Р Е Ш Е Н И Е
№. 18.10.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На
17 септември
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
6280, по описа за 2018 година.
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД, чл. 266, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Агрокултура” ЕООД – Стара Загора, чрез
пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 01.09.2015 г. между „ТРАВЪЛ
ИН БГ" ЕООД и К.Д. е сключен
договор за наем на земеделска земя от 20.020 декара, за срок от 20
стопански години, с годишна вноска от 40 лева на декар. На 10.12.2015 г. „ТРАВЪЛ
ИН БГ" ЕООД прехвърлило на „Агрокултура" ЕООД чрез покупко -продажба
собствеността на имотите, предмет на наемния договор. За извършената промяна в
собствеността К.Д. била надлежно уведомена. В резултат на това уведомление и
въз основа на проведени с нея разговори, на 19.07.2016 г. било подписано
споразумение към съществуващия договор, в който е конкретизирана банковата
сметка, по която следва да се плащат дължимите годишни наемни вноски. Считано
от датата на подписване на наемния договор 01.09.2015 г. до датата на завеждане
на заповедното производство изминали две пълни стопански години. До настоящия
момент ответницата не била платила нито една наемна вноска, които дължи за
стопанската 2015 -
Според
ищеца, ответницата му дължи и обезщетение за забавено пращане, както следва:
140.20 лв. - обезщетение за забава на плащането на арендната вноска за 2015
В
края на м. септември
Предвид
горното, „Агрокултура” ЕООД отправило до ответницата покана в десетдневен срок
от получаването на поканата да извърши следните плащания: Да плати по посочената в споразумението банкова
сметка ***,16 лв. - дължими годишни арендни вноски за изминалите две стопански
години; Да плати по посочената в
споразумението банкова сметка ***.20 лв. - обезщетение за забава на плащането
на арендната вноска за 2015 -
С
допълнителната молба ищецът уточнява, че така общата сума на предявената от
„Агрокултура” ЕООД претенция по заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на
6101.60 лв . Поради грешното изписване на цифрата на сумата дължима за наемни
вноски и посочена в заявлението като 6100.16 лв., то и съдът издал заповед
именно за сумата от 6100.16 лв., както и за посочените в заявлението лихви:
-140.20
лв. - обезщетение за забава на плащането на арендната вноска за 2015 –
-58.84
лв. - обезщетение за забава на плащането на арендната вноска за стопанската
2016-
-1246.24
лв. —обезщетение за забава на плащането на сумата от 4500 лв. , считано от
02.10.2016 до 22.06.2018 г.
Издадената
по ч.гр.д. № 4159/2018 г. от Районен съд Ст. Загора заповед за изпълнение била
общо за сумата от 6 100.16 лв., от която сума 1600.16 лв. представлява
неплатени наемни вноски за стопанските
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответницата К.М.Д., че му дължи сумата
от 1600,16 лв. - дължими годишни наемни вноски за стопанската 2015г./2016г. и за
стопанската 2016г./2017 г.; сумата
140.20 лв. - обезщетение за забава на плащането на наемна вноска за стопанската
2015/
В
законоопределения срок ответникът К.М.Д.
е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че на 01.09.2015г.
между нея и „Травъл Ин БГ" ЕООД гр.Стара Загора е сключен Договор за
отдаване под наем на земеделска земя, надлежно вписан в АВ под № 9949, том VII,
№ 262 от 01.09.2015г. По силата на този договор Наемодателят в лицето на
„Травъл Ин БГ" ЕООД се задължил да й предостави под наем за временно и
възмездно ползване за срок от 20 стопански години следните земеделски земи:
Овощна градина с площ от 12.40 дка, представляваща имот № 014008, находяща се в
местността Марашите на землището на с.Михайлово, община Стара Загора; Овощна
градина с площ от 2.310 дка, представляваща имот № 014020, находяща се в
местността Марашите, в землището на с.Михайлово, община Стара Загора; Овощна
градина с площ от 2.310 дка, представляваща имот № 010421, изходяща се в
местността Марашите в землището на с.Михайлово, община Стара Загора и Нива с
площ от 3.00 дка, представляваща имот № 052047, находяща се в местността Бабата,
в землището на с.Михайлово, община Стара Загора. Чрез сключения договор,
наемодателят се задължил да й осигури безпрепятственото ползване на наетата
земя, като си запазил правото през периода на действие на договора да извършва
действия за поддържане и запазване на наетата земя, в това число да прави
подобрения върху нея, без за създава затруднения на наемателя и да влошава
качеството на продукцията.
Въпреки
сключения между тях договор, наемодателят не предоставил ползването на наетата
земя и не я предупредил, че ще прехвърли правото си на собственост върху трето
лице. За промяната в собствеността ответницата узнала през лятото на
Тъй
като имотите не били в състояние, отговарящо на тяхното предназначение, т.е. в
тях нямало овощни насаждения, а нивата не била обработваема, ищецът поел
ангажимент да извърши необходимата рекултивация, обработка на замята и нови
засаждения. Привеждането на имотите в състояние, отговарящо на тяхното
предназначение, било сторено едва през 2018г., до който момент ответницата не е
ползвала наетата земя.
Предвид
тези съображения, счита, че ищецът не е страна по сключения между нея и „Травъл
Ин БГ" ООД договор за наем от 01.09.2015г. и не му дължи заплащане на
уговорената по този договор наемна цена, в т.ч. за стопанските 2015/2016г. и
2106/2017 г.
Договорът
за наем, сключен с „Травъл Ин БГ" ООД бил вписан в Агенцията по
вписванията, поради което приобритателят на отдадените под наем имоти е
обвързан от действието на този договор. Счита, че ищецът не е страна по този
договор и не би могъл да го прекратява, изменя или едностранно новира.
Сключеното между ответницата и ищеца Допълнително споразумение от 19.07.2016г.
към Договор за наем от 01.09.2015г. било нищожно поради отсъствие на съгласие
от страна на наемодателя - „Травъл Ин БГ” ООД за изменение на договора.
На
19.07.2016г. между ответницата и ищецът било подписано Допълнително
споразумение към договор за аренда/наем на земеделски земи с вх. рег.№ 9949,
т.7, № 2, 626/01.09.2015г. Счита, че не е страна по описания в това
споразумение Договор за аренда/наем на земеделски земи с вх.рег.№ 9949, №
626/01.09.2015г., както и че ищецът също не е страна по такъв договор.
Независимо от това, чрез сключеното на 19.07.2016г. споразумение ищецът, в
качеството си на наемодател поел задължение да й предаде описаните в него
земеделски земи, което до настоящия момент не бил направил. Видно от
съдържанието на това споразумение, с подписването му, ищецът поел и
задължението да предаде описаните в него земеделски земи в състояние, което
позволява използването им за производство на селскостопанска продукция, което
не било извършено.
Ответницата
твърди, че не е възлагала на ищеца извършването на описаните във фактура №
149/11.12.2018г. дейности - доставка на овошки - сливи, обработка и засаждане,
поради което не дължи тяхното заплащане. Твърдението на ищеца, че през
септември 2016г. извършвал обработване на процесните земеделски земи
потвърждавало възражението й, че към датата на сключване на договора за наем и
допълнителното споразумение, имотите не са били в състояние, съответстващо на
тяхното основно предназначение и начин на трайно ползване. Описаните във
фактурата дейности - овощни дръвчета, засаждане и обработка представлявали
изпълнение на задължението на ищеца да приведе описаните в споразумението между
тях поземлени имоти в състояние, което да позволява използването им за
производство на селскостопанска продукция, т.е. да представляват овощни
градини, каквото е и тяхното предназначение. Липсвала договорка изпълнението на
задължението на ищеца да приведе процесните имоти в състояние, съответстващо на
предназначението им, да бъде платено от ответницата. Счита, че с издаването на
процесната фактура през м. 12.2018г., всъщност ищецът признава, че едва тогава
ищецът е привел имотите в състояние, съответстващо на тяхното предназначение,
като до тогава не са отговаряли на тяхното предназначение.
С
оглед на горното, ответницата моли съдът да отхвърли предявения иск и да й
присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество се явява управителят Тодор Велев и упълномощения му
представител, който поддържа изцяло предявения установителен иск. Ответницата
се представлява от пълномощника си, който пледира за отхвърляне на иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа и правна обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4159/2018 г.,
по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 2330/15.08.2018 г., по силата на
която ответницата по настоящото дело К.М.Д.
е осъдена да заплати на ищеца по делото „АГРОКУЛТУРА” ЕООД, гр. Стара Загора,
сумата от 6 100.16 лв., представляваща неплатена наемна цена по Договор за
наем на земеделска земя от 20,020 дка, сумата от 140.20 лв. – лихва за периода
02.10.2016г. – 13.08.2018г., сумата от 58.84 лв. – лихва за периода
02.10.2017г. – 13.08.2018г., сумата от 1246.24 лв. – лихва за периода
02.10.2016г. – 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2018г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено
възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят – ищецът, е предявил настоящия иск против длъжника – ответницата.
По делото е представен Договор за
отдаване под наем на земеделска земя, сключен на 01.09.2015г., по силата на който „ТРАВЪЛ ИН БГ” ЕООД гр. Стара
Загора, като наемодател, предоставил на Калника М.Д., като наемател, за
временно ползване земеделска земя с обща площ от 20.020 дка, находяща се в
землището на с. Михайлово, общ. Стара Загора, подробно описана по вид, площ, номер,
категория, парцел и местност, и граници, за срок от 20 стопански години,
считано от 01.10.2015г. до 30.09.2035г. Съгласно чл.4 и чл.5 от договора,
договорената наемна цена за съответната стопанска година е в размер на 40 лв.,
за декар наета площ, като наемното плащане се дължи до 01 октомври на всяка
стопанска година.
В раздел ІІІ, чл. 1 от договора, е договорено
при забава в плащането по вина на наемателя в срок повече от три месеца, същият
дължи и законната лихва върху дължимата сума, както и обезщетение за вреди.
С договор за покупко продажба, обективиран в
нот. акт № 186, том V, рег.№ 9566, дело № 649/10.12.2015г. на нотариус Бойко
Георгиев, с рег. № 394 и с рег. № 394 на НК, наемодателят „ТРАВЪЛ ИН БГ” ЕООД е
продал на ищеца „Агрокултура” ЕООД гр. Стара Загора земеделски земи, измежду които
и отдадените под наем. Същите земеделски земи, са предмет на подписано между
страните по делото споразумение от 19.07.2016г., относно предоставеното им
временно и възмездно ползване за срок от 20 стопански години, считано от
01.10.2015г. до 30.09.2035г.
Видно от писмо изх. № РД – 12 – 02 –
168-1/08.07.2019г. на Директор на ОД”Земеделие” Стара Загора, ответницата е
била регистрирана като земеделски производител, съгласно Наредба №
3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани в
област Стара Загора на 01.10.2015г. Последната заверка важи до 11.06.2018г.,
като към момента лицето няма статут на земеделски стопанин. Към писмото са
приложени 2 бр. справки, с приложени таблици, от които се установява, че към
датата на първата регистрация – 01.10.2015г. са заявени 20.0020 дка обща площ,
в землището на с. Михайлово, общ. Стара Загора, със засята култура - сливи,
като същата площ от 20.0020 дка и същата засята култура – сливи, са заявени и
към датата на следващата регистрация – 21.12.2016г.
Ищецът
твърди, че в края на м. септември
С покана, отправена от ищеца до ответницата, последната е
поканена в десетдневен срок, от
получаването на поканата, да извърши следните плащания: Да плати по посочената в споразумението банкова сметка ***,16 лв. -
дължими годишни арендни вноски да изминалите две стопански години; Да плати по посочената в споразумението
банкова сметка ***.20 лв. - обезщетение за забава на плащането на арендната
вноска за 2015 -
По делото е изслушано заключение на
комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза, възприето от съда като
компетентно и обосновано. При огледа на земеделските земи, предмет на договора
за наем, вещото лице А.П. констатира, че никой от парцелите не се обработва. Единствената
следа, че е имало овощни дръвчета са наличието на отделни места на ръкавни
предпазни мрежи. Необходимите средства за създаване на 1 дка на сливови
насаждения е 590 лв./дка.Експертът икономист П.Т. посочва, че представената от
ищеца фактура е осчетоводена в счетоводството му през м. декември 2018г. Други
документи, установяващи извършени разходи по покупка на дръвчета, обработка и
засаждане, не са представени.
От показанията на свидетелите Б.И., В.К. и Р.Ш.,
се установява, че през 2015г. – 2016г.
в база на ищцовото дружество са били съхранявани около 1000 бр. овощни
дръвчета - сливи, които през пролетта на 2016г. били засадени.
Св. В.К. твърди, че управителят на
ищцовото дружество през 2016г. „имаше една нива, орана за жена му, да направят
градина. По повод на това, Тодор Велев го е помолил да му осигури работна ръка.
По – нататък в показанията си същият свидетел твърди, че градината е била за
жената на Иван Димитров / ответницата/, за която били засаждани дръвчетата.
Всяка вечер, Тодор Велев изкарвал пари и ги давал на Иван Димитров, който е
плащал на работниците. Свидетелят заявява, че дръвчета са били засаждани и за
жената на Тодор Велев – в продължение на три дни.
От
показанията на св. Ш. става ясно, че четири дни били засаждани дръвчета за
жената на Тодор Велев и четири дни- за жената на Иван Димитров.
Съдът
кредитира с доверие показанията на посочените свидетели относно
обстоятелството, че през 2015г. –
2016г. в база на ищцовото дружество са
били съхранявани овощни дръвчета -
сливи, които през пролетта на 2016г. били засадени.Дръвчетата са били засаждани
за градината на всяка от съпругите на управителя на ищцовото дружество и на св.
Иван Димитров. При наличието на противоречия в останалата част на показанията
на свидетелите, същите не следва да бъдат взети в предвид.
Видно от
показанията на изслушания за ответницата свидетел Иван Димитров, се установява,
че двамата с Тодор Велев са постигнали устна договореност за съвместен бизнес
на двете им съпруги - засаждане на овощна градина. Двамата съвместно участвали
в чистенето на земята от коренища, дървета и др., а свидетелят осигурил
съоръжение за дисковане. Въпреки направеното почистване и дисковане на
градината, останалите необходими мероприятия за завършване обработката на
земята, с цел отглеждане на дръвчета, не били направени. Въпреки засаждането на
дръвчетата, същите не се хванали, не пораснали, не дали плод.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви и последователни,
като тези на св. Иван Димитров са прецени съобр. изискв. на чл. 172 от ГПК.
От показанията на другия свидетел за
ответницата - Иван Танев, не се установяват конкретни обстоятелства, поради
които същите не следва да бъдат обсъждани.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
В конкретния казус претендираното вземане се
основава неизпълнение на задължение по договор за наем, по см. на чл. 232 ал.2, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
При разглеждане на такъв иск, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение. Неплащането на наемна цена е отрицателен
факт, които ангажират доказателствената тежест на ответника.
Съобразно чл. 228 ЗЗД предмет на договора за наем е задължението на наемодателят
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определена цена. От изложеното следва, че договорът за наем е неформален,
двустранен, възмезден, консенсуален и поражда само право на ползване и своене
на плодовете /граждански и естествени/. Правата и задълженията на страните са в
корелативна връзка - правата на едната от тях са задължения за другата и
обратно. В договора за наем следва да са индивидуализирани вещта, страните по
него (наемодател и наемател), срока, падежа за плащане на наемната цена и
начинът, по който ще се извършва, като и документът, издаван на наемателя за
платената сума. Задълженията на наемодаталя са да предаде на наемателя
уговорената вещ, годна за използване и да я поддържа в такова състояние.
Съответно законоустановени задължения на наемателя са да плаща наема в
уговорения срок и по уговорения начин, да ползва вещите с грижата на добър
стопанин, да извършва текущото поддържане, наложило се поради обикновеното
употребление на обекта на договора и да го върне на наемодателя след изтичане
на срока в състоянието, в което го е получил. Освен изрично предвидените в
закона права и задължения, е възможно страните да уговорят и други такива.
Земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем. Формата за валидност
на договора е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия).
От горното следва, че уважаването на
осъдителния иск по чл. 232 ал. 2 пр.1 ЗЗД, съгласно правилото на чл. 154 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса е свързано с установяване
на следните кумулативни предпоставки: наличието на сключен между ищеца и
ответника договор за наем относно земеделска земя, размера на цената и падежа
за плащането й, както и че е осигурил възможността на ответника да ползва
безпрепятствено наетата вещ, респ. при доказването им ответникът следва да
установи изпълнението на задължението си да плаща наемната цена или
погасяването му чрез друг правно-релевантен способ.
Безспорно се установява, че между „Травъл ИН
БГ” ЕООД и ответницата на 01.09.2015г. е бил сключен договор за наем на
земеделска земя, за имоти, находящи се в землището на с. Михайлово, общ. Стара
Загора, с обща площ от 20.020дка, с подробно посочени за всеки имот - номер на парцела, площ, вид, категория и
граници. Три от имотите представляват овощна градина, и един – нива. Непосредствено
след сключването на договора – на 01.10.2015г., ответницата е регистрирана като
земеделски производител, като е депозирала за стопанската 2015г. – 2016г. и за
стопанската 2016г. – 2017г. заявените 20.0020 дка обща площ със засята култура сливи /видно от
писмо № РД – 12-02-168-1/08.07.2019г. на Директор на ОД”Земеделие” Стара
Загора./. Със заявяването, от страна на земеделския производител – ответницата,
на тази обща площ земеделска земя за посочените стопански години, всъщност К.Д.
признава предоставеното, от страна на наемодателя, ползване на 20.020 дка
земеделска земя, със засята култура сливи. В този смисъл неоснователно е
възражението на пълномощника на ответницата, че земята, предмет на процесния
договор за наем, не е била реално предоставена от наемодателя за ползване,
както и че земята не е била в състояние за производството на селскостопанска
продукция. Още повече, че с подписването на договора за наем страните са се
съгласили, че наемодателят следва да предостави на наемателя земеделската земя
в състоянието, в което се намира към момента на подписването.
Установява се също, че на 10.12.2015г.
правото на собственост върху наетите 20.020 дка площ земеделска земя е
прехвърлено на ищцовото дружество, по силата на покупко – продажба. За
извършеното прехвърляне ответницата е била известена, като същата на
19.07.2016г. собственоръчно подписва с ищеца споразумение относно ползването на
земеделската земя. Неоснователно се явява възражението на ответницата, че никоя
от страните не се явява страна по споразумението, тъй като в същото било
посочено, че то е към договор за аренда/наем „вх.Рег.№ 9949, т.7, №
626/01.09.2015г.”, а договорът за наем е вписан в АВ под № 262. Очевидно е, че
в случая става въпрос за допусната техническа грешка в изписването на
регистрационния номер. Същественото е, че по всички останали параметри и
клаузи, споразумението съответства и се припокрива от процесния договор за наем,
за който е посочена същата дата, като на подписването му – 01.09.2015г.
В случая, за извършеното прехвърляне на
правото на собственост, не е било необходимо съгласието на ответницата, в какъвто
смисъл са доводите й. Договорът не се явява нищожен като сключен при липса на
съгласие. Липсва съгласие, по смисъла на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени
и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие”
– без намерение за обвързване. Няма намерение за обвързване, когато съгласието
е изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на шега. Когато волеизявлението не
изхожда от страната, а от някой, който се е представил за страната, няма
договор. В случая, споразумението е надлежно подписано за всяка от страните, при
взаимно постигнато между страните съгласие, като се установява и обстоятелството,
че едноличен собственик на капитала на дружеството наемодател по договора за
наем и на дружеството наемодател по споразумение от 19.07.2016г. е един и същ.
С оглед на горното, съдът
приема за установено, че ответницата е валидно обвързана по облигационни
правоотношения с ищеца по договор за наем от 01.09.2015г. на земеделска земя, с
обща площ от 20.020 дка. К.Д. дължи на ищеца наемна цена за стопанската
2015/2016г. и за стопанската 2016/2017г. , като липсват данни същата цена да е
платена. Дължимият наем, изчислен,
съобразно уговореното в договора за наем се равнява както следва: за
стопанската 2015/2016г. –800.80 лв. / 20.020 дка х 40 лв./, за стопанската 2016/2017г.
– 800.80 лв. Общият размер на наемната цена възлиза на 1601.60 лв. Тъй като
претенцията на ищеца е за сумата от 1600.16 лв. то в претендирания размер искът
следва да бъде уважен. Върху дължимата главница следва да бъде присъдена
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
След като са налице всички законоустановени предпоставки за
уважаване на предявения главен иск, то следва да се разгледат предпоставките,
обуславящи основателността на акцесорния. Видно от договорения срок за плащане
на наемната цена, същата за стопанската 2015/2016г. е следвало да бъде изцяло
заплатена в срок до 01.10.2016г., а за стопанската 2016/2017г. – в срок до
01.10.2017г. Т.е., считано от 02.10.2016г. започва начисляването на лихвата за
забава, чийто краен период посочен от ищеца е 22.06.2018г. При направено
служебно изчисляване на дължимото обезщетение за забавено плащане на сумата от 1600.16
лв., за периода 02.10.2016г. – 22.06.2018г., същото възлиза на 279.59 лв. Тъй
като претенцията на ищеца е за сумата от 199.04 лв., то в претендирания размер
искът следва да бъде уважен.
По предявения иск относно извършени от ищеца в полза на ответницата
услуги – обработване и засаждане на закупени овощни дръвчета:
С оглед твърденията на
ищеца, съдът приема, че същият претендира заплащане на извършена работа по
договор за изработка, сключен с ответницата. Договорът за изработка е
двустранен, консенсуален, възмезден и неформален. Страни по договора за
изработка са възложителят и изпълнителят. Въз основа на сключения договор за изработка
за двете страни възникват насрещни права и задължения. На основните задължения
на изпълнителя, предвидени в чл.258 и чл.261 ЗЗД- да извърши възложената му
работа точно /съгласно дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и
в срок/ и да предаде изработеното на възложителя, кореспондират задълженията на
възложителя - да приеме извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение /чл.264 и чл.266 ЗЗД/.
Договорът за
изработка е възмезден. Заплащането на възнаграждение е основно задължение на
възложителя като страна по договора за изработка, респ. правото на
възнаграждение за изработеното съобразно поръчката е основно право на
изпълнителя – чл.266, ал.1 ЗЗД. Възнаграждението
по договора за изработка се уговаря между страните и е елемент от неговото
съдържание.
За основателността на предявения иск по чл. 266, ал.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за изработка, че е изправната страна по
договора, че е престирал изработеното, съответно, че работата е приета от
възложителя, поради което за последния е възникнало задължение за заплащане.
С оглед установяване сключването на договора,
са изслушани свидетели по делото. От показанията на същите става ясно единствено,
че през
С оглед на горното, съдът следва да отхвърли,
като неоснователен предявения установителен иск, касаещ претендирано вземане за
сумата от 4 500 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за
обработване и засаждане на овощни дръвчета. С оглед акцесорността на иска по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, същият, предявен за сумата от 1246.24 лв., също подлежи на
отхвърляне.
Като взе предвид гореизложеното, съдът следва
да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
сумата от 1600.16 лв., представляваща неизплатена наемна цена за стопанската
2015/2016г. и за стопанската 2016/2017г. по Договор за наем на земеделска земя
от 01.09.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.08.2018г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 199.04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 02.10.2016г.
– 22.06.2018г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2330/15.08.2018г. по ч.гр.д. № 4159/2018г., по описа на СтРС.В останалата
част, предявеният установителен иск за сумата от 4 500 лв., представляваща
неплатена цена по договор за изработка за обработване и засаждане на овощни
дръвчета, както и за сумата от 1246.24 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на сумата от 4500 лв., за периода 02.10.2016г. –
22.06.2018г., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 ГПК, ответницата следва да
заплати на ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, както
следва: сумата от 307.34 лв. - по
настоящото дело /съобр. списък на разноски/, сумата от 155.21 лв. - ч.гр.д. №
4159/2018г., по описа на СтРС.
На осн. чл. 78, ал.3,
ищецът следва да заплати на ответницата разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска – сумата от 816.38 лв.,
съобр. списък на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на К.М.Д., ЕГН **********,***. Княз Борис № 122, ет.10, че дължи на „АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. Методи Кусев № 2, ет.3 офис 1,
представлявано от Тодор Велев, сумата 1600.16 лв., представляваща неизплатена
наемна цена за стопанската 2015/2016г. и за стопанската 2016/2017г. по Договор
за наем на земеделска земя от 01.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 199.04 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 02.10.2016г. – 22.06.2018г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2330/15.08.2018г. по
ч.гр.д. № 4159/2018г., по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, против К.М.Д.,
ЕГН **********,***. Княз Борис № 122, установителен иск по чл. 422 от ГПК за
сумата от 4 500 лв., представляваща неплатена цена по договор за изработка
относно обработване и засаждане на овощни дръвчета, както и за сумата от
1246.24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 4500
лв., за периода 02.10.2016г. – 22.06.2018г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА К.М.Д., с п.а., да заплати на „АГРОКУЛТУРА” ЕООД, с п.а.,
сумата от 307.34 лв., представляваща
направени по настоящото дело разноски, както и сумата от 155.21 лв. /триста
двадесет и пет лева/, представляваща направени по ч.гр.д. № 4159/2018г., по
описа на СтРС, разноски.
ОСЪЖДА
„АГРОКУЛТУРА” ЕООД, с п.а., да заплати на К.М.Д., с п.а., сумата от 816.38 лв., представляваща направени по настоящото дело
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: