Р Е Ш Е Н И
Е
№………./06.08.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка
Дрингова
мл.с. Иван С.
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 865 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 11776/14.02.2019г. на Д.Н.Н., ЕГН
********** ***, чрез пълномощника адв. И.А. от ВАК, срещу решение № 229 от 18.01.2019г.,
постановено по гр.дело № 4843/2018г. на Варненския районен съд, Х-ти състав, в
частта, с която с която въззивникът е осъден да заплати на Т.С.В., ЕГН **********
*** и П.Е.В., ЕГН ********** ***, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, дължима
съгласно чл. 7 от сключено между страните споразумение за сключване на
предварителен договор на 01.02.2018г., представляваща неустойка за отказ от
изпълнение на споразумението, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.04.2018г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
В жалбата е
изложено становище за неправилност на решението в обжалваната част, като
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както
и поради необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички наведени от страната възражения, и по конкретно възражението, че споразумението
е развалено по взаимно съгласие на страните, а не поради виновно неизпълнение
на въззивника. Намира за недоказана изправността на въззиваемите по
споразумението. Сочи, че в последното липсва клауза за автоматично прекратяване
на договора при неизпълнението му от продавача, а само такава при неизпълнение
от купувача. Не е обсъдено и възражението на страната за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави и прекомерност. Намира
споразумението за лишено от основание, което също води до неговата нищожност. В
жалбата е направен критичен преглед на събраните гласни доказателства от
районния съд. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и
за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Претендират се и направените по делото разноски пред двете
инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно и моли
за потвърждаването му.
В срока по
чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемият предявява насрещна
въззивна жалба вх. №
24337/02.04.2019г. срещу решение № 229 от 18.01.2019г., постановено по
гр.дело № 4843/2018г. на Варненския районен съд, Х-ти състав, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от въззивниците срещу въззиваемия Д.Н.Н., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за разликата над 2000 лв. до пълния
претендиран размер от 4000 лв.
В насрещната
въззивна жалба е изразено становище за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част. Въззивниците намират за неправилен и необоснован
извода на районния съд за прекомерност на уговорената между страните в
споразумението неустойка. Сочат, че по делото не е установено съотношението на
уговорената неустойка с действително претърпените вреди, което доказване е в
тежест на длъжника. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по насрещната жалба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск
от Т.С.В. и П.Е.В. срещу Д.Н.Н. за заплащане на сумата от 4000 лв., дължима
съгласно чл. 7 от сключено между страните споразумение за сключване на
предварителен договор на 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 12 ЗЗД. В условията
на евентуалност се сочи, че правното основание за дължимост на вземането е чл.
93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В исковата молба се излага следното: На
01.02.2018г. между страните е сключено споразумение за сключване на
предварителен договор. Сочи се, че по силата на този договор страните са се
споразумели да сключат предварителен договор за покупко-продажба на собствения
на ответника имот, описан подробно в НА № 75, том 4, рег. номер 8025, дело 414
от 2017г. при нотариус *****с рег. номер 363 НК, представляващ апартамент № 27,
с площ от 98,73 кв.м., находящ се в ***, в сграда 1, ет. 7, с идентификатор
10135.5502.474.1.27, както и 5 кв.м. ид.ч. от мястото, върху което е построена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор 10135.5502.474, както и гараж №
8-9, за две коли, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5502.474.1.39 за цена от 85000 евро. Страните са се споразумели да сключат
предварителния договор за описания имот на дата 07.02.2018г. в офиса на „Акцент
Инвест“ ООД, находящ се в ***. Споразумението е подписано на 01.02.2018г., като
ищците са се задължили да заплатят на ответника сумата от 4000 лв.,
представляваща депозит, който при неизпълнение от тяхна страна на задължението
да закупят процесния имот ще остане в полза на ответника – продавач. На
02.02.2018г. сумата от 4000,00 лв. e преведена по банкова сметка ***. На 06.02.2018г.
ответникът заявил на ищците, че се отказва от уговореното чрез процесното
споразумение, както и че желае да върне дадената сума от 4000 лв. Заявил, че
отделно ще плати неустойка, която била уговорена. Още на 07.02.2018г.
ответникът Н. наредил от своята сметка сума от 4000 лв. по сметка на ищеца В.,
с посочено основание „връщане на депозит по споразумение от 01.02.2018г.“. На
09.02.2018г. ищецът е проверил сметката си и е установил, че депозитът от 4000 лв. е върнат, то не и сумата
от 4000 лв., представляваща неустойка. Сочи се, че споразумението между
страните има преддоговорен характер по смисъла на чл.12 ЗЗД. Навежда се, че
страните се уговорили, че при неизпълнение на задълженията от страна на
ответника последният дължи на ищците сумата от 4000 лв., представляваща
неустойка, евентуално задатък или отменина. Излага се, че с подаване на
исковата молба ищците изрично заявяват, че считат сключения с ответника договор
– споразумение за развален, тъй като договорката им е била т.н. фикс сделка.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Д.Н., чрез адв. И.А.. В отговора се изразява следното: На
01.02.2018г. страните са сключили споразумение за сключване на предварителен договор
с предмет подробно индивидуализирания в исковата молба имот. Депозитът от 4000
лв. е преведен от ищците по сметка на съпругата на ответника. Сочи се, че към
момента на сключване на споразумението В. заявил, че не разполага с продажната
сума С оглед на това ответникът го свързал със служител на „Банка ДСК“ ЕАД за
съдействие при отпускане на кредит. На срещата със служителя В. не се явил.
Излага се, че страните след проведен на 06.02.2018г. разговор са се уговорили
да развалят сключеното помежду им споразумение. Ответникът намира предявения
иск за неоснователен, поради разваляне на договора по взаимно съгласие. Намира,
че не е налице едностранно разваляне на договора, тъй като ищците не са дали
подходящ срок за изпълнение, а и не се касае за „фикс сделка“. Освен това
ответникът намира уговорената неустойка за нищожна, евентуално – прекомерна.
Твърди се, че така уговорената неустойка не изпълнява своите функции, а служи
за неоснователно обогатяване.
С обжалваното решение предявеният иск с правно основание
чл.92, ал.2 от ЗЗД е уважен за сумата от 2000 лв. и отхвърлен за горницата до
претендираната сума от 4000 лв.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че на 01.02.2018г. са сключили споразумение
за сключване на предварителен договор; на 02.02.2018г. Т.В. е превел по сметка
на съпругата на Д.Н. сумата от 4000 лв., както и че дадената сума е била
върната от въззиваемия на въззивниците на 07.02.2018г.
С процесното споразумение
страните са договорили да сключат на 07.02.2018г. предварителен договор за
покупко-продажба на подробно описан недвижим имот, като са уговорени техните
права и задължения. В чл.7 от споразумението страните са уговорили, правото на
купувача да развали едностранно и без предизвестие договора и да получи
неустойка в размер на 4000 лв., в случай на неизпълнение на някое от задълженията
по договора от страна на продавача.
По делото са събрани
и гласни доказателства, посредством разпит на водените от въззивниците ***** свидетели – **** и ****, както и водените от въззиемия Д.Н.
свидетели – ***** и *****.
***** излага, че ищците предприели действия по
закупуване на недвижим имот, като подписали предварително споразумение за
закупуване на имот. Свидетелят сочи, че работи в банка и затова Вичеви се
допитвали до него за въпроси, свързани с отпускането на парични средства и
условията за банкови кредити. В началото на февруари свидетелят бил на гости на
ищците, когато станал очевидец на проведен разговор между продавача и В..
Пропуснатото позвъняването било от продавача, като след това купувачът върнал
обаждането. По време на разговора В. задал въпрос на продавача дали е сигурен в
решението си. В. останал гневен от разговора, защото не искал разваляне на
договора. Свидетелят чул, че В. претендира връщане на даденото капаро и
заплащане на уговорената неустойка. Отказът от сделката бил от продавача.
***** е служителка на „Акцент Инвест“ ООД и
излага, че споразумението е подписано от страните в офиса на фирмата.
Свидетелката била брокерка на продавача, а купувачите имали техен брокер. Сочи,
че има практика е да се остави депозит, за да се спре имота от продажба, докато
се извадят документите и се оформи сделката. Идеята на депозита е да покаже на
продавача, че купувачите имат сериозни намерения. Нямало е възражение за
размера на уговорената неустойка. Ответникът е предложил на ищците съдействие
за кредитиране от „Банка ДСК“. До сделка не се е стигнало, защото ответникът се
е отказал от нея по лични причини.
*****, съпруга на ответника, излага, че споразумението
между страните било сключено, защото ищците нямали в наличност необходимите
средства и се нуждаели от повече време. Развалянето на споразумението се
случило по взаимно съгласие, тъй като купувачите не могли да уговорят навреме
необходимия кредит.
***** сочи, че до окончателна сделка за
процесния имот не се е стигнало, защото от г-н Н. разбрал, че купувачът се бил
отказал.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Фактическият състав
на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено договорно
задължение от неизправната страна и на вина за неизпълнението.
В случая е безспорно
между страните съществуването на облигационно правоотношение помежду им,
основано на споразумение за сключване на предварителен договор и уговорена в
него неустоечна клауза.
Преди да се произнесе
до наличието на посочените предпоставки за уважаване на иска, съдът следва да
се произнесе по възражението на въззиваемия за нищожност на уговорената
неустойка. Същото се преценя от настоящия съдебен състав за неоснователно по
следните съображения: Съобразно правната доктрина и съдебна практика
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката има
още и санкционна функция, чието проявление се изразява в нейния по – голям
размер от размера на действително претърпените вреди. За да се приеме
нищожност, поради накърняване на добрите нрави, следва да се установи уговаряне
на неустойката извън присъщите й функции. Преценката за нищожност се извършва
към момента на сключване на договора и е винаги конкретна в зависимост от
специфичните факти и обстоятелства /в този смисъл т.3 на ТР № 1/15.06.2010г. на
ОСТК на ВКС/. Един от водещите критерии е съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая
страните са постигнали съгласие неустойката да е в размер на 4000 лв. и да се
дължи от продавача при неизпълнение на което и да е негово задължение. Същата е
израз на договорната свобода на страните и отговаря на присъщите й цели – да
обезпечи изпълнението на поетите от бъдещия продавач задължения и да обезщети
бъдещите купувачи за вредите от виновното неизпълнение на длъжника. Не може да
се приеме и че уговорената неустойка води до несправедливо обогатяване на
кредиторите. По изложените съображения процесната неустоечна клауза се преценя
като валидна.
За установяване на
изискуемите предпоставки за уважаване на иска и двете страни по делото са
ангажирали гласни доказателства. Настоящият съдебен състав напълно споделя
извършената от първоинстанционния съд преценка на същите и намира като
достоверни, като непосредствено придобити, и безпротиворечиви, показанията на
свидетелите на ищцовата страна. От същите се установява, че споразумението е
развалено по инициатива на бъдещия продавач, по причини от лично естество.
Косвено доказателство за това е фактът, че още на 07.02.2018г. въззиваемият е
върнал на въззивниците дадения депозит от 4000 лв. Показанията на св. Николова
се преценят съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и с оглед събраните
доказателства не са в състояния да обосноват различен извод от изложения
по-горе. Не се установи и невиновна невъзможност за неизпълнението на въззиваемия.
Напротив, той е развалил договора с въззивниците, което е довело до виновното му
неизпълнение на поетото задължение за сключване на предварителен договор за
продажба. Установеното наличие на изискуемите предпоставки на предявения иск
резултатира в неговата основателност.
Що се отнася до
размера на неустойката съдът намира за основателно релевираното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност на неустойката. Установи се, че страните са
сключили споразумението на 01.02.2018г., а на 06.02.2018г. същото е развалено
по вина на продавача. Страните са били обвързани от договора по-малко от
седмица. Като се съобрази краткия срок, така и вида на споразумението, имащо за
цел сключването на предварителен, а не окончателен договор, следва да се
приеме, че на този ранен етап от облигационните отношения на страните, бъдещите
купувачи не са претърпели значителни вреди от виновното неизпълнение на
насрещната страна. Макар и да не е необходимо установяването на вредите,
предвид присъщите на неустойката функции, то размерът на същата следва да бъде
съобразен с императивните норми на закона и на добрите нрави. Ето защо,
неустойката се преценя като прекомерна и предвид направеното възражение следва
да се намали на 2000 лв.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира предявения иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД за частично основателен и като такъв следва да се уважи за сумата
от 2000 лв. и да се отхвърли за горницата над 2000 лв. до претенираните 4000
лв.
Като е достигнал до
идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.
Предвид изхода на
спора, на страните не се следва присъждане на разноски.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 229 от 18.01.2019г., постановено по гр.дело № 4843/2018г. на Варненския
районен съд, Х-ти състав.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.