъци по чл.80 от ГПК, жалбоподателят-ответник има право на
възстановяване съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на 12лв. разноски за защита от
юрисконсулт съобрачно частичното уважаване на жалбата (от общо претендирани 300лв.), тъй като по
оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ съгласно ЗПрП и наредбата за заплащане
на правната помощ, чл.23 и чл.25, се предвижда минимално възнаграждение по 100
лв. за всеки от трите предявени по делото иска, общо 300лв., които и се
претендират с жалбата. Или от минималния размер от 100лв. по оценяемия иск,
съобразно частичното му онхвърляне от въззивния съд, на ответника съгласно
чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК се следват 12лв., съответни на отхвърлената част от
този оценяем иск.
Въззиваемият-ищец има право на възстановяване съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК на направените разноски за адв.възнаграждение, според изхода
на спора. Разноските на ищеца са в размер на 1500 лв., заплащането на които в
брой е удостоверено с приетия от въззивиня съд със списъка по чл.80 от ГПК
договор за правна помощ от 0.11.2017 г. за един адвокат. В тази връзка въззивният
съд, след като взе
предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, намира също за
неоснователно. В случая са предявени три обективно кумулативно съединени искове, два от
които са неоценяеми - по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ, и един оценяем - по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 6 792,96 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адв. възнаграждение по
оценяемия иск е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.,
или в случая е равно на 669,65лв. По отношение на минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство и защита по другите два иска - по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, прилоЖ.е следва да
намери нормата на чл. 7, ал., ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и
за всеки един от исковете да се определи сума в размер на минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или в
случая - по 460 лева, съгласно ПМС № 141 /13 юли 2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната -
(Обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.). Или общият размер
на минималното адвокатско възнаграждение за всички обективно кумулативно
съединени иска, е 1589,65лв., който минимален размер надхвърля уговорения и заплатен
от страната по делото размер от 1500лв. При определяне на
общия размер на адвокатското възнаграждение съдът съобрази нормата на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая действително заплатеният адвокатски хонорар от 1 560 лева не
надхвърля минималния размер по
чл.36 от ЗАдв., съгласно изложеното от съда по-горе, и не
може да се намалява на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Съобразно обаче, чл.78,
ал.1 от ГПК и изхода на спора прев въззивния съд, при което жалбата се уважава
частично, така заплатеното адв.възнаграждение следва да се намали съответно на
1450лв., които следва да се възстановя на ищеца от ответника.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 243403 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 38695/2017
г. на СРС, 62 състав, обективирано в протокол от открито съдебно заседание по
делото от същата дата, В ЧАСТИТЕ, в
които е осъдено осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на И.Г.П.
на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за период от 20.10.2017 г. до
11.11.2017 г. и размер над 5969,57лв. до 6792,96лв. със законната лихва върху
тази разлика от 14.06.2017 г. до датата на изплащане, и разноски по делото над
1450лв. до 1500лв., КАКТО И В ЧАСТТА,
в която е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на СРС държавна
такса над 398,78лв. до 431,68 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И.Г.П. ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***-адв.К.М., срещу „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********седалище
и адрес на управление *** 23Б, иск с
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
над сумата 5969,57лв. до претендирания размер 6792,96лв. и за период от 20.10.2017 г.
до 11.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243403 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 38695/2017
г. на СРС, 62 състав, обективирано в протокол от открито съдебно заседание по
делото от същата дата, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********седалище
и адрес на управление *** 23Б, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.П. ЕГН **********,***, съдебен адрес
***-адв.К.М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1450лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
И.Г.П. ЕГН **********,***, съдебен адрес ***-адв.К.М., ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.“ ЕАД с ЕИК********седалище
и адрес на управление *** 23Б, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата 12лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от днес 21.02.2018 г. – датата на
обявяване на решението, определена от съда съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, и при
условията на чл.280, ал.1 и /или ал.2 от ГПК.
Да се изпрати на страните препис от решението съгласно чл.7, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.