Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.11.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №6631 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът А.М.В. твърди, че е
пострадала от ПТП, реализирано на 11.05.2015 г. в гр. Перник, вина за което има
водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег.
№ *******. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето – счупване на костите на дясната
подбедрица с разместване на фрагментите по дължина и ширина, счупване на дясна
главулечна ямка /ацетабулум/, вътреставно счупване на олекронона на дясната
лакътна кост, счупване на костите на тазовия пръстен, счупване на кръстцовата
кост вдясно и на горните рамена на срамната кост двустранно, счупване на
челната кост, на сфеноидалната кост, на носните кости, кръвотечение от носа
/епистаксис/, кръвоизливи в сфеноидалните синуси, челните синуси и
горночелюстните синуси, довели и до
наранявания, проникващи в черепната кухина, счупване на латералната /външна/
стена на дясната максила /горна челюст/ и счупване на преден горен зъб,
счупване на две ребра и два белега върху лицето, явяващи се козметични дефекти.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 100
000,00 лв., като ответникът и е заплатил сумата от 10 000,00 лв., поради което
претендира разликата или сумата от 90 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 11.05.2015 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Б.И.” АД в
сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения иск по размер.
Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 11.05.2015 г.
в гр. Перник е реализирано ПТП, при което Е. Г.Е.при управление на л.а.
„Фолкваген Голф“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение в зона на
пешеходна пътека и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
ищеца.
Това обстоятелство се установява
и от представената по делото присъда №822 от 28.10.2015 г. по НОХД №1278/2015
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, влязла в сила на 13.11.2015 г., която
съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него
материали.
Видно от описаната по-горе
присъда, Е. Г.Е.е осъществил виновно, при форма на вина непредпазливост,
деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 б.”а” пр.2 вр. ал.1 б.“б“ пр.2
вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.78а ал.1 НК, като на 11.05.2015 г. в гр. Перник при
управление на л.а. „Фолксваген Голф” с
рег. № ******* е нарушил разпоредбите на чл.119 ал.1 ЗДвП.
С оглед на това, съдът достигна
до правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.119
ал.1 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
11.05.2015 г. между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № *******
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е представена епикриза,
издадена от МБАЛ „Р.А.“ АД – гр. П., от която се установява, че при ПТП ищецът
е получила политравма, фрактура олекрани декстра, фрактура крурис декстра,
фрактура ацетабули декстра, фрактура ос сакрум дестра, фрактура осис пубис
билатералис и фрактура осис назалис, като и проведено консервативно и
оперативно лечение.
Представени са също амбулаторен
лист №3271/16.06.2016 г. и амбулаторен лист №497/23.06.2016 г.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получила следните увреждания на здравето: политравма; черепно-мозъчна
травма – разкъсно-контузна рана на челото с останал белег, причиняващ
козметичен дефект, счупване на челната кост, разкъсно-контузна рана на носа с
останал белег, причиняващ козметичен дефект, травматичен кръвоизлив от носа
/епистаксис/, счупване на носните кости, счупване на сфеноидалната кост с кръв
в сфеноидалните синуси, счупване на горна дясна челюст – нараняване, проникващо
в черепната кухина, избиване на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана на
горната устна; гръдна травма – счупване на 3-то и 4-то десни ребра;
опорно-двигателна травма – счупване на десния олекранон с направена метална
остеосинтеза, счупване на дясната подбедрица в горната част, счупване на десния
ацетабулум, счупване вдясно на сакралната кост, двустранно счупване на двете
срамни кости, като всички установени травми са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че възстановяването то черепно-мозъчните
увреждания е било в срок от 2-3 мес., възстановяването на гръдната травма –
1,5-2 мес., възможността за физическо натоварване на дясната ръка - в срок от 4-5 мес., възможността за
физическо натоварване на десния долен крайник – 10-12 мес., възможността за
натоварване на снагата – 15-20 дни, а образуваните белези ще съществуват до
края на живота на пострадалата. От заключението се установява още, че на ищеца
е проведено оперативно и консервативно лечение – вливания, лекарствено-антибиотично,
антикоагулантно, болкоуспокояващо, витамини, а пострадалата е преживяла
изключително силни по интензитет и с голяма продължителност болки и страдания,
като неудобствата са били свързани с наложилото се поддържане на хигиена и ежедневни
нужди да бъдат извършвани от медицИ.ки лица и от близки, а към настоящия момент
– да бъде придружавана на улицата. Установява се още, че възстановяването на
ищеца е добро, въпреки възрастта и, като движенията в десния горен крайник са
възстановени, а са ограничени движенията в снагата и долните крайници, което
налага ползване на помощно средство – бастун, и е възможно в бъдеще ищеца да
изпитва болки при движение на снагата и долните крайници. В о.с.з., проведено
на 20.04.2017 г., вещото лице сочи, че е добре да бъдат премахнати
остеосинтезните материали, защото могат да доведат до задълбочаване на
промените в костната структура, тъй като се ограничава движението.
От показанията на свид. Б. В. се
установява, че след процесното ПТП ищецът е била в болница в много тежко
състояние – множество счупвания на крайници, на лицевите кости, на носа, цялата
е била в кръв, престояла е в реанимация три дни, където са и вливали
обезболяващи медикаменти. Свидетелят сочи още, че с местна упойка са и
наместени костите на носа, направена и е операция на крака с поставена
екстензия. Престояла е в болница една седмица, не е могла да става, да се
обслужва, хранела се е със сламка, била е гипсирана, изпитвала е много силни болки,
особено в носа. След изписването от болницата е била на легло около 3 мес., не
е могла да се храни, започнала е да става едва след 90 дни, когато е свален
гипса на крака, като 100 дни е трябвало да не се опира на счупения крак.
Свидетелят сочи още, че през цялото това време ищецът се е нуждаела от чужда
помощ – за физиологичните нужди, за къпане, за хранене, получила е рани от
залежаването. Към настоящия момент се движи с бастун, но има несигурност в
крака, излиза много рядко и то само с придружител, има трудности и при домакИ.ките
задължения – трудно реже с ръката, дълго време не може да стои права, носи
орсет за счупените ребра и таза, изпитва болки в крака и ръката. Притеснява се
от белезите на лицето, а травмата я е лишила от социален живот – изпитва страх
и сега води по-ограничен живот.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял
телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала
болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени
вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че
получените от ищеца множество травми са били без риск за живота на
пострадалия, че интензивността на болката е била значителна и то за много дълъг
период от време, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение,
периодът на възстановяване е с много дълга продължителност /около 1 годи./ и се
е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия за дълъг период, както и
че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП ищецът е била на 77 години, т.е. с оглед възрастта и
изпитваните болки може да продължат с години, както и че тези болки може
постепенно да отзвучат, а прогнозата е напълно благоприятна, но отчита и факта, че на ищеца му предстои евентуално още една
оперативна интервенция по отстраняване на металната остеосинтеза, свързана с
допълнителни болки и страдания. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 80
000,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от З.вП
и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява едИ.твено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От показанията на свид. Г.Г. се
установява, че при процесното ПТП ищецът, заедно с още едно лице, са пресичали
пътното платно на пешеходна пътека.
От показанията на свид. Е.П. се
установява, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека, като ищецът,
заедно с още едно лице, са вече са били на пешеходната пътека, когато колата
която ги е ударила е идвала от насрещната страна. Свидетелят сочи още, че двете
пострадали не са се движили бързо.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищецът е имал пряка
видимост към приближаващия я отдясно л.а. „Фолксваген Голф“, като е има
видимост надясно от над 120 м., където е кръстовището, през което е преминал
л.а. „Фолксваген Голф“. От заключението се установява още, че процесното ПТП е
настъпило при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека от ищеца, като
причината за ПТП е това, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ не е реагирал
своевременно, а със закъснение, като взаимната видимост и за двамата участника
е била над 120 м. и пешеходката е била видима за водача на л.а. „Фолксваген
Голф“ преди автомобилът да навлезе в опасната си зона за спиране. Вещото лице
сочи още, че към момента, в който пешеходката е слязла от тротоара, водачът на
автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП при всички начини на
движение на пешеходката – с бавен, спокоен или при бърз ход, както и при
спокойно и бързо тичане.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна
на ищеца. С влязла в сила присъда увреждащото
лице е признато за виновно в извършване на нарушения и на правилото, че водачът
на МПС е длъжен да пропусне стъпилите или преминаващите по пешеходна пътека
пешеходци, като намали скоростта или спре, като същият не е пропуснал ищцата,
която като пешеходец вече е била стъпила на пътеката. Както беше посочена по –
горе, влязлата в сила присъда е задължителна за граждански съд относно
противоправността на деянието, което включва и установената в диспозитива на
присъдата противоправност, изразяваща се в нарушение на разпоредбата на чл.119
ал.1 З.вП. Наказателният съд е приел, че противоправността на поведението се
изразява и в причиняване на телесна повреда на пешеходец, по време на
преминаване от него на пешеходната пътека, като в рамките на производството по
настоящето дело не се установи ищецът да е пресичал неправомерно пътното
платно.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на сумата от 80 000,00 лв. и доколкото не се спори, че
извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10 000,00 лв., то и
последният е останал задължен за разликата от 70 000,00 лв., поради което искът
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от
2590,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
сумата от 2800,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от 466,68 лв.,
представляваща депозити за вещи лица и сумата от 11,67 лв., представляваща
депозит за свидетел.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата
от 44,44 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 740,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно. По делото
е представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. М.Г., според
което ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в
размер на сумата от 8000,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и
правна сложност на делото следва да бъде намалено до минималния размер или
сумата от 740,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД,
ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.В., ЕГН **********, адрес: ***8,
на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 70 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 11.05.2015 г. в гр. Перник ПТП неимуществени
вреди - болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 90 000,00 лв., а на основание
чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 2800,00 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 466,68 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 11,67 лв., представляваща депозит за
свидетел.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД,
ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
Т.Я., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА,
сумата от 2590,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
А.М.В., ЕГН
**********, адрес: ***8, да заплати на ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 784,44
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: