№ 2839
гр. В., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110107315 по описа за 2024 година
Образувано е по молба на В. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул. Г. С.
50 за постановяване на мерки за защита срещу Н. С. Х. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.
М. 20.
Твърди се в молбата, че страните са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с
решение № 986 по гр.д. № 10141/11.04.2022г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на
29.04.2022г. Сочи се, че откакто били разведени, вкл. по време на брака им ответникът
многократно й посягал, удрял и ритал. Упражнявал системно физически и психически
тормоз.
Конкретните актове в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителят сочи да са извършени
са, както следва: На 19.05.2024г. около 21:00часа в кварталния магазин, ответникът отишъл
до нея и я попитал откъде се прибира. На отговора й, че не го интересува, започнал да я
обижда, като я нарекъл: „курва“, „проститутка“ и „мърша“, след което я ударил с ритник по
крака; На 21.05.2024г. във времевия интервал от 23:00ч до 01:00ч. и звънял около десет пъти,
а в 23:05ч и й писал: „ще ви еба всичките“.
Сочи, че ответникът й изпратил множество обидни съобщения, които впоследствие
изтрил. Страхувала се от ответникът, както и че отново ще бъде подложена на насилнически
действия от негова страна. Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени
мерки за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 и т.4 ЗЗДН, а именно: задължаване ответникът да се
въздържа от актове на насилие; забрана да приближава нея, жилището, в което живее на
адрес в гр.В., ул. „Г. С.“ 50 и местоработата й на адрес в гр. В., ул.“К. Г. М.“ 1, както и
забрана да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация.
В о.с.з. молбата се поддържа.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. В предоставения от
съда срок не е депозирал отговор на молбата.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 1
ЗЗДН, доколкото видно от представените писмени доказателства страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен по силата на влязло в законна сила решение № 986 по гр.д.
№ 10141/11.04.2022г. по описа на ВРС.
Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществени по отношение на
молителката актове на домашно насилие, последният от които на 21.05.2024г., поради което
е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, се
определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани
като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване,
оборващо изложеното от молителката.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 ЗЗДН, в която молителката
декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие с идентични твърдения на
изложените в молбата й.
По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства
в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само
въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са
декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си
съставляващи осъществено емоционално, психическо и физическо насилие по смисъла на
закона. Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но
като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции
и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат
вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх,
изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Последното, разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде
дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е
било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя
му.
Ответникът не е ангажирал годни доказателства, опровергаващи изложеното в
декларацията, а извършените актове на домашно насилие се потвърждават и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
От показанията на св. С. Х., майка на молителката, чиито показания съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, се установява, че ответникът е удрял нееднократно молителката и
системно я е обиждал, както нея, така и майка й с думи, като: „курва“, „проститутка“,
„мърша“. Свидетелката разказва още за случай от 18-19май, в който молителката се върнала
разстроена след посещение на магазин, тъй като там е била ударена от ответника по крака.
Сочи, че многократно са подавани жалби срещу ответника в Полицията, вкл. и от нея.
2
От приобщените „вайбър“ съобщения в превод от турски език, генерирани в периода
14/05-21.05.2024г., неоспорени от ответника, се установява, че ответникът е изпращал
съобщения до молителката в следния смисъл: „мърша, проститутка“, „ще ви еба всичките“,
„аз няма да съм контрол на твоята путка“.
Няма основание за поставяне под съмнение достоверността на декларацията, вкл. с
оглед пасивната процесуална позиция, която е имал ответникът в процеса. Затова и
доколкото не са налице доказателства обосноваващи извод за обратното, съдът приема, че
ответникът е извършил твърдяните актове на психическо, емоционално и физическо
насилие, последното насочено пряко срещу телесния интегритет и здраве на молителката.
Затова и молба е основателна.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Доколкото се установи по делото системно психическо, емоционално и физическо
насилие спрямо молителката, съдът определя като адекватни и необходими, налагането на
такива мерки, които в действителност биха накарали ответника да преосмисли отношението
си спрямо молителката. В този смисъл съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да му бъде
забранено да доближава молителката, жилището и местоработата й на по-малко от
100метра, вкл. следва да му бъде наложена забрана да осъществява контакт с нея под каквато
и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за максималния срок от 18 месеца.
Определянето на максимално предвидения в закон срок на мярката, се преценява от съда
като подходящо, с оглед постигане на възпитателния й ефект и с оглед преодоляване
напрежението и конфликтите между страните, вкл. и причините, които ги пораждат. Затова и
постигане целта на закона, а именно да се накара извършителят да прояви критичност към
поведението си, е постижимо посредством налагане на гореупоменатите мерки.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25лв.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Основателността на молбата, налага понасяне на направените от молителката
разноски за възнаграждение на един адвокат от ответника. Представен е списък по чл. 80
ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, съобразно който платеното
адв.възнаграждение е в размер на 600лева. Тези разноски следва да се понесат от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. С. Х. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. М. 20 ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие спрямо В. А. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.В., ул. Г. С. 50, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н. С. Х. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. М. 20 да доближава В.
А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул. Г. С. 50 на по- малко от 100метра, както
3
и обитаваното от нея жилище на адрес гр.В., ул. Г. С. 50, местоработата й на адрес гр. В.,
ул.“К. Г. М.“ 1 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н. С. Х. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. М. 20 да осъществява
контакт с В. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул. Г. С. 50 под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на
основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. С. Х. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. М. 20 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер
на 25лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. С. Х. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. М. 20 да заплати на В. А. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., ул. Г. С. 50 сумата в размер на 600лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на В. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.В., ул. Г. С. 50.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОД на МВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. С. Х. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. М. 20, че на
основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на обявяването му –
26.07.2024г. пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4