Р Е Ш Е Н И Е
№119
гр. Хасково, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №153/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Р.А.М. - от П.,
с адрес: ***, срещу Решение № УПХ-31/19.01.2021г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, поради нарушение на
административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния
закон. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй
като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне П. били
свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката. Административният
орган неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един
аргумент дали молбата за закрила била основателна или не. Не били обсъдени
въпросите, свързани с обстановката в П.. Всичко това били обстоятелства, които
следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали
пряко отношение към основателността на молбата на оспорващата по същество.
Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо
приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона.
Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало
своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен,
че граничело с нищожност на административния акт. В хода на производството пред
интервюиращия орган чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения
относно обстановката в П., както и относно факта, че положението спрямо нея се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ.
Административният орган приел, че чужденката не била обект на репресии и нямало
риск за нейния живот и сигурност. Оспорващата сочи, че била в опасност и се
чувствала уязвима, нямало към кого да се обърне за помощ, в напреднала
бременност била, изоставила шестте си деца и съпруга си, за да се крие от
хората, които я прокудили от семейството ѝ, избили зъбите ѝ и
счупили ръцете на мъжа ѝ. Ясно заявила пред административния орган, че
ако ѝ бъде отказана закрила и бъде върната обратно в П., ще бъде изложена
на опасност от сериозно посегателство и реален риск за живота и личната ѝ
сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си там
и това била причината да напусне страната. Моли се да се има предвид, че
административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ,
която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Оспорващата счита, че обжалваното решение противоречи на чл.13, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде
върната преписката на административния орган с указания молбата ѝ да бъде
разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (К.Б.),
чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-3937/29.12.2020г.
в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката, под името Р. А. А.-М.
от П., поискала от властите в Република България предоставяне на закрила.
Искането е потвърдено с молба с вх. №16 от 05.01.2021г., с рег. №УП 16559/05.01.2021г.
на ДАБ, подадена с името Р.А.М.. Тъй като чужденката не разполагала с документи
за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП 16559/05.01.2021г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената Р.А.М., без гражданство, родена на ***г. в П.
окупирана територия, омъжена. На същата дата лицето е регистрирано с имената Р.А.М.,
родена на ***г. в П. окупирана територия, гр. Р., с постоянен адрес П.
окупирана територия, гр. Х. Ю., без гражданство, етническа принадлежност – ..,
религия – …, професия домакиня, образование - .., омъжена, без документи за
самоличност, като в приложение към регистрационния лист са обективирани данни
за родителите, братя, сестри, съпруг и деца на чужденката, всички с
местонахождение в П..
С писмо с рег.№УП 16559/06.01.2021г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането ѝ чужденката се представила като Р. А. А.-М.,
родена на ***г., от П.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е
получен.
С писмо с рег.№УП-16559/06.01.2021г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е уведомил Председателя на Националното бюро
за правна помощ, на основание чл.25 ал.1 от ЗУБ, че на 05.01.2021г. в РПЦ –
Харманли, териториално поделение на ДАБ при МС, се е явила чужденката Р.А.М.,
която с молба вх. №16/05.01.2021г. потвърдила желанието си за получаване на
международна закрила в Република България и била регистрирана от длъжностно
лице на ДАБ, като в този момент същата била настанена в РПЦ – Харманли. Поради
факта, че чужденката била с вид уязвимост: бременна в седми месец, с писмото се
моли да се определи и назначи представител – адвокат, вписан в регистъра за
правна помощ на Националното бюро за правна помощ, който да я представлява в
производството, съгласно разпоредбите на чл.25 от ЗУБ. Посочени са датата и
мястото, на които ще бъде проведено интервю.
С Решение №21-115-144/11.01.2021г. на
Председател на НБПП е назначена адвокат Д.Я.Т. за предоставяне на правна помощ
на Р.А.М., за консултация в производството за предоставяне на международна
закрила по ЗУБ, до приключване на административната фаза на производството по
ЗУБ с постановяването на индивидуален административен акт (решение) по молбата
за международна закрила, включително при действията по връчването му.
На 13.01.2021г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 16559/13.01.2021г. В хода на производството
жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното от нея при попълване на
регистрационния лист. Посочила, че е без гражданство. Родена била в П.
окупирана територия, гр. Р., на 18.08.1983г., а до отпътуването си живяла в гр.
Х. Ю.. Заявила, че сега ще представи копие от лична карта и национален
палестински паспорт. Оригиналът на паспорта го унищожила по време на пътуването
си. В П.окупирана територия не притежавала други документи за самоличност,
нямала други документи. Имала брат – М. А. Д. Б., на 31 г., в Г., без статут.
Посочила, че е омъжена. Мъжът ѝ се казвал М.А.М. на 37 години.С него
сключили граждански брак през 2002г. в П.. Заявила, че има деца, шест деца –
четири дъщери и двама сина и сега била бременна в 8 месец. В момента мъжът
ѝ и децата ѝ се намирали в П. окупирана територия гр. Х. Ю.. Не
дошъл с нея, защото останал при децата, за да се грижи за тях. Родителите
ѝ, четири братя, две сестри, съпругът и децата ѝ се намирали в
Палестинската окупирана територия, гр. Х. Ю.. Заявила, че има висше
образование, което получила в гр. Х. Ю. през 2007г., учила математика. Нямала
професия, била само домакиня. Не членувала в политическа партия. Не влизала във
взаимоотношения с армията или полицията в държавата си. Напуснала П. окупирана
територия в началото на месец ноември 2020г. легално с националния си паспорт
до Е., оттам с полет легално заминала за И., Т.. Там останала един месец и
тръгнала за българската граница. На 07.12.2020г. влязла в Република България
нелегално, укрита в товарен автомобил с още четирима души. При проверка на
границата били задържани от полицията. Нямала издавани визи за държави-членки
на ЕС. Не била подавала молба за международна закрила или друга форма на
закрила в Република България или друга държава, сега подавала за пръв път тук в
България. Не била арестувана, нито осъждана в Палестинската окупирана територия
или в друга държава. Разказала, че през месец август 2020г. се занимавала с
преподаване на частни уроци по математика вкъщи. При нея идвали и момчета, и
момичета. Едно от момчетата харесало едно от момичетата и искало от чужденката
да ги запознае и да им съдейства да се виждат, което и направила, от добра
воля. Един ден те започнали да се срещат долу пред къщата ѝ и братът на
момичето минавал случайно и ги видял да говорят. Това било срамно в тяхното
общество и братът на момичето ѝ потърсил сметка защо се среща с момчета и
тя казала, че учителката ги запознала. Тогава фамилията на момичето, което
учила, нападнала фамилията на чужденката и съпругът ѝ бил пребит, дори му
счупили ръцете, също така унищожили всичко в дома им.Такива нападения имало още
4 над тях от страна на фамилията на момичето. След всичко това чужденката
отишла в полицията и подала жалба. За жалост висш служител в полицията бил
роднина на фамилията на момичето и им казал, че нищо не може да се направи и че
трябва да се разберат помежду си. Но това не спряло, получавали заплахи
постоянно от фамилията на момичето. Дори чужденката била обвинена от фамилията
на момичето, че е бременна от друг мъж, а не от мъжа си. След всичко това
разбрала, че нещата няма да се оправят и се принудила да замине за гр. Г., там
била при една приятелка, докато си уредила пътуването за Т.. Искала да достигне
до Г., а по-късно да замине за Б. или Х.. На въпроса имало ли заплаха,
отправена лично към нея отговорила, че имало заплаха към нея от фамилията на момичето,
което учила и запознала с едно момче. Посочила, че е …. Не е имала проблеми
заради принадлежността си към тази етническа група. Заявила, че е мюсюлманка.
Посочила, че никога не е имала проблеми заради изповядваната от нея религия.
Никога не е участвала в религиозна организация. На въпроса дали върху нея лично
било оказвано насилие отговорила, че веднъж била бита от жени от фамилията на
момичето, с което имали проблем. Посочила също, че не би се завърнала в П.
окупирана територия, защото там я заплашва фамилията на момичето, което учила и
можело да има проблеми и се страхувала за живота си. Подала молба за закрила в
Република България, защото била мирна и спокойна европейска страна.
С Решение № УПХ-31/19.01.2021г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на Р.А.М. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1,
във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателката на 25.01.2021г., а жалбата е подадена на 28.01.2021г. (видно
от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния
срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена
до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – К. Й. Б.,
младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен
със Заповед № РД05-764/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48,
ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено
производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденката е регистрирана на 05.01.2021г., а оспореният акт е издаден на
19.01.2021г. Съдът намира, че актът е издаден
при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено
производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в
присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ
история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да разбере мотивите
на административния орган да ѝ откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата
е заявила като причина за напускане на П. заплахите, които тя и семейството
ѝ получавали от страна на фамилията на едно момиче, което учила, защото
запознала момичето с едно момче. От изложената бежанска история на жалбоподателката
е видно, че последната е живеела сравнително спокоен живот в страната си, не се
установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8,
ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният
орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от
бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно
липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на бежански статут.
Правилно е отчетено, че причината, поради която Р.А.М. е напуснала държавата си
по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденката
не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателката не навежда
твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо нея
или членове на семейството ѝ по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.
В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за
осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило
се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са
налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба
понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденката
от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени
като обоснован. Заявеното от последната не може да бъде свързано с нито една от
посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави
ответникът, че оспорващата напуска, мотивирана единствено от съображения, които
не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещата
закрила въобще не е навела като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е
направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не
е била арестувана или осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична
по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от
17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета
(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма
следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична
цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването
на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие,
преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС,
поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело №
С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-37/19.01.2021г. относно П. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя
и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-37/19.01.2021г. съдът намира, че на територията на П. не е налице въоръжен
конфликт.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални,
както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в П. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се
приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката
от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Обсъдена е обстановката в П., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното
в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други
основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.А.М. от
П., против Решение № УПХ-31/19.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: