№ 138616
гр. София, 04.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110135900 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 и 5
ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК във връзка с чл. 102з, ал. 1 и 3 ГПК.
Подадена е искова молба от ищците – етажните собстевници на сграда с
адрес: Р., м. „Б.Б“, комплекс „С.М.Р“, сграда 1к, срещу ответниците М. П. Д. и
Г. У. Д. – поданици на В., с която се иска осъждане на същите да платят
разходи за етажната собственост.
С Разпореждане № 100043/26.05.2025 г. съдът е дал на ищците указания
да посочат данни за имена и адреси за призоваване на ответниците, като
имената следва да са с латински букви според оригиналната им транскрипция,
а за адресите е указано изрично да се посочи какъвто и да е известен адрес,
както и да посочат каква сума се претендира от всеки от ответниците, да се
представи документ за платена държавна такса и надлежно според условията
на чл. 102з, ал. 1 ГПК пълномощно.
С молба с вх. № 266565/06.08.2025 г., подадена по електронен път и
носеща подпис само на адвоката на ищците, е направен опит да се изпълнят
указанията, като е посочена претенцията спрямо всеки от ответниците,
платена е такса в определения от съда размер, но не са изпълнени другите
указания на съда – за представяне на пълномощно (представен е електронен
образ (картинка, снимка) на съставено на хартия пълномощно), като
очевидно съдът следва да изяснява на представителя на ищците разликата
между документ, препис от документ и електронен образ на документ, за
имената е представено оправдание (което не е от значение за съда), а за адреса
е посочено, че не бил известен адрес на ответниците в страната.
На първо място, България е страна по поне един международен договор,
който позволява връчване на съдебни книжа в чужбина – Хагсаката конвенция
от 1965 г., и изрично е предвидено как се призовават страни по граждански
дела в чужбина в чл. 48 ГПК. Поради това съдът никога и по никакъв повод не
е изисквал да се посочи адрес на ответниците в България – такъв може да бъде
посочен на което и да е място по света, ако е известен на представителя на
ищците, а ако не е известен абсолютно никакъв адрес, следва да се направи
1
такава изрична декларация според правилата на чл. 48 ГПК, като при невярно
деклариране се носи наказателна отговорност, както съдът е указал.
По отношение на латинската транскрипция на имената на ответниците –
същите са поданици на В. и имената им са на английски език с ирландски
произход. Ноторно е, че английският има исторически правопис, който
позволява изписване на един и същи звук по няколко начина. Поради това е
работа на ищеца да издири и да посочи законовите имена на ответниците,
както чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК изисква. Съдът не е разследващ орган и грижа на
страните по гражданските правоотношения е да се снабдят с информация за
това срещу кого ще насочват исковете си, като могат да поискат известно
съдействие от съда, но не и да задължават съда да изпълнява процесуалните
им задължения за редовност на процеса, като ответникът по иска на основание
чл. 6, ал. 2 ГПК се посочва от ищеца, а не от съда. Ако се посочи
несъществуващо лице, производството се прекратява.
Към уточнителната молба по делото не е представено пълномощно, а
електронен образ, което не носи електронен подпис на управителя на етажната
собственост П. В. С., а е представено със заверка с личен електронен подпис
на адвокат, което се представя за пълномощник на ищеца. Пълномощното в
представения файл не съдържа изричен текст, че е заверено за вярност с
оригинала (поставен е само електронен подпис в документа без допълнителни
изявления на адвоката относно достоверността на приложенията, снети в
електронен образ от хартиен оригинал, както допуска (по мнението на
настоящия състав, изложено по-долу – неправилно) само при наличие на
изрично изявление за заверка на текста практиката на ВКС – Определение №
40/07.03.2022 г. по частно гражданско дело № 427/2022 г., I ГО.
По принцип чл. 183, ал. 2 ГПК допуска подаване на доказателства
(писмени доказателства във връзка с материалното право, за което се води
делото) в описаната форма, но е налице специална норма, която се отнася до
пълномощните, придружаващи изявления до съда като особена форма ни
писмени документи – чл. 102з, ал. 1 ГПК, която изрично изисква
пълномощното за представителство на страна по съдебно дело да носи
електронен подпис не на упълномощения адвокат, а на упълномощителя.
Наличието на такава разпоредба в закона би било напълно безсмислено, ако
законодателят е смятал да допусне представяне на електронен образ
(сканирани) пълномощни, подписани от адвоката, макар че упорито
процесуалните представители отказват да приемат, че съществува такъв
текст, а на съдиите по различни причини, които не изглежда да имат общо с
приложението на закона, а с процесуална „инерция“ от начина на заверяване
на хартиени документи, неразбиране на възможностите за фалшифициране на
сканирани документи и рисковете пред оборота, или просто неразбиране на
функционирането на електронните документи, не прилагат тази разпоредба –
настоящият съдебен състав и до момента не е видял в съдебен акт разумно
обяснение защо съществува текстът на чл. 102з, ал. 1 ГПК (който не допуска
и електронни заверки), ако пълномощното може да е само представено като
електронен образ, подписан от адвокат. Тезата, че законодателят не
разсъждава, докато пише закони, и затова включва в тях напълно
2
безсмислени разпоредби, не изглежда много разумна (поне от гледна точка на
концепцията за континентална правна система) за обяснение на този текст.
Още един формален аргумент да не може да се приложи разпоредбата
на чл. 183 ГПК в настоящото производство е, че последната се намира част
втора на ГПК, уреждаща исковия процес, настоящото дело е заповедно –
според систематиката на ГПК – форма на изпълнителен процес, а
разпоредбата, на която съдът се позовава – чл. 102з, ал. 1 ГПК, се намира в
първа част на кодекса – „Общи правила“, която се прилага по всички
граждански съдопроизводства, независимо от характера им.
Единственото разумно обяснение за съществуването на тази разпоредба
е това, че законодателят иска да насърчи не само съдът да ползва
електронна форма на актовете си, а това да правят и адвокатите и другите
процесуални представители, които, когато използват електронна комуникация
със съда, да положат известни усилия да електронизират и своя собствен
документооборот (да пращат файлове-пълномощни, а не да сканират от
хартия; не е реалистично да се приема, че дружество с оборота на заявителя в
производството не си е издало поне един електронен печат по ЗЕДЕУУ, с
който електронно да може да издаде пълномощно (като файл) на адвоката си).
Като втори аргумент следва да се има предвид, че електронизацията на
съдебния процес създава условия за опростяване на процеса, но и много
повече рискове за сигурността, които съдилищата отговорно трябва да
премислят и да вземат предвид при работата си, и които законодателят
неслучайно е предвидил, като е приемал разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК, в
която изисква по делото да се намира поне един автентичен и първичен
електронен или саморъчен подпис на страната, която сезира съда. Инерцията
за представяне на сканирани пълномощни не може да продължава в
електронната среда, в която при копиране от хартиени оригинали с
елементарни умения за работа със софтуер за редакция на изображения може
да се промени изцяло оригиналния хартиен текст, като в електронна среда без
първично електронно подписан документ, блокиран за изменения, такива
манипулации са на практика непроследими. В това отношение са налице и
актуални приМ. за създаване на дружества уж с участие на районни кметове в
София именно с електронни пълномощни в чуждестранни регистри. Практика
в международния търговски оборот за всякакви хакерски атаки с цел
създаване на привидни основания за плащане също съществува. Поради това
изискванията на чл. 102з, ал. 1 ГПК не са просто произвол на законодателя и
докато настоящият съдебен състав не получи разумно тълкуване защо
трябва да възприеме друго разбиране за това задължение за електронно
подписване на пълномощно (изцяло електронен оборот от край до край, а не
прехвърляне от хартии), ще прилага разпоредбата точно, буквално и според
систематичното място – тя се отнася специално за процесуалните изявления
до съда и изключва общия режим на заверка на другите доказателства от лице,
за което вече ще има неоспорими данни, че е упълномощено да води делото.
Инерцията на това какво е можело и какво се е правело на хартия и желанието
„да е лесно на гражданите“ не може да е основание за игнориране на
изисквания, въведени от закона с цел предотвратяване на фалшификации на
3
документи (хиляди пъти по-лесни в електронна среда, отколкото на хартия).
Доколкото настоящият съдебен състав никога и никъде не е видял някой
да обори горните две разсъждения с аргументи, различни от пълно
игнориране на текста на чл. 102з, ал. 1 ГПК (Определение № 40/07.03.2022 г.
по частно гражданско дело № 427/2022 г., I ГО, ВКС); „това е така, защото е
така“; „практиката досега беше такава“ (т.е. законодателството очевидно е
неизменчиво и необвързващо съдилищата, които си „имат практика“), или
„така е по-лесно за страните“ (Определение № 8205/29.05.2024 г. по въззивно
частно гражданско дело № 5703/2024 г. на Софийския градски съд, I-к състав
– независимо, че е три пъти по-трудно за проверка от съда, което
законодателят може би е имал предвид, като си е представял електронно
правосъдие с голяма степен на автоматизация за забързване на процесите, а
не за измъчване на армия от съдебни секретари, деловодители и съдии със
стотици ръчни проверки на документи на ден, под угроза от отговорност за
неправомерно предоставен достъп до лични данни на неоторизирани лица и
отговорност на държавата за това), то, докато не получи отговор на тези
въпроси, ще разсъждава по единствения логичен (а вероятно – и
конститиуционосъобразен с оглед на чл. 117, ал. 2, изр. трето от
Конституцията) начин – ще прилага закона – разпоредбата на чл. 102з, ал. 1
ГПК от глава единадесета „а“ „Процесуални действия и актове в електронна
форма“ в част първа „Общи правила“ на ГПК – според буквалния му смисъл и
систематическото му тълкуване.
Поради това на ищците и адвоката им (ако се приеме, че е
упълномощена от тях, след като представи редовно от гледна точка на чл.
102з, ал. 1 ГПК пълномощно) следва да се дадат указания да предоставят или
напълно електронизирано пълномощно с електронен печат на
упълномощителя (не на адвоката, което ще улесни както съда при проверката
на документите, така и адвокатите – няма да има нужда да копират, сканират
и подобни действия по стотици дела), или да представят пълномощното в
редовна заверка (т.е. с химикална паста, която ще попадне пряко пред очите
или под пръстите на съда) на хартия.
Поради това исковата молба следва да се остави за последен път без
движение, като на ищците се дадат указания да отстрани нередовностите, или
молбата ще им бъде върната.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 31277/13.03.2025 г.,
подадена първоначално в Софийския градски съд.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 129, ал. 4 и 2
ГПК на ищците – етажните собстевници на сграда с адрес: Р., м. „Б.Б“,
комплекс „С.М.Р“, сграда 1к, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото разпореждане да уточнят с молба с два броя преписи
за насрещните страни, а ако е подадена електронно – с платена такса за
4
копиране по чл. 102з, ал. 3 ГПК според броя на страниците:
1.1. имената на ответниците според техните паспорти – с латинска
азбука;
1.2. да посочи адрес на ответниците (независимо дали в чужбина или в
България), съответно – изрично да заяви под страх от наказателна
отговорност на представляващия дружеството, че такъв не им е известен
никъде по света, и
2. да представи доказателства за представителна власт (саморъчно
подписано от органния представител на етажната собственост
пълномощно (в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ СНИМКА ИЛИ ЕЛЕКТРОНЕН
ОБРАЗ НА ПЪЛНОМОЩНО!!!) или такова с електронен подпис на
органния представител на етажната собственост и квалифицирано
електронно удостоверение за време, както и доказателство кой
представлява етажната собственост като управител – протокол за избор на
управител) на адв. В-С, или изрично със саморъчен подпис да потвърди
действията на адвоката по подаване на исковата молба.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на което и да е от указанията исковата
молба ще бъде върната, а делото – прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване. Да се връчи чрез ЕПЕП на
профила на адв. Стоилова и на адреса на лист 10 от делото на Софийския
градски съд (две съобщения).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5