№ 338
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511179 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от ЗД „Б.И.“ АД – длъжник по изпълнително дело№
20219240400578, срещу Разпореждане от 11.08.2021г. на ЧСИ Г.К., с което е оставена без
уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.
В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ К. разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва
се, че действието, което упълномощеният представител на взискателя е извършил, е
единствено депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, като други действия
не са извършвани. Счита, че на взискателите се дължат разноски за адвокат в размера,
предвиден в чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски
възнаграждения за образуване на изпълнително дело в размер на 200лв. Моли да се намали
определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар до този размер. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство – платена държавна такса в размер на
25лв., платена такса на ЧСИ 48лв. Претендира и адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Взискателят А.И.Х., чрез своя процесуален представител адв.К.Т., ВАК, оспорва
жалбата. Посочва, че жалбоподателят не е платил доброволно, което е наложило образуване
на изпълнителното дело срещу него. Освен изготвянето и подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, ответникът по жалбата посочва, че пълномощникът му
е подал молба за издаване на изпълнителен лист, консултирал е клиента си, подал е
възражение срещу искането за намаляване на разноските. Посочва, че претендирания и
приет от ЧСИ адвокатски хонорар е изчислен малко над минималния размер по действащата
Наредба за размера на адвокатските възнаграждения. Моли съда да остави жалбата без
уважение. Претендира разноски пред този съд в размер на 200лв.
ЧСИ К. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него възнаграждение за
адвокат на взискателя не е прекомерно и съответства на правната и фактическа сложност на
делото. Посочва, че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, не е
извършил плащане и по-късно. Моли съда да остави жалбата без уважение.
1
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответниците по жалбата, както и
мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20219240400578 по описа на ЧСИ Г.К. , с рег. № 924 при
КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя А.И.Х. от 12.07.2021г.,
подадена чрез пълномощника адв.К.Т., срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД въз основа на
изпълнителен лист от 24.06.2021г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение за
следните суми: 1561,66лв. мораторна лихва и 412,46лв. разноски. Видно от съдържанието на
молбата взискателят, чрез пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да
образува изпълнително дело за събиране на присъдените суми и наложи запор върху
банковите сметки на длъжника. Посочена е банкова сметка на адв.Тодоров за превеждане на
сумите. Представен е договор за правна защита и съдействие за образуване на изпълнително
дело и процесуално представителство, в което е уговорено възнаграждение за процесуалния
представител в размер на 500лв. , платено в брой.
С разпореждане от 12.07.2021г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и е разпоредил
изпращане на ПДИ на длъжника.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 14.07.2021г., с
подлежащи на събиране суми от които: 2783,64лв. вземания по изпълнителния лист, както и
разноски по изпълнението от които 500лв. юрисконсултско възнаграждение, 309,52лв. такси
по ТТРЗЧСИ.
ЧСИ не е наложил запор върху банковите сметки на длъжника. В срока за
доброволно изпълнение длъжникът не е изпълнил задължението по ПДИ.
На 16.07.2021г. длъжникът е депозирал молба, с искане да се намали признатия на
взискателя адвокатски хонорар от 500лв. на 200лв.
С молба от 9.08.2021г. взискателят е представил платежно нареждане за внесена такса
за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
С обжалваното разпореждане от 11.08.2021г. ЧСИ К. е оставил без уважение молбата
на длъжника да намали признатото адвокатско възнаграждение на взискателя.
Разпореждането е връчено на длъжника на 16.08.2021г.
Жалбата срещу него е подадена от длъжника чрез ЧСИ до СГС на 20.08.2021г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е
активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие. Жалбата е подадена в срок.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.
Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря
за дължимите от взискателя авансови такси / и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и
правна сложност на делото.
В конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на
взискателя е извършил едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист и
пълномощно. Други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани
от него. Претендираният адвокатски хонорар от 500лв. се явява прекомерен и следва да се
уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното
дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се само
необходимото и съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което
следва да се признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално
представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител
на взискателя. В случай, че длъжникът не плати и се извършат принудителни действия по
събиране на вземането, взискателят ще има основание да търси допълнително над
присъденото възнаграждение.
2
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение следва да се отмени.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство е
неоснователна. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не
може да бъде възлагана на взискателя или на длъжника. Нормата на чл.78 от ГПК не намира
приложение в случая.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 11.08.2021г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на
действие СГС, по изпълнително дело № 20219240400578, с което е оставена без уважение
молбата на длъжника ЗД „Б.И.“ АД за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение
на взискателя А.И.Х. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение на адв.К.Д.Т., ВАК,
дължимо за изпълнителното дело, като го намалява от 500лв. на 200лв.
ОСТАВЯ без уважение претенцията за разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3