РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Сливен, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230101347 по описа за 2024 година
Производството е бързо и се движи по реда на Глава ХХV ГПК.
Предявени са обективно съединени искове за признаване на
уволнението, извършено със Заповед № 19/13.02.2024г. на Изпълнителен
директор ИАРА гр.Бургас за незаконно, респ. за неговата отмяна и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„Специалист РК“.
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че като основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение било посочен чл.328, ал.1, т.12 КТ, а не му било отправяно
предизвестие от работодателя в сроковете по чл.326,ал.2 КТ. Сочи, че
заповедта за уволнение била издадена и направен опит да му бъде връчена в
период, в който бил в отпуск по болест и то със заболяване което попадало в
обхвата на особена защита по смисъла на чл.333, ал.1,т.3 КТ /исхимична
болест на сърцето/.
Ищецът сочи, че докато бил в отпуск по болест посетил офиса на
агенцията в гр.Сливен и тогава разбрал, че бил уволнен и отказал да подпише
връчването на заповедта. В заповедта за уволнение било записано,че с
отнемане на свидетелството за управление, ищецът бил поставен в
1
невъзможност да изпълнява основните си задължения, което не отговаряло на
истината. Изискването за управление на МПС било посочено, като
допълнително изискване за заемане на длъжността и не го поставял в
обективна невъзможност да изпълнява трудовия договор. Лишаването от
право на управление на МПС станало на 13.07.2022г., а допълнителното
споразумение към трудовия му договор било сключено след това на
09.08.2022г.
Ищецът сочи, че в периода в който притежавал свидетелство за
управление на МПС, не била издавана заповед, дори и на оперативно ниво, да
управлява конкретно или каквото и да е МПС.
От съда се иска признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна и възстановяване на ищеца на заеманата преди него длъжност
„Специалист РК“ в сектор „Рибарство и контрол"- Стара Загора, отдел
„Рибарство и контрол"-Южна България", гр.Пловдив , ГДРК.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответното дружество е депозиран. С
него се оспорват исковете, като неоснователни. Сочи се, че макар и да не
било спазено правилото на чл.326, ал.2 КТ за работодателя възниквало
задължение да изплати обезщетение за неспазено предизвестие, което нямало
отношение със законосъобразното прекратяване на правоотношението.
Такова обезщетение било начислено, предвидено и изплатено на ищеца.
Мотивите на работодателя за прекратяване на правоотношението били ясно
изложени в издадената заповед и те били основани на причини, нови за
правоотношението и независещи от страните по него, тоест безвиновна
отговорност за прекратяване на отношенията между страните. Основанието
за уволнение по чл.328, ал. 1, т.12 КТ било самостоятелно и не се
припокривало с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор
по инициатива на работодателя. За заемане на длъжността не били посочени
никакви други изисквания, а единствено и само наличие на свидетелство за
управление на МПС и то без нарушения, било достатъчно показателно, че
това било необходимо за изпълнение на задълженията, възложени на
работника с длъжностната му характеристика. Обстоятелството, че имало
влязла в сила присъда по отношение на работника, и че било отнето
свидетелството му за управление достигнало до знанието на работодателя от
останалите служители (колеги на ищеца), които изрично заявили, че
изпитвали особени затруднения в сформирането на работния график и
правилната организация на работния процес. В последствие уточнили,
обстоятелството, че ищецът нямал свидетелство за управление на МПС,
поради което той не можел да отговаря на постъпилите сигнали от
Национален телефон 112, нито да участва пълноценно в работния процес.
Извършена била вътрешна проверка и електронна справка за съдимост на
ищеца, от която се установило, че в действителност имало влязла присъда по
2
отношение на служителя. Това обстоятелство, същият укрил от работодателя
си. Липсата на възможност да управлява лек автомобил поставяла ищецът в
невъзможност да изпълнява служебните си задължения, тъй като му били
възложени контролни функции. Териториалния обхват, на който следвало да
осъществява контрол и да изпълнява трудовите си функции бил територията
на областите Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол. Съгласно длъжностната
характеристика следвало да осъществява проверки, инспекции и контрол на
търговската мрежа, риболовци, водни обекти на територията на област Стара
Загора. По преценка и служебна необходимост можело да бъде командирован
да изпълнява трудовите си задължения и в други райони на страната, за да
подпомогне дейността на други отдели. Поради ефективна оперативност
служителите следвало да се разпределят по екипи, ищецът не можел да бъде
ползван пълноценно и не можел да осъществи навременна реакция, а следвало
винаги други негови колеги да са ангажирани и да подпомагат неговите
изпълнения на трудови задължения.
Иска се от съда отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните
в хода на производството писмени доказателства и гласни доказателствени
средства прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Т. Г. бил назначен с трудов договор № 15/08.03.2022г. като
служител в ответната агенция на длъжност „специалист РК“ с място на
изпълнение на работата Сектор рибарство и контрол Стара Загора. Трудовото
правоотношение било прекратено от работодателя със заповед №
19/13.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. В мотивите на заповедта за
уволнение е посочено, че се издава въз основа на докладна записка от
05.02.2024г. на инж.Сергей Костадинов- главен секретар на ИАРА, касаеща
неизпълнение на служебните задължения на ищеца и докладна записка от
02.02.2024г. на Х.мир Копчев началник отдел „Рибарство и контрол –Южна
България“ гр.Пловдив. Въз основа на тези докладни записки на работодателя
станало известно, че ищецът бил лишен от право да управлява МПС за срок
от четири години и шест месеца с присъда на СлОС, влязла в сила на
13.02.2023г. Счетено било, че ищецът не може обективно да изпълнява
служебните си задължения на територията на обл.Стара Загора, Сливен,
Хасково и Ямбол, които му били вменени с длъжностна характеристика, а
именно контролни функции, осъществява проверки, инспекции и контрол в
търговска мрежа, риболовци и водни обекти, именно поради това, че му било
отнето свидетелството за правоуправление на МПС.
3
Заповедта за уволнение била връчена на ищеца при условията на отказ
на 16.02.2024г. в 14:10ч. в присъствието на двама свидетели.
От представената длъжностна характеристика за заеманата от ищеца
длъжност се установява, че се изисква средно образование, без
професионален опит и допълнителни изисквания – компютърна грамотност и
свидетелство за управление на МПС, категория „В“. Преките задължения за
заеманата от ищеца длъжност се изразяват в контрол на любителския
стопанския риболов и аквакултурите на територията на гр. Стара Загора,
Сливен, Хасково и Ямбол, участие в контрола на обектите за търговия с риба
и рибни продукти, контролни функции върху риболовните уреди,
оборудването и спомагателните материали и други технически средства за
извършване на любителски и стопански риболов, контролира зарибителни
мероприятия, съставя доклади и констативни протоколи за извършени
проверки и инспекции, съставя актове за установяване на административни
нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите и други. По отношение
на отговорностите е посочено в длъжностната характеристика, че не носи
финансова отговорност, носи пряка отговорност за съхраняването на
зачислените му телефонни апарати и друга професионална офис-техника и
обзавеждане, носи отговорност за взетите от служителя решения при
изпълнение на основните си функции и задължения, за допуснати
злоупотреби с длъжностното си положение, както и относно боравенето и
съхраняването на лични данни на лицата по административно-наказателната
дейност, както и носи пряка отговорност при нарушаване на трудовата
дисциплина.
Съобразно Глава III, раздел I, чл. 8, ал. 3 от Устройствен правилник на
ИАРА за служителите, които извършват контролни функции се установява
ненормиран работен ден, като при получен сигнал те реагират съгласно
изискванията на трудовото законодателство.
С Декларация от 08.03.2022 г. ищецът декларирал, че не попада в
категорията на защитените лица по чл. 333 КТ. От свидетелство за съдимост
от 24.02.2022 г. е видно, че ищецът не бил осъждан и не бил освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78 А НК. От свидетелство за съдимост от
07.02.2024 г. се установява, че ищецът бил осъден с Присъда № 14 от
30.09.2022 г. по НОХД № 360/2022 г. на СлОС, изменена с Решение №
4
5/19.01.2023 г. по ВНОХД № 238/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, за това
че на 19.03.2022 г. в гр. Сливен по бул. „П. Хитов“ в района на тролейбусно
депо при управление на МПС л.а. марка „Мерцедес Е200“ с рег. № А8080ММ
нарушил правилата за движение по пътищата чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Валентин Велев от гр. Сливен.
Наложено му било наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
изпълнението на което било отложено за изпитател срок от пет години, както
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години и шест
месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 13.02.2023 г.
Със Заповед РД-20/10.01.2024 г. на ИД на ИАРА били утвърдени
Вътрешни правила за ползване на служебни автомобили в ИАРА. Съгласно
чл. 2 от тези правила служебният автомобил се зачислява на водача на МПС
със заповед на ИД на агенцията или упълномощено от него лице. Съгласно
чл.4 от същите правила, когато длъжностното лице от агенцията е
командировано, то в заповедта за командировка изрично се записва, че
пътуването ще се извърши със служебен автомобил, рег. № и кой ще
управлява МПС. При командироване на служители, за които е разпоредено
ползването на служебен автомобил същите представят копие от заповедта на
съответния водач, който извършва превоза. Съобразно чл.9 от правилата
всеки служител ползвал служебен автомобил е длъжен да впише в пътната
книжка дата на ползване на автомобила, километраж, маршрут, изминати
километри, име, фамилия и подпис на лицето управлявало автомобила. В чл.
14 е посочено, че досието на служебното МПС съдържа документ и дата на
зачисляване. Разпоредбата на чл. 18 от правилата гласи, че за техническото
състояние по време на експлоатация на служебния автомобил, както и за
валидни технически преглед и застраховки, отговаря и съответния служител,
който управлява поверения му автомобил. Техническото състояние на МПС
се следи от определеното длъжностно лице, на което е зачислено превозното
средство /чл. 19/. Длъжностното лице, на което е зачислено МПС отговаря за
своевременното му представяне за годишен технически преглед / чл. 24/.
На 05.02.2024 г. до изпълнителния директор на ИАРА била депозирана
докладна записка от Сергей Костадинов – Главен секретар на ИАРА относно
извършена проверка за спазване на утвърден график, работно време и
изпълнение на служебни задължения в Сектор „Рибарство и контрол“ – Стара
Загора и териториално звено Сливен. Посочено е, че по данни на
5
служителката осъществяваща административно обслужване Петя Райнова и
главен инспектор Трифон Трифонов, ищецът много рядко се явявал на работа
и бил с отнето свидетелство за управление на МПС. Не се включвал активно в
графика за разположение – за реагиране на сигнали от национален телефон
112, както и в работния график.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетел.
Показанията на свид. Т.Т. установяват, че работата на ищеца се
състояла в обхождане на водните обекти, проверка по закона за рибарството и
аквакултурите, проверка в магазините, в които се продавало риба на
територията на целия сектор – гр. Сливен, гр. Нова Загора, гр. Твърдица и гр.
котел. Освен това следвало да проверява всички язовири, които били дадени
под наем и извършвали рибовъдна дейност, повечето от които били в гр. нова
Загора. Тримата служители, а именно – свидетелят, ищецът и Енчо Енчев
разполагали със служебен автомобил „Опел Астра“ и „Тойота пикап“.
Обикновено ищецът и другия служител от гр.Сливен Енчо Енчев отивали със
служебния автомобил да вземат свидетеля, който живеел в с.Баня, общ.Нова
Загора. Тойотата била зачислена на свидетеля. Опел астрата свидетелят я
приел от гр.Бургас. Към момента този автомобил бил управляван от
свидетеля, а преди това от другия служител Енчо Енчев. След като отнели
свидетелството за управление на МПС на ищеца, опелът се управлявал от
Енчев. Свидетелят не е виждал заповед, въз основа на която ищецът да е бил
определен да управлява служебен автомобил.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, с която сочи, че
имало заповед всички служители с контролни функции да управляват
служебните автомобили. В тази част показанията не се подкрепиха с писмени
доказателства, доколкото подобна заповед не е представена по делото. В
останалата част показанията съдът кредитира като последователни, житейски
логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи с останалия писмен
доказателствен материал по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
6
направи следните правни изводи:
Предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна - чл.344, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.328, ал.1, т.12 КТ са допустими.
Разгледан по същество главният иск за признаване уволнението,
извършено със Заповед № 19/13.02.2024г. на изпълнителен директор на
ИАРА за незаконно и неговата отмяна е основателен и като такъв следва да се
уважи.
Съобразно наведените в исковата молба отменителни основания на
атакуваната заповед, съдът дължи произнасяне по тях в поредността според
естеството им ( Решение № 555/9.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010 г.,
IV г. о.; Решение № 149/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г, IV г. о.,
Решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г., IV г. о.; Решение №
459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС).
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т.12 КТ, което основание предпоставя изпращане на предизвестие в
срокове по чл. 326, ал.2 КТ. По делото не е спорно, че работодателят не е
изпратил предизвестие, а директно издал оспорената заповед. Липсата на
отправено предизвестие обаче не води до незаконосъобразност на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, а поражда единствено
възможност за търсене на обезщетение за неспазено предизвестие. Дали
такова било изплатено или не, за съда разглеждащ иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ
е ирелевантно, поради което този въпрос не се обсъжда (Решение №
873/18.01.2011 г. на ВКС по гражданско дело № 1757/2009 г., ІV г.о.).
Неоснователно е също така оплакването на ищеца, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение била издадена и връчена по
време на отпуск поради временна нетрудоспособност. В случая работодателя
не е бил обвързан от спазването на чл.333 КТ, тъй като предварителна закрила
при уволнение е приложима само в случаите на прекратяване на трудовия
договор в хипотезите на чл.328, ал.1,т.2,3,4,5 и 11 и чл.330,ал.2,т.6 КТ
какъвто не е настоящия случай.
Основанието по чл.328, ал.1, т.12 КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя
законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното
7
изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън
волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи
на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор,
затова основанието по т.12 е формулирано общо. За да е налице посоченото
правно основание, следва да се установи безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Следва да е възникнала такава фактическа обстановка, при която реалното
изпълнение на трудовия договор между страните е по причина, стояща извън
волята на страните по договора.Тази причина може да е законова пречка или
да се основава на обективни фактори, които са непреодолими, тъй
като спрямо тях страните се оказват неподвластни.
В производството не се установи обективна невъзможност за ищеца да
изпълнява трудовите си функции, поради факта, че временно му е отнето
свидетелството за управление на МПС. Това е така, тъй като той не е
назначен на длъжност „шофьор“, и притежаването на такова свидетелство не
е основно, а допълнително изискване за заемане на длъжността, на която е
назначен.
Не се доказа в процеса на ищеца да е бил зачисляван служебен
автомобил, съобразно утвърдените вътрешни правила за ползване на
служебни автомобили в ИАРА или пък с приемо предавателен протокол да
му е бил предаден за ползване и управление такъв. Освен това ищецът
започнал работа на 10.03.2022г., а инцидента, след който му е отнето
свидетелството за управление на МПС е настъпило същия месец на
19.03.2022г. Заповедта е издадена на 03.02.2024г. близо две години след
отнемането, което означава, че той е продължил да изпълнява трудовите си
функции в рамките на тези две години без да управлява автомобил. Не е
необходимо свидетелство за управление на МПС за да може ищецът да
упражнява контролни функции в магазинната мрежа, по водните обекти,
както и да съставя актове при установени нарушения.
В конкретния случай оспорената заповед се базира на докладна записка
за извършена проверка, въз основа на която било установено, че ищеца много
рядко се явявал на работа, не се включвал активно в графика за
разположение за реагиране на сигнали от национален телефон 112, както и в
работния график и бил с отнето свидетелство за управление на МПС. Тези
8
констатации обаче биха могли да доведат до ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187
КТ и евентуално дисциплинарно наказание.
Ето защо оспорената заповед, въз основа на която трудовото
правоотношение е прекратено поради обективна невъзможност на служителя
да изпълнява трудовите си функции се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена. Следователно искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и
доказан.
Основателността на главния иск, обуславя основателност и на
акцесорния иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност “специалист РК“ в сектор „Рибарство и контрол—Стара Загора,
отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив.
С оглед изхода на правния спор деловодните разноски, сторени от
ищеца следва да се присъдят в тежест на ответното дружество. Последното
бива осъдено да му заплати разноски в размер на 800 лв. платен адвокатски
хонорар. Възражението за прекомерност на този размер и искането за
редуцирането му е неоснователно, тъй като отговаря на размера, определяем
по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество следва да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК
държавна такса в размер на 100 лева / по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми
иска/ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.328, ал.1, т.12 КТ
УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед №
19/13.02.2024г. на изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по
рибарство и аквакултури, с която е прекратено трудовото правоотношение на
Т. Г. Г., ЕГН: ********** от гр.***, ул.”***“, бл.**, ап.***.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Т. Г. Г., ЕГН:
********** от гр.***, ул.”***“, бл.***, ап.*** на заеманата преди
9
уволнението длъжност “специалист РК“ в сектор „Рибарство и контрол—
Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Изпълнителна Агенция по
рибарство и аквакултури , гр.Бургас, бул.“Сняз Александър Батенберг“ № 1,
представлявана от изпълнителен директор д-р Н.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Г.,
ЕГН: ********** от гр.***, ул.”***“, бл.***, ап.***, сума в размер на 800 лв. /
осемстотин лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Изпълнителна Агенция по
рибарство и аквакултури , гр.Бургас, бул.“Сняз Александър Батенберг“ № 1,
представлявана от изпълнителен директор д-р Н.Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна
такса в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10