Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
гр. Монтана, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30.09.2022 г. в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при участието на
секретар Антоанета Лазарова и Прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 309 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба на „ТБМ 2000“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Монтана, представлявано от Михаил Тодоров Петков, чрез адв. И.Д.
против Решение № 102/27 06 2022 г. постановено по АНД № 1099/2021 г. по описа
на РС Монтана. С НП на „ТБМ 2000“ ЕООД, гр. Монтана е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, затова че в качеството си на
работодател не е изпълнило задължително предписание № 2, дадено му с Протокол
от извършена проверка изх. № 08001 от 12.05.2021 г. на контролните органи на
ДИТ.
В
жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно констатира, че „при издаване на НП административнонаказващият
орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН". В чл. 57, ал. 1
от ЗАНН императивно и изчерпателно е предвидено съдържанието на Наказателното
постановление, което в настоящия случай е формално, отделно са налице
процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, които са от категорията на съществените и не могат да бъдат
санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че липсва описание на обстоятелствата, при които
е извършено твърдяното нарушение, както и доказателства, които го потвърждават
(чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН).
Във връзка с липсата на описание на
обстоятелствата, не са взети предвид и отегчаващи или смекчаващи такива при
определяне вида и размера на наказанието (чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН), нито за
наличието или липсата на основания по чл. 28 от ЗАНН. Нито в АУАН от
02.08.2021 г., нито в Наказателното постановление от 07.09.2021 г., нито в диспозитива на решението на
първоинстанционния съд, се обсъждат обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното нарушение. Задължението, обективирано в чл. 377, ал. 2 от Правилника
за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин - 1996
г., е периодично поливане с вода или други безвредни разтвори на рудничните
автомобилни пътища през летния период за намаляване на запрашеността.
Вероятността по време на посещение от страна на съответния компетентен орган
бус-платформата с резервоара да не полива в конкретния момент е сравнително
голяма, предвид периодичния характер на осъществяване на това нормативно задължение.
Твърдяното нарушение е установено без
да са извършени допълнителни замервания на степента на запрашеност, нито
да се направи обективна оценка дали реално има наличие на вредни последици и
реално нарушаване правилата за здравословни и безопасни условия на труд или пък
за нарушения във връзка с опазване на атмосферния въздух, или друго. За да се определи степента на запрашеност се
изискват специални знания, каквито счита, че не са от компетенциите на
конкретния административнонакзаващ орган и същият е следвало да възложи
експертиза на вещо лице, притежаващо такива знания, за да бъде установено
наличието или липсата на твърдяното нарушение. Нито административнонаказващия
орган, нито първоинстанционния съд са взели предвид естеството на работа в
кариерата и това, че е възможно да има повишена запрашеност, за което, са взети
мерки чрез извършване на периодично поливане. Находището е разположено в
местност със значителна денивелация, което предпоставя и стръмен наклон на
рудничните пътища. Те от своя страна са покрити със скална (каменна) маса,
която не е трайно прикрепена. Честото поливане с вода на този вид настилка,
може да доведе до получаване на хлъзгав слой от прах и вода, и предвид наклона
на терена, рискът от настъпване на произшествие с превозните средства, които
преминават през него, е значително висок. Ето защо и мерките, които са взети,
са съобразени и с това обстоятелство, като се извършва оросяване през определен период от време, а не
постоянно, за да се избегне напояване на пътната настилка и образуване на
хлъзгав слой. В обхвата на находището в с. Ерден няма налична вода, но
работодателят е осигурил бус-платформа с резервоар, който да се захранва в
близка до кариерата база, която се намира на 3 км разстояние. Именно в момент, когато бус-платфомрата е
зареждана с вода, инспекторите от Дирекция „ИТ" Монтана, са посетили
обекта и са констатирали неизпълнение на предписанието, въпреки дадената
информация от ръководителя на кариерата, че бус-платформата е на път и ще извърши
периодичното поливане на пътя. Горните обстоятелства са
удостоверени пред първоинстанционния съд и чрез свидетелските показания на
Кръстьо Бучински, които
неправилно не са кредитирани от първоинстанционния съд. Господин
Бучински е ръководител на кариерата и най-добре е запознат с технологичните и
работни процеси, следи за тяхното правилно изпълнение, в това число и за
поливането на рудничните пътища. Освен това той единствен е присъствал на
извършената проверка и би могъл най-точно да възпроизведе преките си
впечатления, защото за краткия времеви период, през който се е осъществила
проверката от ГИТ, не би могло да се установи дали са изпълнени направените
предписания или не, поради естеството на задължението и технологичният процес,
който протича, за да се изпълни то. Заинтересоваността на един или друг
свидетел следва да се отчита, предвид възможната му необективност. Преценката
следва да бъде обоснована с оглед на всички останали събрани доказателства и да
е базирана на извод, че данните по делото изключват възможността
заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията
му. Подобна преценка не е извършена. Поради тази причина, първоинстанционният
съд неправилно отказва да кредитира показанията на разпитания свидетел, което е
довело и до неправилност на формираните крайни заключения. Първоинстанционният
съд не е кредитирал показанията на свидетеля Бучински, но оповавайки се на
неговите доводи, че „когато вали не се налага да оросяват, тъй като по пътя
се стичат реки от вода...", е изискал справка от Националния
институт по метеорология и хидрология относно метеорологичната обстановка -
валежи, влажност и вятър на 08.07.2021 г. и 09.07.2021 г. в района на село
Ерден, и в мотивите на решението е посочил, че от въпросната справка също се
установявало безспорно, че е констатираното нарушение и правилно е съставен
АУАН, респ. НП е законосъобразно. Счита, че подобна справка би била полезна, в
случай че е изискана за поне седмица назад, тъй като при обилен дъжд
пътната настилка все още може да е мокра, респ. да не е било запрашено. В една
подобна хипотеза допълнително поливане на пътя би могло да доведе до свличане
на земна маса и създаване на опасност за машините, които преминават през него,
в който смисъл е свидетелствал и Кръстьо Бучински. В случай че не се
приемат изложените аргументи, моли да се приеме, че твърдяното от органа
нарушение, е маловажно с оглед
обстоятелствата на извършването му. Предвид субсидиарното
приложение на НК, следва да се приеме, че не е административно нарушение деянието,
което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. В конкретния случай, предвид
изискването за периодичност за поливане на рудничните пътища и взети мерки във
връзка с предписанието на АНО, съобразявайки се и с теренните особености, в
никой случай не може да се твърди за наличие на нарушение, доколкото АНО, за да
се констатира подобно нарушение, то трябва да се направи проверка, която да
обхване по-голям период от време (напр. целодневно наблюдение на обекта),
каквото не е сторено. Също така
не са възникнали никакви вредни последици и по никакъв начин не се
засягат интересите на трети лица. Ако не бъде прието, че е налице
малозначителност, то най-малкото е налице маловажност, а оттам и са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН законодателят не е дал
легална дефиниция на понятието „маловажен случай", поради което
приложимите критерии за определяне на дадено административно нарушение като
„маловажен случай" следва да се изведат при субсидиарното приложение на
чл. 93, т. 9 от ДР на НК и включва ниска обществена опасност на извършеното деяние, ненастъпили вредни
последици от деянието, тежест на нарушението, причините, довели до неговото извършване,
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Моли да се вземе предвид,
че са изпълнени целите на чл. 12 от ЗАНН; Осигурена е бус-платформа, която периодично полива рудничните пътища,
в съответствие с изискванията на чл. 377, ал. 2 от Правилника за безопасността
на труда при разработване на находища по открит начин - 1996 г., с което са
изпълнени предписанията на АНО. Не са възникнали вредни последици. Нарушението не засяга интересите
на трети лица. Извършеното нарушение е
първо от този вид за
дружеството. Налице е трайност в спазването на установения правен ред от страна
на дружеството. В с.з. адв. Д., с представено надлежно пълномощно поддържа
жалбата по аналогични в нея съображения и моли присъждане на разноски по
делото.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция
„Инспекция по труда" – гр. Монтана, редовно призован, в с.з се явява юрк.
Кръстева, с пълномощно по делото. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде оставено в сила решението на РС – Монтана като правилно и законосъобразно.
Счита нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин. Излага доводи,
че въззивният съд е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства,
стигнал е до верните правни изводи и е постановил едно правилно и
законосъобразно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана
правилно и законосъобразно. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на
закона, без да допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно то поставено пощенско клеймо, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд приема
за безспорно обстоятелството, че при
извършена проверка на място на 09.07.2021г. административнонаказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно описано, както в АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Позовава се на свидетелските показания на актосъставителя Младен Крумов Петков
и на свидетелката Миглена Кирилова Трифонова, които кредитира изцяло като обективни и
безпристрастни, както и на събраните по делото писмени
доказателства. Въззивният
съд не кредитира показанията на свидетеля Кръстьо Д. Бучински,
с оглед на изисканата справка от Националния институт по
метеорология и хидрология относно метеорологичната обстановка - валежи,
влажност и вятър на дати 08.07.2021 г. и 09.07.2021 г. в района на село Ерден, приложена на л. 30 от въззивното дело, от която безспорно
установява констатираното нарушение. Приема, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият
орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Акта е съставен на 02.08.2021
г. Административнонаказващият орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. №
21058053/25.07.2021 г., като е поканил управителя да се яви в Дирекция
„ИТ" - Монтана на 29.07.2021 г. в 10.00 часа за съставяне на АУАН. На
29.07.2021 г. представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне
на АУАН, без да сочи уважителни причини за
неявяването си. Поради, което и административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на
чл.416, ал.З от КТ, съгласно която разпоредба „Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя
лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка."
АУАН е получен в дружеството на 09.08.2021 г. от Димитрина Николова -
упълномощено лице. Дружеството не се е възползвало от правото си в
законоустановения 3-дневен срок от връчването на акта да направи писмени
възражения по същия и да приложил писмени доказателства, ако има такива.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция, който е в минимално установения от закона, предвид което несъмнено са отчетени индивидуализиращите отговорността обстоятелства, тежестта на
нарушението, и наличието или липсата на основания
по чл. 28, б.
"а" от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока,
понеже се касае за бездействие от страна на работодателя
и за сериозно нарушение на трудовото законодателство, като се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на
работниците и служителите. Даденото предписание
с Протокол от извършена проверка с изх.
№ 08001/12.05.2021 г., не е обжалвано по реда и условията на чл. 81, ал.
1 и чл. 84 от АПК, поради
което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го
изпълни. Предвид изхода на делото дружеството жалбоподател е
осъдено да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 120.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, а по сметка
на PC- Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му
с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални
нарушения.
Административен съд – Монтана, касационен състав намира, че обжалваното
съдебно решение е валидно и допустимо и по същество правилно и законосъобразно.
Точно е приложен материалният закон. Настоящият касационен състав възприема
изцяло фактическата обстановка, описана от въззивния съд, като същата е
установена след прецизна проверка и анализ на събраните по делото
доказателства. Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без
да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Неоснователно е възражението, че АНО
е следвало да допусне експертиза, с която да установи степента на запрашеност, а
от там и наличието на нарушение. Материалният закон не предвижда установяването
на съответно ниво на запрашеност от контролните органи, което да служи като критерий
за извършено нарушение, поради което възражението остава несъстоятелно. Дали
има запрашаване или не и дали е извършено поливане с вода или не, са видими
белези, за които не се изискват специални компетенции. На следващо място, твърденията на касатора, че е
извършвано периодично поливане с вода се опровергават от други негови
твърдения, касаещи естеството на работа, и местността, където се намира
находището и рискът от вреди от честото поливане с вода. Тези
обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор, като тяхната вероятна основателност подлежи на разглеждане
по реда на редовното обжалване на самите задължителни предписания, които се
явяват индивидуален административен акт – ПАМ при условията на чл. 405 от КТ,
каквото в случая не е направено.
Сьщевременно възраженията, касещи случаите и обстановката на
обилни валежи е само хипотетична, тъй като такива валежи, нито се твърди да е
имало за въпросния период, нито е правено искане за вземане на съответна
справка от компетентния за това орган, поради което доколко и каква е
обстановката при тях, също е ирелевантно обстоятелство.
Самият свидетел Кръстьо Бучински, на чийто показания се позовава
касатора заявява, че до момента на проверката не е извършвано оросяване, а
автомобила, който извършва оросяване е бил изпратен за вода, което
безпротиворечиво потвърждават нарушението, за което е наложено наказание. Показанията
на този свидетел, дори и да са кредитирани от въззивния съд, не оборват
констатираното нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че контролните
органи не следва да издирват къде се намира МПС, което оросява, а кога същото
ще зарежда вода е въпрос на организация и отговорност на дружеството, така че
да може да изпълнява надлежно дадените предписания и изискванията на закона,
без да се стига до запрашаването, което е констатирано.
По отношение на възражението за приемане на извършеното
нарушение за маловажно и липсата на настъпили вредни последици, то това
твърдение съвсем не може да бъде споделено от съда, предвид дадените показания
на свидетеля Младен Петков, че цялата гора в района е била в прах.
С оглед изложеното, настоящата инстанция следва
да остави решението на районния съд в сила.
При този изход на делото основателно се явява искането
на юрк Кръстева за присъждане на разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/27 06 2022 г. постановено по АНД № 1099/2021 г. по
описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА „ТБМ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Монтана,
представлявано от Михаил Тодоров Петков, ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана при Изпълнителна агенция
“Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в
съдебното производство пред касационна инстанция в размер на 80 лева, съгласно
чл. 63д, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр, с чл. 27е от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: