№ 70
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100502778 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 60203 от 10.11.2021 година по гр.д. № 3844/2020г. на
ВКС, Трето ГО е отменено Решение от 08.09.2020г. по в.гр.д. № 1078/2020
година по описа за 2020 година на ВОС, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и
тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдо
производствени действия.
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е
образувано по повод въззивна жалба на „Енерго Про Продажби“ АД срещу
Решение № 283 от 20.01.2020 година, по гр.д. № 11 972/2019 година, по описа
на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважена исковата
претенция на Г. К. М. против „Енерго Про Продажби“ АД и е прието за
установено, че той НЕ ДЪЛЖИ НА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* сума в размер на 6635.71 лева по фактура № ********** от
08.07.2019 година, съставена за обект находящ се в ***, която сума е
начислена за извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия за
период от 04.04.2018 година до 03.04.2019 година, на основание чл.124, ал.1
от ГПК, както и с което е осъдено дружеството да му заплати сумата от
974.14 лева, представляваща сторени в производството разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
В жалбата са въведени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
1
доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание
за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл.55 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Според жалбата абонатът
дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните, като
вземането на „Енерго Про Продажби“ АД гр. Варна е за реално доставена и
потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от
СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата
страна.Невъзможността за установяване на началния момент на възникване
на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно
вмешателство в параметризацията на СТИ, поради което и предявеният иск за
осъждане на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли.Моли в
тази връзка решението да се отмени, и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор по делото е депозиран от страна на адв.С., като процесуален
представител на Г. К. М., с които се настоява решението да бъде потвърдено.
Пред съда и двете страни поддържат заявените от тях процесуални
позиции, като всяка навежда аргументи в тази насока.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Г. К. М.,
чрез адв. С., против „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
6635.71 лева по фактура № ********** от 08.07.2019 година, съставена за
обект находящ се в ***, която сума е начислена за извършена корекция за
неправилно отчетена ел.енергия за период от 04.04.2018 година до 03.04.2019
година.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на ел. енергия за
посочения адрес. При рутинна проверка в сайта на ответника установил, че му
е начислена процесната сума, чиято дължимост оспорва, тъй като не е
потребил начисленото количество ел. енергия. Сочи, че проверката е
извършена в негово отсъствие, по който начин е ограничена възможността му
да се защити. Поддържа, че СТИ следва да се поддържа в изправност от
електроразпределителното дружество. Сочи, че протоколът за извършена
проверка му е непротивопоставим. Има съмнение и относно точността на
изчисляване на сумата. Моли се за уважаване на предявения иск по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски.
От материалите по делото е видно, че на 03.04.2019 година служители
на „Енерго Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца, в присъствието на двама
свидетели.За целта е бил съставен КП № 1901117 от 03.04.2019 година, като
процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
2
индивидуална опаковка и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата е извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел – Русе е дала основание да се състави
Констативен протокол № 1209 от 25.06.2019 година, като от него е видно, че
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
конкретно - наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. – 34 052 КВтч.,
която не се визуализира на дисплея.
По делото е приложен също така и Протокол № 15 506р-Е-36 от
08.08.2017 година „Еллаб“ /вж.л.39/, от които е видно, че преди датата на
монтажа на СТИ в процесния обект, са били установени и стойностите му,
както следва: Тарифа № 1 – 10611, Тарифа № 2 – 17 389, а Тарифа № 3 – е
отчела нулеви показания.
Също от делото е видно, че на 04.07.2019 година
“Електроразпределение Север” АД съставя Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане.
Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3 и регистър – 34 052 кВтч., на стойност 6635.71 лева.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на
експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната
проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като
първоначалната му проверка е била през 2017 година.Експертите указват още,
че е налице вмешателство в параметризацията на СТИ – през измервателният
уред е преминало количество електроенергия отчетено в невизуализирани
регистри 1.8.3, което не е отчетено във визуализираните регистри.
Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализираните регистри е
доставено до обекта и съответно потребено.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е
проведена нова СТЕ, съобразно указанията на ВКС, с участието на вещо лице
софтуерен специалист, в заключението на която се установява следното:
първоначалната параметризация на електромера в обекта на потребление е
извършена през 2015 година от завода производител „АК Пластроник“
В.Търново. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър
1.8.3 е доставено до обекта и съответно потребено. Ел. енергия, която е
преминала през измервателната система на електромера е доставена до обекта
– когато има включени електроуреди в ел. инсталацията на обекта има и
доставена ел. енергия, а при липса на включени ел. уреди в инсталацията на
обекта – липсва и доставка на ел. енергия. Отчетена електроенергия и
определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото
количество, т.е. може да се достави, съответно потреби. Установеното от
БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване на
3
електроенергия, означава, че измервателният уред измерва консумираната ел.
енергия с точност +-1, т.е. цялата преминала ел. енергия през СТИ е измерена
точно, в т.ч. и на потребената и неотчетена ел. енергия натрупана в
невизуализиран регистър 1.8.3 . Това количество се съдържа и в сумарния
регистър. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено
във време - интервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на
демонтажа му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на
СТИ, позволена от производителя при въвеждането на определена парола за
достъп, която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с
вътрешните правила на „Енерго-Про Продажби“ АД.Софтуерната намеса в
случая е осъществена с помощта на комуникация през инфрачервения порт на
електромера и резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не
резултат от техническа грешка.
При тези данни виждането на съда е следното:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в
процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е
породено и съществува в отричания от ищеца размер. Прието е в съдебната
практика, че правоотношенията между енерго - снабдителното предприятие и
крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи,
следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД,
съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия,
на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е
отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по - малка цена
от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му
електроенергия /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г.
на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за
неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия,
важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за
цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на
което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално
доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради
разликата между измереното и реално доставеното количество
електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество
електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-
продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи
ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях /в
този смисъл решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО,
решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение
№ 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III ГО, решение №
160/31.12.2020г. по гр.д. № 1174/2020г. на ВКС, IV ГО и др./. Правилно ВРС в
конкретния случай е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия,
4
регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът –
потребител на ел. енергия за битови нужди, присъединен към
електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи да заплаща на ответника само
цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между
страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за
ищеца е възникнало задължението за плащане на сумата 6635.71 лева –
разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода
04.04.2018 година до 03.04.2019 година.
Също в тежест на ответното дружество е да докаже тази количествена
разлика, респ. възникналото вземане от разликата в стойността на
доставеното и начисленото в задължение на ищеца битов потребител. От
писмените доказателства по делото, както и от заключението на новата СТЕ
приета пред ВОС, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено
и неоспорено от страните, е установено, че в конкретния случай в обекта на
потребление на ищеца е монтиран електромер, със съответните показания по
дневната и нощна тарифи, отчетена е била също така и Третата тарифа,
която е показала нулеви показания /вж.л.39/. При това положение, въпреки
че СТИ не е монтирано ново, то следва, да се приеме, че към датата на
монтажа невизуализирания регистър т.нар. Тарифа № 3 е имала нулеви
показания, т.е. натрупването в нея се е състояло след монтиране на СТИ
в процесния обект. При метрологичната експертиза е установено, че
измервателният уред измерва консумираната ел. енергия с точност +-1, т.е.
цялата преминала ел. енергия през СТИ е измерена точно, в т.ч. и на
потребената и неотчетена ел. енергия натрупана в невизуализирания регистър
1.8.3, като това количество се съдържа и в сумарния регистър. При контролна
проверка и софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, вследствие на която действително потребената енергия се
разпределя и в невизуализираната за редовен отчет тарифа 1.8.3.
Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във
време-интервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа
му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ,
позволена от производителя при въвеждането на определена парола за
достъп, която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с
вътрешните правила на „Енерго-Про Продажби“ АД. Софтуерната намеса в
случая е осъществена с помощта на комуникация през инфрачервения порт на
електромера и е резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не
плод на техническа грешка. Установено е от друга страна, че количеството
ел. енергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено
количество електроенергия за периода 04.04.2018 – 043.04.2019 година
определена за доплащане е в рамките на допустимото количество, т.е. може
да се достави, съответно потреби в този период с оглед техническите
параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници съгласно експертното
заключение, прието по делото, като количеството ел. енергия, натрупано в
невизуализиран регистър 1.8.3 е реално преминало през измервателната
5
система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и съответно
действително потребено от потребителя. Следователно, при валидно
обвързващо страните продажбено правоотношение, по силата на което
доставчикът реално е доставил количества ел. енергия, натрупани в невидими
за редовен отчет регистри на СТИ, които количества доставими и потребими
в сочения период са и реално доставени и потребени от потребителя, то за
доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата между
редовно отчетеното количество ел. енергия и реално преминалите и
използвани от ищеца количества ел. енергия за същия периода. Преминалите
и реално потребени количества ел. енергия в невидимия регистър е
установено от заключението на метрологичната експертиза, а съгласно
заключението на първата СТЕ и новата пред ВОС, стойността им е оценена по
приравнени цени, определени за технологични разходи. Ето защо е
ирелевантно каква част от тези количества следва да се причислят към
дневно, съответно каква – към нощно потребление. По изложените
съображения съдебният състав приема, че претендираната от ответника цена
за ползвана в обекта на ищеца ел. енергия, като разлика между отчетено
количество и такова, което не е отчетено при редовен отчет, но е реално
потребено от потребителя в исковия период, е дължима на основание
договорното правоотношение между страните, а предявеният отрицателен
установителен иск като недоказан по основание следва да се отхвърли.
Решението на ВРС, с което искът е уважен следва да се отмени. С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът има право на
поискани разноски.
По разноските, и с оглед стореното възражение за прекомерност:
Пред ВРС и с оглед направеното възражение за прекомерност се дължи
сумата от общо 934.13 лева /с ДДС/, която включва сумата от хонорар и
експертно заключение.
Пред ВОС, при първото разглеждане на делото се дължи сумата от
1 066.84 лева /с ДДС/.
Пред ВКС на Р България се дължи сумата от 956.85 лева / с ДДС/.
Пред ВОС при повторното гледане на делото се дължи сумата от
1 194.13 лева – която включва хонорар в размер на 1014.40 лева с ДДС /чл.7
ал.1, т.3 Наредбата МРАВ/ и сумата от 400 лева, за експертно
заключение.Или общо въззиваемия следва да заплати в полза на „Енерго Про
Продажби“ АД сумата от 4 151.94 лева /с включено ДДС за всички
хонорари/.
По тези съображения, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 283 от 20.01.2020 година, постановено по гр.д. №
11 972/2019 година, по описа на ВРС, втори състав, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявеният от Г. К.
М., ЕГН ********** иск против “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул.
Владислав Варненчик №258, иск за приемане на установено в отношенията
между страните, че Г. К. М., ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК ********* сума в размер на 6635.71 лева по фактура №
********** от 08.07.2019 година, съставена за обект находящ се в ***, която
сума е начислена за извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия
за период от 04.04.2018 година до 03.04.2019 година.
ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН ********** да заплати в полза на “Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 сумата от 4 151.94
лева /четири хиляди и сто петдесет и един и деветдесет и четири/ лева,
представляващи съдебно деловодни разноски, пред ВРС, ВОС, ВКС и отново
пред ВОС, с включено ДДС, на основание чл.78 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7