Решение по дело №16063/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 563
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110216063
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110216063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 163/14.10.2021 г.,
издадено от директора на ТД Митница София, с което, на основание чл. 110, ал. 2 ЗАДС, на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 87,
ал. 6 ЗАДС.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за допуснати процесуални
нарушения (наличие на едно неизпълнено задължение към държавата, незаконосъобразно разбито
на шест отделни; съставен АУАН, в отсъствие на представител на жалбоподателя); за
несъставомерност; за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва
жалбата, като взема становище по направените възражения.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.02.2021 г. дружеството-жалбоподател подало до директора на ТД
Югозападна на АМ Уведомление за получаване на акцизни стоки, освободени за
потребление на територията на друга държава членка, съгласно чл. 76в, ал. 4, т. 1 ЗАДС, вх.
№ П9г-463/32-56712/18.02.2021 г.
1
Във връзка с горецитираното уведомление, на 22.02.2021 г. било издадено
Удостоверение за платен акциз № BG005800/2119183/22.02.2021 г. за получаване на: „други
смазочни масла и други масла“ е кодове по КН 27101981,27101983 и 27101987, в количество
984 кг. и „смазочни препарати и препарати за омасляване“ с код по КН 34039900, в
количество 220 л. от изпращач Same Deutz Fahr Deutschland, Lauingen, Германия и c място
на доставка на територията на Република България - разклон за с. Тръстеник на главен път
Бяла - Русе, склад на “***
На 30.03.2021 г. в Българската акцизна централизирана информационна система
(БАЦИС) от дружеството бил регистриран електронен акцизен данъчен документ (е-АДД) с
Уникален контролен номер (УКН) 0000000005946792/30.03.2021 г. за получените акцизни
стоки по Удостоверение за платен акциз № BG005800/2119183/22.02.2021 г. За
осъществената доставка, “*** ЕИК ***, в качеството си на данъчнозадължено лице, подало
Акцизна декларация вх. № BG005800/01-01889/16042021.
С писмо per. № 32-94782/23.03.2021 г. на ТД Югозападна на АМ от *** били
изискани заверени копия на фактура и товарителница по доставката. Писмото било
получено от дружеството на 26.03.2021 г. С писмо вх. № 32-103309/31.03.2021 г. ***
представило пред ТД Югозападна на АМ изисканите документи. При проверка, от страна на
контролния орган, на предоставената международна CMR-товарителница №
Т186055/19.02.2021 г. по доставката, издадена от Same Deutz Fahr Deutschland, Lauingen,
Германия, c дата на изпращане на стоките 19.02.2021 г., било установено, че в клетка 24 на
товарителницата, заверена от получател *** в гр. Русе, не бил посочен задължителен
реквизит „дата на разтоварване“.
За установяване на датата на получаване на територията на страната на акцизните
стоки по Удостоверение за платен акциз № BG005800/2119183/22.02.2021 г., било изпратено
писмо, per. № 32-116202/12.04.2021 г. от директора на ТД Югозападна на АМ до ЕТ
„Акаунтънт - Галина Лилова“, посочен като превозвач по товарителницата по доставката. С
писмото били изискани документи, удостоверяващи точната дата на получаване на
акцизните стоки по горецитираното уведомление на територията на Република България.
Писмото било получено от едноличния търговец на 13.04.2021 г. С писмо вх. № 32-
133601/26.04.2021 г. ЕТ „Акаунтънт - Галина Лилова“ представил пред ТД Югозападна на
АМ следните документи: CMR-товарителница № Т186055/19.02.2021 г., издадена от Same
Deutz Fahr Deutschland, Lauingen, Германия и заверена в гр. Русе от “*** както и
Товарителница за превоз в страната № 003612/25.02.2021 г., заверена от получател *** в гр.
Русе на 26.02.2021 г. От цитираните документи било установено, че акцизните стоки по
Удостоверение за платен акциз № BG005800/2119183/04.03.2021 г. били получени в склад на
“*** на разклона за с. Тръстеник на главен път Бяла - Русе, от “***на 26.02.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
2
свидетелите Ю.В. и Никола Таушанов; АУАН; НП; заповеди; кореспонденция; уведомление;
удостоверение; АДД; акцизна декларация; фактура; CMR; товарителница; обяснения; заявка-
договор; заповед за компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен, като и самият жалбоподател атакува НП с
възражения по приложението на материалния и процесуалния закон.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за наличие на процесуални нарушения са неоснователни.
На дружеството е редовно връчена покана за съставяне на АУАН и необезпечаването на
надлежно упълномощен представител (непълна форма на пълномощното – липса на нотариална
заверка) е непротивопоставимо на обвинителната теза и законосъобразно е пристъпено към
изготвяне на АУАН, при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Последвалото връчване на съставения
АУАН на надлежно упълномощено лице обезпечава в максимална степен правото на защита
(срокът за подаване на възражение, от което жалбоподателят се е възползвал, тече не от датата на
съставяне на АУАН, а от датата на връчването му).
Необосновано се твърди, също така, наличието на едно нарушение и наложени
няколко санкции, във връзка с него. Видно от представените от дружеството-жалбоподател
документи, същото е очаквало да получи няколко вида стоки, за които, именно заради вида
3
им, следва да се подадат различни уведомления, тъй като за някои тези стоки се определя
акциз, а за други - не. Разпоредбата на чл. 76в, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, установява, че лицето по
чл. 3, ал. 1, т. 6, което получава стоки по ал. 1 е длъжно да уведоми писмено преди
изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо
учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни
стоки. В конкретния случай дружеството е подало уведомление за получаване на акцизни
стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, съгласно чл.
76в, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, както и уведомления и за другите видове стоки, предмет на
паралелно развиващи се производства. Следва да се подчертае, също така, че за различните
видове стоки описани в международната товарителница са издадени различни фактури, а от
друга страна същите са и с различни адреси на разтоваряне (ангажираните от самия
жалбоподател гласни доказателства са в насока – за подадени няколко уведомления, т. е.
действията на дружеството изначално са предполагали няколко различни доставки,
независимо от общия превоз).

По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че „*** в качеството си на данъчнозадължено
лице по смисъла на чл. 3, ал. 1. т. 6 ЗАДС, е било длъжно да подаде акцизна декларация в 14
- дневен срок от получаването на акцизните стоки (26.02.2021г.), които, на основание чл. 20,
ал. 2, т. 13 ЗАДС, са освободени за потребление в друга държава членка, т. е. до 12.03.2021 г.
(вкл.).
Налице е годен субект на отговорност - “*** ЕИК *** е данъчнозадължено лице,
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6 ЗАДС, въз основа на Удостоверение № BG005800/2119183/22.02.2021 г.,
издадено на основание чл. 83з от ЗАДС, от директора на ТД Югозападна, въз основа на подадено
Уведомление с вх. № П9г-463/32- 56712/18.02.2021 г. за получаване на акцизни стоки, освободени
за потребление на територията на друга държава членка, съгласно чл. 76в, ал. 4, т. 1 ЗАДС.
В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗАДС е установено, че акцизната декларация е
документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за
всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е
основание за възникване на права и задължения, а ал. 6 въвежда задължение, че в случаите
по чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС, въпросната акцизна декларация се подава в 14- дневен срок от
получаването на акцизните стоки. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 13 от ЗАДС,
освобождаване за потребление е получаването на акцизни стоки, освободени за потребление
в друга държава членка, освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на
страната (в която хипотеза настоящият случай не попада).
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Формата на
умисъла не следва да бъде изследвана (въпреки изложените от жалбоподатекя доводи за
невиновна невъзможност и субективни затруднения), поради обективния и безвиновен характер на
4
отговорността на юридическите лица за неизпълнени задължения към държавата и общините.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона и
подзаконовите актове задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без
да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е
застрашило обществените отношения, свързани с осъществяването на текущ контрол върху
постъпленията в държавната хазна от акцизи – формиращи съществена част от републиканския
бюджет, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 110, ал. 2 ЗАДС, лице, което не подаде акцизна декларация в
срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2 000 лв. – за юридическите
лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1 000 лв. – за физическите лица.
Санкцията е отмерена в предвидения в закона специален минимум, поради което и подробни
разсъждения са безпредметни.

По разноските
Изходът на производство пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН предполагат присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, в полза на въззиваемата
страна. Доколкото, обаче, подобна претенция не е била отправяна, съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
5
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 163/14.10.2021 г., издадено от
директора на ТД Митница София, с което, на основание чл. 110, ал. 2 ЗАДС, на *** била наложена
имуществена санкция, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 87, ал. 6 ЗАДС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6