№ 3
гр. Стара Загора, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501765 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал.
1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
жалбоподателя М.Д. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес село О., общ.
П.Б. ул.“*****, с адрес за получаване на съдебни книжа - гр. К. ,ул.
*********** ,чрез пълномощника адвокат М.Д. Д.-АК С.З. срещу
Определение с № 842 от 07.10.2021г. постановено по гражданско дело под №
2391/2021 год. по описа на Районен съд К., с което първоинстанционният съд
е определил, че оставя без разглеждане исковата молба с правно основание
чл.127, ал.2 от СК и е постановил да бъде прекратено производството по
същото гр. дело поради недопустимост на предявения по делото иск пред
българския съд.
В предвиденият от закона срок от името на доверителката й обжалват
изцяло Определение с № 842 от 07.10.2021г. постановено по гражданско дело
с № 2391/2021 год. по описа на Районен съд К. с което производството по
делото е прекратено поради липсата на компетентност на КРС за произнасяне
по предявените искове.
Считат обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на задължителната за съдилищата практика на ВКС
/обективирано и в Решение № 186 от 26.11.2019г. по гр.д.№ 3766/2018г. 4ГО
на ВКС и Решение № 552 от 06.03.2013г. по гр.д.№ 1671/2011 г. 4 ГО на ВКС/
и като такова молят съда, да го отмени изцяло, ведно с всички произтичащи
1
от това правни последици.
Съображенията им за това са следните:
На първо място в отговора на исковата молба процесуалния
представител на ответника по делото не е направил възражение за
неподсъдност на спора пред Български съд.
Според нея, първоинстанционният съд е приложил неправилно
разпоредбите на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа, съгласно
които компетентен да се произнесе по предявените искове е съда на И..
Първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че
е с оглед преценката на събраните по делото доказателства, българският съд
не е компетентен да се произнесе по предявените от доверителната й искове
съобразно разпоредбите на Регламент с № 2201/2003 год. на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, тъй като
Кралство И. е държава-членка на ЕС. Съдът се е позовал на чл.2, т.7 от
цитирания регламент, според който терминът „родителска отговорност”
означавал всички права и задължения, които са предоставени на физическо
или юридическо лице по силата на решение, въз основа на закона или по
силата на правно обвързващо споразумение, отнасящи се до детето или
неговото имущество, като терминът включва по-специално правото на
упражняване на родителски права и лични отношения с детето. Посочил е, че
искането по чл.127, ал.2 от СК включва произнасянето както по отношение на
упражняване на родителските права, така и правата на личните отношения,
местоживеенето на децата и издръжката им и в този смисъл попадал в
обхвата на делата за родителска отговорност.
Неправилно КРС като е взел предвид характера на предявените искове
и е извел извода, че във висш интерес на детето и изхождайки от общия
принцип за закрила на неговите интересите, както и с оглед критерия за
близост, международно компетентен да се произнесе по предявените искове е
испанският съд.
Считат,че обжалваното определение на КРС е неправилно и защото за
пророгацията на компетентността по чл.12, § 3, б.”б” от Регламент с №
2201/2003 год. на Съвета изисква по-специално към момента на сезирането на
съда компетентността на съдилищата на държава -членка, която е различна от
държавата на обичайното местопребиваване, да е била изрично или по друг
недвусмислен начин приета от всички страни в производството, както е в
настоящия случай с оглед липсата на възражение от пълномощника на
ответника за неподсъдност на спора пред Български съд. Следователно, от
текста на чл.8 §1 и чл.12 § 3 от този регламент произтичало, че
компетентността на юрисдикцията по въпроса за родителската отговорност
трябва да се проверява и определя във всеки конкретен случай на сезиране на
тази юрисдикция.
2
В конкретния случай детето на страните живее в И. от раждането си
/04.01.2020г./,но доверителката ми не желае трайно да се установи в И. с
детето, а факта че не се прибира с детето в Б. където живее ответника е
единствено страха й от ответника той да не й вземе детето и да не й го даде
повече в хипотезата ,че не са уредени съдебно въпросите относно
родителските права спрямо малолетното дете на страните. Именно това
мотивира доверителката ми да заведе настоящото дело.
Подробните съображения относно всички оплаквания на
жалбоподателя М.Д. А. са изложени в подадената от нея частна жалба №
6586/10.11.2021г.
В тази връзка счита, че обжалваното разпореждане е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено,
ведно с всички законни последици от това.
С оглед гореизложеното моли, да се отмени изцяло обжалваното
Определение с № 842 от датата 07.10.2021 год. на Районен съд К., ведно с
всички произтичащи от това правни последици.
В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна
ответника От М. АХМ. М. ,ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Р., община
К. , област П., ул. „***** Чрез адв. С.Х. Ш. - АК П. - пълномощник , със
съдебен адрес гр. К., ул. ******, GSM 0888****, с който отговор молят
частната жалба на жалбподателката да бъде оставена без уважение и съдът да
потвърди обжалваното Определение на РС-К..
Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело с № 2391/21г. по описа на РС-К. е
образувано по исковата молба от М.Д. А., против въззиваемия М.А. М., по
искова молба с правно основание чл. 127, ал.2 СК, с която от съда се иска да
определи упражняване на родителски права и местоживеене на детето; режим
на лични отношения на детето с другия родител; определяне на издръжка.
Съгласно чл. 8, параграф 1 на Регламент(ЕО) №2201/2003 на Съвета от
27.11.2003г., съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата,
свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
3
В чл. 2 от Регламент 2201/2003 г. не се съдържа определение на термина
„обичайно местопребиваване“ за целите на този регламент, но съгласно
решение на съда на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07, на
постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно
местопребиваване, по смисъла на чл. 8, § 1 от него, трябва да се тълкува в
смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява
определена интеграция на детето в социалната и семейна среда.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на датата
07.10.2021г., постановено по гр. д. № 2391/2021г. на Районен съд гр. К.,
същият съд е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от М.Д. А., ЕГН
********** от с. О., общ. П.Б., чрез адв. М.Д. АК- С.З. против М.А. М. с ЕГН
********** от с. Р., общ. К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и е
ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. с № 2391/2021 г. по описа на РС- К. в
съответствие с константната практика на Върховните съдилища на
Републиката и специалните правила, визирани в Регламент под № 2201/2003
год.
Определението на първостепенния съд се явява правилно и
законосъобразно поради следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл, че в конкретният
случай е налице именно обичайно и трайно пребиваване на роденото от
съвместното съжителство дете А.М. М. в Кралство И.. Една от съществените
предпоставки относно това да се предяви иск, такъв какъвто е предявен от
ищеца е иска да бъде предявен на адреса на който пребивава детето , ищец
,чрез неговата майка и законен представител , като такъв е посочен адреса в с.
О. , община П.Б.. По-късно се уточнява , че детето пребивава от своето
рождение до момента на предявяване на иска ,само и единствено в Кралство
И.. Така , че правилно и законосъобразно съда се е произнесъл с определение,
с което прекратява производството в предвид на това , че важната
предпоставка не е на лице а именно нашето възражение , че не би могло
въззиваемия да осъществява режима на лични отношения ,при положение ,че
детето живее трайно в Кралство И. и не пребивава на територията на Р.Б.. А
освен това съгласно ГПК иска от името на детето се предявява по адреса на
който то пребивава. Това е от една страна, а от друга страна
първоинстанционният съд правилно е отбелязал ,че съгласно чл. 8 параграф 1
4
та регламент (ЕО) № 2201/2023 година на съвета от 27.11.2003г., съдилищата
на държавата членка са компетентни по делата свързани с родителската
отговорност, за детето, ако детето има обичайното пребиваване в тази
държала членка по времето когато съда е сезиран . В чл.2 от Регламент
2201/2003г. не се съдържа термина обичайно местопребиваване за целите на
този регламент , но съгласно решението на ЕС /III ти състав/ от датата
02.04.2009г. по дело с № С-523 /07г. на постановеното преюдициално
запитване : понятието за обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 8
параграф 1 от него следва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване
съответства на мястото , което изразява определената интеграция на детето в
социалната и семейна среда. Правилно решаващият съд е посочил и другите
аргументи с които настоящата съдебна инстанция е напълно съгласна и които
изцяло споделя.
В тази насока и в конкретния случай, роденото от съвместното
съжителство дете има обичайното си местопребиваване в И.. Поради това,
извън компетентността на първостепенният съд е да разгледа предявената
искова молба в частта относно родителска отговорност и свързаните с нея
искове. В случая, не са налице условията и изключенията на чл. 9, чл. 10 и чл.
12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. предвид липсата
на данни и обстоятелства, обосноваващи запазване на компетентност по
предишното обичайно местопребиваване на детето или такива обосноваващи
пророгацията на компетентността, нито че в настоящия случай има отвличане
на дете. РС-К. не е компетентен съд и не отговаря и на условията, предвидени
в чл. З, б. „г“ от Регламент с № 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на
съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за
издръжка, които са акцесорни спрямо иска за упражняване на родителски
права /компетентна да се произнесе по искове за задължение за издръжка е
юрисдикцията, която е компетентна по силата на закона да разгледа иск за
родителска отговорност/.
Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване
на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК,
че съдът се произнася само по редовни искови молби, които са подсъдни на
българските съдилища, а когато при проверка на исковата молба съдът
констатира, че тя е нередовна, той я оставя без движение с указания до ищеца
5
да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни в този
срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява
производството по делото. Съобразно специалната разпоредба на чл. 130. от
ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането
на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за
връчване не се представя.
В разглежданата хипотеза, като се е съобразил задължението си да
следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните
/чл.7, ал.1 от ГПК/, Районен съд -К. не е допуснал неправилно приложение
на закона, а е приложил същия в точния му смисъл. Освен това въззивният
съд следва да отбележи, че съобразно константната практика на ВКС на РБ
съдът следи служебно за подсъдността по чл.127 от СК и не е необходимо
наличието на възражение от другата страна. И нещо последно, не може да
бъде изготвен съответния задължителен социален доклад от съответната
българска ДСП, след като детето се намира, живее и пребивава на
територията на Кралство И..
Водим от горното и поради констатираната липса на компетентност за
произнасяне по депозираната молба от първоинстанционния РС-К.,
настоящият въззивен съд намира, че следва да потвърди изцяло
определението, с което се прекратява производството и се оставя без
разглеждане депозирания иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и с
което се прекратява производството по гр. дело с № 2391/2021 . по описа на
Районен съд К..
Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя М.Д.
А. определение на К. РС, се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателката следва да
бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.
На основание чл. 130, ал. 1 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за
обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд гр. С..
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия
6
направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, общо в размер на 400 лева, но
тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са поискани с
писмения отговор на исковата молба на въззиваемия М.А. М., не е направено
възражение с този отговор за прекратяването на делото и
първоинстанционното дело е прекратено изцяло по почин и служебно от
първостепенния РС-К., то въззивният съд счита, че такива разноски не следва
да бъдат присъждани пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение с № 842 от датата 07.10.2021г.,
постановено по гр. д. № 2391/2021г. по описа на Районен съд К., с което
същият съд е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от М.Д. А., ЕГН
********** от с. О., общ. П.Б., чрез адв. М.Д. АК- С.З. против М.А. М. с ЕГН
********** от с. Р., общ. К. искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2
СК и е ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. с № 2391/2021 г. по описа на РС-
К., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС
гр. С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7