№ 20
гр. Гълъбово, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200001 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000261 от 23.11.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Н.
СТ. ИВ. с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 10
/десет/ лева – за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева – за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
В жалбата си, жалбоподателят Н. И. излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно постановление да
бъде отменено. В с.з. изразява становище за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. Писмено изразява становище, че НП е правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства: АУАН серия АА с №
149525/27.10.2021г., Наказателно постановление № 21-0447-000261 от 23.11.2021г., Справка
за нарушител/водач, пълномощно, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: СТ. Г. СТ. – съставил АУАН и
Д. Д. Г. – свидетел по АУАН.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна
На 27.10.2021г., св.С.С. и св.Д.Г. – служители на РУ - Гълъбово осъществявали
контрол на автомобилния транспорт в гр.Гълъбово. В около 11.50 часа, двамата полицейски
служители забелязали лек автомобил „Ауди 90”, с рег. № А4225КХ, който бил паркиран на
кръстовището на ул.”Тунджа” и ул.”Александър Стамболийски”. Свидетелите изчакали и
видели, че от близката аптека излиза Н. СТ. ИВ. с ЕГН ********** и същият влязъл в
автомобила. Тогава бил установен като водач на автомобила. Свидетелите С. и Г. го
попитали защо е паркирал лекия автомобил там – на кръстовището и жалбоподателя им
обяснил, че само за малко е спрял, тъй като е бил в аптеката. Полицейските служители
поискали документите на водача и на автомобила и установили, че л.а. е без технически
преглед, а водачът не носи свидетелство за управление на МПС и Контролен талон към него.
Св.С.С. съставил АУАН серия АА с № 149525, в който отразил констатираните нарушения
на водача Н. СТ. ИВ.: 1. управлява л.а. „Ауди 90”, с рег. № А4225КХ, като автомобила не е
представен на технически преглед – нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП; 2. водача не носи
СУМПС и контролен талон към СУМПС от съответната категория – нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и 3. водача спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от
кръстовище – нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗдВП.
Жалбоподателят Н.И. подписал съставения му АУАН, като завил, че има възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения по АУАН. Въз основа
на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-0447-000261 от
23.11.2021г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-
Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в
обстоятелствената част на което административно-наказващият орган /АНО/ е възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО издал процесното НП, с което на Н.
СТ. ИВ. с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП; на
2
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 10
/десет/ лева – за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева – за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по
делото – СТ. Г. СТ. и Д. Д. Г., потвърдиха изцяло описаното в акта за установяване на
административно нарушение. Свидетелите бяха категорични, че жалбоподателя Н.И. е бил
водач на лекия автомобил. Свидетелите подробно обясниха как това им е било обяснено и
от самия жалбоподател, който им е обяснил, че само за малко е спрял, за да купи лекарства, а
това е било потвърдено и от пристигналите на място лица – бащата на водача и собственика
на лекия автомобил. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са
изключително пълни, взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират,
както по между си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът им дава
вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по
безспорен начин от и събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в
НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл.84 от ЗАНН във вр. чл.14, ал.2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
3
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административно наказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било
установено нарушението) респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно
наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона
задължителни реквизити – чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на
съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед
обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на
защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои
от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на
жалбоподателя.
1.Относно нарушението по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С посочената норма е въведена забрана за паркиране и престой на кръстовище и на
по-малко от 5 метра от такова, а санкционната норма на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП предвижда, че
се наказва с глоба в размер на 50 лева водач, който неправилно престоява или е паркира в
зоната на кръстовище, на пешеходна пътека или на спирка за обществен превоз на пътници.
Жалбоподателя Н.И. от обективна страна е извършил вмененото му нарушение на чл.
98, ал.1, т.6 от ЗДвП, доколкото е паркирал на място, на което е било забранено паркирането
- на кръстовището на ул.”Тунджа” и ул.”А.Стамболийски”. Същият като правоспособен
водач на МПС, следва да е запознат с разпоредбите на ЗДвП и следва да знае, че на
кръстовище паркирането е забранено, независимо от мотивите, които са го накарали да
паркира, съгл.разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП-да не спира за паркиране, а нормата
има предвид и престой, в зоната на кръстовището.
Съгласно §.6, т.8 от ЗДвП „кръстовище” е място, където два или повече пътя се
пресичат, разделят или се събират на едно ниво, а според §.6, т.1 от ДР на ЗДвП , „път” е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на ППС или пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Предвид това, че
ул.”Тунджа” се пресича с ул. „А.Стамболийски”, правилно административно - наказващият
орган е приел, че процесното място представлява „кръстовище” по смисъла на ЗДвП, за
което и правилно е вменено нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
4
От субективна страна, нарушаване правилата за движение по пътищата и в частност
правилата относно паркиране, е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите,
доколкото много добре знае, че там, където е паркирал автомобила, това е забранено с
посочената изрично в закона правна норма.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева, чийто размер е фиксиран от закона и за съда не съществува
правна възможност да намали или увеличи размера й. АНО правилно и закосъобразно е
наложил наказание във фиксирания размер.
2. Относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП предвижда задължителна проверка за
техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба. Съгласно чл.2, ал.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.211г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, периодичните прегледи са задължителни за
всички регистрирани в Република България ППС без тези на поделенията на въоръжените
сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга. Няма спор, че
автомобилът управляван от жалбоподателя Н., е бил регистриран в РБългария. Въпросното
МПС не попада в изключенията, установени в чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата. Поради това,
същото подлежи на задължителен технически преглед, който съгласно чл. 29, ал. 1 от
Наредбата се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния преглед.
Тъй като нито нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, нито в Наредбата е изрично записано, чие е
задължението за представяне на МПС за годишен технически преглед, то в случая това
задължение следва да бъде изведено от санкционната норма на чл.181, т.1 от ЗДвП, която
освен санкция съдържа в себе си и диспозиция. Съгласно посочената норма се ангажира
административно-наказателната отговорност на собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. Видно от показанията на свидетелите, макар и това да не е отразено нито в АУАН ,
нито в НП автомобилът, който е управлявал жалбоподателя Н. И. е собственост на друго
лице. Следователно към датата на проверката въпросният автомобил не е бил собственост на
жалбоподателя. По делото от страна на административно - наказващият орган, върху когото
лежи доказателствената тежест на са представени доказателства, че жалбоподателят има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.181, т.1 от ЗДвП. В този смисъл
неправилно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя,
който няма задължението и не може да носи вина за непредставяне на МПС за годишен
технически преглед.
В този смисъл е и Решение № 434/26.11.2018 г. на Административен съд – Стара
Загора по КАНД № 420/2018г, в което е прието, че нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП не
вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и
теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
5
техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за
водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът
намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на
чл.185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл.147, ал.1 от ЗДвП не дава отговор на
въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното
тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл.181 от ЗДвП
навежда на извода, че задължението по чл.147 ЗДвП е на собственика на автомобила.
Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде
извършител на административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е
собственик на МПС.
Поради гореизложеното, съдът намира, че в тази му част наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
3.Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Жалбоподателя Н.И. е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1и2 от ЗДвП
("Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство") за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП ("Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке"), изразяващо се в това, че водача
е управлявал автомобила, без да носи свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство и контролен талон към него. Тези фактически констатации се
потвърждават от показанията и да двамата свидетели актосъставителя С.С. и свидетеля по
акта Д.Г., кореспондиращи помежду си и със съдържанието на АУАН в тази му част, поради
което съдът намира за доказано конкретното нарушение и извършването му от
жалбоподателя – водачът на лекия автомобил Н.И.. Що се отнася до наказанието, наложено
за разглежданото нарушение – глоба от 10 / десет/ лева, същото съответства по вид и размер
на предвиденото такова в закона в конкретен размер, поради което обсъждането на въпроса
съобразено ли е било наказанието с тежестта на нарушението се явява безпредметно.
Следователно в тази му част НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отбелязано, че в разглеждания казус не може да се говори за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, относно нито едно от нарушенията тъй
като, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, се установяват
множество извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, което е индиция, че
настоящите нарушения не са изолирана проява. Н.И. за период от 6 /шест/ месеца преди
датата на настоящите нарушения има издадени 6 /шест/ броя наказателни постановления и 7
/седем/ фиша за нарушения по Закона за движение по пътищата, което го характеризира
като системен нарушител.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
6
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по
дела по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в повече от едно с.з., но юрисконсултът не е участвал
лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0447-000261 от 23.11.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ ,
в която на Н. СТ. ИВ. с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.147, ал.1
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000261 от 23.11.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ ,
в която на Н. СТ. ИВ. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева – за извършено нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000261 от 23.11.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ ,
в която на Н. СТ. ИВ. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за извършено
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП
ОСЪЖДА Н. СТ. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Стара Загора
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
7
от съобщението му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8