РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Астра билдинг груп“ ЕООД против Наказателно
постановление № 16-003211/01.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ) на „Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление – ****, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и поради оспорване на фактическата обстановка, неправилно не бил приложен
чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя,
сочи че последният не е извършил нарушение, тъй като лицето установено без трудов
договор е било в трудовоправни отношения с друго лице и се е намирало на обекта с
единствената цел да събира дървен материал.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
1
обстановка: На 21.05.2021г. в гр. Пловдив, на ул. „Радецки“ № 25, на „Астра билдинг
груп“ ЕООД, ЕИК:*********, с договор от 20.04.2021 г. било възложено,
извършването на строително ремонтни дейности, а именно премахване на склад,
намиращ се на същото място. В изпълнение на това, на мястото труд полагали
работници на същото дружество, сред които и лицето Д. Е. М., ЕГН **********. На
същия ден от дружеството жалбоподател на М. било осигурено техническо средство –
автоматичен къртач Хилти, собственост на Астра Билдинг Груп ЕООД и той разбивал
стена на втория етаж на сградата. М. бил от група, организирана и превозвана до
мястото ежедневно с микробус от свидетеля А. М. Х., като полагал труд с работно
време от 08:00 часа до 17:00 часа и получавал за същото заплащане от по 50 лева на
ден, които били давани от управителя на дружеството жалбподател на свид. Х., който
ги раздавал на групата. Работата на М. се състояла в задълженията на общ работник,
така и да извършва разрушителни дейности. Групата започнала работа няколко дни
преди 21.05.2021 като им било обещано сключване на трудови договори и за целта Х.
направил копия на личните карти на лицата, но такива не били сключени. Докато
разбивал с къртача на процесната дата, с М. се случила злополука и той пострадал,
като бил отведен в болницата за оказване на медицинска помощ. Това довело до
проверка на служители на МВР, както и на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, сред които и свидетелят Н. И. Б. – в качеството му на *** в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив. Последният, след като се запознал с материалите
по преписката, както и със свидетелските показания по получените от прокуратурата
материали от образуваното по случая досъдебно производство, съставил АУАН № 16-
003211 от 09.06.2021г. срещу „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, в
присъствието на законния представител на жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.1,
вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Дружеството упражнило правото си на
възражение, но въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Установява се че към процесната дата свид. А.Х. имал регистриран едноличен
търговец в търговския регистър.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН; на следващо място от гласните доказателствени
средства - показанията на *** Н.Б., свид. А.Х., свид. Д.М., частично от показанията на
свид. И. Ч., както и писмените доказателства договор от 20.04.2021 г., декларация от
А.Х., протоколи за разпити на свидетели от досъдебно производство, които съдът цени
като писмени доказателства за образуваното ДП и като източник на информация на
база на какво е бил съставен АУАН, а не като преки гласни доказателства за
обстоятелствата, изложени от лицата, чиито показания са били отразени в
протоколите, копие на лична карта, писмени възражения, обратна разписка,разписка,
актуално състояние на ЕТ Благословение – А.Х., спесимен от подпис, обяснения от А.
Д., протокол, заповед № 3-0058/11.02.2014 г. Писмените доказателства съдът цени
изцяло като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Съдът кредитира показанията на свид. Б., М. и Х. изцяло тъй като същите
кореспондират с установената от писмените доказателства фактическа обстановка,
подкрепени са от тях и не съдържат противоречия едни с други или с останалите
събрани доказателства. Същите са последователни, логични, обективни и без следа от
заинтересованост по конкретното производство. От тях се установяват фактическите
параметри на описаното в АУАН нарушение, както и подробности от естеството да
докажат твърденията изложени в АУАН, а именно – каква работа е извършвало лицето
М., колко пари е получавал, с какво работно време е бил.
Съдът кредитира показанията на свид. Ч. частично, тъй като същите в частта
2
относно ролята на М. на строителния обект остават изолирани, както и дали
последният е в служебни правоотношения с дружеството жалбоподател. Свидетелят
има служебна връзка с дружеството, поради което съдът намира, че показанията му
може да са повлияни от този факт. Съдът кредитира показанията му относно
собствената му дейност, сроковете на изпълнение, както и дейностите на част от
лицата.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, да
опорочават административнонаказателното производство или актове и да нарушават
правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. В акта е посочено кога, къде, кой и е
престирал работна сила, както и какви са били характеристиките на отношението с
дружеството, които го определят като трудово, което напълно удовлетворява
изискването за изчерпателно и точно описание на фактите на нарушението.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Съдът не споделя бланкетното възражение, че са допуснати нарушения на
процесуалните правила и че АУАН страда от пороци, които да доведат до неговата
отмяна.
Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и същият се е
възползвал. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на
свидетел и на представител на нарушителя, а именно в присъствието на управителя на
дружеството жалбоподател, което се доказва от разписката неразделна част от АУАН,
поради което съдът намира за неоснователно възражението в този смисъл.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за допускане до работа на работник без да е сключен трудов договор.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 62, ал. 1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно чл. 1 ал.2 от КТ, Отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, а трудовия договор се сключва само в
писмена форма, която е и форма за действителност и такава за доказване. В настоящия
3
случай безспорно се установи, че „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***** е нарушило разпоредбата чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 21.05.2021г. в
гр.Пловдив, на ул.„Радецки“ № 25, на строителен обект – „Премахване на склад“,
намиращ се на същото място, премахването на който по сключен договор се
извършвало от дружеството жалбоподател „Астра билдинг груп“ ЕООД
ЕИК:*********, е допуснало до работа работника Д. Е. М., ЕГН ********** при
установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, работно
време и трудово възнаграждение, без да е сключило със същия работник трудов
договор в писмена форма.
В случая са налице всички елементи на трудовото правоотношение –престиране
на работна сила, работно място, работно време и трудово възнаграждение.
Същевременно не се установява и сключен трудов договор в писмена форма, какъвто
поначало не се твърди от страните.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че не са налице елементи на трудово правоотношение. Също неоснователни са
аргументите, че не е възниквало трудово правоотношение с жалбподателя , а по-скоро
с фирмата на А.Х., доколкото не се доказа, някой от участниците да е имал намерение
да влиза в каквито и да е договорни (трудови, търговски или облигационни) с тази
фирма. Съдът не споделя и аргумента, че не се доказва трудово правоотношение, тъй
като свид. Х. намирал работата, осигурявал транспорт и физически давал парите на
работниците от неговата група. Обстоятелството, че Х. е бил лицето, чрез които са
набирани и осигурявани работниците, както и че чрез него са им предавани трудовите
възнаграждения по никакъв начин не води заключение, че не са налице вече
посочените елементи на трудовото правоотношение. Без значение е още, че работник
би могъл да не отиде на работа в определен ден, доколкото в случая се установява, че
след като работникът се яви на работа, то за същия е налице както работно време, в
което следва да полага труд, така и уговорено трудово възнаграждение. В случая
наказателното постановление е издадено относно работник, който се е явил на работа и
е полагал труд при всички налични елементи на трудовото правоотношение през този
ден.
В този смисъл неоснователно е и становището, че не следва да се кредитират
показанията на свид. свид. Х. и М., доколкото те не знаели името на „началника“ а
посочвали лица В. и С., които не били в трудовоправни отношения с дружеството,
доколкото е възможно лицата да са били в други правоотношения с дружеството. Не
кореспондират твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че М. е
бил на това място по това време, за да събира дървен материал, с установеното, че
същият се е намирал на втори етаж и е държал къртач, собственост на жалбоподателя.
На следващо място, неоснователно е и възражението в смисъл, че при
съставянето на АУАН ***т не е установил лицето Д. М., не е осъществил контакт с
това лице, а АУАН е съставен само по обясненията на лицето А.Х.. Последното
действително се установява, но личната среща между *** и работника не е законова
предпоставка за съставяне на АУАН, отделно от факта, че лицето е било на болнично
лечение. Такава е само наличието на достатъчно доказателства за извършено
нарушение, които в случая се установяват по несъмнен начин. Още не се установява
АУАН да е съставен само по обясненията на лицето А.Х., доколкото свидетелят Б.
сочи, че се е запознал включително и с материалите по досъдебното производство,
които са приложени по административната преписка.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
4
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал.2 от КТ,
доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това: Липса на
сключен трудов договор с работника и реално престиране на работна сила.
Тъй като към административно-наказателна отговорност е привлечено
юридическо лице, то тя е обективна и не следва да бъде доказван субективен елемент
или виновност на конкретно физическо лице.
Приложена е и коректната санкционна норма –чл. 414, ал. 3 от КТ.
За процесното нарушение е предвидено наказание за юридическо лице -
имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева В случая и наказанието е
определено в минимален размер, а именно имуществена санкция в размер от 1 500
лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Не се
установява конкретиката на казуса да разкрива по –ниска степен на обществена
опасност , а напротив, съдът намира степента на засягане на отношенията за присъща,
дори завишена спрямо повечето случаи тъй като се касае за няколко лица установени
да престират трудова сила без дклъчен договор и то с М. се е случила и трудова
злополука.
Установява се наказателното постановление да е съобразено с процесуалния и
материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като намери, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен
начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
фактът, че производството е протекло в повече от две открити заседания, следва
разноски за юрисконсултско възнаграждение да бъдат присъдени в размер от 120 лв.
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003211/01.07.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на „Астра билдинг груп“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪДЖА „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – **** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 120 лева – юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6