Решение по дело №84/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 63

гр. Видин,17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

деветнадесети юни

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

84

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Т.С.И. със съдебен адрес *** срещу Заповед №368з-524/21.03.2022г. на Директора на ОД на МВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на основание чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.2, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11,предл.първо от ЗМВР. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна на всички основания , визирани в чл.146 от АПК. Твърди се , че е издадена в нарушение на административно-производствените правила. Твърди се и че в заповедта липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено, както и че неправилно е извършена квалификацията на нарушението. Сочи се, че отразеното в заповедта не отговаря на действителността . Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноските за производството.  

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Подържа, че вмененото нарушение се доказва по безспорен начин. Иска се от съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №368з-524/21.03.2022г. на Директора на ОД на МВР-Видин на жалбоподателя И.-младши автоконтрольор  II-ра степен в група „Охранителна полиция“ при РУ-Кула, е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от шест месеца на основание чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.2, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР. Прието е, че от служителя е извършено следното дисциплинарно нарушение : На 27.08.2021г. при посещение на сигнал за ПТП на път VID2122 посока гр.Кула за с.Големаново не е взел отношение по административен ред за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП спрямо водача П.Т., който е управлявал лек автомобил „Ландроувър Фриландер“ с per. № ВН 2011 АК, лична собственост, с прикачено ремарке, което не е регистрирано по надлежния ред , с което не е изпълнил основни длъжностни задължения, произлизащи от длъжностната му характеристика на мл. автоконтрольор, съгласно типова длъжностна характеристика № 3286р-19549/11.11.2015г., утвърдени със заповед № 3286з-21/05.01.2016г., а именно „изготвя документи, свързани с административно-наказателната дейност и разследването на пътно-транспортни произшествия при констатиране на нарушения на правилата за движение“, което е неизпълнение и на основни длъжностни задължения, произлизащи от чл. 165,ал.1,т.1 от ЗДвП . Прието е, че неизпълнението на горните задължения представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР ,,неизпълнение на служебните задължения”, за което следва да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР в размер на 6 месеца.

Установява се по делото, че във връзка с постъпили данни с докладна записка №291р-7151/30.09.2021г. на началника на РУ-Кула  със Заповед №368з-1671/05.10.2021 на Директора на ОД на МВР-Видин е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че мл.инспектор Т.И. е пропуснал да констатира две явни нарушения на ЗДвП при обработване на настъпило ПТП, а именно на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на чл.134,ал.1 от ЗДвП. Назначена е комисия за проверка на случая.

Установява се от събраните в административното производство доказателства, че на 27.08.2021г. жалбоподателят е бил назначен в наряд по пътен контрол за времето от 08,30ч. до 20,30ч. в състав с Б. И. и Е.П.. Около 19,50 ч. в дневника за получени и предадени сигнали е регистриран постъпил сигнал от свид.А.Т.за настъпило ПТП-блъснато МПС от кон, във връзка с който дежурните в наряд жалбоподателят И. и свид.Петков посетели местопроизшествието. След пристигането си двамата служители в наряд установили , че вследствие на ПТП са възникнали пререкания между водачите, като от свид.Е.П.е съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР спрямо свид.А.Т., а от мл. инспектор Т.И. е съставен АУАН на лицето П.Т. за това , че същият като водач на стадо животни не осъществява контрол над животните в обхвата на път, като при разминаване с управлявания от А.Т.автомобил един от конете ритва и чупи стъклото на предната лява врата на автомобила и я деформира-нарушение на чл.106,ал.1 от ЗДвП.

От снетите сведения в настоящето административно производство-П.Ц.Т., Р. С.С., А.С.Т., се установява , че на 27.08.2021г. около 19,00ч. свид.А.Т.пътувал със семейството си с лек автомобил „Нисан Микра“. При разминаване с насрещно движещия се автомобил-джип „Ландроувър Фриландер с прикачено ремарке, към което били вързани 2 бр. коне , един от вързаните коне изритал стъклото на предна лява врата на автомобила , управляван от  А.Т., и го счупил. За да не пречи на движението, П.Т.преместил джипа с ремаркето и конете на черния път отстрани на ПТП-то на около 50 метра , където автомобилът с ремаркето били и при пристигането на полицейския наряд . На водача Тодоров била поискана само лична карта. На двамата водачи е извършена проба за алкохол, като не е установена употреба.

Установено е в административното производство , че тегленото от автомобила , управляван от водача П.Ц.Т., ремарке било без регистрация , както и че в него се возел работникът на П.Т.- Р. С..

Комисията, след като е събрала относимите доказателства, е приела, че мл.инспектор Т.И. не би могъл да вземе отношение по чл.134,ал.1 от ЗДвП, тъй като не е бил информиран относно това обстоятелство от двете , участващи в инцидента лица , П.Т. и Александър Тодоров, но е бил информиран , че произшествието е настъпило при управлението на МПС от П.Т. , теглещо ремарке с вързани коне за него, поради което  е следвало да изиска документите на автомобила и ремаркето . Приела е при тези обстоятелства, че инспектор И. не е съставил АУАН за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП , поради което не е изпълнил правомощията и задълженията си, произлизащи от типовата длъжностна характеристика, както и това, регламентирано в чл.165,ал.1,т.1 от ЗДвП , което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл..200,ал.1, т.11 във вр. с чл.197,ал.1,т.3 от ЗМВР.

Резултатите от проверката комисията е обективирала в справка. Със справката жалбоподателят е запознат , както и с възможността да депозира писмени възражения до дисциплинарно-наказващия орган. На 18.02.2022г. жалбоподателят е депозирал обяснение, в което е посочил,че е запознат със справката и материалите и няма допълнителни обяснения или възражения по случая. Същите са приети от дисциплинарно-наказващия орган.  

Ответникът по делото, въз основа на становището на комисията, е издал обжалваната заповед, в която е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото по-горе нарушение, за което е наложил и предложеното от комисията наказание в посочения размер.

По делото е представена заповед № 3286з-21/05.01.2015г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на типови длъжностни характеристики за длъжности , включени в щата на ОДМВР, както и длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност , с която жалбоподателят е запознат. От представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че на полицейските органи на заеманата от жалбоподателя длъжност са възложени правомощия да извършват контролна дейност и съставят актове за административно нарушение по ЗДвП.  

Разпитаните в съдебно заседание свидетели не установяват различна фактическа обстановка , от тази , която е установена в административното производство , като показанията и на тримата свидетели съответстват на дадените от тях сведения в административното производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ОД на МВР-Видин за налагане на дисциплинарно наказание от адресат на заповедта в 14-дневния срок за оспорването й.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: наложено е наказание по чл.197,ал.1,т.3 от ЗМВР от ръководител на служба по чл.37,ал.1,т.2 от ЗМВР -Директора на областна дирекция на МВР, с оглед предоставените правомощия по чл.204,т.3 от ЗМВР.

Същата е издадена в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ, като фактическата обстановка съответства на правната квалификациия на нарушението.

Същата е постановена и в съответствие с материалния закон.

Безспорно се установява по делото, че на 27.08.2021г. при настъпило ПТП лицето П.Т. , посочено като водач на стадо , е бил и водач на автомобил. Именно като такъв на същия е извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта при управление на МПС. При обработката на постъпилия сигнал не е извършена обективна и пълна проверка по случая, като не е установено , че тегленото от автомобила на водача П.Т. ремарке по път отворен за обществено ползване е без регистрационни табели и не е регистрирано по съответния ред, с което не е установено извършеното от водача П.Т.  административно нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП и не е взето отношение със съставяне на АУАН спрямо водача.

Видно от приложените по делото доказателства мл.инспектор И.-младши автоконтрольор  II-ра степен, е оправомощен да осъществява контрол по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за административни нарушения по ЗДвП. На посочената дата в изпълнение на правомощията си същият не е взел отношение по извършеното от П.Т. нарушение като не е съставил АУАН за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.  

Видно от горното се касае за неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от длъжностната характеристика на жалбоподателя, а именно-да изготвя документи , свързани с административно-наказателната дейност и разследването, във връзка с правомощията на службата по чл.165,ал.1,т.1 от ЗДвП-да контролира спазването на правилата за движение по пътищата, поради което правилно е квалифицирано нарушението на служебната дисциплина като такова по чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР.

Съобразно разпоредбата на чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения , се налага дисциплинарно наказание „порицание“, поради което законосъобразно е определен вида на наказанието, като размерът е съобразно минимума , предвиден в разпоредбата .

Не могат да бъдат споделени възраженията , че не е извършено вмененото нарушение по изложените от процесуалния представител на жалбоподателя съображения, а именно , че същият е взел отношение по това , което е заварил на място, които са и неговите правомощия , тъй като въпросното МПС не се е намирало на мястото на произшествието, а било извън път , отворен за обществено ползване , както и възраженията , че извършването на проверката за регистрация следва да бъде направена в един по-късен момент , чрез снемане на сведения , докладна , разпит на свидетели и др., предвид следното : Именно от заеманата от жалбоподателя длъжност и приложена длъжностна характеристика за длъжността , произтича задължението на автоконтрольора да изясни механизма на настъпване на ПТП , да извърши проверка на всички участници в същото-водачи и превозни средства, като извърши проверка на документите им , независимо от обстоятелството дали превозното средство е преместено. Обстоятелство, че МПС-то е преместено по никакъв начин не възпрепятства съставянето на АУАН за извършено нарушение по път , отворен за обществено ползване, независимо от обстоятелството дали автомобилът се намира на такъв след преместването му. Без значение за изпълняване на задълженията по длъжностна характеристика е и обстоятелството дали конят , нанесъл удара, е бил вързан за ремаркето или не , тъй като водачът на стадото е бил всъщност водач на автомобил, а не на стадо , което обстоятелство е изяснено още при проверката на място, но никъде не е отразено в изготвените документи. Именно като водач на автомобил на същия е извършена проверката за употреба на алкохол  , тъй като по реда на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства /чл.1 от наредбата/. След като е бил водач на МПС на П.Т. е следвало да бъде извършена проверка на документите , които следва да носи водачът, и техническата изправност на МПС, което задължение изрично е разписано в длъжностната характеристика. В случая такава проверка не е извършена и не е взето отношение по извършеното административно нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, като не е съставен АУАН спрямо водача П.Т.. Нарушението е установимо на място по документи и при служебна проверка в информационните масиви на МВР , а не изисква допълнителна последваща проверка, като развитите доводи от жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни.

Неоснователно е и направеното възражение за допуснати нарушения на административно-производствените правила. При провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Неоснователно е възражението за опорочаване на производството поради участието на Б. И. в него , тъй като видно от административната преписка същият е извършил предварителната проверка, след която със Заповед №368з-1671/05.10.2021 на Директора на ОД на МВР-Видин е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни и е назначена комисия , в която Б. И. не е участвал. Всички сведения комисията отново е събрала при спазване изискванията на чл.44,ал.2 от АПК, като именно въз основа на събраните от комисията сведения са установени фактическите обстоятелства , а не въз основа на събраните предварителни данни от Б. И..

От дисциплинарно-наказващия орган е спазена законоустановената процедура за налагане на наказанието по чл.205 и чл.206 от ЗМВР, вкл. задължението на дисциплинарно-наказващия орган по чл.206,ал.1 от ЗМВР, заповедта съдържа необходимото съгласно чл.210 от ЗМВР съдържание , като доводите в обратната насока са неоснователни-нарушението е осъществено чрез бездействие , което е индивидуализирано-посочено е какво не е направил служителят , като са конкретно посочени и нарушените задължения от длъжностната характеристика.  Съобразена е и разпоредбата на чл.206,ал.2 от ЗМВР , тъй като видът на наказанието е разписан в закона за тези нарушения и дисциплинарно-наказващият орган е лишен от преценка за вида на наказанието, а размерът е съобразно минимума, като органът е изложил съображения за определяне на неговия размер. Липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като съобразно чл.198,ал.2 от ЗМВР маловажно е това нарушение , при което отклонението от изискванията е незначително.

Спазен е и двумесечният преклузивен срок по чл.195,ал.1 от ЗМВР във връзка с чл.196,ал.2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съобразно чл.196,ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито , когато органът , компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а съобразно ал.2 дисциплинарното нарушение е установено , когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган . В случая дисциплинарно-наказващият орган за пръв път се е запознал с материалите от дисциплинарното производството на 18.02.2022г. , видно от поставената резолюция върху справката, а заповедта е издадена на 21.03.2022г., т.е в двумесечния срок по чл.195,ал.1 от ЗМВР от откриване на нарушението.

Заповедта е издадена и в съответствие с целите на дисциплинарното наказване-спазване на служебната дисциплина, като наложеното наказание е в минималния размер за нарушенията от този вид, което сочи, че дисциплинарните правомощия не са упражнени превратно.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорваната заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, изискването за форма на административния акт, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

                                       РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.И. със съдебен адрес *** срещу Заповед №368з-524/21.03.2022г. на Директора на ОД на МВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на основание чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.2, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11, предл.първо от ЗМВР.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                      СЪДИЯ: