П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

 

гр.София, 04.11.2020г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.С.

                                               М.Ц. 

 

                       

          

  Секретар: Татяна Асенова

Прокурор: Виолета Желева

като разгледа докладваното от съдия Талева НОХД №3977 по описа на съда за 2018г., въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.И., роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2017 г. в гр. София, ж.к.“******, до входната врата за вход А, е причинил на К.Н.Ч. тежка телесна повреда – като с държан в ръка стандартен газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, му нанесъл удар в лявата половина на главата, с който му причинил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика е причинило на пострадалия и реализира медико биологичния признак – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с проникване в черепната кухина, поради което и на основание чл.128, ал.2, пр.последно във вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение да е направил опит умишлено да умъртви К.Н.Ч. и деянието да съставлява престъпление по чл.115 вр. чл. 18 от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия С.И.И. /с установена самоличност/ наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

НА ОСНОВАНИЕ чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия С.И.И. /с установена самоличност/ да заплати на гражданския ищец К.Н.Ч. с ЕГН:**********, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от К.Ч. неимуществени вреди от престъплението по чл.128, ал.2, пр.последно във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2017г. – датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения граждански иск в останалата му част над тази сума, до пълния му предявен размер от 100 000 лева.

НА ОСНОВАНИЕ чл.53, ал.1, б.“а“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, на съхранение в служба КОС при 05 РУ-СДВР.

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.И.И. /с установена самоличност/ да заплати направените по делото разноски, от които сумата от 925.24 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ по сметка на СДВР, представляваща направените в досъдебното производство разноски, сумата от 4550.00 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет лева/ по сметка на СГС, представляваща сторените в съдебното производство разноски, сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ по сметка на СГС, представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на предявения граждански иск, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/, представляваща  държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                 2.

 

Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу С.И.И. за това, че:

 На 07.10.2017 г. в гр. София, ж.к.“******, до входната врата за вход А, е направил опит умишлено да умъртви К.Н.Ч., като с държан в ръка стандартен газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, му нанесъл един удар в лявата половина на главата, с който му причинил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика и е причинило на пострадалия и реализира медико биологичния признак – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили, предвидените в закона искани от дееца обществено опасни последици – смъртта на Ч., тъй като на последния е оказана спешна и адекватна медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД – престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК

В съдебно заседание, проведено на 16.12.2019г., по искане на представителя на СГП, по реда на чл.287, ал.1 от НПК, е допуснато изменение на обвинението, като при описание на причинените с деянието травматични увреди на пострадалия Ч., е добавено и „проникване в черепната кухина“.

Съгласно новото обвинение – на 07.10.2017 г. в гр. София, ж.к.“******, до входната врата за вход А, е направил опит умишлено да умъртви К.Н.Ч., като с държан в ръка стандартен газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, му нанесъл един удар в лявата половина на главата, с който му причинил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика и е причинило на пострадалия и реализира медико биологичния признак – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, с проникване в черепната кухина, като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили, предвидените в закона искани от дееца обществено опасни последици – смъртта на Ч., тъй като на последния е оказана спешна и адекватна медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД – престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, прави разбор на доказателствата, като счита, че предвид фактите, установени от доказателствената съвкупност по делото, подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК. Намира, че посредством събраните доказателства, по безспорен начин се доказва авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Изтъква, че обективно деянието е могло да доведе до смъртта на Ч., като в съзнанието на дееца тези последици са намерили отражение и са пряко целени от подсъдимия, за което говори насочеността на удара – в жизнено важен орган, какъвто е главата. В тази насока счита за доказателство и предмета, с който е нанесен удара – газ-сигнален пистолет с тегло 725 гр. От тези доказателства, намира че следва и извода, че подсъдимият е действал с пряк умисъл и с намерението да лиши от живот Ч., което е обективирано от цялостното му поведение и последвалите събития, изразили се в неоказването помощ на пострадалия след деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание под средния размер, определен в закона, предвид чистото съдебно минало на И.. Счита още, че се е доказала основателността и на предявения граждански иск, поради което същият следва да се уважи.

Повреникът на частния обвинител и граждански ищец К.Ч. – адв. Д., се солидаризира със становището на държавния обвинител. Също счита, че от събраните доказателства по безспорен и категоричен начин се доказва авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, пледира за наказание около средния минимум, предвид необремененото съдебно минало на подсъдимия. Предявеният граждански иск счита, че следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Адв. А. – защитник на подсъдимия И., изтъква, че от доказателствата не се установява подсъдимият да е действал с пряк умисъл за убийство. Това си становище обосновава с предположението, че ако подсъдимият е искал да лиши от живот Ч., е могъл да възпроизведе изстрел с газ сигналния пистолет в посока главата на пострадалия от близко разстояние, което би довело до смъртта му, но това не е сторено, поради което счита, че не се доказва пряк умисъл за убийство. Намира, че не е доказано по делото какво е било разположението на дееца спрямо пострадалия в момента на удара и че единствено твърденията на Ч., че е бил с гръб към нападателя в този момент, е дало повод на прокуратурата да предяви толкова тежко обвинение. Съжденията си за липсата на пряк умисъл за убийство обосновава и с това, че подсъдимият е имал възможност да настигне пострадалия и да довърши  започнатото, но не го е сторил, следователно не е целял да го лиши от живот. Излага още, че поведението на подсъдимия е имало за цел да предотврати проявената от пострадалия агресия, като подсъдимият е действал в състояние на страх за живота и здравето си, а също и за живота и здравето на Ч., вследствие от опитите на пострадалия да го души и да нанася удари както на него, така и на Н.Ч.. Намира, че подсъдимият е действал с внезапен умисъл, в състояние на силно раздразнение и страх, като вместо да застреля пострадалия, го е ударил с пистолета в главата без да прецени силата на удара си, не е целял да нанесе на пострадалия никаква телесна повреда, а само го е ударил при така създалата се ситуация. В заключение счита, че поведението на подсъдимия е реализирано при неизбежна отбрана, като дори да е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради използването на метален предмет, то И. не следва да бъде наказан, защото това се дължи на силна уплаха. Моли да не бъде уважаван предявения граждански иск, който счита, че не е своевременно направен, прекалено е завишен и е абсолютно недоказан. Преценката си за прекомерност на гражданската претенция обосновава с обстоятелството, че между пострадалия и подсъдимия са водени извън съдебни преговори, при които Ч. е претендирал значително по-малка сума – 15 000 лева и е заявил, че ако такава сума му бъде платена от подсъдимия, той ще оттегли гражданския иск.

Другият защитник на подсъдимия С.И. – адв. Ц.И., намира че обвинението не е доказано по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин, а всичко е в сферата на предположенията. Присъединява се към изложението на адв. А., като моли да не бъде кредитирано заключението на СППЕ, тъй като не почива на доказателствата по делото, а да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на уплаха и смущение, като в резултат от това е нанесен недоказания от прокуратурата удар по главата на пострадалия. Излага още, че няма никакви преки доказателства, че именно подсъдимият е нанесъл инкриминирания удар, защото нито пострадалият, нито съпругата му са видели и възприели удара да е нанесен от подсъдимия. В резултат от изложеното моли за оправдателна присъда, защото дори да се приеме, че подсъдимият е нанесъл удара, то това е станало при неизбежна отбрана, като дори да са били превишени пределите й, това е в резултат от състоянието на уплаха и смущение, в което е бил подсъдимият. Също моли да бъде отхвърлен гражданския иск.

Третият защитник на подсъдимия – адв. Г., излага, че единственото, което го е затруднило в процеса, е обвинителният акт, който не съответства на събраните доказателства. Счита деянието за недоказано от обективна и субективна страна. Намира, че по делото липсват доказателства, установяващи механизма на извършване на деянието и за начина на нанасяне на удара. Досежно заключенията на допълнителната и повторната СППЕ, намира ги за непълни, тъй като се движат само в рамките, очертани от обвинителния акт, а не от доказателствата, като той смята, че въпреки експертизите, деянието е извършено при силно раздразнение и при неизбежна отбрана. Изтъква, че липсва пряк умисъл за убийство, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан по първоначалното обвинение. По отношение на гражданския иск, посочва, че не е своевременно подаден и затова моли да се отхвърли, ако подсъдимият бъде оправдан, гражданският иск също трябва да се отхвърли. Алтернативно, при евентуално осъждане на подсъдимия, претендира налагането на наказание в минимален размер, както и отлагането му за изпитателен срок при условията на чл.66 от НК, като намира, че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Подсъдимият С.И.И. в хода на съдебното следствие дава обяснения по случая, в които излага наличието на подробни спомени за процесната дата до момента на физическото съприкосновение между него и пострадалия, след който момент твърди, че няма спомени. За обстоятелството, че Ч. е посегнал да го души и че е блъскал Ч. в стената, посочва че е разбрал от разпитите на свидетелите по делото, а не защото има съхранен спомен за тези събития. Липсата на спомен за инкриминирания удар и физическия сблъсък между него и пострадалия, обосновава с изпадането си в „шок“ в резултат от агресивното поведение на К.Ч., насочено към него и към свидетелката Ч.. Носенето на пистолет у себе си обяснява с предходни заплахи от страна на Ч., отправяни му по телефона, като твърди, че на процесната дата пистолетът не е бил зареден, носел го е като „заплаха“, но не е очаквал да се стигне до някакъв инцидент.

При упражняване правото си на лична защита, подсъдимият казва, че ще се възползва от правото си да мълчи, като единство изказва съжаление за случилото се. В правото си на последна дума, изразява съжаление за случилото се, историята определя като „нелепа“ и заявява, че не е имало умисъл.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият С.И.И. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, разведен е, неосъждан, със средно образование, с ЕГН:**********, баща е на малолетно дете.

Свидетелите К.Ч. и Н.Ч. били съпрузи. От брака си имали родено едно дете, дъщеря – М.Ч., която към 2017г. била на 9 години и била ученичка.

Към 2017г. подсъдимият С.И. бил разведен, като от брака си също имал дъщеря, в отглеждането на която участвал и за която полагал грижи. Дъщерята на Ч.и дъщерята на подсъдимия И. били съученички, учели в един и същи клас. По този повод семейство Ч.се познавали с подсъдимия И. от около три години, когато децата им тръгнали в първи клас и поддържали приятелски отношения, гостували си понякога, за да могат децата им да си играят. Друг път заедно с децата излизали и на заведение.

С течение на времето отношенията между Н.Ч. и подсъдимия И. прераснали в интимна връзка. К.Ч. имал някакви подозрения за това, докато на неустановена по делото дата, през месец август 2017г., свидетелят Ч., прибирайки се вкъщи, заварил подсъдимия И. и съпругата си в апартамента, в който живеели Ч.. Подсъдимият и свидетелката Ч. били сами в жилището, децата не били с тях и това затвърдило подозренията на Ч., че съпругата му има интимни отношения с подсъдимия. При тази среща тримата провели разговор, в който подсъдимият отрекъл да има по-близки отношения със съпругата на Ч., след което К.Ч. излязъл от жилището. В следващите дни свидетелят Ч. провел поредица от разговори със съпругата си, която му признала за връзката си с подсъдимия. Когато разбрал за отношенията на жена си с подсъдимия, К.Ч. проявил физическа агресия спрямо съпругата си и й поставил ултиматум, да реши с кого от двамата иска да бъде. Н.Ч. му казала, че й е необходимо време, за да реши, като съпругът й казал, че ще изчака тя да вземе окончателно решение. След известно време съпругата му заявила, че няма бъдещи планове с подсъдимия, но поведението й говорело друго, тя продължавала да се среща със С.И., като всеки път казвала, че е за последно, след което нещата тръгвали по старому. Това провокирало Ч. да започне да следи изкъсо съпругата си, след като излезел от жилището им, започвал да й звъни по телефона, питал я къде е и с кого е, оказвал й психически натиск. Освен това, на няколко пъти провел телефонни разговори с подсъдимия, за да узнае неговите намерения за бъдещото. Подсъдимият И. не приел добре тези разговори и споделил с Ч., че ще предприеме действия за получаване на ограничителна заповед срещу Ч..

  На 07.10.2017г. К.Ч. бил на работа, като работният му ден приключил около 17.00ч. На посочената дата свидетелката Ч. отново отишла на среща с подсъдимия, за която уведомила съпруга си, като му казала, че ще се срещне с И. в заведение, за да приключи отношенията си с него. Вместо това, Н.Ч. отишла в дома на подсъдимия, който се намирал в гр. София, ж.к.“******, вх.А. Знаейки за времето и естеството на срещата, свидетелят Ч. многократно звънял на телефона на съпругата си, но тя не вдигала. В даден момент Ч. отговорила на поредното позвъняване на съпруга си, подтикната от подсъдимия, като му казала, че вече си тръгва от заведението. Свидетелят Ч. обаче, имал подозрения, че съпругата му не се е срещнала с подсъдимия на обществено място, а че е в дома му. В проведения между двамата разговор, К.Ч. проявил вербална агресия спрямо съпругата си, казал й веднага да се прибира, казал й, че знае къде е и ако тя не се прибере веднага, той ще отиде при нея и „ще стане страшно“. След като излязъл от работа, тъй като знаел къде живее подсъдимият, К.Ч., около 18.30ч., отишъл с автомобила си в близост до дома на И.. Спрял в страни от блока, запалил цигара и зачакал съпругата си да излезе от входа.

Свидетелката Ч. силно се притеснила от многократните позвънявания на съпруга си, защото подозирала, че той я следи. След проведения със съпруга си разговор, Н.Ч. се притеснила още повече, поради което решила да си тръгне от дома на подсъдимия. Подсъдимият И. слязъл заедно с нея до входа, защото входа и асансьора се отваряли с чип.

Когато Н.Ч. излязла от входа на блока, в който живеел подсъдимият, съпругът й, който стоял все още в близост до блока, я видял, пресрещнал я, ударил я зад врата, дръпнал я за ръката и въпреки съпротивата й, я замъкнал към входа, в който се намирало жилището на И.. Подсъдимият, който все още се намирал във входа, защото се заел да проверява пощенската си кутия, видял как Ч. блъска съпругата си и това го мотивирало да отвори входната врата. К.Ч. и съпругата му влезли във входа, като първи вървял Ч., а след него влязла и съпругата му. Във входа на блока били само тримата, нямало други хора. Още с пристъпването на прага, свидетелят Ч. се насочил към подсъдимия, който стоял до стълбите, като в този момент подсъдимият се изплашил от невербалната агресия, проявена към него от страна на Ч. и с дясната си ръка, от десния външен джоб на коженото сако, с което бил облечен, извадил пистолет, който насочил към главата на свидетеля. Подсъдимият попитал Ч. какво иска и защо е дошъл, а свидетелят започнал да вика: „Ти ще ме застреляш ли? Хайде, застреляй ме!“  Подсъдимият му отвърнал с думите: „Няма ли да се разкараш? Няма ли да ни оставиш намира? Разкарай се!“ След това подсъдимият свалил пистолета и отново го прибрал в джоба си. Двамата продължили да си разменят реплики, включително и псувни, като през цялото това време свидетелката Ч. ги молела да престанат. В един момент К.Ч. хванал подсъдимия за врата, като това ядосало още повече И. и той се насочил към Ч.. В този момент Н.Ч. застанала между двамата с лице към съпруга си и с гръб към подсъдимия, за да ги разтърве. Въпреки това последвала размяна на удари между двамата мъже, като част от ударите понесла и свидетелката. Ч. била изблъскана със сила от съпруга си, при което се ударила в стената. Тя плачела и ги молела да спрат. Свидетелят Ч., като установил, че няма да могат да се разберат с подсъдимия, дръпнал съпругата си за ръката, за да си вървят. В този момент подсъдимият се намирал на около метър-два от тях. Първа през входната врата излязла Ч., последвана от съпруга си. В този момент, преди Ч. да прекрачи входа, видял с периферното си зрение, че подсъдимият се приближава зад тях. Когато Ч. бил на самата входна врата, подсъдимият му нанесъл удар в лявата част на тила, с държания в ръка пистолет, с който преди това го бил заплашил. Ч. усетил остър удар с твърд предмет, а не като удар с ръка. В момента на удара подсъдимият се намирал плътно зад свидетеля Ч.. След удара, когато вече бил извън входа, Ч. се обърнал назад и видял как подсъдимият И. отдръпва дясната си ръка, в която държал пистолета, с който преди това заплашил свидетеля. Така Ч. разбрал, че е ударен именно с пистолета. Подсъдимият последвал Ч.и когато те слезли по стълбите на блока, той застанал на тротоара пред входа, псувал подсъдимия и му се заканил, че ще го ликвидира. Свидетелят Ч., вървейки към колата си, без да се олюлява или залита, съобщил на съпругата си, че подсъдимият го е ударил с пистолета и че трябва по-бързо да се придвижат, тъй като усеща болка. Когато двамата стигнали до колата, с която Ч. бил дошъл пред блока, съпругата му погледнала мястото, на което Ч. бил ударен и видяла червено петно в областта над лявото му ухо, както и драскотина, от която изтичало малко кръв. Свидетелят Ч. се качил в колата заедно със съпругата си и потеглил към дома им. Докато шофирал, Ч. се държал за главата в областта на удареното място и повтарял, че много го боли. Когато стигнали пред дома им, Ч. слязъл от колата, но краката му започнали да се подкосяват и казал, че му е много зле. Пред входа на блока ги чакал свидетелят М.З., който преди това бил завел неговото дете и детето на Ч.на кино. Свидетелят З. също възприел, че Ч. не се чувства добре и е неадекватен, почти не можел да говори, езикът му бил подут, а над лявото му ухо имало хематом и рана, от която изтичало малко кръв. Н.Ч. не обяснила веднага на свидетеля З. какво се е случило, но го помолила да ги закара с тяхната кола до болница, тъй като К.Ч. не бил в състояние да шофира. Свидетелят З. оставил двете деца на съседка от блока и се качил в колата на Ч.да ги закара до болницата. По пътя разбрал от Н., че Ч. е бил ударен от С. ***, като в последствие се сетил, че С. е баща на едно от децата в класа, в който учело детето на Ч.и детето на З.. Когато стигнали пред УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, З. заедно със служител от болничното заведение, преместили Ч. на количка и го вкарали в болницата. Там, след като на Ч. били направени нужните прегледи и изследвания, се установило, че е необходима спешна оперативна интервенция, тъй като Ч. е получил кръвоизлив и ако не бъде спешно опериран, ще умре.

След като свидетелят Ч. бил поет от лекарите в болничното заведение, свидетелката Ч. се обадила на подсъдимия, за да го уведоми, че с К. са в болница и състоянието му е сериозно. Подсъдимият много се притеснил и бил силно изненадан от този развой на събитията, защото смятал, че не е ударил толкова силно Ч., че чак да се стигне до болница. Попитал какво му е, но свидетелката Ч. отговорила, че все още не знае. Подсъдимият я помолил като разбере пак да му се обади и да го държи в течение. След като Ч. бил вкаран за операция, Н.Ч. си тръгнала и отново позвънила на подсъдимия, като му казала, че е счупил главата на мъжа й.

Пострадалият Ч. престоял в болничното заведение до 16.10.2017г., когато бил изписан за домашно лечение. След излизането от болница трябвало да спазва редица ограничения – не трябвало да се натоварва физически и психически, да не се ядосва, приемал множество лекарства. След като бил изписан, К.Ч. се прибрал в семейното жилище и свидетелката Ч. се грижела за него по време на оздравителния процес. В продължение на шест месеца свидетелят Ч. бил в болнични, а когато отпуската му поради временна неработоспособност свършила, още два месеца не можел да работи, заради забраната за физически и психични натоварвания. В това време се налагало да ходи редовно на прегледи, за да се следи състоянието му, за което били провеждани и редица изследвания.

Съгласно заключение на СМЕ /л.120-134 ДП/, изготвена в хода на досъдебното производство и допълнителната СМЕ /л.165-189 от СД/, изготвена в хода на съдебното производство, на пострадалия К.Ч. е била причинена открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа с размери около 2 см., травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество и прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика. Така посочените наранявания са причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, с проникване в черепната кухина. Според заключенията на СМЕ и допълнителната СМЕ, налице са морфологични данни за един, достатъчно силен да причини счупване на слепоочната кост удар, при взаимно разположение на двете лица – удрящ зад пострадал, като е възможно ударът да бъде нанесен както с лява, така и с дясна ръка.

С протокол за доброволно предаване от 24.11.2017г. /л.33 от ДП/, подсъдимият С.И.И. е предал на разследващ полицай при 05 РУ-СДВР газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, модел 914, с фабричен № 077328, черен на цвят, метален, с надпис „Made by ATAK“ arms ltd, за който в протокола за доброволно предаване е посочил, че с този пистолет е бил по време на инцидента на 07.10.2017г. и го е държал с дясната ръка.

Предмет на изследване на СБЕ /л.112-115 ДП/, изготвена в проведеното досъдебно производство, е бил предадения с протокол за доброволно предаване газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм., mod. 914, с фабричен № 077328. Съгласно заключението на СБЕ, пистолет „ZORAKI“, модел „914“, калибър 9 мм. с фабричен № 077328, е изработен от оксидирана в сребристо сиво метална сплав с черно покритие. Общата дължина на представения пистолет е 154 мм., дебелина 36 мм., височина 121 мм., теглото му е 725 гр. Описаният пистолет не е огнестрелно оръжие, а е газово - сигнален пистолет, който е технически изправен и годен да произвежда изстрели със стандартни газово-сигнални патрони кал. 9 мм. При извършеното изследване от експерта на описания пистолет, не са установени признаци за изменение на първоначалното му съдържание. Извън приложното поле на криминалистиката е да се установи издаденото удостоверение №С-111/13.10.2011г., издадено на името на С.И.И. за газ-сигнален пистолет „Екол“, кал.9 мм., с фабричен №077328, копие на което се съдържа на л.91 от ДП, дали касае представения пистолет „ZORAKI“, модел „914“, калибър 9 мм. с фабричен № 077328, поради което и експертното заключение не е дало отговор на този въпрос.

От заключения на СППЕ /л.142-164 ДП/, изготвена в хода на досъдебното производство, заключенията на повторна СППЕ /л.207-219 от СД/ и допълнителна повторна СППЕ /л.264-270 от СД/, се установява, че подсъдимият не боледува от психични заболявания, които да се приравняват на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Състоянието, в което се е намирал И. по време на извършване на деянието, му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според експертите, доказателствата по делото дават основание  действията на подсъдимия И. по време на деянието да се обсъждат в контекста на възникнала конфликтна ситуация с постепенна ескалация на напрежението, при която той е бил под влияние на негативни емоции, които обаче не покриват критериите на емоционалното състояние на физиологичен афект, няма основание да се обсъждат промени на мисловните и паметовите му функции. Според вещите лица няма основания да се приеме, че действията на подсъдимия И. на 07.10.2017г. са били продукт на уплаха или смущение.

 

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия /частично/, показанията на свидетелите К.Ч., дадени в съдебно заседание /частично/ и прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /частично/, Н.Ч., дадени пред съда /частично/, както и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК, М.З. и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК, М.Ч., от приетите по делото заключения на СМЕ /л.120-134 ДП/, допълнителна СМЕ /л.165-189 от СД/, СБЕ /л.112-115 ДП/, СППЕ /л.142-164 ДП/, повторна СППЕ /л.207-219 от СД/ и допълнителна повторна СППЕ /л.264-270 от СД/, от писмените доказателства – протокол за доброволно предаване /л.33 ДП/, медицински документи за пострадалия /л.39-84 ДП/, СМУ /л.85-88 ДП/, справка за съдимост /л.89 ДП/, удостоверение за уведомление от служба КОС /л.91 и л.178 ДП/, заявление за придобиване на неогнестрелно оръжие /л.175 ДП/, писмо от НАП /л.180 ДП/ и др.

 От посочения доказателствен материал по безспорен и категоричен начин се установяват датата на деянието, авторството в лицето на подсъдимия, както и механизма на нанасяне на удара.

Най-информативни в тази насока и най-вече за начина, по който е нанесен инкриминирания удар, са показанията на пострадалия К.Ч.. За да даде оценка на показанията на този свидетел, съдът съобрази обстоятелството, че същият е пострадал от инкриминираното деяние, както и че е страна в процеса в качеството си на граждански ищец и частен обвинител, поради което може да бъде заинтересован от изхода на делото. Въпреки това, показанията му не могат да бъдат преценявани като преднамерени изначално, без да се съпоставят и обсъдят с останалите доказателства по делото. Изхождайки от посоченото, съдът подложи показанията му на самостоятелен анализ и ги съпостави с останалите доказателства и доказателствени средства, за да прецени тяхната достоверност.

Показанията на свидетеля Ч., депозирани в досъдебното производство, в частта, прочетена и приобщена по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са най-информативни за начина, по който е нанесен инкриминирания удар, за лицето, което е нанесло удара и за средството, с което Ч. е бил ударен. Показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, не са така подробни относно механизма на нанасяне на удара, погрешно свидетелят сочи и датата, на която е произтекъл процесния инцидент. Липсата на детайлност в показанията на свидетеля, изнесени пред съдебния състав, и неточността в датата на деянието, съдът отдаде на изминалото време от инцидента до разпита му в проведеното съдебно следствие. Напълно естествено е показанията му от досъдебното производство да са по-детайлни, тъй като са депозирани в момент, значително по-близък до датата на инцидента, когато свидетелят е имал по-съхранени спомени. От показанията на този свидетел, дадени пред съда и тези, събрани в хода на досъдебното производство, се установяват събитията, развили се между него, съпругата му и подсъдимия преди датата на инцидента, събитията в деня на инцидента, авторството на деянието в лицето на подсъдимия, механизма на насения му удар, мястото, на което е бил ударен пострадалия, средството, с което е нанесен удара, както и последващите събития. Показанията на Ч. относно събитията от месец август на 2017г. до самия инцидент, последващите му действия, поведението на Н.Ч. и това на подсъдимия до датата на инцидента, намират подкрепа в показанията на свидетелката Н.Ч., както и в обясненията на подсъдимия. В тези части съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Ч. от съдебното следствие. Бяха ценени с доверие и показанията му от досъдебното производство в частта, прочетена и приобщена по предвидения процесуален ред, изключая заявеното в досъдебното производство, че подсъдимият му е казал, че ще го убие и след като е престанал да насочва пистолета към главата на пострадалия, е продължил да го размахва. В тази част заявеното от Ч. пред разследващия орган противоречи на изнесеното от него в хода на съдебното следствие, че след като И. е насочил пистолета към главата му, отново го е прибрал в джоба си. Посочените твърдения на пострадалия в хода на съдебното следствие, се подкрепят от заявеното от свидетелката Ч. пред съда, че след като подсъдимият е насочил пистолета към главата на Ч., го е прибрал в джоба си. Доколкото показанията на свидетеля Ч. от съдебното следствие в обсъжданата част намират подкрепа в показанията на свидетелката Ч., съдът се довери за това обстоятелство на заявеното от пострадалия пред съдебния състав, а не на изнесеното от него в хода на досъдебното производство. За обстоятелството, подсъдимият да е казал на Ч., че ще го убие, сведения се съдържат само в показанията на пострадалия от досъдебното производство. В съдебното следствие свидетелят Ч. не излага такива твърдения, заявява липса на спомен, но си спомня подсъдимият да го е питал защо е дошъл, след което извадил пистолета и го насочил към главата му. За обстоятелството подсъдимият да е казал на Ч., че ще го убие, не свидетелства и Н.Ч. нито в хода на съдебното следствие, нито в показанията си, депозирани пред съдия в досъдебното производство. В показанията си от досъдебното производство пострадалият сочи, че е казал на подсъдимия да го убие, когато последният му казал, че ще го убие. Свидетелката Ч. също излага в показанията си от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК, че пострадалият е казал на подсъдимия да го застреля, но не твърди И. да се е заканил да убие пострадалия с думи, освен, че е насочил към главата му пистолет.  Изложените от Ч. в досъдебното производство  твърдения, че подсъдимият му е казал, че ще го убие преди да извади пистолета, не се подкрепят от изложеното от него в хода на съдебното следствие, не намират опора и в разказаното от свидетелката Ч. в досъдебното и съдебното производство, поради което съдът прие, че такива реплики не са изречени от подсъдимия, а същият е заплашил пострадалия невербално, с насочен в главата му пистолет. Противоречие се открива още между заявеното от този свидетел и показанията на Ч., че след като е узнал за връзката на жена му с подсъдимия, Ч. не е проявявал действия на агресия спрямо нея, а просто е изчаквал съпругата му да вземе решение с кого да бъде. Тези негови твърдения се оборват от показанията на свидетелката Ч., която заявява, че след като съпругът й е узнал за интимните отношения между нея и подсъдимия, я е удрял, оказвал й е психически натиск, като е започнал да я проверява по телефона, следял я е къде ходи, с кого е, провел е няколко телефонни разговора с подсъдимия, по който повод последният й е заявил, че ще се снабди с ограничителна заповед срещу Ч.. Наличието на тези противоречия в показанията на двамата свидетели съдът отдаде на нежеланието от страна на К.Ч. да излага факти, които го представят в неблагоприятна светлина. В подкрепа на този извод е и заявеното от Ч. пред съда, че преди инцидента е имало няколко разговора между него и подсъдимия, но не си спомня кой ги е инициирал. В показанията си свидетелят Ч. изнася само обстоятелства, които го характеризират като спокойна и уравновесена личност и премълчава такива, които сочат, че в определени моменти е проявявал агресия както към съпругата си, така и спрямо подсъдимия. Следващото противоречие, което се констатира в заявеното от Ч. в хода на съдебното следствие и в показанията на свидетелката Ч., касае действията на пострадалия от момента, в който съпругата му е излязла от входа, в който се намира жилището на подсъдимия до момента на нанасяне на процесния удар. И в тази част свидетелят Ч. спестява проявената от него агресия спрямо съпругата му и спрямо подсъдимия. Свидетелката Ч. твърди, че след излизането й от входа била ударена от съпруга си по врата, последният използвал сила, като дърпайки я за ръка и против волята й, я избутал до входа на жилищния блок, в който се намирал подсъдимият. За тези обстоятелства сведения се черпят, освен от показанията на Ч. и от обясненията, депозирани от подсъдимия в хода на съдебното следствие, който еднопосочно с изложеното от Ч. твърди, че при влизането си във входа пострадалият е блъснал съпругата си вътре и се насочил към него, проявявайки вербална и физическа агресия, като започнал да го блъска. Свидетелят Ч. заявява още, че по времето, в което тримата са се намирали във входа на блока, физическо съприкосновение между него и подсъдимия не е имало. Тези изявления на пострадалия противоречат на изнесеното от съпругата му и подсъдимия, поради което съдът не им даде кредит на доверие. Съдебният състав отдаде посочените противоречия между показанията на Ч. и тези на свидетелката Ч. на нежеланието на пострадалия да свидетелства за неблагоприятни за него факти. За тези обстоятелства съдът се довери на изложеното от свидетелката Ч. и на обясненията на подсъдимия И., тъй като заявеното от тях за посочените факти взаимно се допълва, докато твърденията на пострадалия в обсъжданата насока се явяват изолирани. Нещо повече, изложеното от Ч., че в деня на инцидента не е имало никаква агресия от негова страна, че не е имало физическо съприкосновение между него и подсъдимия, влиза в противоречие и с твърденията му, че когато съпругата му застанала между тях е имало „само някакво сближаване“, без физическо насилие. Всичко това сочи, че Ч. всеячески се стреми да не излага факти, които го представят в неблагоприятна светлина и могат да доведат до изводи, че поведението на подсъдимия е било по някакъв начин провокирано от действията на пострадалия. Ето защо и съдът за тези обстоятелства даде вяра на изложеното от Ч. и подсъдимия, а не цени с доверие заявеното от К.Ч., че изобщо не е имало агресия от негова страна и не се е стигнало до физически конфликт между двамата на инкриминираната дата. Още повече, че тези твърдения на Ч. са и житейски нелогични. Той е бил ядосан от поведението на съпругата си, ядосан е бил от лъжата й, че е в заведение с подсъдимия, затова е стоял пред входа на блока и я е чакал, за да я хване в лъжа и да потърси сметка от нея и от подсъдимия. В този смисъл, житейски нелогично е заявеното от него, че не е имало вербално и физическо съприкосновение между него и подсъдимия, при положение, че предхождащите му действия сочат, че той е бил изнервен и напрегнат, разочарован и ядосан от постъпките на Ч. и подсъдимия. С пълно доверие съдът прие показанията на пострадалия от съдебното следствие в онези им части, в които дава сведения за здравословното си състояние след деянието, периода на възстановяване и лечение, физическото му състояние към момента. В тези части показанията му се подкрепят от показанията на свидетелите Н.Ч., М.Ч., а също и от заключенията на СМЕ и допълнителната СМЕ. Съдът намери, че не дължи подробен анализ на показанията на свидетеля Ч. в частта, в която пресъздава развитието на отношенията си с подсъдимия към времето на разглеждане на делото в съда и проведените между тях разговори във връзка с постигането на евентуално извънсъдебно споразумение  за обезвреда на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Тези факти не касаят предмета на делото, а единствено установяват подобряване на отношенията между подсъдим и пострадал към момента на разглеждане на делото в съда, както и обстоятелството, че не е постигнато извънсъдебно споразумение във връзка с гражданската претенция на пострадалия. Нужно е само да се посочи, че макар и в тази част показанията на свидетеля Ч. да не носят информация за съществото на предмета на изследване по делото, същите бяха кредитирани от съда, защото не се опровергават от нито едно от останалите доказателства и доказателствени средства.

На следващо място по информативност за съществените обстоятелства от предмета на делото, са показанията на свидетелката Н.Ч.. Изнесеното от тази свидетелка в хода на съденото следствие и депозираното от нея в досъдебното производство, в частта, приобщена по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК, носят информация за отношенията и събитията, развили се между нея, свидетеля Ч. и подсъдимия за времето от месец август 2017г. до датата на деянието, както и за последвалите събития. Показанията на Ч. за тези обстоятелства са донякъде подкрепени от показанията на свидетеля Ч. и обясненията на подсъдимия, а за събитията след инцидента и здравословното състояние на пострадалия след този момент, намират опора както в показанията на свидетелите М.Ч. и К.Ч., така и в заключенията на СМЕ и допълнителната СМЕ. По-горе в настоящето изложение бяха подробно обсъдени показанията на пострадалия, бяха отчетени противоречията в неговите показания и тези на свидетелката Ч., бяха съпоставени показанията на двамата свидетели, като съдът изложи съображенията си защо кредитира показанията на единия или другия свидетел и в кои техни части ги цени с доверие, поради което не е необходимо отново да бъдат обсъждани тези части от показанията на Ч., които вече бяха анализирани. Макар и свидетелката Ч. да е присъствала на мястото на деянието, тя не е очевидец на удара, нанесен от подсъдимия на пострадалия, тъй като се е намирала с гръб към тях в момента на удара, тръгвайки си от входа на блока, където се е развил инцидента. В частта, в която Ч. излага, че съпругът й е бил ударен в главата с пистолет от подсъдимия, показанията й са производни от разказаното й от свидетеля Ч.. Въпреки това, заявеното от Ч. за нанесения на пострадалия удар с пистолет в областта на главата, както и че е бил ударен именно от подсъдимия, намира пълна подкрепа в показанията на Ч. от досъдебното производство, поради което съдът оцени като правдиви показанията на Н.Ч. в тази им част. Нужно е да бъде коментирано изложеното от свидетелката в хода на съдебното следствие и да бъде съпоставено с изложеното от нея в досъдебното производство, в частта, приобщена по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Прави впечатление, че показанията на свидетелката Ч. от съдебното и досъдебното производство са подробни и последователни. Единственото противоречие, което бе констатирано между изложеното от нея пред съда и пресъздаденото  по реда на чл.223 НПК в досъдебното производство, касае обстоятелството дали на инкриминираната дата, подсъдимият е имал у себе си пистолет и дали го е насочвал към главата на пострадалия. В хода на съдебното следствие свидетелката Ч. разказва подробно за всички събития, като заявява, че в деня на инцидента не е видяла подсъдимият да държи пистолет. В разпита си пред съдия в досъдебното производство е заявила противното, като е описала в кой момент подсъдимият е извадил от джоба на връхната си дреха пистолет и го е насочил към главата на пострадалия. След повторно предупреждение за наказателната отговорност, която носи по чл.290, ал.1 от НК, свидетелката и пред съдебния състав посочва, че подсъдимият е извадил от десния джоб на сакото си пистолет, който е насочил в главата на Ч.. В хода на съдебното следствие свидетелката прави опит да омаловажи този факт, описвайки пистолета като нещо малко, което било извадено за много кратко време. Всичко това наложи показанията й от досъдебното производство, събрани по реда на чл. 223 НПК, в частта досежно извадения от подсъдимия пистолет, момента, в който е сторено това, както и относно разменените между пострадалия и подсъдимия удари, да бъдат  прочетени по предвидения за това процесуален ред. След прочитането на показанията й от досъдебното производство в посочената част, свидетелката обясни противоречието с изминалото време, като заяви, че по-достоверно е това, което е казала в досъдебното производство, защото тогава спомените й са били по-пресни. Съдът не сподели напълно това обяснение на Ч., а отдаде противоречието в показанията й от съдебното и досъдебното следствие на промяна в мотивацията й, целяща да смекчи вината на подсъдимия, заявявайки липсата на спомен за насочения от него пистолет към главата на пострадалия. Съдебният състав прецени като правдиви и истинни показанията на Ч. от досъдебното производство в прочетената част, тъй като именно тези й показания са съответни на изнесеното от свидетеля Ч., че в хода на разпрата им с подсъдимия във входа на блока, последният е извадил пистолет от десния външен джоб на якето си и го е насочил към главата на пострадалия. В останалите некоментирани тук части, съдът цени с доверие показанията на свидетелката Ч. от съдебното следствие, защото намират подкрепа както в показанията на останалите свидетели, така и в експертните заключения по делото.

От показанията на свидетеля М.З. се установяват развилите се събития след инцидента, установява се състоянието на пострадалия след нанесения му удар в главата, необходимостта от спешена оперативна интервенция, както и състоянието му към момента на разглеждане на делото. Показанията на свидетеля З. са косвен източник на доказателства относно авторството на деянието. Свидетелят З. е възприел състоянието на Ч. от момента, в който пострадалият и съпругата му са пристигнали пред блока, в който живеят. Този свидетел е възприел, че когато спрели с автомобила им пред блока, Ч. вече не бил адекватен, езикът му бил подут и той трудно говорел, в областта над лявото му ухо имало хематом. Именно свидетелят З. закарал пострадалия и съпругата му със собствения им автомобил до болничното заведение, където бил приет Ч. за лечение. По пътя към болницата З. узнал от свидетелката Ч., че пострадалият е бил ударен в главата от подсъдимия И., в гръб, а в последствие разбрал, че ударът е бил нанесен с пистолет, поради което показанията му за тези обстоятелства представляват косвен източник на доказателства. Въпреки това съдът се довери на изложеното от З. за тези факти, защото то е еднопосочно с твърденията на свидетелите Ч., че именно подсъдимият е нанесъл удар с пистолет по главата на К.Ч.. Констатирани бяха противоречия и липса на спомен в показанията на свидетеля, дадени пред съда и тези от досъдебното производство относно датата на деянието и по отношение на нараняването на главата на пострадалия, което наложи показанията на свидетеля от досъдебното производство да бъдат прочетени в цялост по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, доколкото не бе дадено съгласие от един от защитниците на подсъдимия. След прочитане на показанията, свидетелят обясни противоречието с липсата на спомен поради изминалото време, а допълнително изнесените факти пред съда обясни с обстоятелството, че случаят дълго време е бил коментиран между него и Ч., поради което след като е дал показания в досъдебното производство, е узнал още подробности, които е споделил пред съда. Съдебният състав се довери на показанията на свидетеля З. от досъдебното и съдебното производство в цялост, тъй като намират опора в показанията на свидетелите Ч.и в заключението на СМЕ и допълнителната СМЕ. Прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК показания на свидетеля З. не са единствен източник на доказателства за фактите, които се установяват от тях, поради което за прочетените по посочения ред показания на свидетеля не важи забраната, предвидена в чл.281, ал.8 НПК. За тези факти свидетелстват още К.Ч., Н.Ч. и М.Ч..

Показанията на свидетелката М.Ч. също бяха преценявани с особено внимание заради родствената й връзка със свидетеля Ч.. Тази свидетелка е сестра на пострадалия. Въпреки роднинските отношения между нея и частния обвинител, съдът прецени показанията на М.Ч. като правдиви и истинни в цялост, защото са еднопосочни със заявеното от Ч. и съпругата му за периода на възстановяване след травмата, за ограниченията, които пострадалият е търпял във време на оздравителния процес. От показанията на М.Ч. се установява, че възстановяването на пострадалия е продължило между 6 и 8 месеца, в което време той не е бил в състояние да престира труд, имал е дълго време физически неразположения, трудно се е придвижвал, лесно се уморявал. Установява се още, че след преживяната травма пострадалият е станал по-нервен и напрегнат, не винаги има адекватно поведение, продължава да приема медикаменти. Тези твърдения на свидетелката М.Ч. се опират на показанията на свидетеля З., на изложеното от свидетелката Н.Ч., на заявеното от пострадалия за здравословното му състояние, времето, което му е било нужно да се възстанови,  напрежението и болките в главата, които продължава да усеща и към момента на разглеждане на делото. Показанията на М.Ч. са съответни и на заключенията на СМЕ и допълнителната СМЕ, поради което и съдът им се довери в цялост.

За да прецени дали да кредитира с доверие обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът съобрази двойствената им природа – от една страна те могат да са източник на доказателства, от друга страна могат да бъдат израз на застъпената от подсъдимия защитна позиция. Изхождайки от това принципно положение, съдебният състав оцени обясненията на подсъдимия И. като доказателствено средство в по-голямата им част, с изключение на частта, в която излага твърдения, че няма спомен за събитията, развили се, след като подсъдимият го е хванал за шията и се е опитал да го души, както и че когато се е осъзнал, бил седнал на стълбите, а Ч.вече ги нямало. Във всички останали части обясненията му бяха преценени като достоверни, защото са еднопосочни с показанията на свидетелката Ч., намират опора и в показанията на Ч., в онези части, които съдът кредитира с доверие. Твърденията на подсъдимия за липса на спомени от момента, в който е бил хванат за врата от пострадалия, се оборват и от заключенията на  СППЕ /л.142-164 ДП/ и повторната СППЕ /л.207-219 от СД/, които са категорични, че при подсъдимия по време на инкриминираното деяние не са налице признаци на физиологичен афект, няма данни за стеснение на съзнанието. Видно от описателната част на СППЕ /л.142-164 ДП/, изготвена в досъдебното производство, в проведеното от експертите интервю с подсъдимия, същият последователно е изложил спомените си за инкриминирания инцидент в цялост, за което дават сведения и вещите лица при проведения в съдебно заседание техен разпит. И. е разказал пред експертите как се е почувствал, какви емоции са го владеели в този момент, като не се констатира липса на спомен за конкретни обстоятелства. При разпита на вещите лица, работили по това заключение, проведен в съдебно заседание от 14.06.2019г., вещото лице Б. заявява, че подсъдимият има абсолютно ясен спомен за всичко, а вещото лице К. допълва, че стеснението на съзнанието е една от главните им отправни точки за преценката дали дадено деяние е осъществено в състояние на физиологичен афект. За да обоснове липсата на физиологичен афект при подсъдимия, вещото лице А. допълва, че при физиологичния афект е налице и финална фаза – на отпускане, каквато при подсъдимия липсва, същият се е качил в автомобила си и е отишъл на работа. Именно тези разяснения на експертите по първоначалното заключение на СППЕ, са дали основание на подсъдимия при дадените от него обяснения пред съда, да твърди липса на спомен, която между впрочем е избирателна, тъй като от една страна посочва, че няма спомен от момента, в който е бил хванат от пострадалия за врата, а от друга страна не дава сведения преди това да е изваждал носения от него пистолет и да е заплашвал Ч., каквито сведения се съдържат в показанията на свидетелите Ч.. Установимо от описателната част на повторната СППЕ, изготвена от други вещи лица, подсъдимият в проведеното с него интервю, вече излага липсата на спомен за определени факти след момента, в който пострадалият го хванал за шията. При проведения тест Mini-Mult /MMPI/, вещите лица са констатирали, че от скалата за валидност е налице повишение по скалата „лъжа“, установена е социална желателност, по скалата за „достоверност“, резултатът съответства на известни отклонения от нормалните личностови реакции, от скалата „корекция“, налице е липса на откровеност при изпълнението или хистерично отричане на психологични конфликти, по индекс „Уелш“ е установено негативно отношение към изследването, което е дало основание на специалистите този профил, установен посредством това изследване, да приемат за невалиден. Въпреки твърденията на подсъдимия за липса на известни спомени от инцидента и вещите лица по повторната СППЕ са достигнали до извод, че при С.И. няма данни за физиологичен афект. Действията му по време на деянието дават основание да се обсъждат в контекста на възникнала конфликтна ситуация, с постепенна ескалация на напрежението, при която той е бил под влияние на негативни емоции, които обаче не покриват критериите на физиологичен афект. С оглед на всичко това, което оборва заявеното от подсъдимия да няма спомени за действията си след като пострадалият го е хванал за врата, съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която излага, че няма спомен за събитията, след опита на пострадалия да го души и се е осъзнал седящ на стълбите във входа на блока. Именно в тази част, съдебният състав прие обясненията му като негова защитна теза. Във всички останали части обясненията на подсъдимия И. бяха ценени като доказателствено средство.

Съдебният състав кредитира с доверие всички експертни заключения, защото са относими към предмета на доказване по делото, изготвени са от компетентни вещи лица, които са използвали научните си знания, за да дадат отговор на поставените им въпроси, дали са отговор на всички, поставени им задачи.

От заключението на СМЕ, обективирана на л.120-134 от  ДП, се установява причиненото на пострадалия нараняване, както и че без своевременната високо специализирана медицинска намеса, изходът би бил фатален. Причинените на пострадалия травматични увреждания, вещите лица считат, че са резултат от действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет по механизма на удар с такъв предмет и могат да се получат по начина, посочен от пострадалия – при нанасяне на удар с такъв предмет тип „пистолет“. Установява се, че констатираните при К.Ч. наранявания са му причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. От проведения разпит на вещите лица се установи, че в това експертно заключение са допуснали техническа грешка в отговора на  третия въпрос, като към описаното постоянно разстройство на здравето, опасно за живота, е следвало да се добави и нараняване, проникващо в черепната кухина, което е самостоятелна медико-биологична характеристика, тъй като над описаното счупване на черепната кухина е налице разкъсно-контузна рана, което обуславя пряка комуникация на стерилната черепна кухина с външната среда. Именно този допълнителен медико-биологичен признак даде основание на държавното обвинение да внесе изменение в обвинението по реда на чл.287 НПК, което бе допуснато от съда като своевременно направено и от надлежна страна – прокурор и преди приключване на съдебното следствие. От това заключение се установява още, че са налице данни за един, достатъчно силен да причини счупване на слепоочната кост удар, при взаимно разположение на двете лица – удрящ зад пострадал, като е възможно ударът да бъде нанесен както с лява, така и с дясна ръка. От проведения разпит на експертите се изясни, че слепоочната зона започва от външната част на веждата, следва окосмяването на главата, върви като една люспа над ухото и стига до тилната зона. Във връзка със заявеното от пострадалия, че е усетил удара в лявата част на тила, докато кръвоизливът е установен в лявата слепоочна зона, вещото лице П. поясни, че слепоочната кост граничи с тилната кост и тъй като в мозъка подкожните тъкани са много рехави, кръвоизливът веднага се е разпространил по-напред, поради което при прегледа е установен в слепоочната част. По тази причина според експерта е напълно възможно ударът да е бил по-назад, на тила, но поради посочената причина кръвоизливът се е разпространил напред, където е установен при прегледа. Според вещото лице П. в случая се касае за средна по тежест черепно-мозъчна травма, като оплакванията на пострадалия могат да продължат с години и се изразяват в главоболие, което се засилва при емоционално напрежение, физически натоварвания, при промяна на времето. Необходимо е да се прави магнитен резонанс, за да се установи дали има хемоглобинови остатъци в мозъка, като и електрофизиологични изследвания, тъй като слепоочният дял е с много функции в мозъка, той е епилептогенен и е възможно пострадалото лице да развие епилептични припадъци, като след такъв вид травма, както при пострадалия, епилептични припадъци е възможно да се появят и след 10 години.

Допълнителната СМЕ е допусната по искане на защитата, като пред нея са поставени същите въпроси, на които е отговорила първоначалната такава, но отговорите е следвало да се дадат, след като вещите лица се запознаят с оригиналната медицинска документация и извършат личен преглед на пострадалия Ч.. Така поставените задачи са изпълнени от вещите лица, а заключението на допълнителната СМЕ е дало отговори, идентични с отговорите по първоначалната СМЕ, с едно уточнение, че констатираните при пострадалия наранявания са предизвикали постоянно общо разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. без извършената хирургична интервенция пострадалият ще загине при всички положения, а след нея, постоянното разстройство на здравето вече не е опасно за живота. Посредством разпита на експертите при изслушване на допълнителната СМЕ, се установява, че макар да са възможни няколко позиции на удрящ спрямо ударен, най-вероятен е механизма на удрящ зад ударен ляво странично, като водеща е дясната ръка, доколкото няма данни подсъдимият да е левичар, т.е. ударът е нанесен с достатъчна сила, за да причини счупване на черепа, поради което най-вероятно е ударът да е нанесен с водещата ръка, в случая с дясната ръка, с посока от ляво рамо на извършващия удара към главата на пострадалия с дясна ръка, като това е удар с по-голяма кинетична енергия, предвид силата на водещата ръка. Съпоставени тези разяснения на вещото лице Н. с показанията на свидетеля Ч. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, се установява, че показанията на пострадалия от досъдебното производство, който твърди, че след като е усетил удара се е обърнал назад и е видял подсъдимият да сваля дясната си ръка, с която е  държал пистолета, се подкрепят от заключението на експертите по допълнителната СМЕ.

От СБЕ /л.112-115 ДП/ се установява, че предмет на изследване е бил предадения с протокол за доброволно предаване газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм., mod. 914, с фабричен № 077328. Съгласно заключението на СБЕ, пистолет „ZORAKI“, модел „914“, калибър 9 мм. с фабричен № 077328, не представлява огнестрелно оръжие, това е газово - сигнален пистолет с тегло 725 гр. Описаният пистолет не е огнестрелно оръжие, а е газово - сигнален пистолет, който е технически изправен и годен да произвежда изстрели със стандартни газово-сигнални патрони кал. 9 мм. Това експертно заключение не е в състояние да отговори на въпроса дали е налице идентичност между пистолета, описан в удостоверение №С-111/13.10.2011г., издадено на името на С.И.И. за газ-сигнален пистолет „Екол“, кал.9 мм., с фабричен №077328, копие на което се съдържа на л.91 от ДП и изследвания газово-сигнален пистолет „ZORAKI“, модел „914“, калибър 9 мм. с фабричен № 077328, тъй като този въпрос е извън предмета на криминалистиката. Доколкото именно този пистолет, изследван от това експертно заключение, е предаден доброволно от подсъдимия с протокол за доброволно предаване, в който е заявил, че това е пистолета, с който е бил на 07.10.2017г., за съда не остана съмнение, че именно с този пистолет е нанесен инкриминирания по делото удар.

Заключенията на СППЕ и повторната СППЕ, установяват, че при подсъдимия не са налице данни да е осъществено деянието в състояние на физиологичен афект. И двете експертизи са имали за задача да отговорят на едни и същи въпроси, но повторната експертиза е допусната по искане на защитата, изразила съмнение в компетентността на вещите лица, изготвили първото експертно заключение. По тази причина са назначени нови вещи лица, които са изготвили повторната СППЕ, която също е категорична, че подсъдимият И. по време на деянието не е бил в състояние на физиологичен афект, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, същият не страда от психично заболяване, което да се приравнява на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Към тези експерти е бил поставен и допълнителен въпрос от адв. Г. – налице ли са данни за акумулиран афект? Отговорът на този въпрос също е отрицателен, като вещите лица посочват, че кумулирания /застоен/ афект представлява продължително натрупване на негативни емоции, които не могат да бъдат адекватно отреагирани, поради което в определен момент намират неочакван и неконтролируем пробив, като такъв афект се формира предимно при пасивно-агресивен тип личности, докато при подсъдимия липсват черти на агресивност и враждебност като базисни характеристики, а и при него е налице добра динамика на емоционалното отреагиране. С оглед на обстоятелството, че две експертни заключения, изготвени от различни вещи лица, достигат до един и същи извод, съдът намери, че следва да се довери в цялост и на двете заключения, защото по тях са работили експерти, притежаващи нужното образование, за да отговорят на въпросите са използвали научните си знания, дали са пълни и обосновани отговори на всички поставени въпроси.

Отново по искане на защитата е допусната и допълнителна СППЕ, към повторната такава, която е следвало да даде отговор на въпроса дали подсъдимият се е намирал в състояние на уплаха или смущение към момента на деянието. Допълнителната СПППЕ е отговорила отрицателно на този въпрос. При разпита на вещите лица в съдебно заседание същите поясняват, че човек ежедневно изпада в състояние на уплаха или смущение, но не до степен, че те да нарушат неговите базисни годности да възприема реалността и да отреагира адекватно на тази реалност, като задачата не експертизата е била именно такава – да прецени дали подсъдимият не е бил в някакво такова състояние на емоционално вълнение, че да е бил с нарушени годности да възприема реалността и да й отреагира. Макар да са направили цялостно изследване на съобщените от подсъдимия емоционални състояния на инкриминираната дата, вещите лица са достигнали до извод, че отсъстват характерни прояви от страна на автономната нервна система, поради което са достигнали до заключение, че действията на С.И. на 07.10.2017г. не са били продукт на уплаха или смущение. Съдебният състав се довери в цялост и на това експертно заключение, защото е изготвено от компетентни вещи лица, използвали научен подход, за да дадат отговор на поставения им въпрос, на който са отговорили изцяло и аргументирано.

От приложената по делото медицинска документация се установява поставената на пострадалия диагноза, както и проведеното му лечение.

Съгласно удостоверение за уведомление от служба КОС /л.91 и л.178 ДП/, същото е издадено на подсъдимия, в уверение на това, че е уведомил в служба КОС при 05 РУ-СДВР за притежание на газ-сигнален пистолет „Екол“, кал.9 мм., №077328.

От заявление за придобиване на неогнестрелно оръжие /л.175 ДП/, е видно, че подсъдимият на 10.10.2011г. е уведомил компетентните органи, че е придобил неогнестрелно оръжие, газов пистолет „Екол“, кал.9 мм., №077328.

Видно от справката за съдимост, подсъдимият И. е с чисто съдебно минало.

С оглед на горния анализ на доказателствата, съдът прие, че от тях по несъмнен и категоричен начин се доказва, че именно подсъдимият С.И.И. и именно по описания във фактическата част на настоящето изложение начин, умишлено е причинил на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което прие, че следва на тази фактическа основа да прави своите изводи относно прилагането на правото.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият С.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.128, ал.2, пр. последно във вр. с ал.1 от НК, а не това по чл.115 НК вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна – на 07.10.2017 г. в гр. София, ж.к.“******, до входната врата за вход А, подсъдимият С.И. е причинил на К.Н.Ч. тежка телесна повреда – като с държан в ръка стандартен газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, му нанесъл удар в лявата половина на главата, с който му причинил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика и е причинило на пострадалия, и реализира медико биологичния признак – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с проникване в черепната кухинана.

Подсъдимият И. е нанесъл един единствен удар на пострадалия Ч. с държания от него в ръка газово-сигнален пистолет с тегло 725 гр., като ударът е нанесен в лявата част на главата на Ч. и е причинил на пострадалия разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, като счупването на черепа е довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество и прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика. Така описаното нараняване е причинило на пострадалия и е реализирало медико биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с проникване в черепната кухинана.

Налице е изискуемата причинно-следствената връзка между нанесения от С.И. удар с държания с ръка газово-сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, в лявата половина на главата на Ч. и причинените на пострадалия наранявания, описани в СМЕ, реализирали медико биологичния признак – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с проникване в черепната кухинана.

По изложените по-горе мотиви съдът с категоричност прие, че от доказателствата по делото, по изискуемия от закона безспорен начин, се установява, че именно подсъдимият И. е нанесъл удар с държания с ръка газово-сигнален пистолет в лявата половина на главата на Ч., в резултат от който са причинени телесните увреди, описани в СМЕ, които са причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, пр. последно вр. ал.1 от НК и с проникване в черепната кухина, която медико биологична характеристика изпълва признаците на средна телесна повреда по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Доколкото обаче при различни по вид телесни повреди, нанесени на едно и също физическо лице, по-тежкият резултат поглъща по леките, съдът призна подсъдимия И. за виновен в нанасянето на телесна повреда по чл.128, ал.2, пр. последно вр. ал.1 от НК на пострадалия Ч., защото това е по-тежката телесна повреда, която поглъща по-леката – проникване в черепната кухина.  

Тук е мястото да получи отговор изложеното от адв. И. и адв. Г. в пледоарията пред съда, че от доказателствата по делото не се установява по изискуемия от закона начин – с нужната безспорност и категоричност, че имено подсъдимият И. е нанесъл инкриминирания удар в главата на пострадалия и че не е доказан начина на извършване на деянието.  Тази позиция не се споделя от съдебния състав, разгледал делото. Най-напред, в показанията си от досъдебното производство, приобщени по съответния ред, свидетелката Ч. изрично посочва, че във входа са били само тримата – тя, съпругът й и подсъдимият, като уточнява, че не е имало никой друг. След това, пострадалият Ч., също в показанията си от досъдебното производство, приобщени със съгласие на всички страни, излага, че с периферното си зрение е видял, че подсъдимият се приближава, когато те със съпругата му се отправили към входа, за да излязат. След нанесения му удар, Ч. се обърнал и видял подсъдимия, който в този момент свалил дясната си ръка, в която държал пистолета, като по този начин Ч. е разбрал, че е ударен именно с пистолета, с който преди това е бил заплашен. Не на последно място, нито едно от доказателствата по делото не носи сведения друго лице, освен тримата посочени, да се е намирало във входа на блока на инкриминираната дата и в инкриминираното време. Всичко това даде основание на съдебния състав да прецени така лансираната от адв. И. и адв. Г. теза за недоказаност на авторството и механизма на деянието, като несъстоятелна и непочиваща на доказателствата по делото.

Съдът не прие, че деянието, осъществено от И. субсумира обективните и субективните признаци на престъплението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, защото опит за убийство може да бъде извършен единствено с пряк умисъл.

 Според НК наказателна отговорност се носи по начало само  за умишлени престъпления, като непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи. В едни от случаите на умишлени престъпления деецът носи наказателна отговорност, само ако престъплението е извършено с пряк умисъл, т.е. ако деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал/целял настъпването на същите. Такъв е случаят с опита за убийство. За да е налице състава на престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, от субективна страна в съзнанието на дееца следва да е намерило отражение именно умъртвяването на жертвата, деецът трябва да е желаел да лиши от живот пострадалия. Ако тези последици не намират отражение в съзнанието на дееца, то не би било налице опит за убийство, а друг вид престъпно деяние. За разлика от опита, довършеното убийство може да бъде извършено и с евентуален умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е общественоопасните му последици, не е желаел тяхното настъпване, но е допускал, че могат да настъпят и въпреки това не се е въздържал от деянието, а го е извършил, като е останал безразличен към настъпването на този по-тежък резултат, стига да настъпи целения от него. В конкретния случай подсъдимият И., макар и нанасяйки удар с тежък предмет в жизнено важен орган, какъвто е главата и с достатъчна сила, за да причини счупване на черепа, не е целял да лиши от живот Ч., но е останал безразличен към възможното настъпване на този по-тежък резултат, т.е. той е действал с евентуален умисъл по отношение на по-тежкия резултат – възможната смърт на Ч.. Той е имал за цел да причини на пострадалия сериозно телесно нараняване и именно този резултат е бил ясно отразен в неговото съзнание. Този извод на съда на първо място се подкрепя от обстоятелството, че е нанесен само един удар, след който пострадалият просто е продължил да върви след съпругата си, без да дава видими признаци, че е със сериозно нараняване и въпреки това подсъдимият не е предприел действия по нанасяне на втори удар. На следващо място, изводът за липса на пряк умисъл за убийство у подсъдимия, се опира и в проведения в последствие разговор между подсъдимия и съпругата на пострадалия, в който С.И. е изразил искреното си учудване, че в резултат от нанесения от него удар в главата на Ч., последният е стигнал до болнично заведение. Притеснението, което е изразил в този телефонен разговор, желанието да бъде уведомен за състоянието на пострадалия, също сочат, че И. не е целял да отнеме живота на Ч., а е искал само да му нанесе телесно увреждане, което е и сторил. Що се отнася до отправената от подсъдимия реплика по адрес на пострадалия „Ще те ликвидирам“, която дава основание на прокурора да претендира наличието на пряк умисъл за убийство, тя е била изречена след нанасяне на удара, когато Ч. се е оттеглял към автомобила си, поради което съдът намери, че и този израз не сочи за наличието на пряк умисъл за убийство, а по-скоро представлява закана към пострадалия. В този смисъл, изречената закана след нанасяне на удара, също не може да обоснове прекия умисъл за убийство, какъвто безспорно трябва да е имал дееца, за да е налице престъпление по чл.115 НК вр. чл.18, ал.1 НК. По тези съображения съдебният състав не сподели застъпената от представителя на държавното обвинение и от повереника на частния обвинител позиция, че подсъдимият следва да се признае за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК.

От субективна страна – подсъдимият С.И.И. е извършил деянието по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че с нанасянето на достатъчно силен удар в главата на пострадалия с държания в ръка тежък метален предмет – газово-сигнален пистолет, ще причини сериозно телесно увреждане на последния и е искал, и целял именно неговото настъпване. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не се е намирал в състояние на физиологичен афект, не е действал при уплаха или смущение, психичното му и емоционално състояние към момента на деянието му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Във връзка с възраженията на адв. А., че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана и евентуално при превишаване пределите на неизбежната отбрана, необходимо е да се посочи, че неизбежна отбрана може да има само, когато противоправното нападение е започнало и не е завършило. В конкретния случай, от доказателствата по делото с необходимата безспорност се установява, че подсъдимият е нанесъл удара с пистолета, когато пострадалият и съпругата му са се обърнали да си вървят, т.е. когато те са се оттегляли от мястото, на което преди това се е разразил физическия сблъсък между пострадалия и подсъдимия, като Ч. е била извън входа на блока, а пострадалият е прекрачвал прага, за да излезе. Ударът е нанесен в гръб на пострадалия. Всичко това сочи, че противоправното поведение на Ч., който преди това словесно и физически е нападнал подсъдимия, вече е било прекратено по волята на пострадалия, който е тръгнал да си върви, обръщайки се с гръб към подсъдимия. По този начин Ч. е дал ясен израз на това, че нападението е преустановено, като не е имало индиции, че същото ще се възобнови. При вече завършило нападение не може да има неизбежна отбрана, защото опасността от увреждане на защитими от правото обществени интереси, вече е отпаднала. Щом не е налице неизбежна отбрана, то няма как да има и превишаване пределите на неизбежната отбрана. Що се отнася до твърдяното състояние на уплаха или смущение, допълнителната повторна СППЕ е дала задълбочен отговор на този въпрос, като вещите лица са категорични, че действията на С.И. на 07.10.2017г. не са били продукт на уплаха или смущение. Още повече, че състоянията на уплаха и смущение водят до ненаказуемост на дееца, когато те са били причината да бъдат превишени пределите на неизбежната отбрана или иначе казано, когато поради състояние на уплаха или смущение, отбраняващият избира средства, които не са адекватни на започналото и все още непреустановено противоправно нападение. Както бе споменато вече, в настоящия случай нападението от пострадалия е било прекратено. Ч. е напускал входа на  блока, когато в гръб е бил ударен по главата от подсъдимия с държания от него в ръка пистолет. Ето защо всички тези възражения, деянието да е било извършено при неизбежна отбрана, при превишаване пределите й поради уплаха и смущение, са необосновани и съдът ги отхвърли като несъответни на доказателствата по делото.

Деянието не е извършено от подсъдимия и в състояние на физиологичен афект, за каквото претендират защитниците. За това обстоятелство съдът даде вяра на заключенията на СППЕ и на повторната СППЕ, които са еднопосочни и категорични в извода си, че по време на деянието С.И. не е бил в състояние на физиологичен афект, тъй като липсват физиологичните признаци на това емоционално състояние. Повторната СППЕ експертиза посочва, че действията на И. на инкриминираната дата могат да се обсъждат в контекста на възникнала конфликтна ситуация, с постепенна ескалация на напрежението, при която той е бил под влияние на негативни емоции, които обаче не покриват критериите на физиологичен афект. Ето защо и тези претенции на защитата не бяха удовлетворени от решаващия съд.

Предвид установената обективна и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия С.И. за престъплението по чл.128, ал.2, пр. последно вр.  ал.1 от НК и същевременно липсата на пряк умисъл за престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК, съдът го призна за виновен в извършване на престъпление по чл.128, ал.2, пр. последно вр.  ал.1 от НК, като го оправда по първоначалното обвинение да е направил опит умишлено да умъртви К.Ч. и деянието да съставлява престъпление по чл.115 вр. чл. 18, ал.1 от НК.

 

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.128, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налични предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на И., агресията и физическото посегателство над подсъдимия, предприети от пострадалия, които са предизвикали ескалация на напрежението и негативни емоции у подсъдимия, обстоятелството, че скандалът е бил иницииран от пострадалия, който е посегнал физически не само на подсъдимия, но и на Н.Ч., към която подсъдимият е хранел топли чувства, трудовата ангажираност на подсъдимия, наличието на малолетно дете, за което се грижи, добрите характеристични данни.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдебният състав прецени нападението в гръб на пострадалия, когато същият е бил лишен от възможност да се защити, както и че ударът е бил нанесен, след като Ч. се е оттеглил от мястото на конфликта, допълнителното телесно увреждане – проникване в черепната кухина, субсумиращо признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.

При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдебният състав счете, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се отмери към минимума, предвиден в закона, а имено за срок от три години. Налице са всички предпоставки на чл.66, ал.1 НК – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е три години, подсъдимият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и поправянето и превъзпитанието му могат да бъдат постигнати и без наказанието „лишаване от свобода“ да бъде ефективно изтърпяно. За да бъдат постигнати както личната, така и генералната превенция, както и с оглед тежестта на деянието, насочено срещу телесната неприкосновеност на личността, която в конкретния случай е била тежко засегната, съдът намери, че следва да отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за максимално допустимия в закона срок от 5 години, като по този начин подсъдимият ще бъде възпрян от извършването на последващи противоправни прояви.

 

По гражданския иск:

Доколкото претърпените от пострадалия физически болки и страдания са пряка и непосредствена последица от деянието, извършено от подсъдимия, за което последният бе признат за виновен и като съобрази обстоятелството, че нанесените травми от деянието са продължили дълго във времето, такива има даже и към момента на гледане на делото –подсъдимият се оплаква от главоболие, в резултат от физическо или емоционално натоварване, продължава да приема медикаменти, които имат за цел да предотвратят евентуалната поява на епилептични припадъци, а вещото лице П. посочи, че последици от подобна черепно-мозъчна травма може да има дълго във времето, както и пострадалият да търпи болки, включително и при промяна на времето, съдът намери, че така предявения граждански иск е основателен, но не в пълния му предявен размер. Съдът, след като прецени понесените от пострадалия травми, времето на тяхното отзвучаване, невъзможността му да работи за дълго време след нанасяне на телесната увреда, обстоятелството, че трябва да продължава да се пази от физически и емоционални натоварвания, намери, че искът е основателен и доказан в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за вредите от престъплението по чл.128, ал.2, пр. последно във вр. с ал.1 от НК, а в останалата му част го отхвърли като неоснователен до пълния му предявен размер.

Без значение за произнасянето на съда по гражданския иск и за уважаването на посочения по-горе размер, е обстоятелството, че във водени извънсъдебни преговори между подсъдимия и пострадалия, последният е предявил претенция за обезвреда, значително по-ниска от размера на предявения пред съда ГИ. Това е така, защото съдът се произнася по справедливост във връзка с размера на гражданската претенция, заявена като искане за обезвреда за претърпени от пострадалия болки и страдания от деяние, което освен престъпление, е и деликт, преценявайки обстоятелствата по делото, установими посредством събраните в наказателното производство доказателства, сочещи на действително претърпени вреди. Извънсъдебните уговорки на страните не ангажират по никакъв начин решаващия съд, доколкото пострадалият не е оттеглил предявения ГИ, нито пък е намалил размера му по предвидения за това процесуален ред. Ето защо и съдът уважи предявения от К.Ч. граждански иск за сумата, посочена по-горе и го отхвърли като неоснователен в останалата му част над уважения размер.

Не може да се сподели и позицията, застъпена от защитниците, че ГИ не е своевременно предявен и в този смисъл е недопустим.

В първото проведено разпоредително заседание пострадалият, макар и редовно призован /призовката получена от М.Ч. – сестра/, не се яви. При явяването му в съда в качеството на свидетел в първото насрочено съдебно заседание, същият заяви, че работи и живее в провинцията, за датата на насроченото от съда разпоредително заседание не е бил своевременно уведомен от сестра си, поради което не е успял да организира процесуалното си представителство и да заяви претенцията си да бъде конституиран като страна в процеса. Съдебният състав, съобразявайки обстоятелството, че призовката, адресирана до пострадалия не е била получена лично от него, намери, че за неявяването на пострадалия в проведеното разпоредително заседание, са били налице уважителни причини – не е бил навременно уведомен, поради което счете, че за да не бъде нарушено правото му да упражни правата си в наказателното производство, следва да отмени своето определение, с което е дал ход на разпоредителното заседание, защото са били налице уважителни причини за отсъствието на пострадалия, респ. били са налице процесуални пречки за даване ход на проведеното разпоредително заседание. По тази причина съдът отмени своето определение, с което е дал ход на разпоредителното заседание и насрочи ново разпоредително заседание. Именно в това разпоредително заседание, преди даване ход на същото, пострадалият Ч. предяви ГИ, който бе приет за съвместно разглеждане. Така предявеният ГИ е предявен своевременно, тъй като е заявен преди даване ход на разпоредителното заседание. Съдът с определение е отменил свое определение, с което въпреки наличието на процесуални пречки, е дал ход на разпоредителното заседание и в този смисъл следва да се приеме, че до този момент разпоредителното заседание не е проведено, защото проведеното такова е било в нарушение разпоредбата на чл.247в, ал.2 НПК. По тези съображения съдът намери, че предявеният от К.Ч. ГИ е своевременно предявен и от надлежно лице – пострадалия от престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият И., което го прави допустим, поради което и съдът се произнесе по неговата основателност.

 

По разноските и веществените доказателства:

На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.И.И. да заплати направените по делото разноски, от които сумата от 925.24 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ по сметка на СДВР, представляваща направените в досъдебното производство разноски, сумата от 4550.00 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет лева/ по сметка на СГС, представляваща сторените в съдебното производство разноски, сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ по сметка на СГС, представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на предявения граждански иск, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/, представляваща  държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Съдът отне на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, в полза на държавата, газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, на съхранение в служба КОС при 05 РУ-СДВР, като вещ, послужила за извършване на престъплението по чл.128, ал.2, пр. последно във вр. с ал.1 от НК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

 

 

                        СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: