Решение по дело №2756/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 648
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20222120102756
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120102756 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявените от "Електрохолд продажби" АД /бивше ЧЕЗ Електро
България АД/ против Ю. А. У. искове за установяване в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 217,11 лева, представляваща стойност на потребена
електроенергия в обект на потребление гр. С., *** за периода от 05.01.2019 г. до 01.09.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.01.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 53,28 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 06.03.2019
г. до 17.12.2021 г., за които е издадена Заповед № 337/01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 618/2022 г.
на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че в процесния период между страните съществува облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил елктроенергия в обект на потребление гр.
С., ***. Сочи се, че за процесния период ответницата не е заплатила потребената в обекта
електроенергия, поради което се претендира същата, ведно с обезщетение за забава и
законна лихва, считано след депозиране на заявлението в съда. Поддържа се, че вследствие
неизпълнението на длъжника, заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и дадените от съда указания за предявяване на иск относно
вземането са обуслувили правния интерес от предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационни отношения
между страните в процесния период, като се излага, че ответницата не е била нито
1
собственик, нито ползвател по вещно или облигационно отношение на процесния обект на
потребление. В условията на евентуалност е направено възражение за погасителна давност,
като се поддържа, че вземанията на ищеца по Фактури № *********/09.02.2019 г., Фактури
№ *********/12.03.2019 г. и Фактури № *********/10.04.2019 г. в общ размер от 170,18
лева за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. са се погасили с изтичане на кратката три
годишна давност.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 618/2022 г. на РС – Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед № 337/01.02.2022 г., която е връчена
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск за установяване на вземането си.
Представени са ОУ на ищцовото дружество, приложими към отношенията с
потребители на електрически услуги /л. 19/.
Приложено по делото е писмо от община Самоков, ведно със справка за данъчни
обекти, от която се установява, че имотът находящ се в гр. С., *** не е деклариран по реда
на чл. 14 от ЗМДТ /л. 84/.
По делото е извършена служебна справка в НБДН, от която се установява, че считано
от 30.08.2021 г. ответницата има постоянен и настоящ адрес в гр. Б. *** /л. 28/.
По делото е представена справка за консумация на ответника Ю. А. У. за обект на
потребление, находящ се в гр. С., *** с кл. № ***, както и извлечение от сметка, актуално
към 29.04.2022 г. с титуляр на партида ответницата по делото.
По делото са представени фактури съставени в периода 09.02.2019 г. до 11.09.2020 г.
за период на потребление от 05.01.2019 г. до 31.08.2020 г. съставени за обект на
потребление, находящ се гр. С., *** с кл. № *** с титуляр на партида ответницата по делото.
От заключението по възложената по делото съдебно – техническа експертиза, на
което съдът дава вяра, тъй като е пълно и обосновано, се установява, че на името на Ю. А.
У. има открита партида при ищеца с кл. № ***, отчета на съответния обект на потребление е
извършван дистанционно, при наличие на метрологично годно СТИ.
От заключението по възложената по делото съдебно – счетоводната експертиза, на
което съдът дава вяра, тъй като е пълно и обосновано, се установява, че стойността за
консумирана електроенергия за обект на потребление в гр. С., *** с кл. № *** за период на
потребление от 05.01.2019 г. до 31.08.2020 г. е в размер от 217,11 лева, а размерът на
обезщетението за забава върху тази сума за периода от падежа на всяка една от фактурите до
17.12.2021 г. е 55,39 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
2
и неговата допустимост.
Предявени от ищеца са искове, с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на
предявените искове ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки -че процесния обект на потребление е
бил електроснабден от дружеството-ищец през процесния период /не се спори/, валидно
облигационно правоотношение с ответника по повод доставяне на ел. енергия в процесният
обект за процесния период; количеството ел. енергия доставена в обекта за процесния
период и паричната равностойност, размера на претенцията си и че същата е изискуема,
изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже направените правоизключващи и правопогасяващи възражения,
включително възражението си, че претендираните вземания са погасени по давност.
По правоотношението и възражението за титулярство на партидата: Съгласно чл. 4
ал. 2 от ОУ потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно законодателството, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Тези
нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с учредено вещно или
договорно право на ползване върху имота. Посочените правила са в пълно съответствие с
правилата визирани в чл. 97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, от съвкупната
преценка на които следва, че когато правото на собственост върху електроснабден имот е
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия
за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва
изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ длъжник на цената е новият
собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а
или т. 33а от ДР на ЗЕ. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-
дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността може да породи
вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение за съобщаване не
квалифицира ответника - бивш собственик на имота като длъжник на вземането за цена на
доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка
обективно не обслужва "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия
– в този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о. на
ВКС.
В настоящия случай, въпреки указаната тежест на доказване, включително по реда на
чл. 146 ал. 2 от ГПК, ищецът не ангажира доказателства по делото, с които да установи в
условията на пълно и главно доказване, че ответницата е потребител на услуги,
предоставяни от ищеца, респ. че между страните по делото е възникнало твърдяното в
исковата молба облигационно правоотношение. Същият не е конкретизирал и от какво
произтича потребителското качество на ответницата, поради което с определението по чл.
140 от ГПК, на ищеца са дадени указания да уточни от какво произтича твърдяното в
исковата молба потребителско качество на ответницата – собственик или титуляр на
ограничени вещни права върху имота или друго, които указания не са изпълнени от ищеца в
предоставения му срок. В изпълнение на указанията по чл. 146 ал. 2 от ГПК, ищецът е
поискал да бъде изискана информация от община Самоков, за установяване,
обстоятелството на чие име е деклариран процесният обект на потребление. От
представената от община Самоков справка се установи, че обектът не е деклариран на името
на ответницата. Наличието на вещни права върху обекта на потребление с титуляр
ответницата не може да бъде установено и от заключенията на вещите лица, доколкото
същите са основани единствено на данни предоставени от ищеца, които обаче не са
подкрепени с каквито и да е други писмени или гласни доказателства, поради което не са в
състояние да обусловят извод за наличие на твърдяното от ищеца потребителско качество на
ответницата.
За пълнота следа да се посочи, че след служебно извършена справка в Агенция по
вписванията на името на ответницата се установи, че същата не е придобивала или
3
прехвърляла вещни права върху процесния обект на потребление в рамките на исковия
период, обстоятелство заявено и от самия ищец в депозираната по делото молба от
07.11.2022 г.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства за притежавано от
ответницата вещно или договорно право на ползване върху имота, съдът приема, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Електрохолд продажби" АД /бивше ЧЕЗ Електро
България АД/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** против Ю. А. У.,
ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** искове за установяване в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 217,11 лева, представляваща стойност на потребена
електроенергия в обект на потребление гр. С., *** за периода от 05.01.2019 г. до 01.09.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.01.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 53,28 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 06.03.2019
г. до 17.12.2021 г., за които е издадена Заповед № 337/01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 618/2022 г.
на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4