№ 1554
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Сл.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деница Сл.а Гражданско дело №
20223100101258 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от И. Д. И., ЕГН ********** с адрес
*********, против Н. Д. И., ЕГН***********, иск с правно основание чл.55
ал.1 пр. 3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50
000.00 лв., представляваща връщане на даденото на отпаднало основание – по
Предварителен договор с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№1284/15.02.2010г. по регистъра на нотариус №335 П. С.а с район на
действие Районен съд Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда 10.06.2022г. до датата на погасяване на
задължението.
В исковата молбата се твърди, че между страните е сключен
Предварителен договор с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№1284/15.02.2010г. по регистъра на нотариус №335 П. С.а с район на
действие Районен съд Варна, съгласно който е поето задължение от ответника
към ищеца да му продаде 1/2 ид. част от недвижим имот – вилна сграда,
срещу сумата от 50 000лв. Продажната цена от 50 000лв. била заплатена от
ищеца на ответника към датата на сключване на предварителния договор.
Ищецът предявил иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, като искът бил отхвърлен като
1
погасен по давност. Счита, че задължението му за плащане на сумата от 50
000.00 лв. е отпаднало с погасяване по давност на иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД,
поради което претендира връщане на сумата.
По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че не е получавал сумата по продажната цена в размер на
50000лв. Сочи, че между страните са били налице други отношения /сключен
договор за дарение в същия ден, съгласно който Д. И. Сл. и И. Д. И. даряват
на Н. Д. И. 5/6 ид.ч. от недвижимия имот, а предварителният договор е
сключен след това с цел да бъде гарантирано връщане на ½ ид. част от имота/,
като гарант бил техния вече починал баща. Позовава се на изтекла давност по
отношение на задължението за връщане на цената по предварителния
договор. Счита, че не е налице прекратяване на предварителния договор,
поради което към настоящия момент той е действащ между страните, с оглед
на което не е налице основание за връщане на даденото по договора.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск и моли за уважаването му, а ответникът оспорва
иска и моли за отхвърлянето му.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявената по делото искова претенция намира материално правното
си основание в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.
55 от ЗЗД съдържа три кондикции /идващи в континенталната правна система
от римското право/, като всяка от трите представлява самостоятелен иск.
Макар че съдебната практика е противоречива, настоящият съдебен състав
намира, че е длъжен да се произнесе само по заявената претенция /пр. 3 на чл.
55 ал. 1 от ЗЗД/.
Правната квалификация на всеки иск се определя от съда съгласно
твърденията на ищеца /а не съгласно доказателствата/. Ищецът твърди /в
УМ/ „прекратяване“ на договорната връзка между страните в следствие на
погасяването на иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД по давност, поради което искът е с
правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
2
Съдът намира още, че в исковата молба се съдържат достатъчно
твърдения, за да може съдът да квалифицира изявленията на ищеца като
искане за разваляне на Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот и учредяване на право на ползване от 15.02.2010г. Посочено
е, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, като
е поискано връщане на даденото по неизпълнения договор. Макар в
последствие в уточняващите молби процесуалният представител на ищеца да
е навел погрешно тълкуване на изложените факти, квалификацията на иска от
страната не обвързва съда.
За пълнота следва да се посочи и, че искът действително следва да бъде
квалифициран по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, а не по чл. 55 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД
/какъвто петитум без твърдения е наведен в исковата молба, в последствие
оттеглен с УМ/. Тази правна квалификация произтича от постановките,
посочени в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на
ВС, където изрично е проведено разграничение на хипотезите на чл. 55 от
ЗЗД. Посочено е, че при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то
не се сбъдне, и т. н. Такива твърдения не са налице в конкретния случай.
Съгласно ППВС 1/79 г., за да се иска връщане на даденото в хипотезата на чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, е необходимо основанието да е отпаднало с обратна
сила. Именно такива твърдения са наведени в исковата молба –
прекратяване/разваляне на договора. По идентичен с настоящия казус е
произнесено и Р Е Ш Е Н И Е № 116/08.06.2016г. по гр. дело № 5236 по описа
за 2015г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, където също е приета
посочената правна квалификация, както и Определение № 764 от 22.11.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 2968/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А.Ц..
Като предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 55 ал. 1
пр. 3 от ЗЗД, в процеса следва да бъдат установени следните релевантни за
делото факти, чиято тежест на доказване ляга върху ищеца, а именно: даване
на сумата от 50 000.00 лв. от ищеца на ответника на някакво основание /в
конкретния случай основанието е сключен валиден предварителен договор за
покупко-продажба на имот/, и отпадане на основанието с обратна сила. При
3
доказване на сочените предпоставки, ответникът следва да установи, че е
върнал посочената сума или други твърдени от него правопогасяващи или
правопрекратяващи факти.
В конкретния случай не се оспорва действителността на сключения
между страните предварителен договор /в твърдените от ответника други
отношения между страните, не се навеждат твърдения за симулация на
предварителния договор/.
Съгласно Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и учредяване на право на ползване от 15.02.2010г., сключен между Н. Д.
И. в качеството му на продавач, И. Д. И., в качеството му на купувач и Д. И.
Сл. в качеството му на ползвател, продавачът се задължава да учреди право на
ползване на Д. И. Сл. до края на живота му, както и се задължава да сключи
окончателен договор за покупко-продажба в нотариална форма, с който да
продаде на купувача 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, община Варна, район "Приморски", м-ст
"Евксиноград" ул."22-ра"/двадесет и втора/ № 19 /деветнадесет/, а именно
вилна сграда. Страните се задължават да сключат окончателен договор в
едномесечен срок от „заличаване на обезпечението“ /т.2 от Договора/,
наложено върху имота за вземане с длъжник ищеца.
В предварителния договор изрично е посочено, че правото на ползване
се учредява и имота се продава за сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
която сума продавачът заявява, че е заплатена.
В посочената част, в която продавачът декларира неизгодни за себе си
факти, а именно, че е получил посочената сума, предварителният договор
играе ролята на разписка.
Със Закона за ограничаване на плащанията в брой, обн. ДВ. бр.16 от 22
Февруари 2011г., е въведено ограничение в размера на сумата, за която е
разрешено да бъде плащана в брой. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона,
плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 15 000 лв. за периода от влизане в сила на закона до
изменението му с ДВ, бр. 95 от 2015 г. и над 10 000лв., считано от влизане в
сила на изм., а именно от 1.01.2016 г.
Доколкото обаче Законът за ограничаване на плащанията в брой е приет
4
след датата на сключване на Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот и учредяване на право на ползване от 15.02.2010г., то към
датата на предаване на сумата от 50 000лв. по него, не е съществувало
ограничението за плащане в брой.
Отделно от това съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС
/Определение № 70 от 9.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 499/2015 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Емилия Василева, Определение № 120 от 6.03.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1709/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Р.К.,
Определение № 211 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2016 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров, Определение № 650 от
29.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2490/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Б.Й., Определение № 731 от 5.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2019 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Др.Др. и пр./, нарушаването на Закона за
ограничаване плащанията в брой има за последица налагане на
административно-наказателната отговорност на дееца, но няма значение нито
за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността
на договора, от който произтича вземането.
Въз основа на посоченото съдът намира, че съгласно разписката за
предаване на сумата от 50 000лв, инкорпорирана в Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване от
15.02.2010г., е доказано плащането на сумата от ищеца на ответника на
посоченото валидно договорно основание.
По въпроса за отпадането на основанието за плащане:
От доказателствата по делото е видно, че между страните е водено
производство по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на сключения между тях
предварителен договор за окончателен, като по иска е образувано г.д. №
2260/2019г. по описа на ВОС, а след обжалване и въззивно г.д. № 502/2020г,
на ВАпС. С влязло в сила решение от 10.02.2021г. по въззивно г.д. №
502/2020г, на ВАпС е отхвърлен иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД като погасен по
давност. Прието е, че релевантният момент, от който започва да тече срока по
т. 2 от Договора, е датата 22.08.2014г., на която дата е влязло в сила
определението на съда за отмяна на обезпечението. Поради това падежът на
задължението на ответника е на 22.09.2014г., поради което искът е погасен по
давност на 22.09.2019г.
5
Съгласно твърденията на ищеца в УМ, отпадането на основанието за
плащане на исковата сума се дължи на погасяването на иска по чл. 19 ал. 3 от
ЗЗД по давност. Ефектът на погасяването на едно задължение по давност
обаче не съвпада с ефекта на прекратяването/развалянето на една договорна
връзка. Само при отпадане на едно договорно правоотношение, настъпило
след валидното му възникване, може да се счита, че основанието е отпаднало.
При погасяване на задължението по давност, договорът продължава да
съществува /т.е. не отпада/, но е невъзможно принудителното осъществяване
на правата по него. Задължението по договора се превръща в естествено
задължение. Именно поради факта, че погасяването на задължението по
давност не води до отпадането на облигационната връзка, не е налице
твърдяното в УМ отпадане на основанието за плащане.
Въпреки това съдът намира, че в исковата молба е заявено искане за
разваляне на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
и учредяване на право на ползване от 15.02.2010г. поради неизпълнението му
от страна на ответника.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че е налице
неизпълнение от страна на ответника на задължението му да сключи
окончателен договор след настъпване на падежа на задължението му.
Исковата молба по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД играе ролята на покана за сключване на
окончателен договор. Ответникът е оспорил иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и не е
предприел действия по прехвърляне на имота на ищеца, макар, че
правоотношението не е било прекратено /а само погасено по давност/, т.е.
същият е могъл валидно да изпълни доброволно.
Неизпълнението се явява виновно, доколкото ответната страна не е
навела твърдения във връзка с възможността си за оборване на презумпцията
за вина.
С изтичане на срока по т. 2 от Договора на 22.09.2014г., и при липса на
доброволно изпълнение от страна на ответника, е възникнало правото на
ищеца да иска или принудително изпълнение на договора /чрез завеждане на
иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД/ или да иска разваляне на договора и връщане на
даденото по него.
По възражението за давност:
Съгласно чл. 87 ал. 5 от ЗЗД правото да се разваля договорът се
6
погасява с петгодишна давност. Правото да бъде развален един договор
възниква от факта на неизпълнението. Началната дата на неизпълнението се
явява датата, в която длъжникът е изпаднал в забава, т.е. датата след падежа
на задължението. Падежът на задължението на ответника да прехвърли
собствеността върху имота възниква от „заличаване на обезпечението“,
съгласно т. 2 на предварителния договор. Тълкуването на общата воля на
страните е извършено от въззивния съд по въззивно г.д. № 502/2020г. на
ВАпС, като в решението по делото е прието, че падежът на задължението за
прехвърляне на имота в нотариална форма настъпва с изтичане на
едномесечен срок от отмяна на обезпечението. Настоящият съдебен състав
споделя изцяло мотивите на ВАпС /доколкото само диспозитивът поражда
СПН/, тъй като падежът на задължението на ответника за прехвърляне на
имота по предварителния договор е поставен в зависимост от активните
действия на ищеца. Обезпечението е наложено за негови задължения и само
той може да поиска отмяна на обезпечението и заличаване на възбраната след
изпълнение на задълженията си. Бездействието на ищеца да сбъдне условието
по предварителния договор и с това да постави началото на срока, е
недопустимо да доведе до благоприятни за него последици като
продължаване на давностния срок. Неприложима е и разпоредбата на чл. 69
ал. 2 от ЗЗД, доколкото в конкретния случай изпълнението на задължението
на ответника да прехвърли собствеността върху имота е поставено в
зависимост не от него, а от ищеца, т.е. е поставено в зависимост не от
действия на длъжника, а от действия на кредитора на задължението. Въз
основа на това съдът приема, че условието, инкорпорирано в т. 2 от
предварителния договор се е сбъднало още на 22.08.2014г., когато е отменено
наложеното обезпечение върху имота, т.е. падежът на задължението на
ответника да прехвърли собствеността върху имота е настъпил на 22.09.2014г.
Поради това от 23.09.2014г. ответникът е в забава и от тази дата възниква
правото на ищеца да иска разваляне на договора. Поради това до 23.09.2019г.
е изтекъл давностният срок по чл. 87 ал. 5 от ЗЗД и след тази дата ищецът не
може валидно да се позове на правото си да развали Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване от
15.02.2010г. Доколкото искът по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е предявен в съда на
10.06.2022г., т.е. близо три години след погасяването на правото на ищеца да
иска разваляне на договора по давност, то дори и да се приеме, че с исковата
7
молба е направено изявление за разваляне на договора, то същият не може да
бъде валидно развален. С оглед на това не е налице отпадане на основанието
за плащане и поради това не е допустимо да се иска обратно даденото по
договора на отпаднало основание. Искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото, на ответника се следват разноските за
производството, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Предвид представения
списък на разноските и доказателства за извършени такива, съдът намира, че
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2000лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. И., ЕГН ********** с адрес *********,
против Н. Д. И., ЕГН***********, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 000.00 лв., представляваща връщане на даденото на
отпаднало основание - по Предварителен договор с нотариална заверка на
подписите на страните рег.№1284/15.02.2010г. по регистъра на нотариус
№335 П. С.а с район на действие Районен съд Варна, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 10.06.2022г. до датата
на погасяване на задължението, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** с адрес *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА Н. Д. И., ЕГН***********, сумата от 2000лв. /две хиляди
лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на
страните, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8