№ 438
гр. Пазарджик, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200459 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Х. Т. от с.Аврамово, общ.Якоруда,
обл.Пазарджик, ЕГН **********, депозирана чрез адв.Р. А. от АК-
Пазарджик, против НП №23-1006-003757 от 19.12.2023г. на Началник група в
ОД на МВР-Пазарджик, Сектор ПП, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 200 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението по
чл.20 ал.2 от ЗДвП от обективна и субективна страна, като твърди, в НП не са
изложени никакви факти, обуславящи приложението на посочената
материалноправна норма. Счита, че по този начин е било съществено
нарушено правото му на защита, което възприема като достатъчно основание
за отмяна на атакуваното НП. Претендира сторените в съдебното
производство разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с пълномощника си адв.Р. А., който от своя страна поддържа жалбата по
1
изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по
съществото на спора.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по
делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се
излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе
предвид становището на страните, анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 23.11.2023г., около 07:00 часа жалбоподателят Т. и неговият колега
св.И. Т. пътували към работното си място, като се придвижвали в рамките на
обл.Пазарджик, по общински път PAZ 1138, в посока от гр.Пазарджик към
с.Огняново. И двамата работели във фирмата на св.К. З.- „С.“ ООД-
гр.Брацигово. МПС, с което се движили било собственост на св.Ф. Х., която го
била предоставила за ползване на служителите на св.З., с когото същата
живеела на съпружески начала. Последният от своя страна дал процесното
МПС на жалбоподателя, за да може всеки ден той да се придвижва до
работното си място. Именно в тази връзка на инкриминираната дата Т.
управлявал лекият автомобил, в който на задната седалка се возил и св.И. Т..
Между двамата мъже имало уговорка сутрин да пътуват заедно, тъй като
пътят на жалбоподателя минавал през дома на колегата му.
Сутринта на 23.11.2023г. било облачно и пътната настилка била мокра,
тъй като преди това валяло дъжд. Някъде около 07:00 часа, на км.05+00, на
общински път PAZ 1138, в посока от гр.Пазарджик към с.Огняново, водачът Т.
изгубил контрол над управляваното от него МПС, в резултат на което то се
отклонило вдясно, напуснала платното за движение и пътното платно и се
преобърнало в крайпътно поле. В резултат на така настъпилото ПТП били
причинени материални щети на автомобила и леки телесни повреди на св.Т..
Веднага след инцидента двамата се свързали с друг техен колега- св.Л. Т..
2
Същият, пристигайки на мястото на катастрофата, подал сигнал на тел.112, на
който се отзовал екип на Бърза помощ, както и дежурен екип от ОДМВР-
Пазарджик, Сектор- ПП в състав- К. К. и св.А. Л.. След като установили
причината за ПТП полицейският служител К. К. изготвил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№УРИ 1006р-17748/23.11.23г., план-
схема към него, ведно със снимков материал, както и докладна записка рег.
№УРИ 1006р-17747/23.11.23г. Отделно от това К.ов съставил срещу водача на
процесното МПС- Т. АУАН серия GA №1150858/23.11.23г. за извършено от
него нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Актът бил
съставен в присъствието на св.А. Л., след което бил предявен на нарушителя
срещу подпис и без възражения от страна на последния.
Впоследствие, въз основа на така съставения АУАН, била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с атакуваното
НП за това, че на 23.11.2023г., около 07:00 часа, в община Пазарджик, на
общински път PAZ 1138, км.05+00, в посока от гр.Пазарджик към с.Огняново,
при управление на МПС- л.а. Фолксваген Поло с рег.№ ****, собственост на
Ф. Е. Х. ЕГН **********, движейки се с несъобразена с атмосферните
условия, релефа на пътя и характера на пътната настилка /а именно мокра и
хлъзгава пътна настилка/, губи контрол над управляваното от него МПС,
отклонява се вдясно, напуска платното за движение и пътното платно и се
преобръща в крайпътно поле. В резултат на това настъпва ПТП с материални
щети и леко ранен пътник- возещият се на задна седалка пътник- И. А. Т. ЕГН
********** от гр.Белово.
Така издаденото НП било връчено лично на жалбоподателя на
22.02.2024г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 29.02.2024г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като
подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен
контрол за законосъобразност пред местнокомпетентния районен съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.А. Л., св.Ф. Х., св.К. З. и св.Л. Т., доколкото същите са
3
еднопосочни и безпротиворечиви и частично тези на св.И. Т.. От показанията
на тези свидетели еднозначно беше установено, че на инкриминираната дата
процесният лек автомобил, собственост на св.Х. е бил управляван на
посоченото в НП място, както и това, че пътят е бил мокър, тъй като преди
това валял дъжд. Няма спор по делото и относно установеното от разпитите на
тези свидетели и събраните писмени доказателства, че в резултат на
настъпилото ПТП били причинени имуществени вреди за МПС и леки
телесни повреди на пътника- св.И. Т.. Съдът обаче не дава вяра на споделеното
от последния относно причината за настъпване на процесното ПТП, тъй като
по делото не се събраха други доказателства за това, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя на инкриминираната дата е бил с изхабени гуми,
една от които се е спукала на инкриминираното място. Това обстоятелство се
отрича изцяло от отговорните за експлоатация и техническо състояние на
колата лица- св.Х. и св.З.. Такава причина за настъпване на ПТП не е посочена
и в изготвените от посетилия местопроизшествието полицейски служител К.
К. документи по случая- Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№УРИ 1006р-17748/23.11.23г., план-схема към него, ведно със снимков
материал и докладна записка рег.№УРИ 1006р-17747/23.11.23г./л.56-58/.
Предвид изложеното и доколкото достатъчно и категорични доказателства за
това в хода на проведеното съдебно следствие не се събраха, настоящият
съдебен състав не приема за установено по делото, че причината за настъпване
на процесното ПТП е спукана гума на автомобила,
В същото време, разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
След внимателен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът установи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са
достатъчно основание за отмяна на НП в неговата цялост.
На първо място АУАН е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от
ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че АУАН се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в
присъствието на свидетели очевидци на самото извършване на нарушението, а
4
ако няма такива, то- на неговото установяване. Изключение от това правило се
съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само
при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят- К. К. и
неговият колега св.А. Л. /вписан като свидетел по АУАН/, не са били свидетели
в момента на извършване на вмененото административно нарушение.
Доказано беше, че на местопроизшествието е бил освен жалбоподателят и
пострадалият от ПТП- св.И. Т.. В този смисъл полицейските служители са
посетили местопроизшествието след неговото настъпване. При това
положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише
като свидетел в него не неговия колега- св.А. Л., а свидетеля очевидец- И. Т.. В
същото време не са били налице и условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН
е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкрИ.е на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира освен в строго и
лимитативно определените от закона случаи. Това изискване корелира и на
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства- в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
цялостна пълна отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
По-нататък и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че са
налице и други съществени процесуални нарушения, допуснати при
издаването на атакуваното НП, които от своя страна също представляват
самостоятелни основания за неговата отмяна.
Още тук е мястото да се отбележи, че в посочената като нарушена
правна норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП е предвиден състав на нарушение, свързан
с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в
задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение, като
се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. В
5
същото време, съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН, всяко административно нарушение
следва да е извършено виновно, под формата на умисъл или непредпазливост,
като, съгласно чл.7 ал.2, непредпазливите административни нарушения не се
наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните
характеристики на умисъла и непредпазливостта в
административнонаказателния процес, съгласно чл.11 от ЗАНН, субсидиарно
се прилагат разпоредбите на НК, в случая- тези на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК. В
този смисъл, няма никакво съмнение в правната теория и практика, че
административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна.
При това положение трябва безспорно да са установени субектът на
нарушението и неговата вина.
В конкретния казус не е доказано, до изискваната от закона степен на
несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя във връзка с
нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, нито под формата на пряк или евентуален
умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.
В случая на жалбоподателя е вменено извършването на умишлено
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП- движение с несъобразена скорост. Според
съдебната теория и практиката по транспортно право скоростта може да бъде
четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и
несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като
основното е, че несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон
/ЗДвП/, но несъобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала
движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен
участък. Във всички случаи обаче, за да се установи дали една скорост е била
разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да
стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в
науката способи и формули. В настоящият казус това не е било сторено, което
драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то
е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост
преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати
неговото настъпване. Освен това, непосочването в АУАН и НП на конкретната
несъобразена скорост /респ. каква е трябвало да бъде скоростта, за да е
съобразена/, води и до недоказаност на обвинението.
В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и
6
посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от
жалбоподателя и то непосредствено преди настъпването на ПТП. Още по-
малко са били положени усилия да се установи дали ПТП е било обективно
предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния
пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.
Извън казаното дотук следва да се добави и това, че макар в
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП да са изброени последователно множество
фактори, влияещи на конкретната пътна обстановка, с които един водач следва
да съобразява скоростта си на движение, то описание на конкретни такива в
НП липсва. В случая АНО се е задоволил да посочи декларативно в
обстоятелствената част на НП само това, че жалбоподателят при избиране
скоростта си на движение не се съобразил с атмосферните условия, релефа на
пътя и характера на пътната настилка, като само за последната е
конкретизирал, че е била мокра и хлъзгава. За останалите две, посочени от
АНО предпоставки, с които е следвало да бъде съобразена скоростта на
водача, в атакуваното НП не е посочено нищо, така че да може да се
ориентира жалбоподателят какви особености на атмосферните условия и
релефа на пътя не е взел под внимание при избиране на скоростта си на
движение.
В същото време и отделно от посоченото в обстоятелствената част на
НП в диспозитива на същото е отразено, че водачът не избира скоростта на
движение и съобразно интензивността на движение и др. обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Липсва обаче конкретно описание и на посочената интензивност на
движението и тези „други обстоятелства”, които да са били налице и с които
водачът да не се е съобразил, което пък на свой ред да е било в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
При това положение не става ясно с кои конкретно от изброените в
обстоятелствената част на НП и неговия диспозитив фактори и условия на
пътя скоростта не е била съобразена от страна на водача на процесното МПС.
В конкретния случай освен предположение за вината на нарушителя
поради движение с несъобразена скорост, липсва каквото и да е друго пряко
или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно основание да се
отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
7
Следва да се посочи, че в административнонаказателното право АУАН
има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП- като на
присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по
силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от
НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на
предположения.
Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната
несъобразена скорост и на тази, която би била съобразена, липсата и на
конкретно описание на пътните условия, с които тя е трябвала да бъде
съобразена, а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават
нарушението, както вече се посочи, освен че води до неговата недоказаност,
съставлява и съществено процесуално нарушение от категорията на
накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на
санкционния акт.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да
бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар. Това искане е направено своевременно, а
именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за
решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.5/, от
който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева жалбоподателят е заплатил в брой. В същото време направеното
възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна е
неоснователно, макар претендираният размер на адвокатското
възнаграждение да не е съобразен с минималния, предвиден в разпоредбата
на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По делото са проведени пет
съдебни заседания, във всяко едно от които взе лично участие пълномощникът
8
на жалбоподателя, който направи доказателствени искания и заяви личното си
становище по съществото на спора. При това положение ОД на МВР-
Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът, издал НП, следва
да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски в размер на 500 лева, който размер се
явява съобразен с фактическата и правна сложност на делото и сторените от
страна на пълномощника на жалбоподателя процесуални усилия в негова
защита.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-1006-003757 от 19.12.2023г. на Началник група при
ОД на МВР-Пазарджик, Сектор ПП, с което на М. Х. Т. от с.Аврамово,
общ.Якоруда, обл.Пазарджик, ЕГН ********** за нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Х. Т. от с.Аврамово, общ.Якоруда, обл.Пазарджик, ЕГН
**********- 500 /петстотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9