Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1218 04
юли 2017 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, VІІІ -ми състав, в открито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди
и седемнадесета година, в състав, в състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар Биляна Чакърова
като разгледа административно дело
номер 750 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Навитас
енд ко“ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с
„Славейков“, ***, представлявано от К.Д.К. против ревизионен акт
№Р-02000216004644-091-001 от 22.12.2016 година на началник сектор-възложил
ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД НАП
-Бургас, потвърден с решение №56 от 14.03.2017 година на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас при ЦУ НАП, с който е
определен ДДС за внасяне за данъчен период месец юли 2015 година-главница в
размер на 11 633.33 лева и лихва- 1 480.49 лева, произтичащо от непризнат
данъчен кредит по фактура №********** от 31.07.2015 г., издадена от „Слънце енд
ко“ЕООД, с предмет „пекарна“.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба.
Счита, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен, моли за отмяната
му. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директорът
на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ НАП,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Моли да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на
оспорения акт.
Административен съд-
Бургас, като взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата
по делото и като съобрази закона, намира следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат
на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Видно от представената
административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за
възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000216004644-020-001 от 07.07.2016 година на
началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП-Бургас, обхващаща задължения по ДДС за
данъчен период 24.10.2014 г.-30.06.2016 г. и за корпоративен данък за данъчен
период 01.01.2014 г.-31.12.2015 г., със
срок на ревизията до 2 месеца от датата на връчване/връчена на 08.07.2016
година по електронен път на дружество /л.55 и 56 от делото/, изменена със
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №Р-02000216004644-020-002
от 31.08.2016 година със срок на ревизията до 07.10.2016 година/л.57 и 58 от
делото/, изменена със ЗИЗВР №Р-02000216004644-020-003 от 06.10.2016 г., със
срок на ревизията до 07.12.2016 г./л.59-60 от делото/.
Ревизионният доклад № Р-02000216004644-091-01
от 28.10.2016 година е издаден от ревизиращия екип и е връчен на жалбоподателя
по електронен път на 02.11.2016 година. Срещу ревизионния доклад, задълженото лице е депозирало възражение,
което не е уважено от органа по приходите.
Въз основа на ревизионния доклад е
издаден процесният ревизионен акт от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК,
след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред.
Ревизионният акт е обжалван
по административен ред и е потвърден с решение № 56 от 14.03.2017 година на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас при
ЦУ НАП, с който е определен ДДС за внасяне за данъчен период месец юли 2015
година-главница в размер на 11 633.33 лева и лихва - 1 480.49 лева и съобразно
който са направени следните констатации и правни изводи:
Органът по приходите е
отказал на жалбоподателя данъчен кредит, на основание чл.70, ал.5 ЗДДС в размер
на 11 633.33 лева по фактура №********** от 31.07.2015 година с данъчна основа
- 58 166.67 лева и ДДС-11 633. 33 лева, издадена от доставчика „Слънце енд
ко“ЕООД с предмет „пекарна“.
През ревизирания период дружеството е извършвало
търговия на едро и дребно с ядки, сушени плодове и зърнени храни в гр.Бургас и
гр.Варна.
Ревизиращият екип е
установил, че дружеството жалбоподател е ползвало право на приспадане на
данъчен кредит по издадената от „Слънце енд ко“ЕООД фактура. Последната е била
осчетоводена от „Навитас енд ко“ ЕООД по счетоводна сметка 204 „машини и
оборудване“ и е включена в данъчния и амортизационен план на дружеството за
2015 г. Органът по приходи е направил извод, че фактура №********** от
31.07.2015 г. не удостоверява реална доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС и на
основание чл.68, ал.2 ЗДДС вр. с чл.71, т.1 и чл.70, ал.5 ЗДДС не е налице
право на ползване на данъчен кредит по нея в размер на 11 633.33 лв. Въпреки,
че е констатирано наличие на машината в обект на „Торнадо Комерс“ ООД -
наемател, съгласно представен договор за наем от 01.08.2015 г. счита също, че
„в случая е създадена една правна привидност със симулация на доставка, или
относителна субективна симулация“, при категоричен извод за липса на доставка.
Констатирано е, че собственикът на капитала и управител на „Навитас енд ко“
ЕООД е син на представляващия „Слънце енд ко“ЕООД и имат един и същ адрес на
управление - гр.Бургас, к-с „Славейков“ *** към датата на издаване на спорната фактура и
следователно са свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква „а“ ДР ДОПК. От тук
следвал извода за знание на получателя, че доставката е привидна, като в случая
недействителността произтичала и от собствените действия на получателя. В
решението си директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-
Бургас е посочил, че ревизираното лице знаело, че участва в измама.
След анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Предметът на оспорване се
свежда до това, налице ли е реално осъществена доставка на машина за изпичане
на ядки.
Събраният доказателствен
материал дава основание на съда да приеме, че обобщеният извод на органа по
приходите е неправилен и незаконосъобразен, по следните съображения:
Органът по
приходи не е изложил категорични мотиви от кой вид е привидността, която се
приписва на процесната сделка. В изложеното е налице
вътрешно противоречие,
изразяващо се в следното: от една страна е направен извод, че е налице
относителна симулация и знание на получателя, а от друга, че
липсва доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС, поради отсъствие на доказателства „за
наличието на предмета и в патримониума на дружеството“, което пък означава
абсолютна симулация.
В обжалвания акт се
съдържа посочване на две отделни твърдения,
които следва да бъдат подведени под различна правна квалификация: при първото,
в случаите, когато липсата на доставка
произтича от собствените действия на получателя и същият е невъзможно да не
знае, че доставката е недействителна, е налице и знание или задължение за знание,
че данъкът няма да бъде платен /чл. 177 ЗДДС/,
а не хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За приложимостта на чл. 177 от ЗДДС няма
значение дали се касае за пряката доставка, по която се упражнява право на
данъчен кредит, или за предходна доставка. При второто
твърдение, не
е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно /чл.
70, ал. 5 ЗДДС/. Разпоредбата
на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, визира случаите, когато не са налице условията за
упражняване право на приспадане на данъчен кредит, изчерпателно изброени в чл.
71 ЗДДС, но условието за реално осъществяване на доставката не е сред тях.
По отношение твърдяното от ответника наличие
на правна привидност със симулация на доставка или относителна симулация,
следва да се има предвид, че:
Привидна е
сделката, която се извършва само за да се
създаде една погрешна представа у трети лица, че е извършена такава сделка, но
всъщност страните, които я извършват, не желаят тя да породи правни последици.
Привидността може да бъде относителна, когато страните прикриват сключването на
друга сделка или абсолютна, когато зад привидната сделка няма друга сделка.
Действително,
когато е налице абсолютна симулация сделката не поражда правни последици, и
данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл.70,ал.5 ЗДДС, т.е. изобщо липсва
доставка по която да се начисли данък. В този случай,
следва да се откаже данъчен кредит на получателя по доставката, тъй като не са
налице условията по чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС и невнесеният данък се явява начислен
без основание.
Често,
волята на страните не е свързана само с желание за създаване на една погрешна
представа у третите лица, относно притежанието на права,
респективно задълженията - предмет на едно привидно
правоотношение, но и с желание за прикриване на действителните правоотношения
между страните. В тези случаи има едно съчетаване
на привидна и прикрита сделка т.е. относителна симулация, при които е налице
външно съществуване на едни отношения, които реално не пораждат действие между
страните и вътрешно съществуване на друг тип отношения, които са действителни.
При относителната симулация, страните манифестират външно само привидната
сделка, а в същото време искат и целят последиците на прикритата сделка. Следва
да се посочи, че както при абсолютната, така и при относителната симулация,
привидните сделки са всякога нищожни. За разлика обаче от абсолютната
симулация, при относителната симулация се прилагат правилата на прикритата
сделка, стига да са налице условията за нейната действителност. В тази връзка
следва да се посочи, че ако целта на прикритата сделка е заобикаляне на закона за да се постигне непозволен
или забранен от закона резултат, това е основание за ангажиране отговорността по чл.177,
ал.3, т.2 ЗДДС, но не и за отказ на право на данъчен кредит с основание чл.70,
ал.5 ЗДДС.
Предвид противоречивите
твърдения на органа по приходи, съдът следва да даде отговор на въпроса,
в представените по делото документи съдържа ли се информация,
която позволява да се изясни въпросът, дали между страните е постигнато
съгласие процесната доставка изобщо да не породи действие или е постигнато
съгласие с цел да се прикрият други,
действителни правоотношения между страните с оглед увреждане
интересите на трети лица.
В
настоящия случай, органът по приходите е обосновал „симулативността“ на
сделката от една страна със собствени действия на
получателя и от друга, с липса на
доказателства, че издателят „Слънце енд ко“ ЕООД е притежавало частите, които да вложи
в изработката на машината - предмет на спора, както и че не са посочени лицата извършили сглобката. Твърди се, че ревизираното лице не е ангажирало доказателства, от които да се
направи несъмнено извод, че активът по тази фактура е същият, който е огледан
от органа по приходи в производствената база на „Торнадо комерс“ - наемател по договор за наем от 01.08.2015 г.
Недействителността
произтича от собствените действия на получателя, когато
последният изрично
или мълчаливо приема предмета на доставката от лице, за което знае или не е
възможно да не знае, че не е действителният доставчик. В този случай получателят сам се поставя в положението
на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в
недействителна доставка. В случая обаче не се твърди издател, различен от
посочения във фактурата, а направеният извод е мотивиран с факта, че издателят
и получателят са свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква „а“ ДР ДОПК, което
по никакъв начин не доказва издател, различен от посочения във фактурата.
По отношение липсата
на доставка, обосноваваща се
с действията на доставчика:
От
доказателствата по делото се установява, че на 02.02.2015 г. е подписан договор
за доставка на машина между „Навитас енд ко“
ЕООД - възложител и „Слънце енд ко“ ЕООД -
изпълнител с предмет „доставка на лентова конвектоматна машина за изпичане на
ядки и маслодайни семена, включваща 4 бр. неръждаеми ленти и 1 бр.бункер със
спецификация, посочена в Анекс 1 – неразделна част от договора“, техническа
спецификация, подписан между страните приемо-предавателен протокол от
31.07.2015 г. и неоспорен от ответника, както и калкулация на машината. В
изпълнение на Договора е издадена данъчна фактура № **********/31.07.2015 г. с
данъчна основа 58 166.67 лв. и ДДС 11 633.33 лв. с предмет „пекарна 1
бр.“.
От приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във
връзка с придобиване на машината са извършени плащания по банков път на на 10.09.2015 г. в размер на 22 994.80 лева и на 23.09.2015
г. в размер на 21 742.00 лева. Извършено
е прихващане на 30.09.2015 г.,
съгласно протокол за прихващане на
вземания със задължения, подписан между „Навитас енд ко“ ЕООД и „Слънце енд ко“
ЕООД за сумата от 25 063.20 лева.
Плащането по банков път и чрез прихващане е отразено в счетоводството на двете страни. Също
от експертизата се установява, че са съставени всички счетоводни записвания във
връзка с предмета на тази фактура - от момента на формиране
себестойността на машината, нейното заприходяване и последващо отписване при
доставчика до заприходяването и в амортизационния план на „Навитас енд
ко“ ЕООД и нейното
амортизиране. Фактурата
е включена в
дневника за продажби и в справката-декларация на доставчика за съответния
период, ДДС е начислен в счетоводните регистри по кредита на сметка 4532 „Начислен данък за продажбите“ в кореспонденция със сметка 411
„Клиенти”. Вещото лице при посещението си в базата
на дружеството-жалбоподател е установило, че машината е в експлоатация и се
използва за изпичане на ядки и маслодайни семена, като друга машина за печене
на ядки в базата в кв.Лозово няма, т.е. машината е реално съществуваща и реално
предадена в разпореждане на жалбоподателя. Последното се подкрепя от факта, че
приходите от наем на тази машина са отчитани от дружеството-жалбоподател и по
тях е начислен ДДС, съгласно посочените от вещото лице фактури за наем.
Съдът счита, че
реалното предаване на стоката е доказано, доколкото в хода на производството се
установи, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество и че
тази стока е предадена на получателя, като поведението на прекия доставчик, не
следва да повлиява неблагоприятно върху правата на ревизираното лице. Действително доставчикът „Слънце енд ко“
ЕООД не е доказал документално пълната себестойност на машината, като при
формирането и е осчетоводена и е ползвал данъчен кредит единствено по фактура №
**********/01.07.2015 г. с данъчна основа 4 686.93 лева и ДДС 937.39 лева.
Значителната разлика между цената на придобиване на
машината и продажната цена, при липса на каквато и да е икономическа обосновка,
би могло да обоснове предположение за сключване на поредицата от сделки с един
и същ предмет в отклонение от данъчно облагане, за каквито в настоящия случай не се твърди. Предвид значителната разлика в цената при последващата продажба, е възможно
различно третиране на доставката при „Слънце
енд ко“ ЕООД, но този факт подлежи на евентуално установяване в
различно от процесното ревизионно производство.
Налага
се извода, че процесната доставка е породила желаните правни последици.
Обстоятелството,
че посоченият във фактурата доставчик не би могъл да извърши
твърдяната изработка, тъй като последният
не разполагал с необходимите материали и активи, персонал, разходите не били оправдани в
счетоводната им документация или се оказало, че някои документи липсват,
само по себе
си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане,
което претендира получателят по доставката, освен ако не са изпълнени следните
две условия - посочените обстоятелства да сочат за
наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите
по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част
от тази измама /Решение от 13 февруари 2014
година на СЕС по
дело C‑18/13/.
В акта е посочено е, че ревизираното лице
знае, че участва в измама, но този извод е формиран единствено на база един и
същ адрес на управление на двете дружества и един и същ IP
адрес за подаване на данъчни документи. В
хода на ревизионното производство органите по приходите не могат да се
позовават само на косвени улики за знание, от които може да се направи единствено предположение
относно вероятното
знание у управителя на дружеството-получател на доставката, но не и да се извлече
несъмнен, безспорен и категоричен извод относно наличието на
такова знание. Знанието следва да се докаже по безспорен и несъмнен начин и по отношение на него, следва да се имат предвид общите постановки, посочени в
хипотезата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС.
По изложените по-горе съображения
съдът приема, че е налице доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС, не е налице
абсолютна симулация и съответно не е налице хипотезата на
чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Наличието на относителна симулация не е предмет на
настоящото производство, доколкото резултатите от борбата със злоупотреби
с права, предоставени по силата на ЗДДС, се постига чрез установяване института
на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, каквито констатации в обжалвания ревизионен акт не се съдържат.
Ето защо, съдът намира, че ревизионният акт макар и издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма е неправилен и незаконосъобразен и следва да се отмени, а
жалбата като основателна следва да се уважи.
При този изход на спора,
предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя и
представен списък на разноските, в негова полза следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1 000. 00 лева
/хиляда лева/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК,
Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-02000216004644-091-001 от
22.12.2016 година на началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията при ТД НАП -Бургас, потвърден с решение №56
от 14.03.2017 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”- Бургас при ЦУ НАП, с който на „Навитас енд ко“ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, ***,
представлявано от К.Д.К., е определен ДДС за внасяне за данъчен период месец
юли 2015 година -главница в размер на 11 633.33 лева и лихва в размер на 1 480.49 лева,
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП”-
Бургас при ЦУ НАП за заплати на „Навитас енд ко“ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, ***,
представлявано от К.Д.К. разноски в размер на 1 000.00 лева /хиляда лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ :