Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. София,………2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А
въззивен състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети март през
две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВ
с участието на секретаря Цветелина Добрева и като
разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 11748 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 240 ГПК.
Образувано е по подадена от ответника „С.Б." ЕООД, ЕИК: ******молба по чл. 240 ГПК за отмяна на постановено
неприсъствено решение № 174112 от 11.08.2020г. по гр.д. 7434/2020г. по описа на СРС,II ГО, 77 с-в, с което са уважени предявените срещу дружеството искове
от ищеца
Х.М.К. с правно
основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ.
Излагат
се доводи, че на дружеството не е била надлежно връчена призовката с препис от исковата молба
за отговор, както и тази за проведеното о.с.з. пред първата инстанция, предвид
на което и е лишен от възможност да вземе участие в производството пред СРС.
Поддържа,
че процедурата по връчване на
книжата по горното дело е нередовна, тъй като не са били
налице предпоставките на чл.
50, ал. 2 ГПК, доколкото не се доказвало ответникът да е сменял адреса си. Оспоравта се като
абстракни ненадлежни констатациите на призовкаря, че фирмата е била на адреса
преди повече от десет години, като не било посочено и от кое лице е било взето
сведението. Излагат
се и съображения, че уважената претенция е в прекомерен размер. В
допълнение се сочи, че ищеца Х. Коце е нарушил принципа за чл. 3 от ГПК за
добросъвестно упражняване на процесуални права, като не е посочил адреса на
административен офис на дружеството, за
който е знаел видно от подадената от него декларация. По изложените мотиви на основание чл. 240, ал.1, т. 1 ГПК моли съда да
отмени постановеното неприсъствено решение и да върне делото за
ново разглеждане на предявените искове.
Ответникът по молбата -ищец в първоинстанционното
производство, Х.М.К.,
оспорва основателността
на същата, като сочи че разпоредбата на чл. 50, ал. 2 е приложена правилно и
законосъобразно от първостепенния съд. Излага съображения, че в случая
разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК е неприложима, като се позовава и на
практика на ВКС. Сочи и че молителят нито твърди, нито представя доказателства,
офиса на дружеството да се
помещава на адреса вписан в търговския регистър. Оспорват се и твърденията в
молбата за недобросъвестност на ищеца, като се сочи, че той е знаел единствено
офиса на дружеството на които е подал декларацията, но нямало как да знае колко
офиса има дружеството и кой е неговия административен адрес.По изложените мотиви моли съдът да остави молбата по
чл. 240 ГПК без уважение. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД след преценка
доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Видно
от преписката по гр.д. 7434/2012г. по описа на СРС, ГО,
77 с-в, съобщението до
ответника с препис от исковата молба и приложенията е изпратено на сочения с исковата молба адрес
- гр. София, ж.к „Емил
Марков“, ул. „******. На гърба
на върнатото
в цялост съобщение (л.15 от делото) е направено отбелязване с дата
26.02.20г. от
длъжностното лице по
призоваването, че фирмата до която е адресирано съобщението „ е
била на този адрес, преди повече от десет години. Сега е магазин „Лидел“. Съдът е разпоредил ново връчване на книжа на
същия адрес, като е дал изрични указания на призовкаря, да установи има ли
индикации на адреса за фирмата, офис и служители. В случай, че фирмата се е
преместила, да се посочат имената на лицето, което ги е дало сведенията, а ако на адреса се установи офис на фирмата, но
не се намери лице което да получи книжата, да се залепи уведомление. Второто
съобщение е върнато по делото отново в цялост с отбелязване, че до 2014г. на адреса
на ул. „****** е имало складова бала на дружеството, където призовкаря е лепил
уведомления за него, тъй като работи в района от 2013година. Посочено е още, че
от 2014г. на адреса се помещава магазин „Лидел“ и няма от кого да се събере
исканата информация. Удостоверено е залепянето на уведомление
на видно място – стената на магазин „Лидел“. В резултат на извършената проверка и
отбелязванията на длъжностното лице съдът е приел съобщението за редовно
връчено, а с разпореждане от 27.07.20г. на основание чл. 312 от ГПК е насрочил
делото и изготвил проекто доклад и е призовал лицата за открито съдебно
заседание, като изрично е посочил книжата до ответника да се приложат по делото
и се считат редовно връчени. За единственото проведено о.с.з. на 20.08.2020г. съдът е приел ответникът да е уведомен по реда на чл.
50, ал. 2 ГПК и дал ход на делото. В същото съдебно заседание по искане на
ищеца е постановил неприсъствено решение срещу ответника.
Видно от приложените по делото документи, а и безспорно между страните, регистрираният в
търговския регистър адрес за седалище и управление на дружеството ответник през
процесния период е гр. София, ж.к „Емил Марков“, ул. „******.
При гореустановената фактическа обстановка съдът
намира молбата по чл. 240 ГПК за допустима като подадена от легитимирано лице и
в законовоуказания срок, доколкото преписът от неприсъственото решение също е
връчен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, който ред за връчване се оспорва със
сезиралата съда молба по чл. 240 ГПК.
Молбата, разгледана по същество е неоснователна
предвид липсата на предпоставките по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, цитирани в
същата норма, и установената по делото редовна процедура по призоваване на
ответника в производството пред СРС, по следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 179 ГПК издаденият от
длъжностно лице документ в кръга на службата му представлява доказателство за
удостоверените като извършени от него и пред него действия. В този смисъл и
съдът при приложение на последната норма намира за доказани по делото
удостоверените от връчителят при СРС на гърба на върнатите по делото съобщения
обстоятелства -на регистрираният за седалище и управление адрес на ответното
дружество - гр. София, ж.к „Емил Марков“, ул. „******, да няма канцелария и служители
на дружеството ответник. В тежест на ответника – молитев в
настоящото производство,
оспорващ верността на записа, е да обори удостоверените в съдържанието на
официалния документ обстоятелства. Не могат да бъдат
споделени доводите на молителя, че в случая процедурата по призоваването е
опорочена, тъй като призовкаря не е посочил лицето от което е снел сведения, че
дружеството не се помещава на адреса повече от 10 години. Видно от
отбелязванията, длъжностното лице изрично е посочило, че не е открито лице
което да даде сведения за дружеството. От прочита на отбелязванията върху
върнатите в цялост съобщения става ясно, че
на самият призовкар в длъжностното си качество и предвид изпълняваната
от него дейност по връчване на книжа на физически и юридически лица в района с
давност от 2013г. е известно, че тава дружество е имало складова база на адреса
до 2014година, а след този момент на този адрес се намира магазин на
хранителната вери „Лидел“. Нещо повече Видно
от молбата за отмяна, от „С.Б." ЕООД дори не се твърди, че същото може да
бъде открито на този адрес.
Предвид нормата на чл. 50, ал. 3 ГПК съобщенията до
търговци юридически лица се връчват в канцеларията на търговеца и могат да
бъдат връчени на всеки служител или работник. Когато
обаче на
регистрирания адрес на дружеството няма канцелария/офис на същото, съобщенията
до търговеца се връчват по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагането им по
делото.
Въз основа на изложеното и с оглед безспорно
установения по делото факт ответното дружество да няма офис/канцелария и
служители на последния регистриран в търговския регистър адрес за седалище и
управление редът за връчване на съобщения и книжа на същия ответник е този по
чл. 50, ал. 2 ГПК. По последния ред законосъобразно е извършено и връчването на
препис от исковата молба за отговор и съобщение за проведеното пред СРС о.с.з.,
предвид на което и не са налице предпоставките на чл. 240, ал.1, т. 1 ГПК за
отмяна на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено решение. Законосъобразно
в случая СРС е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, доколкото всички
съобщения до адреса по регистрацията на молителя са се върнали с отбелязване,
че такова дружество няма офис и служители там.
Неоснователни
са и доводите на молителя за недобросъвестност на ищеца Х.К., поради
непосочването на известен нему друг адрес на дружеството, а именно гр. София,
ул. „******Таво е така, тъй като без всякакво правно значение за редовността на връчването на книжата по
делото е друг адрес на дружеството, които не е вписан в
търговския регистър, доколкото
връчването на книжа на същия би било в нарушение на чл. 50 ГПК.
Неотносими към дължимата проверка от въззивния съд,
сезиран с молба по чл. 240 ГПК, са възраженията на ответника за
прекомерност на присъденото обезщетение
с неприсъственото решение от първоинстанционния съд,
доколкото последният извод на първоинстанционния съд не подлежи на проверка и
контрол в производството по чл. 240 ГПК, предвид лимитативно изброените в
последната норма обстоятелствата, които се явяват основание за отмяна на
постановеното неприсъствено решение.
С
оглед изхода на делото, молителят - „С.Б.“ ЕООД няма право на разноски. При този
изход на спора право на разноски има ответникът по молбата Х.М.К..
Последния е претендирал разноски с отговора и такива са сторени за процесуално
представителство, видно от договора за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че адвокатския хонорар е заплатен в брой, имащо характер на разписка,
поради което съдът му присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в доказания
размер от 850,00 лева.
Решението
на по молба за отмяна на неприсъствено решение не е въззивно решение по смисъла
на чл. 270-272 ГПК и на това основание то е изключено от обхвата на касационния
контрол. Определение № 148 от 11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 6 / 2011 г. на
Върховен касационен съд
Мотивиран от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 240 ГПК вх.№ 25130649/18.09.20г. по описа на СРС на „С.Б." ЕООД, ЕИК: ******, за отмяна на постановено неприсъствено решение
№ 174112 от 11.08.2020г. по гр.д. 7434/2020г. по описа на СРС, II ГО,77 с-в.
ОСЪЖДА
„С.Б." ЕООД, ЕИК: ******, да заплати на Х.М.К., ЕГН: **********, сумата от
850,00 лева - разноски в производството по 240 ГПК пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.