№ 101
гр. Благоевград, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20221200501094 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ЗАД „Д.“ АД, против Решение №263/10.10.2022 г., постановено по гр.д. №
1636/2021г. по описа на Районен съд - Петрич. В жалбата се сочи, че
атакувА.ят акт е неправилен, необоснован, постановен при нарушение на
материалния закон. Твърди се, че решението е немотивирано, съдът не е
обсъдил възражението за съпричиняване, както и за липса на проведено
лечение на пострадалата. На следващо място се сочи, че присъденото
обезщетение не е съобразено с чл. 52 ЗЗД. Прави се искане за отмяна на
обжалвА.я акт и отхвърляне на предявения иск, ведно с произтичащите от
това последици. В условията на евентуалност се прави искане за присъждане
на обезщетение в по - нисък размер. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – А. В. Я., в писмения си отговор оспорва жалбата
като неоснователна и подържа атакувА.я акт, настоявайки за неговото
потвърждаване. Сочи се, че по делото се установило наличието на
травматични увреждА.я, продължителността на възстановителния период,
изпитвА.я дискомфорт на увреденото лице.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество в едната си част неправилно,
поради следните съображения:
Пред районния съд са ангажирА. писмени и гласни доказателства,
1
назначени са СМЕ и САТЕ, от които се установява следната фактическа
обстановка:
Не е спорно, че микробус Фиат Ивеко с рег. № Е ... КС, управляван от
водача С.А. е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД
„Д.“ АД за периода 04.03.2021г. - 04.03.2022г.
Видно от неоспорените писмени доказателства, приложени с исковата
молба, е че ищцата чрез пълномощника си, е подала молба до ответното
застрахователно дружество с вх. № 2991/21.07.2021г. с искане да й бъде
заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От страна на
последния, видно от писмо изх. № 3989/11.08.2021г., са изискА. документи от
ищцата. С последяващо уведомление изх. № 5359/21.10.2021г.
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Пред районния съд е изслушана САТЕ, по която вещото лице сочи, че
причина за настъпване на ПТП е това, че водачът на микробуса, не е
съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, а именно
движение в пътен участък с намалена видимост поради гъста мъгла, в
резултат на което се е блъснал в движещия се пред него лек автомобил
Фолксваген пасат с рег. № Е ... КР, в който е пътувала пострадалата.
Вещото лице описва мехА.зма на ПТП по следния начин:
На 29.04.2021г. около 07:45 ч. в светлата част на денонощието, на
Автомагистрала „Струма“ на километър 151+500, при гъста мъгла става
следното ПТП: Правоспособният водач ... управлява микробус, марка и модел
„Фиат Ивеко“, с peг. № Е ... КС в посока гр. Сандански. Пред него се движи
лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Пасат“, с peг. № Е ... КР,
управляван от водача С.Д.Я.. При навлизането в участък от намалена
видимост поради гъста мъгла лек автомобил, марка и модел „Фолксваген
Пасат“ намалява скоростта си на движение и спира зад неизвестен автомобил,
леко докосвайки го в задната част. Микробус „Фиат Ивеко“, не успява да спре
и се блъска в задната част в ляво движещия се пред него лек автомобил
„Фолксваген Пасат“. Щетите на микробуса са в предната дясна част, което
означава, че водачът преди удара е извил волана наляво.
Пред първата инстанция е разпитан като свидетел водачът на лекия
автомобил Фолксваген Пасат, който е и дядо на пострадалата. Посочва, че
пътували по магистралата, като имало много гъста мъгла. А. пътувала зад
шофьорското място. Видял, че пред него е спрял тир, спрял и усетил, че го
удря друг автомобил отзад, от лявата страна, където била внучка му. Тя се
оплаквала от болка във врата и гърдите. Била с колан, но се ударила в
седалката. Линейката я откарала в болницата в гр. Сандански, но не останала
там, тъй като била без осигуровки. Повече от месец се оплаквала от болки,
най-вече в областта на врата.
Вещото лице по СМЕ посочва, че от ПТП ищцата е получила контузия
на главата и контузия на гръдно-коремната област, които са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите са в
причинно-следствена връзка с ПТП, като са установени посредством
оплаквА.ята на пациента, доколкото липсват видими увреждА.я. Възможно е
2
след инцидента да е изпитвала от леки до умерени болки в главата, врата и
гръдния кош и по протежението на гръбначния стълб. Не е назначавана
терапия за домашно лечение. Възстановителният период е за около две
седмици. Вещото лице не може да даде заключение дали пострадалата е била
с поставен предпазен колан. Сочи, че по принцип травмите от него са широки
лентообразни кръвонасядА.я, които в случая липсват, като е възможно и при
поставен предпазен колан да не бъдат причинени такива.
Св. А.Л. – полицейски служител посетил ПТП, посочва че имало силна
мъгла и бил изпратен от дежурен по сигнал за инцидент. Установили на
място ПТП, съставили протокол. Видно от последния видими щети имало по
лекия автомобил Фолксваген пасат и товарния автомобил Фиат ивеко.
Щетите по първия са в задната лява част, а по втория в предната дясна част.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 432 КЗ, предявен от
ищцата А. В. Я. срещу ответния застраховател ЗАД „Д.“ АД за заплащане на
сумата в размер на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, представляващи болки, страдА.я и психически стрес,
вследствие на процесното ПТП, в размер на 3 000 лева, предявен като
частичен от 8 000 лева, ведно със законна лихва за забава, считано от датата
на завеждане на доброволната покана - 21.07.2021г., до окончателното
плащане на дължимата сума.
Предявеният иск е уважен като районният съд е намерил, че са налице
всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя. Приел е за недоказА. възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Застрахователят във възивната си жалба прави оплаквА.я за това, че не
било ясно от какво точно са причинени травматичните увреждА.я – дали от
удара в първия автомобил или от удара на застраховА.я автомобил, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, както и че определеното
обезщетение е завишено и не е съобразено с критерия за справедливост.
Предявеният частичен иск пред районния съд намира правното си
основА.е в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по посочения законов текст е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основА.е за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 29.04.2021г. между прекия причинител по отношение на
увреждащото МПС - товарен автомобил „Фиат Ивеко“.
Видно от приетите пред първата инстанция писмени доказателства,
както и от заключенията САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, което е виновно и
противоправно, както и установена вреда - причинени увреждА.я на ищцата,
3
които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Вещото лице по САТЕ дава заключение, че ПТП е причинено при
участък с намалена видимост поради гъста мъгла, при което водачът на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, в който се е возила пострадалата, намалява
скоростта си на движение, след което спрял поради намиращ се пред него
друг автомобил и е блъснат в задната си част от водача на товарен автомобил
„Фиат Ивеко“. С действията си последният е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата – чл. 23 ЗДвП, предвиждащи, че водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, в причинна връзка
с което е възникнало процесното ПТП. Неоснователи са оплаквА.ята във
въззивната жалба за това, че травматичните увреждА.я са причинени поради
рязкото спиране на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
несъобразената му скорост, респ. удрянето му в движещото се пред него
неустановено МПС. Според заключението на вещото лице травматичните
увреждА.я са причинени именно поради настъпилия удар от микробуса в
движещия се пред него лек автомобил. Видно от Протокола за ПТП щетите са
в задната част на лекия автомобил и в предната част на микробуса. Налице е
охлузена предна броня на лекия автомобил. При положение, че травматичните
увреждА.я са причинени при първия удар, то щетите биха били по-сериозни,
а не такива, каквито са констатирА.. Вторият удар е бил по-силен, за което
свидетелстват и щетите по втория и третия автомобил. Ето защо съдът намира
за доказано, че увреждА.ята на пострадалата са причинени при втория удар, в
каквато насока е и заключението на в.л. по САТЕ.
Недоказано остана възражението на застрахователя за това, че е налице
съпричиняване, тъй като Я. е била без поставен предпазен обезопасителен
колан. Според водача С.Я. внучка му е била с поставен колан. Вещото лице
по СМЕ посочва, че не може да даде категорично заключение за това дали е
била с поставен колан, но е напълно възможно травматичните увреждА.я да
са причинени и при наличието на такъв. При тези данни остава недоказано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
Видно от медицинските документи и заключението по СМЕ на
въззиваемата са причинени контузия на главата и контузия на гръдно-
коремната област, които са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Пострадалата е претендирала пред районния съд обезщетение в размер
на 3000 лв., предявен като частичен иск за сумата от 8000 лв., като районният
съд е уважил изцяло частичната претенция. Една част от оплаквА.ята във
въззивната жалба са за това, че обезщетението е завишено. Настоящата
съдебна инстанция споделя това възражение, като намира, че присъденото
обезщетение от 3000 лв. не е съобразено с критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД.
4
В конкретния случай е установено, че вследствие на ПТП на ищцата са
причинени контузия на главата и контузия на гръдно - коремната област,
които са й причинили временно разстройство на здравето. Няколко дни след
инцидента е изпитвала леки до умерени болки във врата, главата, гръдния
кош и гръбначния стълб, възстановителният период е бил за около две
седмици. По делото няма данни за наличие на усложнения, респ.
озравителния период да е бил по-дълъг. КонстатирА.те травми са без наличие
на видими увреждА.я, а само въз основа на субективните оплаквА.я на
лицето. С оглед сравнително леките травми въззиваемата не е престояла в
болнично заведение, както и няма данни за предписА. и приемА.
медикаменти. Пострадалата е в сравнително млада възраст – към датата на
инцидента на 30 години, без данни за търпени болки и страдА.я, които да са
по-големи от обикновените за такъв вид травми. Ето защо справедливото
обезщетение следва е 1500 лв. Посочената сума съдът намира, че е
справедлива и ще овъзмезди търпените болки и страдА.я вследствие на
причинените контузии в резултат на претърпяното застрахованото събитие.
Ето защо съдебното решение ще следва да се отмени в частта, с която е
присъдено обезщетение за разликата над 1500 лв. до присъдените 3000 лв. и
предявеният иск за 1500 лв. ще следва да се отхвърли. В останалата част – с
която е присъдено обезщетение в размер на 1500 лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата
съдебният акт е правилен и ще следва да се потвърди.
Предвид крайния резултат съдебното решение е необходимо да се
ревизира и в частта за разноските, дължимите държавни такси и
възнаграждения за вещите лица, като се отмени в следните части: „З.“ ЕАД е
осъдено да заплати на адв. И. Я. от АК Благоевград адвокатско
възнаграждение за разликата над 220 лв.; „З.“ ЕАД е осъдено да заплати в
полза на Районен съд - Петрич държавна такса по предявения иск за
разликата над 60 лв. и „З.“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на Районен съд -
Петрич възнаграждения за вещите лица за разликата над 126,68 лв.
Съобразно уважената част от иска жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на адв. И. Я. сумата в размер на 220 лв., дължимо
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на
осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА за въззивната инстанция.
Съобразно отхвърлената част от иска въззиваемата дължи на другата
страна разноски за първата инстанция в размер на 340,02 лв. /за
възнаграждение за юрисконсулт, възнаграждения за вещите лица/ и разноски
за въззивната инстанция в размер на 180 лв. /за възнаграждение за
юрисконсулт и заплатена държавна такса за въззивната жалба/.
Водим от изложеното и на основА.е чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №263/10.10.2022 г., постановено по гр.д. №
5
1636/2021г. по описа на Районен съд - Петрич, в частите, с които: предявеният
иск от А. В. Я. срещу „З.“ ЕАД е уважен за разликата над 1500 лв. до 3000 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от 21.07.2021г.
до окончателното й заплащане; „З.“ ЕАД, е осъдено да заплати на адв. И. Я.
от АК Благоевград адвокатско възнаграждение за разликата над 220 лв.; „З.“
ЕАД е осъдено да заплати в полза на Районен съд - Петрич държавна такса по
предявения иск за разликата над 60 лв. и „З.“ ЕАД е осъдено да заплати в
полза на Районен съд - Петрич възнаграждения за вещите лица за разликата
над 126,68 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А. В. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
Петрич, ул. З. № 137, срещу „З.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от Т.В. и Ж.Х., за заплащане на сумата от 1500 лв., предявен
като частичен от 8 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 432 КЗ за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдА.я и
психически стрес по повод получени от ищеца, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.04.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА А. В. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Петрич, ул. З. № 137, да
заплати на „З.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж.к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Т.В. и Ж.Х.,
сторените пред първата инстанция разноски в размер на 340,02 лв. и
сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 180 лв.
ОСЪЖДА „З.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ж.к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Т.В. и
Ж.Х. да заплати на адв. И. Я. от АК Благоевград, процесуален представител
на въззиваемата страна, сумата от 220 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на основА.е чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, дължимо
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6