РЕШЕНИЕ
№ 3116
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г Ш. К
при участието на секретаря И О. И
като разгледа докладваното от Г Ш. К Административно наказателно дело №
20221110205639 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-4332-016211/26.08.2019 г.,
издадено от ВПД началник сектор към ОПП-СДВР, с което на М. Р. К., за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е настъпило пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ с пресичащия пътното платно пешеходец, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, на осн. чл. 179, ал.2,пр.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят М. Р. К. останал недоволен от наложеното му наказание и моли
съда да отмени цитираното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
неправилно, поради необоснованост на същото и недоказаност на вмененото му
административно нарушение. В с. з. се явява и дава подробни обяснения за
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Както той, така и
упълномощеният му защитник – адв. Л Д. от САК, молят за отмяна на обжалваното
НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на законосъобразността,
1
обосноваността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна срана следното:
Жалбата е подадена в срок /при липса на доказателства за датата на връчване на
обжалваното НП на М.К., срокът по чл.59, ал.2 ЗАНН не е започнал да тече към датата
на подаване на жалбата, поради което същата се счита за подадена в срок/, от лице,
имащо право на обжалване, поради което съдът приема, че същата е процесуално
допустима.
Фактическата обстановка, установена от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства и писмени такива, приобщени на осн. чл.283 НПК е
следната:
На 31.01.2019 г. М.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с
ДОколо 18.10 часа той се движел в гр.ул. „-”, с посока на движение от бул. „” към бул.
„”. По същото време и на същото място, в района на №, св. Ц. П., след като слязъл от
автобус на градския транспорт, предприел пресичане на пътното платно от ляво на
дясно по посоката на движение на автомобила, управляван от жалб. К. на място на
което не е имало пешеходна пътека. Той бил облечен изцяло в черни дрехи и носел в
лявата си ръка тъмна торба със стъклени буркани. Времето било тъмно, дъждовно и
пътната настилка била мокра, мястото не било добре осветено. Когато е бил по
средата, към втората половина на пътното платно, св. П. забелязал фаровете на л.а.,
управляван от жалб. К. и забързал крачка, за да успее да пресече преди приближаване
на автомобила. Като се приближил до св. П. с управлявания от него л.а., жалб. К. го
забелязал в последния момент на пътното платно като черен силует, като веднага след
това завил на ляво за да избегне удар, но не е има достатъчно време за реакция, за да
избегне удара и с предния десен фар на автомобила закачил носената от св. П. торба с
буркани. В резултат на това и придадената кинетична енергия от удара, св. П. се
завъртял от ляво на дясно около оста на тялото си и паднал върху дясната си ръка, при
което получил охлузване на лакътя, а главата му се озовала до задна дясна гума на
автомобила и в резултат на съприкосновението с нея получил рана в областта на
главата. Св. П получил няколко наранявания по тялото, но всички са останали в
рамките на леката телесна повреда, с оглед на което образуваното по случая ДП
№513ЗМК 11036/2019 г. било прекратено с постановление на прокурор от СРП,
поради това, че не се касае за престъпление от общ характер, а евентуално за деяние,
което подлежи на наказателно преследване по реда на частното обвинение. При това
положение, прокурорът е приел, че евентуално допуснатото нарушение на
разпоредбите на ЗДвП от водача на л.а. – жалб. К. /без да уточнява точно какво/ би
представлявало административно нарушение, поради което е изпратил препис от
постановлението за прекратяване на нак. производство на началника на ОПП-СДВР, за
2
сведение и изпълнение. В постановлението на СРП не е посочено коя разпоредба от
ЗДвП е нарушил К., а в описанието на фактическата обстановка прокурорът е приел, че
„… Ц.П. предприел неправилно пресичане на ул. „ – ”. М.К. не забелязал
пресичащия П и го ударил с управлявания от него лек автомобил, вследствие на което
П. паднал на пътното платно и получил следните травматични увреждания: ………”
Въз основа на това постановление, и на осн. чл.36, ал.2 ЗАНН,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което е приел, че М.К.
„поради несъобразена скорост става причина за ПТП с пресичащия платното за
движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец
Ц.П., който вследствие на удара е с причинена лека телесна повреда”. Така описаното
деяние е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП.
АНО е приел, че нарушителят е водач, който не избира скоростта на движение,
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението, в резултата на което е настъпило ПТП.
Описаната фактическа обстановка се установява без каквито и да е противоречия
от събраните в хода на производството доказателства, а именно гласни такива:
показанията на св. П. и обясненията на жалб. К., както и от писмените доказателства,
приобщени на осн. чл.283 НПК: НП №19-4332-016211/26.08.2019 г.; постановление на
прокурор от СРП за прекратяване на производство по ДП №513 ЗМК 11036/2019 г. по
описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. 2948/2019 г. на СРП; констативен протокол.
Горепосочените доказателствени източници са логични, последователни и
безпротиворечиви. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка за
целите на настоящето произнасяне в достатъчна степен, с оглед на което съдът ги
кредитира в цялост. Не са налице противоречия, които да налагат обсъждането им по
начина, предвиден в разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните
доказателства, съдът прие за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство, не бе
доказан, по безспорен и категоричен начин, М.К. да е осъществил вмененото му с
обжалваното НП нарушение на ЗДвП. Не бяха представени нито едно доказателство
или аргумент в подкрепа на обжалваното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
3
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
АНО е приел, че жалбоподателят е реализирал ПТП с пресичащия пътното
платно от ляво на дясно пешеходец в следствие на движение с несъобразена с пътните
условия скорост. По никакъв начин обаче не е посочено в издаденото НП каква е била
максимално допустимата за този участък скорост на движение и с каква скорост се е
движил автомобилът, управляван от К.. Същевременно, за преценка съставомерността
на деянието, формалната констатация за осъществяване на състава /при дословно
възпроизвеждане на текста му/, не е достатъчно, тъй като е необходимо да бъдат
изложени ясно фактическите данни относно това какви са били конкретните условия
на движение - състоянието на пътя, атмосферните условия и видимостта,
интензивността на движение, с които нарушителят не се е съобразил, избирайки
скоростта си на движение, които е пренебрегнал и които са повлияли на способността
му да спре, за да избегне всяко предвидимо препятствие и създадена опасност за
движението. В случая, няма посочване на конкретните условия на движение - време,
осветеност, видимост, релеф и участък на пътя, дали пътната настилка е била суха или
мокра. Нещо повече - по никакъв начин не е установено от АНО каква е била
интензивността на движението на мястото на настъпване на ПТП. Липсва констатация
и относно приетата скорост на движение на управляваното от въззивника МПС, за да се
направи преценка обоснован ли е формираният от наказващия орган извод, че тази
скорост е била несъобразена с конкретната пътна обстановка и при каква съобразена с
пътните условия скорост процесното ПТП не би се реализирало. Управлението с
несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а е предмет на
изясняване и доказване. Именно изясняването на този въпрос предпоставя изводите от
правна страна, тъй като обратното би означавало и при минимална скорост на
движение, само защото е възникнало ПТП, автоматично да се приема, че скоростта е
била несъобразена - т. е. презюмиране на вина, без да е установено безспорно
съзнаването на признаците на нарушение. Това е недопустимо, защото настъпването на
общественоопасните последици е възможно да е резултат и от причини, изключващи
виновно поведение на жалбоподателя като водач на МПС или да се дължи на друго
нарушение, различно от нарушаване на скоростовия режим, което да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
При това положение, констатацията за несъобразена скорост е абсолютно
необоснована. В заключение, съдът счита, че непълното описание на нарушението и
неизлагането на конкретните обстоятелства, при които то е извършено, освен че
нарушават императивните изисквания към съдържанието на акта и постановлението,
съгласно нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са довели и до
невъзможност за изясняване на причините за настъпването на ПТП, както и за даване
на обоснован отговор на въпросите: извършено ли е административно нарушение и
има ли въззивника вина за него.
4
Отделно от това, в хода на съдебното следствие не се доказаха и фактите,
описани в НП, доколкото не се доказа жалб. К. да е блъснал с управлявания от него
лек автомобил св. П., а само държаната от него в лявата ръка торба с буркани.
Недоказването на фактическите обстоятелства, на които се основава обвинението
винаги е основание за отмяна на санкционния акт.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно /необосновано и
недоказано/ и издадено при допуснати от наказващия орган съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. III от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-016211/26.08.2019 г., издадено
от ВПД началник сектор към ОПП-СДВР, с което на М. Р. К. за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП в резултат на което е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, на осн. чл. 179,
ал.2,пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, град
София, в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5