Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.12.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №4490 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът И.К.С. твърди, че на 10.12.2016
г. в гр. Трън наследодателят и Б.Н.Н.е пострадал от ПТП, вина за което има
водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег.
№ СА ******. Поддържа, че от деликта наследодателят и получил множество телесни
увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота му и които са довели до смъртта му. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК -
З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Твърди, че
е майка на пострадалия Б.Н.Н.и е преживяла изключително болезнено смъртта на
сина си, загубила е най-ценното в живота си. Поддържа, че след смъртта на сина
и е загубила смисъл да живее, а мъката и скръбта ще я съпътстват и за в бъдеще.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 150
000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2017 г. до окончателното плащане. Претендира и направените
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД в сроковете
за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на
процесното ПТП и вината на водача К.С., както и наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалото лице,
както и размера на претендираното обезщетение. Релевира и възражение за
съпричиняване от страна пострадалото лице. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от
ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което са в
семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №5/2016, съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието се установява, че на 10.12.2016 г.
в гр. Трън е реализирано ПТП, при което К.Б.С. при управление на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА ****** е ударил пешеходеца Б.Н.Н..
От показанията на свид. А.Х. се
установява, че процесното ПТП е настъпило в момент, в който пострадалият Б.Н.Н.е
бил на пътното платно, плътно до тротоара, като л.а. „Фолксваген Голф“ го е
ударил с дясна предна част.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило на около 0,7 м. вляво от десния
бордюр на пътното платно, минималната скорост, с която е настъпил удара на
пострадалия пешеходец, намиращ се в десния край на плътното за движение, е 45
км/ч., а опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 45 км/ч е била
29 м., а при скорост от 35 км/ч – 34 м. Вещото лице сочи още, че водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ е имал обективна възможност да вижда пострадалия от
разстояние не по-малко от 80 м. при работещо улично осветление и от разстояние
не по-малко от 40 м. в условията на тъмнина при движение на къси светлини на
фаровете, и при опасна зона 29 м. или. 34 м. е имал възможност да спре или да
заобиколи пострадалия пешеходец. От заключението се установява още, че от
техническа гледна точка пострадалият също е допринесъл за настъпване на ПТП,
защото е стоял върху платното за движение, а ако е бил на тротоара, ударът е
нямало да настъпи, а от двете страна на пътното платно има непрекъснати
тротоари.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № СА ****** е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.1 и 2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обостоятелството, че към датата на процесното ПТП –
10.12.2016 г. между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. №
СА ****** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че непосредствената причина за
смъртта на наследодателя на ищеца е тежката ЧМТ, довела в развитието си до
настъпване на общомозъчен оток. Вещото лице сочи още, че такава травма може да
се получи при процесното ПТП, при което пострадалият е бил пешеходец, от удари
с или върху твърди предмети със значителна травмираща сила, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между процесното ПТП, причиненото увреждане и
настъпването на смъртта.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в
срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента.
От представеното по делото
удостоверение за наследници, изх. №228
от 19.12.2016 г., издадено от О.Т., се установява, че ищецът е майка,
т.е. законен наследник на починалия при ПТП Б.Н.Н., и в това си качество е от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. Й.Й.се
установява, че приживе ищецът и синът и са имали прекрасни отношения, ищецът е
отгледала сама детето си, двамата са живеели заедно, ищецът е работила в
Гърция, но са се виждали редовно – по време на празници и през ваканции.
Свидетелят сочи още, че смъртта на сина и се е отразила много тежко на ищеца –
била е неадекватна, пиела е лекарства, мъката и не отминава и към настоящия
момент.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е търпял неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на нейния наследодател. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението
се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките
и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е
починал син на ищеца.
Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на 24 г. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, степента на родство,
емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищецът е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на
своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с
виновното противоправно деяние на водача, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане на край на живота. Загубата
на дете,
към което ищецът е била силно привързана, ще я съпътства
през целия и живот. Тази загуба е била
внезапна, като впоследствие
родителят е лишен както от емоционалния контакт със своя син, така и от
неговата морална
подкрепа. По делото се установи,
че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение.
Следователно, болките и страдания, които ищецът ще продължава да изпитва от загубата на починалото си дете, трябва да бъде отчетена при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Съдът намира, че справедливостта изисква на ищеца да бъде
определено обезщетение в размер на сумата от
150 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав обаче намира
за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От събраните в рамките на производството
по настоящето дело доказателства се установи по безспорен и категоричен начин
твърдението на ответника, че ищецът се е намирал на пътното платно на
неразрешено място, т.е. установи се нарушение на разпоредбите на чл.108 ал.1 ЗДвП. Това обстоятелство се установи безспорно от приетото по делото заключение
на САТЕ, които съдът кредитира напълно, както и от показанията на свид. Х.. Въз основа на установения по делото механизъм на настъпване
на ПТП, съдът намира, че пострадалият е бил на платното за движение на място,
необозначено за пешеходци. Същият е
нарушил правилата за движение по пътищата, изискващи от пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. В
разглежданата хипотеза на деликт съдът трябва да вземе предвид и
обстоятелството, че съгласно чл.20 ЗДвП
отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване
безопасност на движението е значително по - завишена спрямо тази на пешеходците.
При определяне степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос /решение №33 от 04.04.2012 г. по т.д. №172/2011 г., на II ТО
на ВКС/. При определяне приноса
на пострадалия, за който се установи, че се намирал на пътното платно на място, необозначено за пешеходци, с което е нарушил установените правила за движение на пешеходците, следва
да се има предвид, че районът на местопроизшествието е в населено място, което несъмнено налага изключително внимание от страна
на водача на процесния лек автомобил. Следователно при вменените на водача на увреждащия автомобил общи задължения по
чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, които изискват да
предприеме такава скорост на движение, позволяваща му да спре своевременно при
възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност, както и непрекъснато да контролира автомобила
си, избраната
скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява несъобразена с наличните
пътни условия по см. на горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП означава непроявена
дължима грижа от страна на водача на увреждащия лек автомобил - фактор, който
обуславя и правен извод, че приносът му превишава значително този на пострадалия. Следователно е налице принос на увреденото лице, който не е
тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде определен на 30 %.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от пострадалото лице и определения общ размер
от 150 000,00 лв.,
на ищеца е
дължима сума от 105 000,00 лв.,
паричен еквивалент на понесените от нея
неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск се явява частично основателен до размера на сумата от
105 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на
чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на
чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Видно от представената по делото
претенция, вх. №ЦУ-99-8287/09.01.2017 г., ищецът е предявил искане за заплащане
на обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди на
09.01.2017 г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е 09.04.2017 г., от която
дата същият е в забава и от която дата на ищеца следва да се присъди законната
лихва върху определеното му обезщетение.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 280,00
лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 3451,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 4200,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
за отхвърлената част от иска в размер на сумата от 60,00 лв., представляваща
депозит за вещо лице, сумата от 4,50 лв., представляваща такса за съдебни
удостоверения и сумата от 1722,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото са представени
договор за правна помощ и анекс към него, сключени между ответника и Адв. дружество
„Г. и П.“, според които ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по
настоящето дело в размер на сумата от 5740,00 лв. без ДДС. Съгласно ТР №6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките
на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на И.К.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.432 ал.1 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД сумата от 105 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 10.12.2016 г. в гр. Трън ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на сина и Б.Н.Н.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 150
000,00 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 280,00 лв.,
представляваща разноски по делото, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 4200,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Адв. Т.Х., адрес: ***, офис 7, на основание чл.78 ал.1 ГПК
вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 3451,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
И.К.С., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на ЗАД
„ОЗК - З.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1786,50
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: