Р Е Ш Е
Н И Е
№ 251
град Велико Търново, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 389/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Горски Сеновец, общ. Стражица,ГГГ обл. Велико Търново, ул. „Училищна“ № 7,
представлявано от Б.И.Б. срещу т. 2 от Решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г., издадено от ръководителя
на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., с
която на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 вр. чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е отказана
верификация на разходи в общ размер на 1864,66 лв. Според жалбоподателя решението е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Сочи, че с процесното искане за междинно плащане № 3 са
предявени за верификация както разходите реализирани през периода на отчитане,
така и неверифицираните средства от Искане за плащане № 1/04.01.2020 г. Основанието
за отказ било неправилно, тъй като разходът до момента не е бил обект на
финансиране със средства на ЕСИФ, освен това е законосъобразен и не противоречи
на приложимото право на ЕС. Развива подробни доводи, че лицата Т.С. и А.А.
попадат в допустимата целева група по проекта съгласно условията за
кандидатстване, видно от допълнително представените документи, поради което
разходите за тях подлежат на верификация. А.А. към датата на включване в
проектните дейности е бил с основно образование, и попада в изискването на Условията
за кандидатстване по процедурата в целева група „лица с основно или по-ниско
образование и без професионална квалификация“, а Т.С. към датата на включване в
проектните дейности е принадлежала към целева група „други групи
безработни“-зависими, в случая от алкохол, съгласно представените удостоверение
от психолог, амбулаторен лист и становище на лекар психиатър. По изложените аргументи и допълнително развити доводи в писмена защита
жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, заместник-министър на труда и социалната
политика, същият и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси 2014-2020“, чрез процесуалния си
представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Сдружение „Приятели на
Горски Сеновец“ е бенефициер по сключен договор с Министерство на труда и
социалната политика – Административен договор за субсидия от ЕФРР № BG05M9OP001-2.053-0001-C01/24.05.2017 г. Целта е предоставяне на бенефициера на безвъзмездна
финансова помощ в максимален размер до 199 707,20 лв. по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос 2
„Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.053 МИГ05, „Насърчаване развитието на местна социална икономика и
нови работни места в социални предприятия“ на МИГ Лясковец-Стражица чрез водено
от общностите местно развитие за изпълнение на проект
BG05M9OP001-2.053-0001 „Социално предприятие „Обществена пералня и услуги в дома“.
В хода на изпълнение на
проекта от жалбоподателя е постъпило искане за междинно плащане (ИМП) № 1 на
обща стойност 15 849,61 лв., включващо разходите за отчетен период от
01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. По това искане за плащане управляващият орган се
е произнесъл с Решение № BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г., с което са
верифицирани средства в размер на 13 984,95 лева и е определен общ размер
на неверифицираните разходи от 1864,66 лв. В сумата на неверифицираните разходи
е включена сумата от 1331,90 лв. от бюджетен ред 1. 1 „Разходи за трудови възнаграждения
по реда на КТ, възнаграждения определени по реда на ЗДСл и възнаграждения
произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, на
лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности“ отнасящи се до лицата
Т.С. и А.А., като е прието, че тези разходи са недопустими на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, и сумата от 532,76 лв. по бюджетен раздел ІІ „Единна
ставка“ – на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Аргументът на
управляващия орган е, че посочените две лица не отговарят на изискванията за
принадлежност към целевите групи на процедурата, тъй като не са неактивни, а са
безработни лица според предоставената служебна справка от Агенцията по
заетостта, а същевременно не отговарят на нито един от допълнителните критерии
на целевата група „безработни“ съгласно раздел 6 Допустими целеви групи от
Условията за кандидатстване по схемата. Предвид това не са верифицирани
възнагражденията и осигурителните вноски за тези лица, както и съответните
суми, надвишаващи допустимия размер на бюджетен раздел ІІ „Единна ставка“ – 40%
от допустимите преки разходи за персонал.
След издаването на
решението на 15.04.2020 г. бенефициерът е представил допълнителни
доказателства, касаещи въпросните две лица. С писмо от 27.04.2020 г. /л. 21 от
адм. д. № 272/2020 г. по описа на АСВТ/ УО е отговорил, че няма законово
основание да преразгледа своето решение от 10.04.2020 г.
Предвид това Решение №
BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г. е било оспорено от жалбоподателя с
жалба, подадена по пощата на 29.04.2020 г., като жалбата му е била оставена без
разглеждане поради просрочие с влязло в сила на 22.06.2020 г. Определение №
187/02.06.2020 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело №
272/2020 г.
Междувременно жалбоподателят
е подал искане за междинно плащане № 3, с което е заявил за плащане сумата от 53
613,22 лв., като отчетният период по искането е от 01.01.2020 г. до 31.03.2020
г. С искането отново са
заявени за верифициране и неверифицираните по предходното искане разходи от 1864,66 лв.,
представляващи възнагражденията и социални осигуровки за лицата Т.С. и А.А., и
съответните им разходи „Единна ставка“ като към тях са добавени и същите по вид
разходи, но за отчетния период по ИМП № 3. С процесното Решение за верификация
на постъпило искане за междинно плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от
25.06.2020 г. управляващият орган е верифицирал разходи в размер на
45 655,12 лв., определил е общ размер на неверифицираните разходи от 1864,66
лв. и е спрял административното производство по верификация за сумата от
6093,44 лв. Решението е съобщено на жалбоподателя чрез ИСУН на датата на издаването
му.
Недоволен от същото,
жалбоподателят го е оспорил с жалба, подадена на 01.07.2020 г. в частта, с която е отказана
верификация на разходи в общ размер на 1864,66 лв. и в частта, с която на
основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно административното производство по
верификация на разходи в размер на 6093,44 лв. С определение от 03.07.2020 г.
по адм. дело № 389/2020 г. по описа на АСВТ е отделено производството по
оспорване на горепосоченото решение в частта, с която на основание чл. 54, ал.
1, т. 5 от АПК е спряно административното производство по верификация на
6093,44 лв. Вследствие на това предмет на настоящото дело е законосъобразността
на Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/6
от 25.06.2020 г. в частта му по т. 2, с която на основание чл. 57, ал. 1, т. 4
вр. чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в общ размер на
1864,66 лв., както следва: 1331,90 лв. от бюджетен ред 1. 1 „Разходи за трудови
възнаграждения по реда на КТ, възнаграждения определени по реда на ЗДСл и
възнаграждения произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по
реда на ЗЗД, на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности“ и
532,76 лв. по бюджетен раздел ІІ „Единна ставка“. За да постанови този
резултат, УО е изложил мотиви, че посочените разходи за лицата Т.С. и А.А. за
м. 12.2019 г. вече са били предявени с искане за междинно плащане № 1 и по тях
органът вече се е произнесъл с посоченото решение от 10.04.2020 г. По него е
налице висящо производство, като евентуалното окончателно решение на съда ще
има сила на присъдено нещо относно ИМП № 1. Органът е приел, че следва да
откаже верифицирането на тези разходи поради реалната възможност при
благоприятен за бенефициера изход от делото, същите да му бъдат възстановени
два пъти.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорените актове на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е
адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 4, т. 7 от
Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет
с ПМС № 266 от 10.11.2009 г., министърът на труда и социалната политика
управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от
структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови
институции и донори. В рамките на своята компетентност, със своя заповед №
РД01-268/04.04.2018 г. /л. 39/, министърът на труда и социалната политика е оправомощил
издателя на процесното решение да изпълнява функциите на Ръководител на
Управляващия орган на ОП РЧР в пълен обхват
Оспореният акт е издаден и в
изискуемата по чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма. Но разпоредбата на алинея 2 на чл. 59 АПК изрично сочи,
че когато актът се издава в писмена форма, той трябва да има точно определено
съдържание. В чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК законодателят е поставил изискването
актът да съдържа фактически и правни основания. Правните основания са тези,
които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която
органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие, предоставената му
от държавата власт. Ако органът не е посочил правно основание или ако фактите,
установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в
сочената правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата
цел. Фактическите основания са това, което дава основание на органа да упражни
правомощието си като постанови съответния акт. Без фактите съдът не може да
установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието,
т. е. налице ли са визираните в правната норма юридически факти. Липсата на
фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие на предмета на
акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание
за отмяна на акта. Несъответствието на правните основания на фактите по делото
е основание за материална незаконосъобразност на акта.
Видно от съдържанието на оспорения акт
органът е посочил като правно основание за неговото издаване чл. 62, ал. 1 и
ал. 3 от ЗУСЕСИФ, но нормите само регламентират необходимостта от верифицирането
на разходите с потвърждаване допустимостта на извършените разходи, документите,
въз основа на които се извърша верификацията, и правомощието на органа да
извърши проверка на място. Тези разпоредби нямат никакво отношение към правното
основание, поради което един разход би могъл да бъде недопустим. Правното
основание, на което един разход би могъл да бъде недопустим е някоя от
хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 от ЗУСЕСИФ. В
обжалваното решение УО се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от
ЗУСЕСИФ – разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство във връзка с чл. 4, ал. 4 от
същия закон - безвъзмездната финансова помощ не се предоставя за финансиране на
разходи, които вече са финансирани със средства от ЕСИФ или чрез други
инструменти на Европейския съюз….
както и с други публични
средства, различни от тези на бенефициента.
Следва
да се има в предвид, че основанието по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ само по себе си
не е достатъчно, защото ако органът е приел наличие на някоя от хипотезите на
алинея 1, той трябва да посочи точно и онези разпоредби от актовете по чл. 59
от ЗУСЕСИФ, на които счита, че конкретният разход не съответства. Това са както
съответният акт на Министерския съвет – Постановление № 189 на Министерския
съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на
разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189), така и
актовете по алинея 2 на чл. 59 от ЗУСЕСИФ за съответната програма и по точно
Наредба № Н-3/22.05.2018 г., за определяне на правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество. В случая органът е посочил хипотезата
на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, но не е посочил конкретно нарушените
разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ, което е достатъчно
основание за отмяна на оспореното решение. Посочването само на фактическите
основания за издаване на акта, не води до извод за неговата законосъобразност,
тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изрично
изисква кумулативно посочване както на фактическите, така и на правните
основания / в горния смисъл са и решение № 16992/12.12.2019 г. по адм. дело №
1802/2019 г. на ВАС, VII о.; решение № 11257/25.09.2018 г. по адм. дело №
5594/2018 г. на ВАС, VII о.; решение № 10639/25.08.2017 г. по адм. дело №
5524/2017 г. на ВАС, VII о.,
решение № 4072 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2019 г., VII
о.; решение № 7666 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2020 г., VII о.; решение
№ 5483 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 988/2020 г., VII о. и др./.
Що
се отнася до посочената разпоредба на чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, нито в
оспореното решение се твърди, нито по делото се съдържат доказателства, че
процесните разходи, чието верифициране е отказано, вече са финансирани със
средства от ЕСИФ или чрез други инструменти на Европейския съюз или с други
публични средства, различни от тези на бенефициента. Налице е съществено
процесуално нарушение поради разминаването между фактическите установявания и
правната норма под които са подведени, тъй като не е ясна волята на
административния орган при отказа за верификация на кое точно основание е
отказано, като по този начин съдът е лишен от възможност да извърши преценка
дали е спазен материалния закон
Следва
също така да се посочи, че фактическото основание за постановения отказ за
верифициране е наличието на неприключил според ответника съдебен спор относно
същите разходи, чието верифициране вече е било отказано с предходен акт, поради
което при благоприятен за жалбоподателя изход можело да се стигне до двукратно
възстановяване на разходите. Посоченото обстоятелство всъщност може да е
предпоставка за спиране на административното производство по ИМП № 3 /както е
процедирано в т. 3 от решението, която не е предмет на настоящото производство/,
но не и за постановяване на отказ за верифициране. От друга страна, към датата
на постановяване на обжалваното решение прекратителното Определение №
187/02.06.2020 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело №
272/2020 г. вече е било влязло в сила, което не кореспондира с констатацията му
за „висящо административно производство“.
Неправилно
процесуалният представител на ответника се позовава на обстоятелството, че Решение
№ BG05M9OP001-2.053-001 от 10.04.2020 г. е влязъл в сила акт, което според него
води до недопустимост, респ. неоснователност на настоящото оспорване. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ допуска включване на неверифицирани разходи в следващо искане за
плащане в изрично посочените в нормата хипотези, а именно – когато разходите не
са били верифицирани поради непредставяне
на допълнителни документи и разяснения, поискани от бенефициента по реда на чл.
63 от ЗУСЕСИФ или поради започната процедура по администриране на нередност. Тази
разпоредба е специална спрямо нормите на чл. 27, ал. 2, т. 1 и чл. 99 и сл. от АПК и е изключение от правилото за стабилитет на административните актове. Същевременно,
както се посочи, с Определение № 187/02.06.2020 г. на АСВТ по адм. дело №
272/2020 г. е прекратено производството по оспорване на Решение №
BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г., т.е. съдът не се е произнесъл по
съществото на спора, при което не е налице нито хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК за недопустимост на настоящото оспорване, нито пък е можело при
постановяване на процесното решение да възникне хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. От събраните доказателства – съобщение до бенефициера от 19.03.2020 г. /л.
84 от адм. дело № 272/2020 г./ и съдържанието на горепосоченото писмо на УО от
27.04.2020 г. е видно, че отказът за верифициране на разходи с Решение №
BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г. е постановен поради непредставяне от
бенефициера на изискани му доказателства след проведена процедура по чл. 63 от
ЗУСЕСИФ, т.е. налице е първата хипотеза на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Предвид
това жалбоподателят е имал законовото право да включи неверифицираните разходи
в следващо искане с представяне на допълнителните документи, както е
процедирал, като административният орган е следвало да разгледа същите по
същество, което не е сторено в настоящото решение.
С
оглед изложеното следва да се отмени като незаконосъобразно Решение за
верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от 25.06.2020
г., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 г., в обжалваната му част по т. 2, с която на
основание чл. 57, ал. 1, т. 4 вр. чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е отказана
верификация на разходи в общ размер на 1864,66 лв., като делото бъде върнато на
административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда за излагане
на конкретика относно спазените и нарушени /в случай, че прецени такива за
налични/ критерии за допустимост на заявените разходи и обсъждане на
представените от бенефициера доказателства.
С
оглед на изхода на правния спор по делото и своевременно направеното от жалбоподателя
искане за разноски, съдът следва да осъди Министерството на труда и социалната
политика – гр. София /юридическото лице, в чиято структура се намира органът –
ответник/ да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 514,92
лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г., издадено
от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 г., в обжалваната му част по т. 2, с която на основание чл. 57, ал.
1, т. 4 вр. чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в общ
размер на 1864,66 лв. ВРЪЩА на ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"
2014-2020 г. преписката по Искане за окончателно плащане № 3 на Сдружение
„Приятели на Горски Сеновец“ по проект "Социално предприятие „Обществена
пералня и услуги в дома" в отменената част на решението за ново
произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение. ОСЪЖДА Министерството на
труда и социалната политика – гр. София да заплати на Сдружение
„Приятели на Горски Сеновец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. Велико Търново, ул. „Училищна“ № 7,
представлявано от Б.И.Б., сумата от 514,92 лв. /петстотин четиринадесет лева
и деветдесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: