Номер 153923.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002361 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 2396/21.04.2020г., постановено по гр.д.№ 10054/2016г. по описа на
СГС е отхвърлен предявения от „Солсбор-Г.К.К.“ООД иск с правно основание чл. 45, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща част от общо дължимите
224 000 евро, които по стойност са равни на 438 105.92 лв.- обезщетение за причинена вреда
на „Солсбор- Г.К.К“ ЕООД чрез действия извършени без представителна власт, по
сключване на договор за заем от 18.08.2011 г. от името на „Солсбор-Г.К.К.“ЕООД със
„Солсобор К.Г.Д“ООД.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Солсбор-
Г.К.К“ЕООД. В жалбата се твърди, че ответницата противоправно е превела сумата от
224 000 евро, без да е налице каквото и да било право същата да се разпорежда с тази сума,
като умишлено е предприела това действие с конкретна цел - да лиши дружеството от този
актив с намерение сумата да бъде усвоена от дружеството, собственост на нейния съпруг.
Вредата, причинена на дружеството е в размер на сумата, с която противоправно
ответницата се е разпоредила и с яснота съзнание, че същата никога няма да бъде
възстановена на дружеството ищец и ще бъде „похарчена“ от нейния съпруг и намаляването
на имуществото на дружеството-ищец, като последица от действията на ответницата
представлявали вреда за дружеството. Банковият превод от банковата сметка на
дружеството ищец за сумата от 224 000 евро в полза на друго юридическо лице е извършен
без за ответницата да е било налице правомощие за извършването му и това било безспорно
противоправно действие, засягащо чужда правна сфера. Излагат се и други възражения.
1
Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответницата в производството-И. М.,
с който оспорва същата и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта- в обжалваната част, като
при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и пред
настоящата инстанция страните не спорят по основните факти. Няма спор и по
квалификацията на предявения иск.
В решението си първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на
повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси. Ето защо въззивната
инстанция счита, че същото следва да бъде потвърдено при съответното препращане към
мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК.
Независимо от това и предвид поставените с въззивната жалба въпроси,
настоящият състав излага и следните мотиви:
Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото договор за
залог на търговско предприятие с посочена дата от 07.12.2010г., че дружеството – ищец
като залогодател е учредило особен залог върху цялото си търговско предприятие в полза
на "Радиант технолоджи инк" като заложен кредитор. Видно от нотариалната заверка на
подписите върху договора същият е подписан от законния представител на "Радиант
технолоджи инк" на 07.12.2010г., а от управителя на „Солсобор– Г.К.К“ ЕООД на
15.12.2010г. Договорът за залог на търговско предприятие е вписан в Търговския регистър
на 26.01.2011г.
От съдържанието на договора се установява, че залогът е учреден за обезпечаване
на задълженията на „Солсобор– Г.К.К“ ЕООД към "Радиант технолоджи инк" по договор за
заем от 16.11.2010г.
Представено е писмено съгласие от 26.04.2011г. от „Радиант технолоджи инк“ за
пристъпване към изпълнение на залог върху търговското предприятие на „Солсобор– Г.К.К“
ЕООД и на основание чл.46, ал.3 от ЗОЗ заложният кредитор е назначил за управител на
търговското предприятие И. С. М., а за депозитар е избран Г. П./л.55-57/.
При справка в Търговския регистър се установява, че на 30.04.2011 г. е вписано
насочване на изпълнение върху търговското предприятие на „Солсобор– Г.К.К“ ЕООД, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, и ответницата И. С. М. е
2
вписана като управител на търговското предприятие.
Видно от договор от 15.08.2011г., сключен между „Радиант технолоджи инк“ и
“Солар България 2“ ЕООД, цялото търговско предприятие на залогодателя е прехвърлено на
"Солар България 2" ЕООД.
Представена е справка/л.76/ по чл.39, ал.7 от ЗОЗ за разпределение на сумите,
постъпили при продажбата на заложеното търговско предприятие на „Солсобор-Г.К.К“
ЕООД, от която се установява, че размерът на вземането на заложния кредитор „Радиант
технолоджи инк" е общо 10 358 185.37 лв., от които 9 962 851.46 евро/главница/ и 395 333.91
евро/лихва/. В справката е отразено, че след продажбата на търговското предприятие по
сметката на депозитаря на 18.08.2011г. са постъпили 10 651 727 евро, от които на
18.08.2011г. на „Радиант технолоджи инк“ е заплатена сумата от 10 358 186 евро, а
остатъкът от 293 541 евро е платен на 18.08.2011г. на „Солсобор Г.К.К“ ЕООД.
На 18.08.2011г. е сключен договор за заем между „Солсобор– Г.К.К“ ЕООД и
„Солсобор-К.Г.Д“ ООД. С него „Солсобор– Г.К.К“ ЕООД е поело задължение да предостави
на „Солсобор-К.Г.Д“ООД в заем сумата от 225 000 евро, а заемополучателят е поел
задължение да я върне, ведно с лихва, уговорена в т.5 от договора, в срок от една година по
банкова сметка, посочена от заемодателя. В договора е посочено, че заемополучателят
получава заема с цел да погаси свое задължение към „Радиант технолоджи инк“.
Договорът е подписан от името на двете дружества от И. С. М. в качеството й на
управител на техните търговски предприятия.
Видно от платежно нареждане от 18.08.2011г. „Солсобор-Г.К.К“ ЕООД е
превело на „Солсобор- Г.К.К.“ ООД сумата от 224 000 евро в изпълнение на договора за
заем от 18.08.2011г./л.84/. Платежното нареждане е подписано от И. М..
Видно от влязло в сила съдебно решение № 1478/11.09.2015г. по т.д. №
3612/2011г. на СГС, ТО, 6 състав, съдът е уважил предявен от „Солсобор Г.К.К“ ЕООД
против „Радиант технолоджи инк“ иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.37 от ЗОЗ,
като е приел за установено, че „Радиант технолоджи инк“ не е имал право към 21.04.2011г.
да пристъпи към изпълнение по договор за особен залог от 15.12.2010г. преди падежа,
уговорен в договор за заем от 16.11.2010г.
Видно от удостоверение за семейно положение ответницата И. С. М. и П. А. М.
са съпрузи.
С пълномощно от 30.05.2011г. И. С. М. е упълномощила П. А. М. да се
разпорежда от името и за сметка на „Солсобор – Г.К.К“ ЕООД с две негови банкови сметки,
находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД.
В търговския регистър е вписано прехвърляне на търговското предприятие на
3
„Солсобор– Г.К.К“ ЕООД на „Солар България 2“ ЕООД на 09.04.2012г.
Пред настоящата, въззивна инстанция спорен е въпросът дали И. М. е имала
представителна власт към датата на сключване на договора за заем от 18.08.2011г. и дали
поведението й е противоправно.
Настоящият въззивен състав намира следното:
Съгласно действащата редакция на ЗОЗ към 15.08.2011г. прекратяването на
залог настъпва с продажбата на търговското предприятие, а самото вписване на това
обстоятелство има само оповестително действие. В настоящият случай ответницата М. е
вписана за управител на търговското предприятие на 30.04.2011г., продажбата на
заложеното предприятие е извършена на 15.08.2011г, а договора за заем е подписан на
18.08.2011г., от което следва, че ответницата не е имала представителна власт към дата
18.08.2011г.
Настоящият състав споделя извода относно приложимостта на чл. 301 ТЗ към
конкретния казус, съгласно който се счита,че търговецът потвърждава действията на
лицето действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага
след узнаването им. Трайна и непротиворечиве е практиката на ВКС /решение №
30/08.04.11г. по т.д. № 416/10г. на ВКС I т.о.,решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 546/08г.
на ВКС II т.о. и др. /, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо
съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се
противопостави веднага след узнаването й.
Видно от материалите по делото не са ангажирани доказателства, ищецът да се е
противопоставил на действията на ответницата веднага след тяхното узнаване, липсват
данни да е информирал „Солсобор К.Г.Д.“ООД, че счита договора за заем от 18.08.2011г. за
недействителен и да иска връщане на платената сума от 224 000 евро. По делото се
установява, че от 20.06.2009г. заемополучателят „Солсобор-К.Г.Д.“ООД, по чиято сметка е
преведена сумата от 224 000 евро, е едноличен собственик на капитала на „Солсобор-
Г.К.К“ЕООД.
При тези данни е правилен изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не се
е противопоставил на договора за заем от 18.08.2011г., веднага след уведомяването за него
/ищецът твърди, че е научил за договора за заем на 23.06.2014г./, с което е потвърдил
действията на М..
Правилен е извода на първостепенния съд, че липсва елемент от фактическия
състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД, а именно противоправното поведение на ответницата М..
Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции на основание чл. 271,
ал.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
4
При този изход на спора въззиваемият има право на разноски, но понеже такива
не се претендират, разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение №2396 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д.
№10054/2016г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в едномесечен срок от
връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5