Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдия Г.
Илиева гр.д. № 13631 по описа за 2018 г.:
Производството по делото е образувано по
предявени от “А.З.К.Н.П.З.”
ООД, *** срещу Н.Н. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на
следните вземания, както следва: 1./ за сумата от 822, 61 лв., претендирана като главница по договор за стоков кредит
№ 266547/24.05.2017г., сключен между Н.Н. и “Б.Д.” ЕАД, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; 2./ за сумата от 194, 93 лв., претендирана като неизплатена възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2017г. до 09.02.2018г., които вземания са прехвърлени с
договор за цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1/09.02.2018г., за които суми е
издадена заповед № 3116/11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6679/2018г. по описа на Районен съд –
Варна.
В исковата молба се излага, че на
24.05.2017г. е сключен договор за стоков кредит № 266547, по силата на който “Б.Д.” ЕАД е поела задължение да
предостави на Н.Н. стоков кредит в размер на 850, 53 лв. за закупуване на
пералня BOSCH WAN
2026BY на стойност 679 лв., продавана от „Т.Б.“
ЕАД и за сключване на застраховка с „Г.Ж.“ ЕАД срещу задължение на потребителя
да върне предоставената сума на 24 месечни анюитетни
вноски с падеж – двадесето число на месеца.
Твърди
се, че “Б.Д.” ЕАД се
явява изправна по правоотношението страна, която е изпълнила поетите с договора
задължения, превеждайки на продавача „Т.Б.“
ЕАД стойността на движимата вещ, придобита от купувача – потребител Н.Н..
Ответникът
е преустановил редовното обслужване на договора за стоков кредит на
01.08.2017г. Считано от 09.02.2018г., поради допусната забава в плащанията на
главница и лихва над 90 дни, вземанията по сключения договор са обявени за
предсрочно изискуеми, без длъжникът да е бил уведомен.
С договор за цесия от 29.09.2017г. и Приложение №
1/09.02.2018г., цедентът “Б.Д.” ЕАД е прехвърлил на цесионера “А.З.К.Н.П.З.”
ООД вземанията си, произтичащи от договор за стоков кредит №
266547/24.05.2017г., включващи главница и договорна лихва, които ответникът не
е погасил, въпреки уведомяването му.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 415 ГПК се обосновава
с редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Н.Н., не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не
се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 415 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 3116/11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6679/2018г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин, че на 24.05.2017г., е сключен договор за стоков кредит №
266547, по силата на банката е поела задължение да предостави на Н.Н. сумата от 850, 53 лв. за закупуване на пералня BOSCH WAN 2026BY срещу задължение на потребителя да върне получената сума,
ведно с възнаградителна лихва и застрахователна
премия в срок до 24.05.2019г.
Не е спорно между страните, че потребителят
не е върнал заетата сума, а вземанията по договора за стоков кредит са обявени
за предсрочно изискуеми.
Ответникът Н.Н. не
твърди и съответно не доказва, че е изпълнил произтичащите от правоотношението
задължения, а именно да върне заетата сума след обявяване на вземанията за
предсрочно изискуеми, поради което съдът приема, че в патримониума на „Б.Д.“
ЕАД са възникнали вземания в претендираните размери, които са прехвърлени н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД с договор за цесия от 29.09.2017г. и
Приложение № 1/09.02.2018г.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, съобразно направеното искане, като предявените
искове бъдат уважени в претендираните размери.
При този изход на спора съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединените осъдителни искове.
В полза на ищеца А.З.К.Н.П.З.” ООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно
– деловодни разноски в общ размер на 250 лв., от които 75 лв. в производството
по ч.гр.д. № 6679/2018г. на ВРС и 175 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Г.Н., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** сумата от 822,
61 лв. /осемстотин двадесет и два лева и шестдесет и една ст./, представляваща
непогасена главница по договор за стоков кредит № 266547/24.05.2017г., сключен
между Н.Н. и “Б.Д.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 194, 93 лв.
/сто деветдесет и четири лева и деветдесет и три ст./, представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 09.02.2018г.,
които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 29.09.2017г. и Приложение №
1/09.02.2018г., за които суми е издадена заповед № 3116/11.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
6679/2018г. по описа на Районен съд – Варна по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “А.З.К.Н.П.З.” ООД, сумата
от 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, от които 75 лв. в производството по ч.гр.д. № 6679/2018г. на ВРС и 175
лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: