Решение по дело №86/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 323
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20227040700086
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   323                    09 март 2022 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав,  в открито  заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Чавдар Димитров

Секретар И.Л.

като разгледа административно дело  номер 86 по описа за  2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К., против ЗППАМ №21-0769 -002207/13.12.2021г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна Полиция, за прекратяване на регистрацията на автомобил БМВ 320 И с рег. № В 32 11 ВМ за срок от една година.

Жалбоподателят излага мотиви единствено по незаконосъобразния размер на наложената ПАМ. Желае изменение на заповедта в тази част, като размерът бъде намален на предвидения в закона минимум.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, с-р Пътна Полиция, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по жалбата, представя копие на пълната административна преписка, вкл. доказателства за териториалната, материалната и времевата си компетентност.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид изпращането й по пощата на 05.01.2022г., в 14-дневния срок от връчване на същата на 23.12.2021г. Подадена е от лице, адресат на административния акт и имащо правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед  №21-0769-002205 от 13.12.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, с-р Пътна Полиция, с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на А.И.П., е приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от една година.

Заповедта е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че на 12.12.2021г. около 11,35 часа в гр. Бургас на ул. Капитан Петко войвода, управлявал собствения си автомобил БМВ 320 И с рег. № В 32 11 ВМ в посока - бул. Захари С. под въздействие на наркотични  вещества, установено след тест с техническо средство Drager Drugtest  5000 с фабр. номер ARLB 0021, като резултатът е отчел наличие в кръвта на водача на канабис - 25, амфетамин и метамфетамин. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване на кръвта с №118556.

При такаустановените факти се налагат  следните правни изводи:

 На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0769-002205 от 13.12.2021г. на полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, с-р Пътна Полиция е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, и  заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 година на директора на ОД МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.8 изрично са посочени полицейските инспектори в сектор Пътна полиция при ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на процесния административен акт /л.37 от делото/;.

На второ място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Същата е мотивирана касателно обстоятелствата и фактите, наложили нейното постановяване. Отделно от горното следва да бъде уточнено и това, че практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК. В покрепа на наличието на правнорелевантните за постановяване на заповедта факти и обстоятелства е представен и самият талон за изследване, от където е видно, че на жалбоподателят е предоставен времеви интервал от 45 мин да се яви в ЦСМП към УМБАЛ Бургас, като талонът за изследване му е бил връчен в 13,00 часа на същата дата. Видно от приложен по делото протокол за медицинско изследване, амб. №561 жалбоподателят е отказал да предостави кръв за кръвна проба.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати и други съществени нарушения на административно- производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата и избягване допускането на следващи нарушения на същия нормативен акт, вследствие констатираната употреба на наркотични вещества.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.

Следователно при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС от самия него под въздействие на наркотични вещества и/или техни аналози.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, отразени в АУАН сер. №196113/12.12.2021г., т.е. такива, от които да става ясно, че на 12.12.2021г. около 11,35 часа в гр. Бургас той не е управлявал МПС под въздействие на наркотични и упойващи вещества, като тестът, извършен с техническо средство Drager Drugtest 5000 с фабр. номер 0021 не e бил оборен с резултатати от СМЕ.

По-натам следва да бъде направена преценка на законосъобразността и обосноваността на наложената мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до 1 (една) година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от една година. Същият надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП, което обстоятелство е било обосновано с високата степен на обществена опасност на деянието, доколкото по случая било образувано бързо производство 3292, ЗМ - 815 - 04 - РУ Бургас.

Съгласно изискването на закона продължителността следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти и обстоятелства. На още по-силно основание това процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав.

В конкретния случай обаче се касае за действие на органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана компетентност, като органът е определил продължителността на същата, излагайки мотиви за това. Т.е. налице от една страна е задължение на органа за налагане на ПАМ, вменено му в конкретната хипотеза от закона, а от друга страна мярката е определена на възможния максимум, като е обоснована. В този случай не може да се твърди, че максималния срок на определената продължителност на ПАМ уврежда правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл, съдът констатира като спазена разпоредбата на чл.59, ал.1 АПК изискваща пълно мотивиране на постановения акт, включително на продължителността на наложената ПАМ, която определя в най-голяма степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя. По тази причина липсва основание за отмяна на оспорената заповед.

Като е определил продължителността на наложената ПАМ на предвидения в закона максимум, съдът намира така индивидуализираната мярка  за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна). Предвид наличието на данни за високата степен на обществена опасност на деянието установимо с влязъл в сила протокол за споразумение, одобрен от БРС, с който жалбоподателят се признава за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.3 НК тази част от мотивите на посочената заповед се явява обоснована и доказана.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон, е законосъобразна, а жалбата на А.П. *** е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По тези съображения и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***, против ЗППАМ №21-0769 -002207/13.12.2021г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна Полиция, за прекратяване на регистрацията на автомобил БМВ 320 И с рег. № В 32 11 ВМ за срок от една година, на основание чл.171, т. 2а, б.б от Закона за движение по пътищата..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                 

                                                        СЪДИЯ: