РЕШЕНИЕ
№…182
гр. Самоков, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина Николова сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 259 по описа на съда за
“Теленор България” ЕАД, гр. София е предявило срещу Д.Х.П.
*** следните искове:
- иск за установяване
съществуването на вземане на ищеца „Теленор България” ЕАД срещу ответника Д.Х.П.
за сумата 170,36 лв., представляваща неплатена цена на далекосъобщителни
услуги, предоставени в периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г. по сключен
между страните на 25.07.2016 г. договор за мобилни услуги за абонатен номер *********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2018 г. (датата на
подаване по пощата на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1163/2018 г. на РС – Самоков) до
окончателното й изплащане;
- иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 137,91 лв., представляваща общ сбор от начислени на
абонатен номер ********* договорни неустойки по договор за мобилни услуги,
сключен между страните на 25.07.2016 г., от който 92,97 лв. са неустойка с
равностойността на три месечни абонаментни такси по програма „Нонстоп” за
мобилен номер 0899/657553; 23,97 лв. са неустойка с равностойността на три
месечни абонаментни такси по програма „Старт” за мобилен номер 0899/980275 и
20,97 лв. са неустойка с равностойността на три месечни абонаментни такси по
програма „Интернет
- иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 315,21 лв., представляваща общ размер на неплатени
лизингови вноски за периода от м. януари
Ищецът претендира разноските в
заповедното и в настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В молба, постъпила в съда на 11.10.2019
г., адв. В. Герова, пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа исковете и
отправя искане същите да бъдат уважени с неприсъствено решение при наличие на
предпоставките за това.
Пред съда ответникът не се явява,
не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието му.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92,
ал. 1, изр. първо от ЗЗД.
Исковете са допустими, а по
същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на
всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.
На ответника е изпратено
съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства, ведно с разпореждането на съда от 08.04.2019 г., в което са му
указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен
срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията
към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване
на отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, както и
предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение
по исковете. Съобщението, ведно с гореописаните съдебни книжа, е връчено на
ответника на 21.05.2019 г. по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК – при
условията на надлежно удостоверен от връчителя отказ на ответника да получи
предназначените за връчване съдебни книжа.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
Редовно призован за насроченото
открито съдебно заседание, ответникът не се е явил пред съда.
Ответникът не е направил искане
за разглеждане на делото в отсъствието му.
Исковете са вероятно основателни с
оглед неоспорените от ответника обстоятелства, посочени в исковата молба, както
и с оглед представените доказателства.
За сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1163/2018 г. на РС – Самоков, но не са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, компетентен в
преценката за частично обезсилване на заповедта за изпълнение е съдът в
заповедното производство, по което тя е издадена, а не настоящият състав (арг.
от противното от т. 13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).
По разноските: С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите
като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на
разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 505,12 лв. за разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1163/2018 г. по описа на РС – Самоков и
в настоящото исково производство.
От тази сума 205 лв. са разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 1163/2018 г. на РС – Самоков, чийто
претендиран размер се установява от представения в настоящото производство
списък по чл. 80 от ГПК – за внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението (25 лв.) и за платено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство (180 лв.), а 300,12 лв. са разноски в настоящото производство, от
които 120,12 лв. са довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и 180
лв. са платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното и без да
се мотивира по същество, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съществуването
на вземане на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост
ОСЪЖДА Д.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост
ОСЪЖДА Д.Х.П.
***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, гр. София сумата 505,12 лв. за
разноски, от които 205,00 лв. представляват разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 1163/2018 г. по описа на
РС – Самоков за внесена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение и
300,12 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена
държавна такса по исковете и за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на
обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: