Р Е Ш Е Н И Е № 15/29.1.2021г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен състав, в публично
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
при Секретаря В.М., разгледа докладваното от Съдия
Ваня Бянова-Нейкова адм. д.
№ 214 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано по жалба от Г.Л.Г. ***, против АУПДВ №
01-6500-3534#2/25.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с който оспорващият е изключен от подпомагане по Мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“, и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 1 553,58 лева, представляващи 25 % от получената субсидия по мярката.
С доводи за
незаконосъобразност се иска отмяната на оспорения акт поради противоречието му
с материалния и процесуалния закон, като се отправя и искане за прогласяване на
неговата нищожност по съображения за липса на компетентност на издателя на
акта.
В
съдебно заседание оспорващият редовно призован, се явява лично, като поддържа
жалбата на посочените в нея основания и иска съдът да прогласи нищожността на
процесния АУПДВ, респ. - да го отмени, по подробно изложени съображения. Излагат
се твърдения за липса на надлежно уведомяване за откриване на производството по
издаване на процесния АУПДВ поради нередовното връчване на уведомителното писмо,
както и че актът е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК; застъпва
се тезата, че административният орган е следвало да се произнесе по въпроса за
изключване от подпомагане с отделен акт и едва след влизането му в сила да
пристъпи към издаване на АУПДВ. Твърди се и наличие на извънредни обстоятелства
по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., изразяващи се в
невъзможността да се предвидят настъпилите законодателни промени към момента на
поемане на дългогодишния ангажимент, препятствали подаването на заявление за
подпомагане за 2015 г. Сочи се също, че е налице прехвърляне по надлежния ред
на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент по мярката, който е довършен
от съпругата му и в тази връзка се иска съдът да приложи нормата на чл. 47, т.
2 от Регламент ЕС 1305/2013 г. Твърди се също недоказаност по основание и
размер на определената с акта сума за възстановяване, като се прави и възражение
за изтекла погасителна давност. Представя се писмена защита. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител Старши
юрисконсулт Д.Б., оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли, застъпвайки
становище за законосъобразност на атакувания акт. Счита, че твърдяното
прехвърляне на стопанството през 2015 г. не е извършено надлежно и своевременно
съобразно изискванията на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и в тази
връзка сочи, че макар да са предприети съответни действия от страна на
жалбоподателя, с подаване на заявлението не е налице възможност за автоматично
прехвърляне и възникване на последиците от прехвърлянето, като в случая липсва
и разписаното в нормата одобрение от страна на административния орган, поради
което се твърди, че актът не е произнесен при неизяснена фактическата
обстановка, а напротив – органът е изследвал всички необходими факти и
обстоятелства и въз основа на това е стигнал до единствения логичен извод, че
за конкретния случай действително е налице неизпълнение на поетия многогодишен ангажимент
предвид неподаване на заявление за последната година (кампания 2015) и законосъобразно
е пристъпено към издаване на процесния АУПДВ. Счита
за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност предвид
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 14, ал. 3 от относимата Наредба,
като сочи, че уведомяване по смисъла на текста от подзаконовия нормативен акт в
конкретния случай е извършено с писмото за откриване на производство по
издаване на акта, за което е представено съответно доказателство за надлежно
връчване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, действала към момента на
уведомяването през 2015 г. По тези съображения се иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и
поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заявление за подпомагане с УИН № 28/180511/55426, подадено на 03.05.2011 г. (л. 32), жалбоподателят
Г.Л.Г. с УРН 528646 е заявил участие в няколко схеми и мерки от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в т.ч. и по Мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ (НР2). Към заявлението са приложени изискуемите документи; в него с
подписа си кандидатът е удостоверил, че е запознат с изискванията и условията
за подпомагане, включително и че е запознат със задължението да извършва
земеделска дейност върху площи в райони с ограничения, различни от планинските,
поне пет години след първото плащане – по отношение на заявеното подпомагане по
Мярка 212 (НР2).
Във връзка с поетия многогодишен
ангажимент Заявления за подпомагане са подавани, както следва: за кампания 2012
г. - с УИН № 28/140512/60512 (л. 35-52), за кампания 2013 г. - с УИН №
28/210513/66019 (л. 53-64) и за кампания
2014 г. - с УИН № 28/160614/71162 (л. 65-74). По
повод подаваните заявления за подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ са изплатени
суми, за които административният орган представя извлечение от СЕБРА за
плащания с получател Г.Л.Г. и платец ДФЗ-Разплащателна агенция за периода
16.10.2011-15.10.2015г.с отбелязана сума и основание за плащане.Плащания с
основание М212-НР2 фигурират в позиции 7, 8, 9, 10,16, 17, 18, 19, 22, 23,26,27
и 32, като в позиции 22 и 23 платената сума е посочена на две основания
М213-Н2000 и М212-НР2.
В обжалвания
административен акт се сочат като платени по години по мярка 212, както следва:
за кампания 2011 (първата година от ангажимента) по
подадено заявление с УИН 28/180511/55426 -изплатена сума в размер на 1 485,49 лева;
за кампания 2012 (втората година от ангажимента) по
подадено заявление с УИН 28/140512/60512 - изплатена сума в размер на 1 734,60
лева; за кампания 2013 (третата година от ангажимента)
по подадено заявление с УИН 28/210513/66019 - изплатена сума в размер на 1 571,78
лева; за кампания 2014 (четвъртата година от
ангажимента) по подадено заявление с УИН 28/160614/71162 -изплатена сума в
размер на 1422,45 лева.
Общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в
размер на 6 214,32 лева.
С
Писмо изх. № 01-6500/3534 от 25.06.2019 г. ДФ „Земеделие“ –
РА (л. 21), съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, е уведомил жалбоподателя Г.Г. за откриване на административно производство по издаване
на АУПДВ поради неспазване на многогодишен ангажимент, поет през кампания 2011 по заявление с УИН 28/180511/55426.
В писмото се сочи, че производството се открива, тъй като при извършването на
административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за
кампания 2015 бенефициентът не е заявил участие по мярка 212, с което не е
спазил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. В
писмото са посочени конкретно изплатените суми по години във връзка със
заявеното участие по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“, въз основа на което и в
съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата, поради констатираното
прекратяване на участието в мярката след четвъртата година от поетия
ангажимент, е определена за възстановяване сума в размер на 1 553,58 лева, представляваща
25 % от получената субсидия по мярката. Определен е 7-дневен срок от датата на
получаване на писмото, в който, при несъгласие с направените констатации,
бенефициентът може да направи възражение и да представи относими към
констатациите доказателства. Връчването на писмото е извършено по реда на чл.
61, ал. 3 от АПК, действала към момента на откриване на производството. В определения с уведомителното писмо 7-дневен срок
възражение не е депозирано.
Производството
приключило с издаването на процесния АУПДВ № 01-6500-3534#2 от 25.06.2020 г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
София, с който, на основание чл. 14, ап. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008
г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5,
предложение първо, вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, Г.Л.Г. е изключен от подпомагане
по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни
от планинските райони“, и е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 1 553,58 лева, представляващи 25 % от получената
субсидия по мярката.
АУПДВ
е връчен лично на оспорващия на 20.07.2020 г. (л. 20, гръб), а чрез административния
орган против акта е депозирана жалба, изпратена по пощата на 03.08.2020 г. (л. 17),
заведена във входящия регистър на ДФЗ-София под вх. № 01-6500/3534#4 от
06.08.2020 г. (л. 5). Въз основа на жалбата е образувано и настоящото съдебно
производство.
Не
е спорно между страните, че във връзка с поетия през 2011 г. многогодишен
ангажимент от Г. Заявления за подпомагане са подавани за кампании 2012 г. (с
УИН № 28/140512/60512), 2013 г. (с УИН № 28/210513/66019) и за 2014 г. (с УИН № 28/160614/71162), в които е заявено участие по схеми
и мерки, включително и по Мярка 212 (НР2), като за стопанската 2014/2015 г. заявление за подпомагане не е подавано от
бенефициента Г..
Спорно
между страните е обстоятелството на твърдяното от жалбоподателя Г.Л.Г. прехвърляне
на поетия от него петгодишен ангажимент на съпругата му, в която връзка са и
представените от него по делото две декларации (л. 13-16). Видно от
съдържанието на Декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане с вх. №
02-281-6500/208 от 26.08.2015 г. по описа на ОД на ДФЗ-Ямбол (л. 13-15),
бенефициентът Г.Л.Г. декларирал желанието си за доброволно прехвърляне правата
за получаване на плащане и поетите от него многогодишни ангажименти върху
заявлението за подпомагане с посочения в секция А на декларацията УИН №
28/160614/71162 на земеделския стопанин, чиито данни са описани в Секция Б от
същата декларация, а именно – съпругата му И.М.Т.-Г.. В собственоръчно
изготвената от Г.Л.Г. декларация също с дата 26.08.2015 г. (л. 16) Л.
декларирал, че за стопанската 2014/2015 г. не е подал заявление за подпомагане
поради вмененото изискване на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.1015 г., вр.
чл. 38б от ЗПЗП; посочил, че с оглед на това съпругата му е кандидатствала за
подпомагане, като подала Заявление за подпомагане вх. № 18036556/20.05.2015 г.,
с което ще продължи поетия от него през 2011 г. петгодишен ангажимент;
декларираното волеизявление следва да се счита за основание за прехвърляне на
цялото стопанство, което не е съсобствено с други лица, а е единствено в режим
на СИО съгласно Семейния кодекс, в която връзка е и посоченото в декларацията
прилагане на удостоверението за сключен граждански брак. Липсват данни тази
декларация да е постъпвала при компетентния орган. Предвид заявеното от
ответната страна оспорване на факта на надлежно прехвърляне на стопанството, съдът
е допуснал до разпит в качеството на свидетел съпругата на оспорващия - И.М.Т.-Г.,
която е посочена като приобретател в декларациите. Разпитана в съдебно
заседание, Т. заявява, че след промяна в нормативната уредба през спорната 2015
г., изискваща всички кандидати по схемите и мерките да бъдат регистрирани като
земеделски производители, съпругът ѝ
вече не отговарял на условията, поради което я упълномощил да довърши поетия от
него ангажимент, като упълномощаването било извършено с устен договор за
поръчка между съпрузите в съответствие с изискванията на ЗЗД. В тази връзка
според свидетелката е и подаденото на 20.05.2015 г. от нея ново Заявление за
подпомагане с УИН 28/070715/76905 (л. 91-103). Видно от подаденото заявление е,
че Т. е заявила участие по няколко схеми и мерки, в т. ч. и по НР2, като в тази
връзка с подписа си е удостоверила, че е запозната с изискванията и условията
за подпомагане, включително и че е запозната със задължението при поет преди
2014 г. многогодишен ангажимент по Мярка 212 (НР2) да извършва земеделска
дейност върху площи в райони с ограничения, различни от планинските, най-малко
пет последователни години след първото плащане. По подаденото заявление са
извършени съответни плащания, като са заявени същите парцели, които съпругът ѝ заявил за подпомагане в предходните години. При предявяване
от съда на Декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане (л.13-15) за
удостоверяване на положените в нея подписи, свидетелката заявява категорично,
че подписите са лично положени от нея и съпруга ѝ
в присъствието на длъжностно лице; сочи, че при подаването на декларацията са
срещнали пречки поради липса на яснота в нормативната уредба относно начина на
прехвърляне на ангажимента, а по отношение на датата на депозирането на
декларацията - 26.08.2015 г., твърди, че това е станало след подаване на
заявлението за подпомагане на 20.05.2015 г., тъй като било необходимо „прехвърляне
на правното основание на имотите“ предвид обстоятелството, че същите са били
заявени от съпруга ѝ предходните години; според свидетелката самата типова
бланка на заявлението за подпомагане не дава възможност да бъде отразен фактът
дали кандидатства като приобретател на стопанството на съпруга си, т.е. че
продължава ангажимента му по Мярка 212 за последната година, или кандидатства
за мярка, която касае нов програмен период, на самостоятелно правно основание,
поради която причина е и изготвена въпросната декларация за прехвърляне от
26.08.2015 г. и същата трябва да се счита като част от заявлението за
подпомагане за 2015 г.; в тази връзка категорично заявява, че не е имала
намерение да кандидатства за подпомагане, а единствено да довърши поетия от
съпруга ѝ ангажимент, въпреки че не били уведомени за последиците на този
ангажимент.
При тази фактическа установеност съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, в преклузивния законоустановен
14-дневен срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като частично основателна, като съдът счита обжалвания АУПДВ за
правилен в частта му за изключването на жалбоподателя от подпомагане, съответно
за неправилен досежно определения размер на
установеното публично държавно вземане.Съображенията за това са следните:
Процесният АУПДВ е
издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно
разписаното в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ,
а според ал. 6 на цитирания текст посочените правомощия могат да бъдат делегирани
със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. В съответствие с тази законова регламентация е и
осъщественото оправомощаване със заповеди на ИД на ДФЗ № 03-РД/715 от
27.06.2017 г., № 03-РД/715#2 от 13.12.2018
г. и № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., (приложени на л. 128, л. 127 и л. 75), от
чието съдържание се установява, че на П.С. – издател на процесния АУПДВ, в
качеството ѝ на
Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия по издаване и
подписване на писма за откриване на производства по издаване на АУПДВ по мярка
212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“, както и по издаване и подписване на АУПДВ по същата мярка и/или
изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. При
това положение съдът приема, че оспореният в настоящото производство акт е
издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му
правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, с
оглед на което наведените в жалбата доводи за нищожност на процесния АУПДВ са
неоснователни.
При издаване на процесния
акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с
лишаване на жалбоподателя от възможността да участва като страна в
производството по издаване на акта и предпоставящи
отмяната на акта на това основание, по аргумент за приложение на чл.168, ал.4 и
ал.5 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, като лицето е надлежно
уведомено за започналото производство и му е предоставена възможност да изрази
становище и да представи доказателства. В разглеждания случай връчването на
уведомителното писмо на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, (издадено при
надлежно упражняване на делегираните му правомощия), с което бенефициентът е
уведомен за стартиралото производство, е извършено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм., но в сила към момента на откриване на производството по издаване на
АУПДВ) при спазване на нормативните изисквания - след неуспешен опит за
връчване чрез изпращане по пощата с обратна разписка до адресата Г.Л.Г. (л.
116-117), както и след неуспешен опит за връзка с него на посочения в
заявлението за подпомагане телефонен номер, за което е съставен протокол (л.
115), на основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 61, ал. 3
от АПК, с Уведомление от 01.08.2019 г. (л. 22, гръб) на таблото за обявление в
ОД на ДФ „Земеделие“-Ямбол е оповестено Писмо изх. № 01-6500/3534 от 25.06.2019
г.; в уведомлението е определен 14-дневен срок, считано от 01.08.2019 г., в
който бенефициентът следва да се яви в Областна Дирекция на ДФ „Земеделие“, гр.
Ямбол на посочения адрес за получаване на оповестения на таблото акт; по
надлежния ред е съставен и Констативен протокол от 01.08.2019 г. (л. 22), видно
от отразеното в който е, че оповестеното писмо е свалено от таблото на
16.08.2019 г. При това положение следва да се приеме, че бенефициентът е
редовно уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ, като в указания
7-дневен срок възражение не е постъпило, което обстоятелство е посочено в акта.
На следващо място, съдът намира за
необходимо да отбележи, че споделя съдебната практика в решенията на касационни
състави на първо отделение на Върховния административен съд (Решения № 6615 от
03.06.2020 г. по адм. д. № 3069/2020 г., № 7977 от
23.06.2020 г. по адм. д. № 3510/2020 г.), и противно
на застъпеното в жалбата становище, няма процесуална пречка двете
разпоредителни волеизявления на административния орган - за изключването от
подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано
с възстановяването на част от изплатената вече сума, да бъдат обективирани в един административен акт, тъй като
фактическото и правно основание е едно и също, а именно разпоредбата на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г.- земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В
съответствие с този текст от наредбата няма пречка с процесния
АУПДВ бенефициентът да бъде изключен от подпомагане и да бъде задължен да
възстанови 25 % от общата изплатената сума. Ето защо не би могло да бъде
споделено твърдението в жалбата за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването на акта поради липсата на предхождащ го влязъл в сила
индивидуален административен акт за прекратяване на поетия ангажимент на
кандидата и изключването му от подпомагане.
Правилно е избран и процесуалният ред
за издаване на акта. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като съобразно
разписаното там (в чл. 166, ал. 1 и ал. 2), същите се установяват по основание
и размер с акт за установяване на публично държавно вземане(АУПДВ) в
производство за издаване на административен акт по реда на АПК.
Налице е и законодателно предвидено материалноправно основание за издаване на акта. Безспорно по
делото е, че през 2011 г. оспорващият е одобрен за участие по Мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 и е поел
петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности по това направление, като се е задължил да изпълнява съответните
изисквания. Във всяко от заявленията си през 2011, 2012, 2013 и 2014 г. Г. е
декларирал, че ще извършва земеделска дейност върху площите в
необлагодетелстваните райони за поне 5 години след първото плащане.Съгласно
разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НАРЕДБА 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г.( Наредба №11 от 3.04.2008 г.), кандидатите
за подпомагане по реда на наредбата са длъжни да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане. Посочените норми са формулирани
кумулативно от издателя на нормативния акт и определят от кога възникват
посочените задължения – това е моментът след първото компенсаторно плащане,
като след него се приема, че е поет петгодишният ангажимент. По смисъла на § 1,
т. 1 от ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г. „първо компенсаторно плащане” е
плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Според
представеното от административния орган извлечение за плащане от СЕБРА (л.
118), първото плащане към земеделския производител по мярка 212 е извършено на
23.12.2011 г. и след тази дата за жалбоподателя е възникнало задължението за
подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период,
доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 4, ал. 1, т.
2 и т. 3, вр. § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. Г. е
подал заявления за подпомагане през 2011, 2012, 2013 и 2014 г., но не е подал
такова за петата година от ангажимента си – за 2015 г. Последица от това е
предвиденото в нормата на чл. 14 от Наредба № 11/03.04.2008 г. задължение за
лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на
прекратяване на ангажимента. В посочения текст изрично е регламентирано, че
земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба, т.е.
прекратява се поетият от него ангажимент. Предвид факта на
неподаване на заявление за плащане по мярката за кампания 2015 г., следва да се
приеме, че в случая е налице визираното в нормата условие за прекратяване на
поетия ангажимент, за което в процесния акт е обективирано изрично волеизявление на административния
орган в тази насока. В тази връзка поддържаните в хода на производството
възражения за прехвърляне на стопанството на 26.08.2015 г. не променят този
извод и не сочат на незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като съдът
намира, че не са спазени условията по чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. - посочената разпоредба в относимата
редакция разписва изискване прехвърлянето да се извърши чрез декларация по
образец, подписана от двамата кандидати, която се подава в ОПСМП на ДФЗ по
адресна регистрация на прехвърлителя и към която се
прилага документът за прехвърляне на стопанството, какъвто в случая липсва – и
оспорващият (в жалбата), и съпругата му (при разпита ѝ в съдебно
заседание) заявяват, че упълномощаването за довършване на ангажимента е
извършено устно, като не е съставян нарочен документ за това. За да бъде
надлежно осъществено прехвърлянето, съобразно разписаното в текста, копие от
съответните документи следва да бъдат предадени от ОПСМП в ОСЗ, където са били
въведени данните от заявлението за подпомагане, предмет на прехвърлянето, като
е задължително и одобрението на Държавен фонд „Земеделие“, каквото одобрение
безспорно в случая липсва - въпреки подадената декларация по образец, заведена
във входящия регистър на ОД на ДФЗ-Ямбол на 26.08.2015 г., няма изразено от
страна на компетентния орган волеизявление, че одобрява така заявеното желание
за прехвърляне на стопанството, който факт не се опровергава и от свидетелските
показания на съпругата на оспорващия, която заявява, че предвид
упълномощаването и входираната в ОД на ДФЗ-*
декларация за прехвърляне, е била с убеждението, че с подаване на заявлението
за подпомагане от 20.05.2015 г. всъщност довършва поетия от съпруга ѝ ангажимент. Разписаната
от закона процедура не е спазена, поради което, дори и да се споделят доводите,
че стопанството е прехвърлено въз основа на устното упълномощаване и въз основа
на това през 2015 г. Т. е продължила да обработва заявените парцели с
убеждението, че довършва поетия от съпруга ѝ ангажимент,
неизпълнението на условията, въведени от законодателя в нормативната разпоредба
на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г., обосновава извод за липса на
надлежно прехвърляне на стопанството, което мотивира съда да приеме, че
Заявление за подпомагане с УИН 28/070715/76905 е подадено от Т. на
самостоятелно правно основание за кандидатстване по мярка, която касае нов
програмен период. Ето защо са неоснователни доводите за липса на основание за
изключване на жалбоподателя от подпомагане и за недължимост
на определена за възстановяване сума, предвид следното: съгласно чл. 14, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., земеделски стопанин, който не подаде
заявление за плащане по време на поетия петгодишен ангажимент, възстановява
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си по мерките, като след
четвъртата година, както е в случая, подлежащата на възстановяване сума е 25 %.
Неоснователни са и доводите на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност съгласно чл. 3, § 1 от Регламент
2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на
Европейските общности. Посочената разпоредба въвежда общо правило за давност
(минимален срок), приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки
срокът за давност за процедурите на четири години от момента, в който
нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена. В случай на многогодишна
програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата
изрично не бъде прекратена. Съобразно чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004
на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане земеделският
производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в
съответствие с § 3, като задължението за възстановяване, посочено в параграф 1,
не се прилага, ако периодът, изтекъл от датата на плащане на помощта и тази на
първото известяване на бенефициента от компетентния орган относно недължимото
естество на въпросното плащане, е повече от 10 години, които в случая не са
изтекли. От друга страна, доколкото финансовите корекции, недължимо платените и
надплатените суми, неправомерно получените или неправомерно усвоените средства
по проекти, финансирани от фондовете на ЕС, имат статута на публични държавни
вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, следва да се имат предвид
и давностните срокове по ДОПК – чл.171, ал.1 от ДОПК
предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, като ал.2 на
чл.171 от ДОПК предвижда абсолютна десетгодишна давност, независимо от
спирането и прекъсването на давността. В случая сочените давностни
срокове по ДОПК не са изтекли, тъй като съгласно чл. 14, ал. 3 от относимата Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г.(Наредба № 11/2008 г.), средствата се възстановяват от
датата на уведомяването на земеделския стопанин за възникване на задължението
му да възстанови сумата – такова уведомяване е извършено с надлежното връчване
на писмото за откриване на производство по издаване на акта за установяване на
публично държавно вземане. Предвид изложеното, неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че давностният срок за възстановяване
на получените компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони в случая е
изтекъл.
Следва да се има предвид и това, че
нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата е императивна и урежда задължение за
земеделския производител да възстанови компенсаторни плащания или част от тях
при настъпване на определен юридически факт – в случая отрицателен такъв, изразяващ
се в неподаване на заявление за подпомагане по време на поет многогодишен
ангажимент. Касае се за поет петгодишен ангажимент, който съгласно нормата на
чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. се изпълнява
за период от пет последователни години. Видно от следващата т. 3, кандидатите
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Доказателствата по делото сочат, че оспорващият е спазвал това изискване за
първите 4 години, като е подавал регулярно годишни заявления (за 2011, 2012,
2013 и 2014). Сроковете, условията и реда за прилагане на мярка 212 са уредени
именно в посочената наредба, която има действие от момента на обнародването й в
ДВ, бр. 40 от 18.04.2008 г. - от този момент тя е задължителна за прилагане,
както от бенефициентите, така и от ДФЗ. Отделно от горното, разпоредбата на чл.
4, ал. 1, т. 3 от Наредбата, изискваща подаване на заявление за подпомагане
всяка година, е в сила от 01.03.2011 г., тоест през 2011 г., когато
земеделският производител е поел дългогодишния ангажимент, приложимата
императивна норма е била действаща (арг. от чл. 4,
ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., съгласно който заявленията се подават
през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за
подпомагане). Също така, както се посочи по-горе, в чл. 73, § 1 от Регламент
(ЕО) № 796/2004 на Комисията е предвидено, че при извършено недължимо плащане,
земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва. Тази правна
уредба е пренесена и в чл. 80, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията.
Регламентът е акт от вторичното право на ЕС, чиито разпоредби имат директна
приложимост. Следователно, още при поемането на многогодишния ангажимент през 2011
г. е налице правна норма, която предвижда възстановяване на недължимо платени
суми от земеделските производители. Поради това е необосновано твърдението за
наличие на форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл. 15 от Наредбата, вр. § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008г..Жалбоподателят
сочи като такова невъзможност към момента на поемане на дългогодишния
ангажимент да се предвидят настъпилите законодателни промени, свързани със
задължителната регистрация на кандидатите като земеделски производители.
Дефиниция за такива извънредни/форсмажорни обстоятелства е дадена в § 1, т. 3
от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008г. "Форсмажорни или изключителни
обстоятелства" са: а)смърт на бенефициента; б)дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента; в)
експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да
бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г)сериозно природно
бедствие, което силно засяга земята на стопанството.Следователно соченото от
жалбоподателя обстоятелство не е сред нормативно предвидените, като
същевременно отсъстват доказателства за наличие на други форсмажорни или
изключителни обстоятелства по смисъла на посочената норма, (представени на
ДФЗ-РА по реда и в срока на ал. 2 на чл.15 от Наредба № 11 от 3.04.2008г.), за
да не се приложат разпоредбите ангажиментът да се прекрати, без да се изисква
частично или пълно възстановяване на получената помощ. Според практиката на
Съда на Европейския съюз (Решение от 24.05.2012г. по дело С-188/11; решение от
07.02.2013г. по дело С-454/11) неспазването на всички условия по поетия
многогодишен ангажимент води до недължимост на
плащанията, извършени във връзка с него. Възстановяването на платените суми
(изцяло или частично) не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на
поетия ангажимент, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя
за задължения за прилагане на чл. 47, § 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета.
Независимо от гореизложеното, съдът
счита жалбата за частично основателна по съображения за недоказаност на
определения размер на установеното за възстановяване публично държавно вземане.
В обжалвания административен акт се сочат като платени по години по мярка 212,
както следва: за кампания 2011 (първата година от ангажимента) по подадено
заявление с УИН 28/180511/55426 -изплатена сума в размер на 1 485,49 лева; за кампания
2012 (втората година от ангажимента) по подадено заявление с УИН
28/140512/60512 - изплатена сума в размер на 1 734,60 лева; за кампания 2013
(третата година от ангажимента) по подадено заявление с УИН 28/210513/66019 -
изплатена сума в размер на 1 571,78 лева; за кампания 2014 (четвъртата година
от ангажимента) по подадено заявление с УИН 28/160614/71162 -изплатена сума в
размер на 1422,45 лева. Общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони", вписана в акта, представляваща сбор от горепосочените, е в размер
на 6 214,32 лева.Съобразно нея е изчислен размер за възстановяване 1553.58лв., което представлява 25% от 6
214,32 лева. В обстоятелствената част на акта не се съдържа препращане към
документ от преписката, от който се установява факта на плащане на сумите, така
както са посочени за четирите години по подадените заявления за подпомагане. За
доказване на плащанията си по мярката в полза на заявителя Г. административният
орган представя едва пред съда извлечение от СЕБРА за плащания с получател Г.Л.Г.
и платец ДФЗ-Разплащателна агенция за периода 16.10.2011-15.10.2015г. с
отбелязана дата, сума и основание за плащане.Плащания с основание М212-НР2
фигурират в позиции 7, 8, 9, 10(през 2014г.), в позиции 16, 17, 18, 19(през
2013г.), в позиции 22, 23,26,27(през 2012г.) и в позиция 32(през 2011г.), като
в позиции 22 и 23 платената сума е посочена на две основания М213-Н2000 и М212-НР2.На първо място, в представеното
извлечение не се съдържа информация за това всяка конкретна сума по отделните
позиции за кое подадено заявление за четирите кампании се отнася, поради което
не може да се установи дали размерът на плащанията за всяка от кампаниите 2011, 2012, 2013 и 2014 е този,
който се сочи в АУПДВ.На второ място, в позиции 22 и 23 платената сума е
посочена на две основания М213-Н2000 и
М212-НР2, без посочване на конкретните суми по размер за всяко от двете
основания, което препятства и проверката за това дали общата сочена в АУПДВ
изплатена сума за четирите кампании по
мярка 212 възлиза на стойност 6 214,32 лева., съобразно която да бъде
изчислен процентът по чл.14, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 3.04.2008г. С оглед
на това съдът счита, че в представеното извлечение от СЕБРА не се съдържа
информация, съответстваща на мотивите в акта за платения размер на сумите за
всяка от четирите кампании, съответно счита за недоказан и изчисленият размер
на установеното за възстановяване публично държавно вземане, поради което обжалваният
акт в тази му част следва да се отмени.
И двете страни по делото претендират
разноски – жалбоподателят за заплатената от него държавна такса,
административният орган за юрисконсултско
възнаграждение.Предвид становището на съда, че обжалвания АУПДВ е правилен в
частта му за изключването на жалбоподателя от подпомагане, съответно е
неправилен досежно определения размер на установеното
публично държавно вземане, с оглед на което
жалбата следва да се отхвърли частично като неоснователна, но и административния
акт следва да се отмени частично като незаконосъобразен, съдът счита, че
разноските на страните следва да се понесат от тях както са сторени.
Водим от горното, ЯАС, пети административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на Г.Л.Г. ***,
против АУПДВ № 01-6500-3534#2/25.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която Г.Л.Г. е изключен от
подпомагане по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на Г.Л.Г. ***, за присъждане на разноски за заплатена държавна такса
по делото.
ОТМЕНЯ АУПДВ №
01-6500-3534#2/25.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, в частта, в която по отношение на Г.Л.Г. *** е установено и
определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 1 553,58 лева, представляващи 25 % от общата изплатена сума по Мярка 212 за кампании 2011, 2012, 2013, 2014, на осн. чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 3.04.2008г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете