№ 7724
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110157555 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 305489/30.09.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 342234/28.10.2024г. на СРС, подадена от М. С. Д. срещу „Еос
Матрикс“ ЕООД.
Ищецът М. С. Д. чрез адв. М. А. – АК-София, е предявил срещу ответника „Еос
Матрикс“ ЕООД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника главница в размер на 1500,00 лева, законна
лихва за периода от 04.02.2009г. до изплащане на вземането, която към момента на
подаване на исковата молба се твърди да възлиза на 2498,70 лева, 410,30 лева за договорна
лихва, съдебни разноски от 38,21 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми по гр.д. № 7350/2009г. на СРС на 10.03.2009г. бил издаден
изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. № 227/2016г. на ЧСИ –
С.Я.. Ищецът твърди, че ответникът бил правоприемник по силата на договор за цесия на
първоначалния кредитор по изпълнителния лист. Задълженията на ищеца били погасени по
давност и поради това – недължими. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът не се явява и не изпраща представител или се представлява от адв. А., която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмени бележки, вх. № 128989/03.04.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез юрк. М.М. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 382750/27.11.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Обосновава прекъсване на погасителната давност и
липса на основание да се приеме, че същата е изтекла. Преди това вземанията били предмет
на изп.д. № 255/2009г. на ЧСИ О.М., което било прекратено през 2015г. С предприетите по
изпълнителните дела изпълнителни действия бил прекъснат давностният срок и вземанията
не били погасени. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
1
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от наличните заверени копия, въз основа на Заповед № 552/10.03.2009г. за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 7350/2009г. на СРС, е издаден Изпълнителен лист от 10.03.2009г., с който е разпоредено
длъжникът М. С. Д. да заплати на кредитора „Първа Инвестиционна Банка“ АД 1500,00
лева за главница, 410,30 лева за договорна лихва за периода 18.12.2007г.-04.02.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата от 04.02.2009г. до изплащане на вземането, както и
38,21 лева за заплатена държавна такса по делото и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Доколкото процесното вземане се основава на издадена заповед за изпълнение, то
съдът намира, че за него е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
(така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното
производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.
Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период
преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
2
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП
3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в
тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната
такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
В настоящия случай вземанията по изпълнителния лист са предявени за събиране въз
основа на молба от 27.09.2009г. по изп.д. № 20098460400255 на ЧСИ № 846 – О.М.. По
силата на самото образуване на изпълнителното дело давността за вземанията е прекъсната
и не тече до 26.06.2015г., когато е прието ТР 2/2013-2015-ОСГТК. От този момент е
започнала да тече нова давност. Изп.д. № 20098460400255 на ЧСИ № 846 – О.М. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК с Постановление от 22.11.2015г. С оглед
предмета на настоящото дело е ирелевантно дали то е връчено или не на длъжника,
съответно дали кредиторът е изчакал то да влезе в сила, за да образува ново изпълнително
производство, доколкото прекратяването на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само констатира
този факт.
По молба от 21.01.2016г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело – изп.д. № 2016***0400227 на ЧСИ № *** – С.Я.. В рамките на същото
давността е прекъсната с налагане на 30.01.2016г. на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника Д. от „Гап Електроникс“ ЕООД. Във връзка със запора са получавани суми,
постъпването на всяка от които е водело до прекъсване на давността, последно на
16.08.2017г. Трудовият договор с „Гап Електроникс“ ЕООД е прекратен на 01.09.2017г.
С Разпореждане на съдебния изпълнител от 10.01.2017г. като взискател е
конституиран „Еос Матрикс“ ЕООД – правоприемник на първоначалния взискател по силата
на договор за цесия. Ирелевантно е дали този договор е съобщен или не на длъжника,
доколкото същият не въвежда възражения за недължимост поради плащане на
първоначалния кредитор.
На 27.01.2017г. е наложен запор върху вземания на длъжника по сметките му в
„Тексим Банк“ АД. На 30.10.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „Марина БП“ ЕООД. Без значение е дали този доход е секвестируем или не, тъй
като несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл. 446 ГПК, урежда само размера на
допустимите удръжки. В случай, че длъжникът получи плащане и/или приход, по-висок от
предвидените в чл. 446 ГПК несеквестируеми такива, върху този доход в повече ще бъде
реализирано принудително изпълнение, съответно същото е, ако по банковата му сметка
постъпи секвестируема сума (арг. р.4/16.06.2017г.-т.д.3129/2015г.-ВКС,ІІт.о.). На 20.07.2021г.
е наложен запор върху вземанията на длъжника по сметките му в „Изипей“ АД, а на
09.10.2023г. – върху сметките му в „Айкарт“ АД.
От 09.10.2023г., когато е предприето последното изпълнително действие и докогато
със съответните изпълнителни действия е прекъсвана давността, до датата на подаване на
исковата молба не е изтекъл предвиденият от закона давностен срок за погасяване на
вземането.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Дали изпълнителното производство е прекратено или не поради перемпция /чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе си няма значение за преценката относно това дали са налице
действия по изпълнението, водещи до прекъсване на погасителната давност /така ТР 2/2023-
2024-ОСГТК, т. 3/.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски има само ответникът, който
своевременно е заявил претенция в тази насока. В негова полза следва да се присъди като
разноски и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лева за юрисконсултско
3
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
в град София, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град
София, искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника главница в размер на 1500,00 лева, законна лихва за
периода от 04.02.2009г. до изплащане на вземането, която към момента на подаване на
исковата молба се твърди да възлиза на 2498,70 лева, 410,30 лева за договорна лихва,
съдебни разноски от 38,21 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми по гр.д. № 7350/2009г. на СРС на 10.03.2009г. бил издаден
изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. № 227/2016г. на ЧСИ –
С.Я..
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляващи разноски –
юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд (гр.д. № 57555/2024г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4