РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900099 по описа за 2024 година
„Г.“ ЕООД, ЕИК е подал молба с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност за „Б.К.Б.В.“ ЕООД, ЕИК.
В молбата се сочи, че за периода м. октомври 2023 год. – м. ноември 2023 год.
молителят е доставил на длъжника пластмасови изделия, за което е издал следните фактури :
- фактура № **********/13.10.2023 год. на стойност 7 150.81 лева, с падеж 13.11.2023
год.;
- фактура № **********/24.10.2023 год. на стойност 25 333.20 лева, с падеж
23.11.2023 год.;
- фактура № **********/25.10.2023 год. на стойност 120 лева, с падеж 24.11.2023 год.;
- дебитно известие № **********/26.10.2023 год. на стойност 360 лева, с падеж
27.11.2023 год., към фактура № **********/26.06.2023 год. на стойност 35 728.09 лева и
- фактура № **********/13.11.2023 год. на стойност 26 936.39 лева, с падеж
13.12.2023 год.
Сочи се, че на 28.12.2023 год. по фактура № **********/13.10.2023 год. длъжникът
извършил частично плащане в размер на 0.03 лева, с дължим остатък по фактурата в размер
на 7 150.78 лева. По останалите фактури, изброени горе, не са били извършени плащания от
страна на длъжника и сумите по тях са дължими в пълен размер. Твърди се, че общият
размер на падежиралите неплатени задължения възлиза на 59 900.37 лева.
Сочи се, че длъжникът не оспорва горните задължения, фактурите били приети без
1
възражения и били заведени в счетоводството му, като длъжникът е ползвал и право на
данъчен кредит по същите.
Твърди се, че длъжникът „Б.К. Б.В.“ ЕООД е неплатежоспособен по смисъла на
чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
произтичащо от търговска сделка.
Сочи се, че в случая невъзможността на длъжника да изпълни изискуемо задължение
по чл.608, ал.1 от ТЗ се предполага с оглед презумцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, тъй като преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си финансови отчети за последните три години –
последният обявен финансов отчет на дружеството е към 31.12.2018 год.
Моли се съда на осн. чл.632, ал.1 от ТЗ да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на „Б. К. Б. В.“ ЕООД с начална дата 29.12.2023 год. – датата,
следваща деня на извършеното частично плащане по фактура № **********/13.10.2023 год.
Длъжникът не е взел становище по молбата и не изпраща представител в о.с.з.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност
фактури № **********/13.10.2023 год., № **********/24.10.2023 год., №
**********/25.10.2023 год. и № **********/13.11.2023 год. и дебитно известие №
**********/26.10.2023 год. към фактура № **********/26.06.2023 год., потвърждения за
получаването им и 6 бр. експедиционни бележки, същите установяват твърденията на
молителя – а и горното не се оспорва от длъжника, че за периода м. октомври 2023 год. – м.
ноември 2023 год. „Г“ ЕООД е доставил на „Б.К.Б.В.“ ЕООД пластмасови изделия на обща
стойност 59 900.40 лева с ДДС. Задълженията по фактурите са падежирали в периода
13.11.2023 год. – 13.12.2023 год., като по същите е било извършено само едно частично
плащане – по фактура № **********/13.10.2023 год. в размер на 0.03 лева. Не се спори, че
общата незаплатена цена на доставените стоки възлиза на 59 900.37 лева; същото се
потвърждава и от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, което
сочи, че фактурите са осчетоводени от счетоводствата на двете страни, а длъжникът е
ползвал данъчен кредит по тях.
Видно от заключението, стойността на наличното имущество на длъжника по баланс
към 31.12.2022 год. е 4 634 000 лева; за сравнение – към 31.12.2021 год. е 4 376 000 лева, към
31.12.2020 год. е 4 299 000 лева и към 31.12.2022 год. е 876 000 лева. Вещото лице не
определя стойността на същото по баланс към датата на ОПН, доколкото последният ГФО,
предоставен му от длъжника, е за 2022 год., а последният обявен в ТРРЮЛНЦ – за 2018 год.
Общият размер на задълженията на дружеството, произтичащи от търговски сделки и
публично-правните задължения, към 31.12.2022 год. е 4 487 000 лева.
При анализа на ликвидността, финансовата автономност и рентабилност на длъжника
2
вещото лице констатира следното :
Сочените от експертизата коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност на длъжника са, както следва :
- към дата 31.12.2019 год. са 0.1884, 0.1517, 0.0038, 0.0038;
- към дата 31.12.2020 год. са 0.2711, 0.1464, 0.0109, 0.0109;
- към дата 31.12.2021 год. са 0.0395, 0.0314, 0.0033, 0.0033;
- към дата 31.07.2022 год. са 0.0473, 0.0389, 0.0018, 0.0018.
Приходите, разходите и реализираните финансови резултати на съгласно отчета за
приходите и разходите и баланса за 2019 год., 2020 год., 2021 год. и 2022 год. са, както
следва :
- към 31.12.2019 год. е отчетен финансов резултат печалба 80 000 лева;
- към 31.12.2020 год. е отчетен финансов резултат печалба 7 000 лева;
- към 31.12.2021 год. е отчетен финансов резултат печалба 70 000 лева;
- към 31.12.2022 год. е отчетен финансов резултат печалба 92 000 лева.
Във всеки от изследваните от в.л. периоди – към 31.12.2019 год., към 31.12.2020 год.,
към 31.12.2021 год. и към 31.12.2022 год., общата балансова стойност на всички активи –
дълготрайни и краткотрайни, притежавани от длъжника, са били достатъчни за покриване на
всички негови задължения – текущи и нетекущи. С оглед изчислените коефициенти на
ликвидност към 31.12.2022 год. краткотрайните активи на дружеството на обща стойност
106 000 лева обаче са били недостатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения,
възлизащи на 2 239 000 лева (при коефициент на обща ликвидност 0.0473).
Експертизата сочи, че към момента на изготвяне на заключението длъжникът
извършва търговска дейност. В отчета за приходите и разходите на дружеството към
31.12.2022 год. са отразени приходи от дейността в размер на 1 343 000 лева от които 1
287 000 лева от продажби и 56 000 лева други приходи. Отчита разходи на обща стойност 1
251 000 лева и балансова печалба от 92 000 лева, при средномесечни приходи от 112 000
лева.
Заключението на СИЕ е, че затрудненията на длъжника са временни, дружеството
постепенно излиза от ковид-кризата през 2020 год., като през 2022 год. увеличава приходите
си на 1 343 000 лева спрямо 293 000 лева през 2020 год., което увеличение съставлява 358.4
%.
Последното плащане от дружеството за погасяване на краткосрочно задължение е
извършено на 17.05.2024 год. към Агенция Митници, в размер на 5 423.59 лева, като в о.с.з.
вещото лице добавя, че междувременно след подаване на молбата за ОПН – на 03.09.2024
год. длъжникът е погасил още една част от задълженията си към молителя по две фактури –
в размер на 7 270 лева.
От служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка по партидата на
„Б.К.Б.В.“ ЕООД, ЕИК се установи, че длъжникът не е заявил за обявяване годишните си
финансови отчети за периода след 2018 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно чл.607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособен – според легалната дефиниция на чл.608, ал.1 от ТЗ, е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо :
3
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията –
чл.608, ал.3 от ТЗ, както и когато търговецът преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си
финансови отчети за последните три години – чл.608, ал.2 от ТЗ.
В настоящия случай съдът намира, че презумпциите за неплатежоспособност по
чл.608, ал.2 и ал.3 от ТЗ са преодолени. Съгласно разпоредбата на чл.631 от ТЗ съдът следва
да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако се установи, че
затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Видно от
заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, кредитирано от съда като
обективно, обосновано и изчерпателно, независимо, че изчислените коефициенти за обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника за 2019 – 2022 год. са извън
референтите стойности, затрудненията на длъжника са временни. Общата балансова
стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни, през всеки от изследваните
периоди е била достатъчна за покриване на всички негови задължения – текущи и нетекущи;
така напр. наличното имущество на длъжника по баланс към 31.12.2022 год. е 4 634 000 лева
или със 147 000 лева повече от общия размер на задълженията му, произтичащи от
търговски сделки и публично-правни задължения /4 487 000 лева/. За всеки от изследваните
периоди длъжникът генерира печалба, като през 2022 год. увеличението на приходите му
спрямо 2020 год. е цели 358.4 %. Длъжникът не е спирал търговската си дейност, генерира
приходи от нея и понастоящем, като периодично извършва разплащания по падежиралите
си задължения – по търговски сделки и публично-правни; последното плащане към
молителя е извършено в хода на настоящото производство.
От обсъденото горе е видно, че в хода на настоящото производство бе установено, че
към момента на подаване на молбата за ОПН длъжникът разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, поради което
и на осн. чл.631 от ТЗ молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани на претендиралата
ги страна.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на „Г.“ ЕООД, ЕИК за откриване на
производство по несъстоятелност за „Б.К.Б.В.“ ЕООД, ЕИК.
Решението на осн. чл.613а, ал.1 от ТЗ подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ.
Решението да се изпрати за вписване в ТРРЮЛНЦ и да се впише в нарочната книга
по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски окръжен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5