МОТИВИ
към Решение по НАХД № 1420/2015 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла
за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно
производство № 484/2014 г. по описа на VІ РУП при ОД на МВР гр. Пловдив с
предложение за освобождаване на основание чл.78 А ал.1 от НК от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба на обвиняемия А.Ж.А.
за престъпление по чл.191 ал.1 от НК за това, че в периода от 20.06.2014 г. до 15.01.2015 г. в гр. Пловдив, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски
пол – Н.К.П. с ЕГН ********** – ненавършила 16
годишна възраст.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо обвиняемото лице, както и направеното предложение
за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, като моли съда А. да
бъде признат за виновен и да му се наложи административно наказание глоба в
размер на минимално предвидения.
Служебният защитник на обвиняемия не
оспорва извършеното от А., нито правната квалификация на деянието. Моли съда за
минимално наказание.
Обвиняемият А.Ж.А. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, дава обяснения. Поддържа становището на
адвоката и също моли за минимално наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обвиняемият А.Ж.А. е роден на *** ***, живущ ***, б.,
български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан,
с ЕГН **********.
Обвиняемият А.Ж.А. живеел през 2014 г. с майка си –
свидетелката М.К.И., на *************. През 2012 г. А. се запознал със
свидетелката Н.К.П. – родена на *** г. Двамата започнали да се срещат по –
често след запознанството си, общували повече, което довело до взаимна симпатия
и желание за трайна връзка. През 2014 г. двамата решили да заживеят заедно,
въпреки, че обвиняемият съзнавал, че Н.П. няма още навършени 16 години. Двамата
получили за това си решение и подкрепа от родителите, с които живеели.
На 20.06.2014 г. – на рождения ден на св. Н.П. – при
навършването на 15 години, било организирано тържество – годеж, от който ден
момичето и обвиняемият заживели заедно на семейни начала в дома на А. ***.
Лятото на същата година Н.П. разбрала, че е бременна,
като терминът на раждане бил определен за м. януари 2015 г. Във връзка с
установената бременност на непълнолетната свидетелка от лекар в ДКЦ „Изгрев” в
гр. Пловдив бил уведомен Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Пловдив. Това довело и до сезиране на Районна прокуратура гр.
Пловдив – на 07.10.2014 г., което инициирало и образуването на наказателно
производство спрямо обвиняемия А.А.. На 15.01.2015 г. А. бил привлечен под
наказателна отговорност за престъпление по чл.191 ал.1 от НК по образуваното досъдебно производство № 484/2014 г. по описа на VІ РУП при
ОД на МВР гр. Пловдив.
На 09.02.2015 г. св. Н.П. родила детето си от
обвиняемия А..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: обясненията на обвиняемия А.А., показанията
на свидетелите Н.П., К.П., А.С., М.И., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.378 ал.2
от НПК, писмо, социален доклад, справки за лица, характеристична справка,
справка съдимост.
Съдът
кредитира обясненията на обвиняемия като последователни и логични,
кореспондиращи си с показанията на свидетелите и с писмените доказателства по
делото.
Съдебният
състав изцяло ползва показанията на свидетелите по делото, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и
ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК, като обективни, логични като
съответстващи и допълващи обясненията на обвиняемия, кореспондиращи и с писмените
доказателства по делото.
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с действията си
обвиняемият А.Ж.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.191 ал.1 от НК, тъй като в периода от 20.06.2014 г. до
15.01.2015 г. в гр. Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключило
брак, е заживял съпружески с лице от женски пол – Н.К.П. с ЕГН ********** – ненавършила 16 годишна възраст.
От
обективна страна обвиняемият А., който е роден на *** г., на 20.06.2014 г., когато вече е бил навършил пълнолетие, е заживял съпружески
в гр. Пловдив със свидетелката Н.К.П. – лице от женски пол. Към онзи период св.
Н.П. е нямала навършени 16 години – същата е родена на *** г. Това съвместно съжителство е траело
непрекъснато до 15.01.2015 г. – докогато А. е бил привлечен под наказателна
отговорност за престъплението по чл.191 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици,
като следва да се отбележи, че обвиняемият е знаел възрастта на св. Н.П. и знаел, че не следва да заживява на
семейни начала заради възрастта й.
С оглед на посочената правна квалификация, настоящата
инстанция прие, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
по реда на чл.78 А ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички комулативно
предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. А.А. е
пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78 А
от НК, за осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на
вина пряк умисъл, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание. Обвинението спрямо А. не касае
причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени такива.
Поради това и съдът с решението си освободи обвиняемият А.Ж.А. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
Що се касае до размера на
административната наказание като взе предвид обстоятелствата, имащи значение за
отговорността на лицето и размера на наказанието – като чисто съдебно минало,
липсата на криминалистични регистрации за други
противообществени прояви, признание на вина, даването на обяснения,
способстващи разкриването на обективната истина по делото, липсата на постоянна
работа като недобро материално положение, прие, че същото следва да се определи
в неговия минимално предвиден размер, а именно глоба в размер на 1000 лв.,
което административно наказание би повлияло превъзпитаващо и предупредително на
обвиняемия, а и се явява справедливо с оглед обществената опасност на деянието
и личността на дееца.
В хода на наказателното производство не
са направени разноски за експертизи, които с оглед изхода на делото да бъдат
възлагани в тежест на обвиняемия.
Направените по делото разноски за
служебен защитник съдебният състав не би могъл да ги присъди към настоящия
процесуален етап, тъй като размерът им се определя от Националното бюро за
правна помощ гр. София, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.