Решение по дело №1313/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 378/10.5.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 1313 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 61, ал. 11, вр. ал. 6 от Закона за здравето и е образувано по жалба на  К.Б.В. *** против Предписание за поставяне под карантина № 578/04.11.2020 г. на Директора на  дирекция „НЗБ“ при РЗИ Пазарджик.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на предписанието, издаването му при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя устно и в писмена защита поддържа жалбата. Ангажира гласни и писмени доказателства. Представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директор на дирекция „НЗБ“ при РЗИ Пазарджик в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, включително и в писмено становище. Счита, че атакуваният административен акт е правилен и законосъобразен.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата срещу оспореното предписание е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, за който той поражда задължения, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

          От приложените материали се установи следната фактическа обстановка:

Въз основа на данните, съдържащи се в Националната информационна система за борба с Covid-19 (въведена в експлоатация със Заповед № РД-01-184/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването), Директорът на РЗИ – Пазарджик е издал Предписание за изолация в домашни условия № 22-397156/577/04.11.2020 г.  на Б. К. В.- син на жалбоподателя.

Във връзка с издаденото предписание на Б. К. В., било издадено и оспореното в настоящото производство Предписание 578/04.11.2020 г. на Директора на дирекция „НЗБ“ при РЗИ Пазарджик, с което било предписано на контактен със заразено лице- К.Б.В. да бъде поставен под карантина за десет дена, считано от 02.11.2020 г. на адрес гр. Пазарджик, ул. „Цар Калоян“ № 97. Като правни основания за издаване на акта са посочени чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето (ЗЗ) и Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването). С предписанието са указани изискванията/задълженията на изолираното лице, както и че актът подлежи на предварително изпълнение. Предписанието е връчено на адресата си срещу подпис на 05.11.2020 г.

          От представената по делото Извадка от електронната система Ковид-19 се установява, че на дата 01.11.2020 г. Б. К. В. е извършил лабораторно изследване с PCR тест в СМДЛ „РАМУС“ ООД, гр. София, ЖК „Дружба“, резултатът от което е положителен за Covid-19. На 02.11.2020 г. В. извършва нови две изследвания – бърз тест за наличие на антитела клас IgM и бърз тест за наличие на антитела IgG, резултатите от които били отрицателни. На дата 02.11.2020 г. Б. В. извършил още едно лабораторно изследване с PCR тест, чиито резултат също бил отрицателен.

          По делото в качеството на свидетели са разпитани Б. К. В. и Г.Д. Д.. От показанията им се установява, че изследванията на Б. В. за коронавирус  са направени във връзка с предстоящо първенство по джудо в Хърватия. Пробите на всички участници, треньорът и К.В., който трябвало да придружава делегацията били направени в един коридор, без да се вземат предпазни мерки. На жалбоподателят пробата била отрицателна, а на св. В. и Д. излязла положителна. Симптоми- кашлица и температура  имал само св. Д.. Св. В. се чувствал добре през цялото време, впоследствие направил още тестове, които излезли отрицателни.

          Показанията на св. Д. се обективни, последователни и незаинтересовани, поради което съдът ги кредитира изцяло. Тези показания са допълват и от показанията на св. Б. В., които макар и да са заинтересовани, предвид близката му родствена връзка с жалбоподателя, също се ценят от съда като достоверни.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган - Директора на дирекция „НБЗ“ при РЗИ Пазарджик, която е оправомощено длъжностно лице да издава предписания за поставяне под карантина, съгласно заповед № РД-01-217/15.05.2020 г. на Директора на РЗИ Пазарджик. Оправомощителната заповед е издадена на основание чл. 61 ал. 6 от ЗЗ /в приложимата редакция/.  Самото предписание е постановено в изискуемата писмена форма и съобразно чл. 61, ал. 9 от ЗЗ /в приложимата редакция/ по образеца одобрен от Министъра на здравеопазването (Приложение № 5 към т. 13 от цитираната по-горе негова Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г.), но при издавеното му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място, издадения административен акт не е мотивиран съгласно изискванията на чл.59 ал.1 т.4 от ЗЗ- а именно в същия не се съдържат фактически основания за издаването му. Съгласно чл. 61 ал.2 вр. ал.1от ЗЗ/ в приложимата редакция/, на задължителна карантина подлежат лица, контактни с лица, които са болни и заразоносители на изчерпателно изредени инфекциозни заболявания, между които и ковид-19. В този реда на мисли, предписанието за задължителна карантина на контактно лице трябва да съдържа причината за поставянето на карантина, а в същата насока е и образеца към Приложение № 5 към т. 13 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на МЗ. В оспореното предписание е посочено като причина за карантината на жалбоподателя, контакта му със заразено лице, без дори да е посочено кое е това лице. Освен това, както вече се посочи, в нормата на чл. 61 ал.1 от ЗЗ фигурират различни видове инфекциозни заболявания, обуславящи задължителна изолация на заразените лица, като с оглед упражняване на правото на защита на жалбоподателя, административният орган е длъжен да посочи кое точно инфекциозно заболяване е продиктувало поставянето на контактното лице под задължителна карантина. Липсата на посочване в административния акт на фактическите обстоятелства свързани с основните предпоставки  на фактическия състав за издаването му- личността на заразеното лице и вида на инфекциозното заболяване, налагащо карантината са достатъчно основание за отмяната на оспореното предписание като немотивирано.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.7 от ЗЗ/в приложимата редакция/, срокът на задължителната карантина на лицата по ал.2 се определя от министъра на здравеопазването по предложение на държавния здравен инспектор в съответствие с епидемичния риск за разпространение на заразната болест. Този срок е определен в т.13 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на МЗ и е десетдневен, считано от последния контакт с потвърдения случай.  Анализът на посочените текстове сочи, че за да бъде законосъобразно предписанието за поставяне под карантина на контактно лице,  следва да е осъществен фактически състав, включващ   потвърден случай на Ковид- 19, както и контакт на адресата на предписанието със заразеното лице. Доказателствената тежест за осъществения фактически състав, съгласно разпоредбата на чл. 170 от АПК лежи върху административния орган и той не успя да се справи с нея и по- специално не бяха ангажирани доказателства, че жалбоподателя е бил в контакт с лице, по отношение на което е налице потвърден случай на ковид-19. Съгласно т. 2 от цитираната по- горе заповед, на 14- дневна изолация в домашни условия, от датата на потвърдителното лабораторно изследване  подлежат заразоносители /асимптомни/ лица, както и лица с леки клинични оплаквания. Тази изолация се извършва, по силата на т.3 по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Ако се твърди, че заразоносител е Б. В.- син на жалбоподателя, то следваше административният орган да докаже този факт. По делото в тази насока е представено  от ответника извлечение от Националната информационна система за борба с Covid-19, в което Б.  В. е вписан с положителен резултат от направеното му изследване за Covid-19 на 01.11.2020 г. Това само по себе си обаче не е достатъчно да обоснове извод за потвърден случай на ковид-19, още повече, че от същото извлечение е видно, че Б. В. е направил още три изследвания след 01.11.2020 г./едното с PCR тест/, резултатите от които са били отрицателни. Именно заради възможността от различно разчитане на лабораторните резултати и съществуващата вероятност от неточност на някои от тях, е въведено изискването задължителната изолация на лицето да бъде направено по предложение на лекуващия лекар/т.4 от Заповедта/. Няма как без експертните знания на медицински специалист да се разчитат лабораторни резултати и да се квалифицира даден случай на положителен резултат от единично лабораторно изследване като потвърден такъв. По делото не са представени доказателства, за предложение на лекуващ лекар за изолация на Б. В., в което предложение иманентно би се включвало и медицинската преценка, че последния е диагностициран с Ковид-19. При това положение не може да се приеме, че в хода на развилото се административно производството, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно тези, които биха могли да установят по категоричен начин, че Б. В. е заразоносител на Covid-19. Още повече и при наличието на три други теста в следващите два дни, които са отрицателни.

Гореизложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Това има за последица неговата отмяна.

С оглед изхода на делото и предвид направеното своевременно искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатски хонорар, за които са представени и писмени доказателства по делото – вносна бележка, договор за правна защита и съдействие и банково нареждане. Останалите посочени в списъка разходи за куриерски услуги не следва да се присъждат, тъй като не са в пряко следствие на виновно поведение от страна на ответника във връзка с издаването на атакувания незаконосъобразен акт, а са направени по избор от страна на процесуалния представител на жалбоподателя във връзка с начина, който е избрал да подаде възражението и жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на  К.Б.В. *** Предписание за поставяне под карантина № 578/04.11.2020 г. на Директора на  дирекция „НЗБ“ при РЗИ Пазарджик.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Пазарджик да заплати на К.Б.В. *** сторените по делото разноски в размер на 510 (петстотин  и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ:/п/

 

Решение № 13153 / 22.12.2021 г. по АД № 7889/2021- ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378/10.05.2021г., постановено по адм. дело № 1313/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Пазарджик да заплати на К. Б. В. съдебни разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева) – възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.