Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №4945/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 535, във вр. с чл.486,
ал.1, т.4 и чл.534 от ТЗ и чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата Е.Е.К.
излага в исковата молба, че на 07.06.2006г. Е.А.К. издала запис на заповед на
ищцата за сумата от 116 000,00лева, платима
на 06.06.2016г. в гр.София. След настъпване на падежа сумата не е платена,
поради което е подадено заявление по чл.417, ал.1, т.9 от ТЗ, по което е
образувано ч.гр.дело№23810/2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав,
издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на
които е образувано изпълнително дело №20198510400357 по описа на ЧСИ Н.. След
подадено възражение по чл.414 от ГПК възникнал правния интерес на ищцата от
предявяване на иск за установяване на вземането.
В тази връзка е предявен иск за установяване по отношение на ответницата,
че дължи сумата от 116 000,00лева по запис на заповед, издаден на 07.06.2006г.
с падеж 06.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК-13.04.2017г. до окончателното плащане. При
условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати
сумата от 116 000лева, представляваща сума, с която се е обогатила без
основание. Претендира направените по
делото разноски.
Ответницата Е.А.К. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Твърди, че е
съдружник в "Е."ООД, от капитала на което притежава 50%. От месец
февруари 2014г. собственик и втори съдружник и управител на дружеството била съпругата на покойния й брат -К.А.К., с
която действали заедно като управители на посоченото дружество. К.К. починала на 19.02.2014г. и оставила за свой наследник
ищцата. Ответницата не допуснала ищцата
като съдружник в дружеството поради опитите й да еднолично да го управлява,
игнорирайки леля си, въз основа на даденото й пълномощно, което ответницата
оттеглила. Това дало повод на ищцата да образува срещу ответницата дела за
установяване качеството й на съдружник в
"Е."ООД, след загубване на които завела дела въз основа на неистински
записи на заповед за снабдяване с
изпълнителни листове срещу нея. Излага съображения, че процесният запис на
заповед е нищожен поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД във
връзка с чл.44 от ЗЗД, тъй като липсва изначално воля да се поеме задължение по него, че не е
подписвала същия, че подписът й е пренесен от друг документ, но дори и да
изхожда от нея е положен на празен лист, като след това допълнително е нанесен
текста. Възразява, че никога не се е подписвала на латиница върху документи, а
само във връзка със закриване на банкова сметка ***. Никога не се е нуждаела от
получаване на суми в размера, посочен в записа на заповед, тъй като е
разполагала със средства, а ищцата не е разполагала с тази сума, за да й я
предостави. Излага съображения за
недействителност на записа на заповед поради противоречие с добрите нрави, което
се изразява в поемане на задължение от една седемдесетгодишна жена в размер
на 1 000 000лева спрямо своя роднина,
без данни да е имало необходимост от подобно имуществено разместване и с падеж
след 10 години, когато ще бъде на осемдесетгодишна възраст. Оспорва предявения
при условията на евентуалност иск.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията за нищожност и
неавтентичност на записа на заповед на посочените в писмения отговор основания.
Излага допълнителни обстоятелства за отношенията между страните по повод
дейността на "Е."ЕООД.
В допълнителен писмен отговор ответницата
изразява становище за частична неотносимост на
допълнителните съображения, изложени в допълнителната искова молба, относно
отношенията между ответницата и другия съдружник в "Е."ЕООД -адв. Х.. Оспорва останалите, изложени допълнителни съображения.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е запис на заповед, издаден на 07.06.2006г., с които издателят Е.А.К.
лично и безусловно се е задължила да плати на Е.Е.К. сумата от 116 000,00лева на 06.06.2016г. на
адрес :гр.София, общ."Оборище", ул."******, без протест и без
разноски.
Представената ценна книга съдържа наименованието "запис на заповед", както в заглавието на акта, така
и в контекста на същия. Налице е безусловна клауза за плащане на
определена парична сума. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ
- на определен ден, за място
на плащане е посочен адрес, посочено е и името на лицето, на
което трябва да се плати,
менителничният ефект е издаден на 07.06.2006г. г., положен е подпис на
издателя. Съгласно т.17 от
тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГТКВКС " предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение
по чл.417, т.10 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по
установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед".
Във
връзка с направеното от ответника оспорване автентичността на записа на заповед
и възражението за липса на съгласие за издаването му поради полагане на подпис
от ответницата на празен лист, върху който впоследствие е въведен текста на процесния запис на заповед, е допусната комплексна
съдебно-графическа и техническо -документална експертиза, по която вещото лице,
изследвайки оригиналния запис на заповед, прави заключение, че основният текст
в него е изписан с пишеща машина, ръкописният текст "E. K." е написан собственоръчно от ответницата и не е пренесен от друг документ,
в текста няма технически поправки, същият не е откопиран от никой от
аналогичните текстове в приложените по делото копия на записи на заповед.
Вещото лице допуска, че е възможно ръкописния текст "E. K." да е бил изписан на празен лист
хартия, след което да е бил написан машинописният текст, но липсата на
пресичащи се щрихи между двата текста-ръкописен и машинописен не дава
възможност на вещото лице да се
произнесе по безспорен начин.
Вещото лице прави своето заключение,
изследвайки оспорения документ в оригинал
с помощта на микроскоп и различен режим на осветление, при което не се
установява предварителна подготовка при полагане на подписа, както и признаци
на имитация. Установено е, че независимо от езика, на който е изписан подписа,
на представените сравнителни образци Е.К. се е подписвала с подпис, имащ
смесена транскрипция. При изследване на подписа вещото лице установява съвпадения с общи и по-характерни частни
признаци, като съвпаденията са устойчиви, индивидуални и по обем
достатъчни за извода, че ръкописният текст, положен в процесния запис
на заповед, и образците от почерка на Е.К. са изпълнени от едно и също лице.
След направено изследване за установяване
признаци за кражба на подпис вещото лице приема, че изследвания ръкописен текст не е пренесен
чрез копиране, с техническо средство или други способи, а е изпълнен саморъчно
с помощта на пишещо средство със синя химикална паста. Разяснено е, че няма научно обоснована криминалистична
методика за установяване датата, на която са изготвени документите, но дори и
да се вземат предвид сравнителни
методики, не може да се даде отговор на въпроса, дали текстовете са изпълнени
по едно и също време и дали ръкописният текст е изпълнен преди машинописният
или обратното.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, тъй като се основава на неговите специални знания, пълно, ясно и
обосновано е, като вещото лице е взело предвид събраните по делото
доказателства и представения сравнителен материал. От заключението съдът приема
за доказано, че ответницата е издала процесния запис на заповед, с който се е задължила
неотменимо и безусловно да плати на ищеца процесната
сума. Действително, вещото лице по СГЕ е посочило, че е възможно ръкописният
текст да е бил изписан на празен лист хартия, след което да е написан
машинописният текст, но липсата на пресичащи се щрихи не дава възможност на експертизата да се произнесе по
безспорен начин. Съдържанието на
посоченото заключение не дава основание да се направи извод за това, че
ответницата не е издател на записа на заповед, тъй като неавтентичността на
документа не е установена по безспорен начин. Поради изложеното съдът приема,
че оспорването автентичността на записа на заповед не е доказано и не е
опровергана доказателствената му стойност.
Както е посочено по-горе процесният
запис на заповед е редовен от външна страна менителничен
ефект, в който изрично е посочено, че сумата от 116 000,00 лева следва да се
плати на 06.06.2016г., с което падежът е определен по реда на чл. 486, т. 4
от ТЗ – на определен ден.
След като записът на заповед съдържа необходимите съгласно чл. 535 от ТЗ реквизити,
то с настъпване на падежа за издателя се поражда задължението за плащане на
сумата по него. Падежът на записа на заповед е на определен ден съгласно чл. 486, ал.
1, т. 4 вр. чл. 537 ТЗ ,
като тази дата е настъпила, а следователно и падежът на менителничното
задължение. Върху записа на заповед няма отбелязване да е извършвано плащане на
суми по него съгласно чл. 492 вр. чл. 537 ТЗ.
Оригиналът му е представен от заявителя в заповедното производство, а
впоследствие и от ищеца – в исковото производство, от което следва, че
документът не е върнат на издателя му, няма доказателства по делото за
погасяване на процесното менителнично задължение по
някакъв начин. Следователно задължението на ответницата за сумата по процесния
запис на заповед не е погасено, падежът му е настъпил и то е изискуемо.
Неоснователни са останалите възражения
на ответницата, тъй като записът на заповед е абстрактна сделка, като
задълженията по нея възникват само по силата и въз основа на издадената ценна
книга. В писмения отговор няма твърдения за съществуване на каузално
правоотношение, във връзка с което да е издаден процесния запис на заповед. Не
са представени и доказателства да са възникнали и изпълнявани задължения, които
да погасят вземането по записа на заповед.
В настоящия случай, ищецът е посочил
наличието на редовен от външна страна запис на заповед, като единствен източник
на установяваното по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК парично вземане, като изрично е заявил, че не сочи
каузално правоотношение. При това положение, ищецът е освободен от задължението
да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за
издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този
случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, и то при условие,
че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на
вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя.
В хода на процеса ответникът не е противопоставял възражения за несъществуване
на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно каузално
правоотношение. Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира
като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в
Тълкувателно решение№ 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение
като основание за възникване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 17/16.02.2015 по т. д. №
116/2014 на ВКС, II т. о., решение № 12/30.01.2015 по т. д. №
2714/2013 на ВКС, I т.
о., решение № 38/11.09.2015 по т. д. № 854/2012 на ВКС, II т. о. От
друга страна, ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или
друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува,
а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и
подлежи на изпълнение.
По изложените съображения искът
по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 535 ТЗ вр. чл. 538, ал.
1 ТЗ и чл. 463 ТЗ
е основателен и следва да бъде уважен като процесната
сума е дължима от ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. д. № 23810/2017г. по описа на СРС, 70-т състав–13.04.2017г. до окончателното плащане.
При този изход на спора предявения при условията на евентуалост иск не слдва да се
разглежда.
При този изход на
спора и на основание чл.78,
ал.1 от
ГПК, ответницата дължи на ищеца направените разноски в
исковото и заповедното производство. Представен е списък по чл.80 от ГПК, в
който се претендират разноски в заповедното производство в размер на
5630,00лева, но са представени доказателства за разноски в размер на
4630,00лева, които следва да се присъдят.
Неоснователна е претенцията за присъждане на адвoкатско възнаграждение в размер на 4620,00лева на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата поради оказана безплатна правна помощ. Представен е договор за безплатна правна
помощ, сключен между ищцата и адв. В., в който като
основание за предоставянето й е затрудненото финансово състояние на ищеца и че
е в кръга от приятели на адвоката. За установяване наличието на предпоставките
за оказване на безплатна правна помощ, регламентирани в чл.38, ал.2, т.2 от
Закона за адвокатурата, не са ангажирани доказателства, липсва декларация за
материално състояние, подписана от ищцата, в която да е заявила, че й е известна наказателната отговорност за невярно деклариране. По
делото също не се съдържат доказателства за материалното състояние на ищеца.
Предвид изложеното не следва да се присъжда претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 4620,00лева.
В исковото производство следва да се присъдят разноски за държавна такса и
такса за съдебно удостоверение в размер на 2325,00лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Е.Е.К.
с ЕГН********** срещу Е.А.К. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 535, във вр. с чл.486, ал.1, т.4
и чл.534 от ТЗ, че Е.А.К. с ЕГН ********** дължи
на Е.Е.К. с
ЕГН**********
сумата от 116 000,00лева по запис на заповед, издаден на
07.06.2006г. с падеж 06.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-13.04.2017г. до окончателното плащане,
за която е издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело№23810/2017г. на
Софийски районен съд, 70-ти състав.
ОСЪЖДА
Е.А.К. с ЕГН ********** да заплати на Е.Е.К.
с ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в
заповедното производство в размер на 4630,00лева и в исковото производство в размер на
2325,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: